Европейска фермерска мобилизация в Брюксел – България е част от недоволството
На 18 декември в Брюксел ще се проведе мащабна фермерска мобилизация, организирана от Copa&Cogeca – обединението на европейските фермери и земеделски кооперативи. Протестът съвпада с обсъждането на бъдещата Многогодишна финансова рамка (МФР) от Европейския съвет и цели да постави селското стопанство в центъра на бюджетния дебат. Очаква се участие на над 10 000 земеделски производители от 27 държави членки, включително и от България.
Фермерите излизат с координирани искания в три основни направления: силна и добре финансирана ОСП след 2027 г., честна и прозрачна търговска политика и реално опростяване на правилата с гарантирана правна сигурност. Акцентът е върху запазването на двустълбовия модел на ОСП, защитен бюджет, устойчиви селски райони и по-строг контрол върху вноса от трети страни – от Меркосур до Украйна. Според фермерските организации европейското земеделие е под безпрецедентен натиск – високи разходи, регулаторна несигурност, загуба на конкурентоспособност и растяща зависимост от внос.
Българските зърнопроизводители ясно заявяват, че не искат само политически декларации, а конкретни решения. Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) вече е уведомила официално премиера за участието на българска делегация и е изпратила писмо с позицията и очакванията на сектора. В него селското стопанство е описано като „основен стълб на европейския проект“, а липсата на последователна политика – като риск за продоволствената сигурност и устойчивостта на селските региони.
Българската позиция: земеделието като стратегически сектор, а не разходен елемент
В позицията на НАЗ се подчертава, че земеделците се сблъскват едновременно с високи цени на торове и горива, концентрирана пазарна сила при търговците, противоречиви регулации и продължително ниски доходи. От асоциацията настояват България ясно да подкрепи на европейско ниво исканията за силна и добре финансирана ОСП, защитена от инфлацията, честна търговска политика без нелоялна конкуренция и реално опростяване на административните изисквания.
Според НАЗ изоставянето на милиони фермери и хиляди кооперативи би било стратегическа грешка за ЕС – не само в краткосрочен план, когато са важни рентите и ликвидността, но и в средносрочен и дългосрочен хоризонт, свързан с продоволствената сигурност, заетостта и устойчивото развитие на селските райони. Това послание има пряко отражение върху българската зърнена екосистема, където голяма част от стопанствата са силно зависими от европейско и национално подпомагане, за да посрещнат високите производствени разходи.
Глобалният пазар на пшеница: рекордни добиви, растящи запаси и натиск върху цените
На фона на европейските протести глобалната картина при пшеницата изпраща смесени сигнали за българския пазар. Според анализа на Дан Басе, президент и основател на AgResource, светът не страда от недостиг на зърно – напротив, навлиза се във фаза на рекордни добиви и нарастващи запаси. Средният добив на пшеница през 2025 г. се очаква да достигне рекордните 3,76 тона/хектар при отсъствие на значително разширяване на площите, а при нормални метеорологични условия световната реколта може да нарасне с още около 2 млн. тона през 2026 г., което ще изтласка глобалните запаси към нови върхове.
Прогнозите сочат значително увеличение на крайните запаси в групата на основните износители, където съотношението запаси/потребление се връща към комфортната зона около 20% – ниво, характерно за периоди на относително ниски световни цени. Подобна тенденция се наблюдава и при царевицата, като комбинираното производство на САЩ, Бразилия и Аржентина може да надхвърли 616 млн. тона през 2025/26 г. За българските производители това означава силна конкуренция на външните пазари и ограничен ценови потенциал нагоре, особено при пшеница с по-ниско протеиново качество.
Същевременно глобалното търсене не расте със същия темп. Очаква се потреблението на фуражна пшеница да остане стабилно през 2026 г., а вносът на фуражно зърно да се свие с 2,2 млн. тона (почти 9%), тъй като по-евтината царевица и сорго изместват пшеницата от дажбите. Анализаторите очакват сравнително ниски цени на пшеницата в средносрочен план, но същевременно подчертават рисковете от рязка промяна в метеорологичните условия (широкоразпространена суша) и геополитически сътресения, особено в Черноморския регион – зона, в която България е пряко засегната чрез конкуренцията на руски и украински износ.
Водата за напояване: по-ниска цена, но и напомняне за цената на ресурсите
На вътрешен план една от най-конкретните новини за българските фермери е свързана с цената на водата за напояване. Министърът на земеделието Георги Тахов утвърди нови цени за услугата „доставка на вода за напояване“ за поливните сезони 2025 и 2026 г.: 0,025 лв./куб. м за гравитачно подаване и 0,038 лв./куб. м за помпено подаване.
На всички ползватели, които досега са заплащали по-високата действаща цена, ще бъдат издадени кредитни известия и надплатените суми ще бъдат възстановени. За тези, които все още не са платили, остава възможността да заплатят по новите, по-ниски тарифи, без начисляване на лихви за забава. Това решение е особено важно за производителите на култури, силно зависими от напояване – царевица, зеленчуци, някои индустриални култури – и дава известна глътка въздух в среда на високи разходи.
Паралелно с това капиталът на „Напоителни системи“ ЕАД беше увеличен с близо 27 млн. лв. за възстановяване на помпената станция на язовир „Пясъчник“, ключов инфраструктурен обект за напояването в Пловдивския регион. Решението дойде след среща на премиера с представители на НАЗ, което показва, че темата за водната инфраструктура постепенно се измества от чисто технически към стратегически въпрос за конкурентоспособността на българското земеделие.
Добруджа под напрежение: ренти, забавени плащания и готовност за блокади
Наред с европейските и национални решения, на терен напрежението сред българските зърнопроизводители остава високо, особено в традиционно силни зърнени региони като Добруджа. Стопаните от Асоциацията на българските зърнопроизводители – 2006 от Генерал Тошево заявяват готовност за активни протести и блокиране на пътищата към румънската граница след 10 декември, ако до тази дата не бъдат изплатени обещаните субсидии и компенсации.
Причината е комбинацията от слаба година при пролетниците, ниски изкупни цени на зърното и забавени плащания – както по първия транш на евросубсидиите (които трябваше да пристигнат между 5 и 10 декември), така и по акциза за горивата, чието разплащане беше изместено към периода 17–20 декември. Тези средства са ключови за стопаните, тъй като голяма част от тях се използват за разплащане на рентите към собствениците на земя. Забавянето на плащанията или невъзможността да бъдат изплатени навреме рискува да създаде сериозно социално напрежение в региона.
Представители на сектора описват ситуацията като момент, в който „ножът опря до кокала“ – с лоши добиви, ниски цени и липса на видима инициатива от страна на държавата. Ако обещаните плащания не бъдат изпълнени до договорените срокове, фермерите са готови да пристъпят към блокада на ключови гранични пунктове като Дуранкулак и Йовково, което би имало не само икономически, но и политически сигнал към властите в София и Брюксел.
Какво означава всичко това за българския зърнен пазар?
Комбинацията от глобални рекордни добиви, нарастващи запаси, поевтиняващо фуражно зърно и силна конкуренция от големи износители – САЩ, Бразилия, Аржентина, Русия и Украйна – поставя таван върху ценовите очаквания на българските зърнопроизводители в краткосрочен и средносрочен план. В същото време вътрешната среда се характеризира с високи разходи за производство, макар и частично смекчени от по-ниските цени на водата за напояване, и чувствителна зависимост от своевременното изплащане на субсидии и компенсации.
Рисковете, които Дан Басе откроява – рязка промяна в метеорологичните условия и геополитическо напрежение в Черноморието – остават ключови и за българските фермери. Един силен сушав сезон или ново изостряне на конфликта в региона би могло бързо да промени ценовата картина, но в отсъствие на подобни шокове базовият сценарий остава на „комфортно високи запаси и умерено търсене“, т.е. ограничен потенциал за траен ценови подем.
На този фон протестите – както европейските в Брюксел, така и потенциалните регионални блокади към румънската граница – могат да бъдат разглеждани като опит на фермерската общност да пренареди приоритетите на аграрната политика и да изиска стабилност и предвидимост в момент, когато пазарът сам по себе си не предлага лесни решения. За българския зърнен сектор следващите две години ще бъдат тест за гъвкавост, управление на риска и способност за адаптация – от оптимизиране на разходите и инвестиции в напояване до по-активно управление на продажбите и хеджиране на ценовия риск.