Български зърнен пазар: развитие и ключови тенденции през седмицата

Българският зърнен сектор през изминалата седмица бе белязан от комбинация от международни прогнози за рекордни реколти и локални предизвикателства, които очертават една сложна картина за производителите и търговците. Докладът на ФАО за глобалното предлагане и търсене на зърнени култури прогнозира нов исторически рекорд в световното производство – 2 961 млн. тона през 2025 г., като основният принос идва от увеличените оценки за царевицата в Бразилия и САЩ. За България това означава допълнителен натиск върху цените на международните пазари, особено при фуражните култури, които вече са в силна конкуренция в Черноморския регион.

На вътрешния пазар жътвата на слънчоглед в Добруджа напредва, като средният добив от 162 кг/дка остава под миналогодишното ниво от 180 кг/дка. Въпреки известните подобрения в някои общини, общата картина показва по-слаба рентабилност за производителите. В складовете вече са прибрани над 56 хил. тона маслодайно семе, но по-ниските добиви и по-слабите международни котировки поддържат напрежението върху приходите. Това поставя акцент върху необходимостта от стратегическо управление на запасите и внимателно следене на международните пазари за масла и биодизел, където динамиката остава променлива.

Царевицата отново се очертава като най-слабият сегмент в българския зърнен баланс. В Добруджа на много места нивите са в критично състояние. Тежката суша поставя под риск не само текущата реколта, но и финансовата стабилност на стопаните. Националната асоциация на зърнопроизводителите вече алармира за масови площи със 100% пропаднали култури в различни региони и настоява за среща с министъра на земеделието Георги Тахов. Фокусът е върху държавните помощи за царевицата, както и предоговаряне на кредити, за да се избегнат фалити в сектора.

Паралелно с това, очакванията за новия бюджет по Общата селскостопанска политика на ЕС за периода 2028–2034 г. добавят още един стратегически пласт. Сумата за България все още не е финализирана, но е ясно, че подкрепата ще бъде насочена към малки, млади и уязвими фермери, както и към стопанства в неблагоприятни райони. Това дава известна перспектива за по-структурирана подкрепа в бъдеще, но в краткосрочен план секторът остава изправен пред сериозни предизвикателства.

В заключение, седмицата за българския зърнен пазар показа едновременно натиск от международните прогнози за високо предлагане и локални затруднения, свързани със сушата и по-ниските добиви. За производителите стратегическите решения за съхранение, управление на кредити и адаптиране към новите европейски правила ще бъдат решаващи за оцеляването и конкурентоспособността през предстоящите месеци.

Политики и търговски промени

Една от определящите теми на седмицата бе засилената роля на държавната политика в оформянето на търговските потоци и търсенето на суровини. В Съединените щати регулацията на биогоривата попадна под прожекторите, след като Белият дом прегледа план на Агенцията за опазване на околната среда (EPA), според който само част от обемите, освободени за малките рафинерии, ще бъдат преразпределени. Това остави около 550 милиона галона търсене под риск, оказвайки натиск върху стойността на RIN кредитите и внасяйки нова доза несигурност около търсенето на етанол и растителни масла за 2026 г. Компромисът подчерта постоянния сблъсък между петролната индустрия и аграрното лоби — конфликт, който продължава да влияе върху перспективите за преработка на царевица и върху баланса на маслодайните култури.

Китай също бе в центъра на търговските новини, предприемайки директни действия за справяне с кризата на свръхпредлагането на свинско месо. Властите извикаха най-големите свиневъди в страната в Пекин, за да представят планове за намаляване на стадата и ограничаване на производството. Цените на едро вече са с 25% по-ниски на годишна база, а политическата намеса цели да стабилизира маржовете и да ограничи волатилността. За пазарите на зърно последствията са по-фини, но съществени: промяната в търсенето на протеини между различни видове животни ще промени и търсенето на соев шрот и фуражни зърна. Успоредно с това, Пекин одобри вноса на бразилско сорго, диверсифицирайки каналите за фуражи в момент, когато продажбите на американско сорго към Китай се сринаха с 97%. Тези мерки показват решимостта на Китай да ребалансира предлагането, като същевременно намали зависимостта от американски внос.

Черноморският регион остана централна сцена за глобалните търговски пренареждания. Русия продължи да демонстрира доминация, след като SovEcon и IKAR повишиха прогнозата си за реколтата от пшеница през 2025/26 г. над 87 млн. тона, подкрепена от рекордни добиви в Сибир и Урал. Експортният потенциал бе ревизиран към 44 млн. тона, затвърждавайки ролята на Русия като глобален ценови ориентир за FOB котировките. Египет, най-големият вносител на пшеница в света, подсили тази динамика, като новата държавна агенция Mostakbal Misr резервира 500–600 хил. тона черноморска пшеница за септември–октомври, осигурявайки доставки от Русия, Румъния, България и Украйна. Това се случва на фона на прогноза на USDA, според която вносът на Египет ще достигне рекордните 13 млн. тона, гарантирайки, че черноморското зърно ще запази решаващото си влияние върху търсенето в Северна Африка.

Преглед на фючърсните пазари

Фючърсният комплекс за пшеница, царевица и соя премина през седмица на предпазлива, но наситена с новини търговия, докато пазарите балансираха между мечи сигнали за предлагането и подкрепящи индикации от търсенето. Фючърсите на пшеницата в Чикаго (SRW) се движеха в тесни граници, преди да затворят в четвъртък на $5.21½ за бушел по договора за декември 2025 г., възстановявайки се от натиск в средата на седмицата, но все още ограничени от слабите данни за износ. Контрактите в Канзас Сити (HRW) и Миннеаполис също показаха устойчивост, но общата нагласа бе сдържана поради очаквания за рекордно производство в Европа и масивен руски експорт. С наближаването на септемврийските доклади WASDE и Small Grains на USDA търговците приеха изчаквателна позиция, съзнавайки, че новите оценки могат да променят баланса през четвъртото тримесечие.

Фючърсите на царевицата приключиха седмицата на по-здрава основа, като договорът за декември 2025 г. затвори на $4.19¾ за бушел. Експортните продажби дадоха умерена подкрепа, достигайки почти 540 хил. тона за седмицата, докато пренесените количества повишиха общите ангажименти за 2025/26 г. до 22.6 млн. тона — вторият най-голям старт в историята. Въпреки това пазарът остава уязвим към климатични колебания и логистични затруднения, особено предвид ниските нива на река Мисисипи, които заплашват да нарушат превозите по баржи именно когато жътвата се засилва. Позиционирането във фючърсите също отразява подготовката за WASDE, като консенсусът сочи към леко понижение на добивите до около 186 бушела/акър и продукция близо до 16.5 млрд. бушела.

Соята показа най-устойчив ръст през седмицата. Декемврийският договор за ноември 2025 г. се изкачи до $10.33½ за бушел към четвъртък, подкрепен от умерени експортни продажби и очаквания за стабилно търсене от преработвателите. Макар че общите нови ангажименти остават най-слабото начало от 2009/10 насам — едва 9.35 млн. тона — търговците намериха известно насърчение в по-силните пазари на соев шрот и соево масло. Допълнителният ръст бе ограничен от глобалните прогнози за предлагане, като Бразилия повиши оценката си за реколтата от соя през 2024/25 г. до 171.5 млн. тона и се спекулира, че през 2025/26 г. производството може да достигне 180 млн. тона. Това затвърждава структурното предизвикателство пред американската соя, тъй като Бразилия продължава да отнема по-голям дял от китайското търсене.

Развитие на зърнения пазар в Черноморския регион

Черноморският регион продължава да играе решаваща роля в оформянето на глобалните зърнени потоци, макар последните развития да показват рязък контраст между отделните култури и държави. България се откроява като пример за нарастващ натиск: износът на царевица се срина почти четирикратно през последните три маркетингови години — от над 1.25 млн. тона през 2022/23 г. до едва 346 хил. тона към април 2025 г. Приходите от износ се сринаха още по-рязко — от 348 млн. евро до едва 77 млн. евро, тъй като по-слабите международни цени утежниха загубите в обем. Рязкото прекратяване на търговията с Китай — доскоро ключов пазар — засили напрежението, оставяйки Румъния и Гърция като основни дестинации. Този срив принуди българските фермери да преосмислят очакванията си за изкупни цени и да адаптират стратегиите си за парични потоци, като подчерта, че конкурентоспособността все повече зависи от устойчивостта на логистиката и ценовата гъвкавост.

Износът на слънчоглед от България показва по-нюансирана картина. Макар обемите първоначално да намаляха през 2023/24 г., те се възстановиха до около 605 хил. тона в периода септември–април 2024/25 г. Въпреки това, ръстът в тоновете не се превърна в приходно възстановяване — постъпленията от 436 млн. евро останаха далеч под почти 699 млн. евро през 2022/23 г. По-слабите международни цени намалиха маржовете и подчертаха по-широкия проблем на маслодайните пазари: възстановяването на обемите не означава автоматично възстановяване на печалбите. За преработвателите и търговците това бе урок да преминат от модел, базиран на обем, към такъв, фокусиран върху добавената стойност чрез премии за качество, оптимизация на съхранението и стратегическо пазарно време.

Жътвата на пшеница в Украйна предложи стабилност по отношение на общия размер, достигайки 21.9 млн. тона — почти без промяна спрямо предходната година благодарение на разширените площи, които компенсираха щетите от времето. Качеството обаче се влоши, като хлебната пшеница спадна до около 45% от общото производство спрямо 50% миналата година. Тази промяна увеличава напрежението за местните мелници и износители, създавайки по-остра конкуренция между хранителните и фуражните потоци. Експортните възможности към ЕС са ограничени от безмитна квота от 758 хил. тона за периода юни–декември, която вече бе усвоена на 44% до края на август. С оглед на това, че ЕС намалява общия си внос на пшеница с близо 40% на годишна база, Украйна е изправена пред нарастващо конкурентна среда, която я принуждава да разчита на извъневропейски маршрути именно когато глобалното свръхпредлагане оказва натиск върху цените.

Русия междувременно утвърди отново своята доминация с по-голяма от очакваното реколта и агресивен експортен ритъм. Юлските доставки достигнаха 1.7 млн. тона, нараствайки до около 3 млн. тона през август, включително значителни обеми за Египет. Изключителните добиви в Сибир и Урал повишиха перспективите за производство над 87 млн. тона, позиционирайки Русия като глобален ценови ориентир за 12.5% протеинова пшеница. FOB офертите за края на септември – началото на октомври паднаха до $228–$230/тон — необичаен септемврийски спад, свързан с отслабването на валутата и активните продажби от страна на фермерите. Тази конкурентна ценова политика продължава да оказва натиск върху американските и европейските износители, свивайки базисните нива и засилвайки гравитационното влияние на Черно море върху световните търговски потоци.

Развитие на метеорологичната обстановка

Времето осигури смесен фон за движенията на пазара, носейки и облекчение, и нови рискове според региона. В Северна Америка условията се затоплиха след ранносептемврийските захлаждания, което подпомогна темпа на жътвата при царевица и соя. Разпръснати валежи обхванаха част от Великите равнини и Средния запад—полезни за доузряването в края на сезона, но поставящи въпроси за неравномерната почвена влага, която може да повлияе на добивите. USDA съобщи, че засегнатите от суша площи са се разширили до 13% при царевицата и 22% при соята—напомняне, че времето остава решаващ фактор за крайните производствени резултати.

Европа се сблъска с обратното предизвикателство: обилните валежи затрудниха прибирането на реколтата, но едновременно с това подготвиха добри сеитбени легла за зимна пшеница. Бури в Италия и на Балканите поставиха в риск късно узряващите култури, докато устойчивите валежи в Западна Европа подобриха перспективите за сеитба. В Черноморския регион сухото време се запази, позволявайки безпрепятствени полски дейности, но пораждайки опасения за завършването на наливането на зърното при царевицата и за поникването и вкореняването на зимната пшеница. Тази сухота е положителна краткосрочно за логистиката, но може да се превърне в ограничаващ фактор, ако се задържи по-дълбоко в сеитбения прозорец.

На други места метеорологичните тенденции повлияха на маслодайните култури. Австралия се възползва от навременни валежи в източните райони, макар рискът от слани да поддържа несигурни прогнозите за добива на пшеница. В Югоизточна Азия продължителните дъждове подпомогнаха палмата и робуста, докато в Южна Америка сезонът на сеитба започна при предимно благоприятни условия. Ранната сеитба на соя в южна Бразилия и подобряващите се валежи в централните региони засилиха очакванията за поредна голяма реколта, допълнително укрепвайки конкурентната ѝ позиция спрямо предлагането от САЩ.

Регионални и експортни тенденции

Черноморският регион отново доминира глобалните експортни потоци, като FOB цените на руската пшеница за 12,5% протеин отслабнаха до 228–230 $/тон. Този рядък септемврийски спад се свързва с валутен натиск и активни продажби от фермерите, но подчертава значителния износен капацитет на Русия през Q4. Украйна междувременно задържа стабилни обеми пшеница около 21,9 млн. т, но едва 45% се класифицира като хлебопекарно качество, което затяга вътрешната конкуренция за по-висок клас доставки. Достъпът до пазара на ЕС остана ограничен—почти половината от безмитната квота на Украйна беше използвана до края на август—принуждавайки износителите да търсят пазари извън ЕС в нарастващо пренаселена среда.

Южна Америка също предложи смесена картина. Аржентина насочи площи към царевица: според Борсата в Буенос Айрес се очакват 7,8 млн. ха (+9,6% г./г.) и потенциално рекордни 61 млн. т производство. Площите със соя, напротив, намаляха до 17,6 млн. ха, а добивът се оценява на 47 млн. т. Бразилия повиши официалната си прогноза до 139,7 млн. т за царевица и 171,5 млн. т за соя, а частни оценки стигат още по-високо—до 180 млн. т соя и 140 млн. т царевица за 2025/26. Експортните потоци отразяват тази сила: за септември се очертават близо 7 млн. т соя, 7 млн. т царевица и 2 млн. т соев шрот, което затвърждава ролята на Бразилия като глобален „суинг“ доставчик.

Експортният профил на САЩ показа и напредък, и лимити. За седмицата до 4 септември продажбите бяха 540 хил. т царевица, 541 хил. т соя и едва 305 хил. т пшеница, като пренесените договори поддържат исторически високо ниво на ангажименти при царевицата, но соята стартира най-слабо от 2009/10 насам. Логистиката остава ключово ограничение: превозите на зърно по р. Мисисипи се понижиха до 361 хил. т на фона на нарастващи баржови тарифи. При исторически ниски водни нива базисът е уязвим за резки изкривявания през октомври, усложнявайки иначе конструктивната експортна картина.

Маслодайни култури и растителни масла

Комплексът на маслодайните отрази насрещните регионални сили. Канадските запаси от канола се сринаха до 1,597 млн. т към края на юли—с над 50% по-малко на годишна база—подчертавайки стесняващата се предпазна възглавница за преработвателите и търсенето на биодизел по-късно през тримесечието. Тази стегнатост контрастира с по-високите запаси от палмово масло в Малайзия, които надхвърлиха 2,2 млн. т през август. Разминаването между недостига на канола и изобилието на палма пренастройва „crush“ спредовете и относителните оценки, директно влияейки върху ценообразуването на соята и рапицата.

Политическите сигнали в Югоизточна Азия добавиха още сложност. По-големите запаси в Малайзия натежаха върху цените на палмовото масло, докато Индонезия обмисля ускоряване на мандата за биодизел от B45 към B50, наред с действия за консолидиране на конфискувани плантации под държавен оператор. Тези мерки могат да преструктурират предлагането в региона и да преначертаят търговските потоци в Азиатско-тихоокеанската зона, особено при устойчив растеж на търсенето на биогорива. Кръстосаните течения обясняват защо пазарите на растителни масла продължават да внасят волатилност в по-широкия маслодайно-соев комплекс, усилвайки ценовата чувствителност при фючърсите на соя и рапица.

Заключение

Изминалата седмица подчерта взаимната обвързаност между време, политика и търговия при формирането на глобалните зърнени пазари. Рекордната руска реколта от пшеница и силната зависимост на Египет от черноморското предлагане утвърдиха ценовата мощ на региона, докато рекордният добив на пшеница в Европа добави допълнителна тежест към глобалното предлагане. Едновременно с това Южна Америка затвърди ролята си на световен „суинг“ доставчик, като Бразилия и Аржентина се насочват към масивни реколти от царевица и соя. Корекциите на Китай във фуражния и свиневъдния сектор показаха как потребителското търсене може да пренасочи търговските потоци, допълнително усложнявайки баланса.

Напред фокусът се насочва към докладите WASDE и Crop Production на USDA, които ще прекалибрират очакванията за добиви и запаси при зърната в САЩ. Логистиката по р. Мисисипи, развитието на времето в Северна Америка и Черноморието, както и продължаващите дебати за биогоривата ще останат ключови. При рекордно предлагане в някои региони, сблъскващо се с затегната логистика и променящи се канали на търсене, Q4 се очертава като поле на битка между натиска върху цените и локализирани премии.