Конкурентен натиск в търговията със зърно в Черноморския регион

Излизането на Al Dahra от зърнената търговия в Румъния е силен сигнал, че пазарът на зърно в Черноморския регион е навлязъл във фаза на силен натиск върху маржовете и на консолидация. Компанията планира да прекрати търговските си операции в Румъния през 2026 г. след три поредни години на загуби, натрупвайки около 123 милиона RON (приблизително 28 милиона щатски долара) загуби в периода 2022–2024 г.

Тези загуби не са просто фирмен проблем; те отразяват структурни промени в регионалните търговски потоци. Международни търговци първоначално нахлуха в Румъния през 2022 г., когато войната в Украйна наруши нормалните маршрути и пристанище Констанца се превърна в ключов транзитен хъб за пренасочени обеми. С постепенното отшумяване на този шок и поетапното възстановяване на достъпа на Украйна до традиционните износни маршрути през Черно море ролята на Румъния като заместителен коридор отслабна. Резултатът: повече търговци днес се конкурират за по-малък излишък за износ, което свива маржовете и повишава оперативния риск.

Оттеглянето по-рано през годината на още един голям играч – Andersons Inc. – от покупките на зърно в Румъния допълнително потвърждава тази тенденция. Търговията със зърно в Черноморския регион – и особено в Румъния – преминава от фаза на бърза експанзия към среда на „оцеляване на най-приспособените“, в която печеливши могат да останат само участници с мащаб, силна локална интеграция или много ниска разходна структура.

Румъния: от магнит за глобални търговци към пазар на разклащане

Румъния беше един от водещите износители на зърно в Европейския съюз, което я направи естествен магнит за международните търговски къщи в периода на нарушен украински износ. Пристанище Констанца в частност се превърна в стратегически излаз както за румънската продукция, така и за украинските транзитни обеми.

С възстановяването на морския износ на Украйна допълнителните потоци, които временно подсилваха ролята на Румъния, започнаха да се оттеглят. Търговците, които влязоха на пазара с очакване за устойчиво високи обеми, сега се сблъскват с реалност на нормализирани потоци, по-остра конкуренция за произход и много ниски или дори отрицателни маржове. Именно такава среда описва местният анализатор Габриел Рази, който определя търговията в региона като „игра на оцеляване“.

В този контекст стратегическият избор на Al Dahra е показателен. Компанията не напуска напълно Румъния; тя запазва значителното си присъствие в земеделието (над 50 000 хектара чрез Agricost) и дейностите с торове, но се отказва от самостоятелна търговия със зърно. Това предполага отместване от модел, базиран на чисто търговски маржове, към модел, закрепен в производство и доставка на входящи ресурси, при който компанията може да улавя стойност по-пряко и да ограничава експозицията си към волатилни търговски спредове.

За по-широкия пазар това подсказва постепенна консолидация около участници, които или:

• са дълбоко вградени в местното производство и логистика, или

• могат да комбинират търговията с други центрове на печалба (преработка, логистика, входящи ресурси, складиране), за да компенсират слабите маржове при износа.

Стратегическа инфраструктурна промяна: коридорът Черно море – Егейско море

Докато част от търговците се изтеглят, правителствата в региона се движат в обратна посока: удвояват усилията за развитие на инфраструктура и свързаност. Гърция, България и Румъния, заедно с ЕС, подписаха рамково споразумение за коридора Черно море – Егейско море – север–юг гръбнак, който има за цел да интегрира водни пътища (включително Дунав), железопътен транспорт, пътища, морски и въздушни пристанища и интермодални терминали в една обща, интероперабилна транспортна система.

Коридорът ще има три клона, които свързват ключови точки:

Западен: Атина – Солун – Промахонас – Кулата – София – Крайова – Букурещ

Централен: Солун/Александруполис – Орменио – Свиленград – Русе – Гюргево – Букурещ – Сірет (граница Румъния–Украйна) – Унгени (граница Румъния–Молдова)

Източен: Александруполис/Орменио – Свиленград – Стара Загора – Бургас/Варна – Констанца

За зърнените култури този дизайн е изключително значим. На практика той свързва черноморските пристанища като Констанца, Бургас и Варна с егейските пристанища и вътрешните дунавски възли, създавайки алтернативни маршрути за износ и транзит. В логистично отношение това диверсифицира маршрутите, намалява зависимостта от един-единствен „тесен участък“ и позволява по-устойчиви потоци от вътрешните производствени зони (Румъния, България, евентуално Украйна и Молдова) към няколко морета и глобални пазари.

Интероперативност и мащаб: основи за бъдещите потоци от зърно

Споразумението не е само чертане на линии върху картата; то поставя технически амбиции, които имат значение за насипни товари като зърното. В него изрично се посочват:

• Хармонизирани технически стандарти на ЕС,

• Въвеждане на Европейската система за контрол на влаковете (ETCS), и

• Възможност за движение на 740-метрови товарни влакове по трансграничните маршрути.

За пазарите на зърно това се превръща в потенциал за по-дълги, по-тежки и по-предвидими „unit train“ композиции, които се движат от вътрешните силози и речни терминали към морските пристанища и обратно. По-добрата интероперативност през границите означава по-малко „тапи“, по-кратки транзитни времена и – в крайна сметка – по-ниски логистични разходи на тон. С течение на времето това може да промени сравнителните предимства между пристанища и коридори в рамките на Черноморския басейн и между Черно море и Средиземно море.

С други думи, докато някои търговци се оттеглят заради текущия натиск върху маржовете, физическата инфраструктура, която ще поддържа бъдещата търговия, се подсилва. Проектът за коридора позиционира региона да обработва по-големи обеми по-ефективно, веднага щом пазарните условия, реколтите или геополитическите фактори отново подкрепят ръст на потоците.

Какво показват тези развития за тенденциите при зърното в Черноморския регион

Комбинирането на двата елемента – оттеглянето на търговци и разширяването на инфраструктурата – разкрива нюансирана картина на пазара на зърно в Черноморския регион:

Кратък до средносрочен план: консолидация и натиск върху маржовете.

Оттеглянето на търговското звено на Al Dahra и по-ранното излизане на Andersons показват, че фазата на опортюнистично навлизане, свързана с украинските смущения, е приключила. Пазарът се нормализира около по-малък брой по-силни участници с интегрирани модели и дълбоки местни корени.

Средно- до дългосрочно: стратегически залог върху свързаността на коридора.
Правителствата и ЕС ясно залагат, че Югоизточна Европа – и особено оста Румъния–България–Гърция – ще остане основна платформа за транзит и износ на зърно и други насипни товари. Коридорът Черно море – Егейско море изгражда основата за по-гъвкаво насочване на потоците между Дунав, черноморските пристанища и Средиземно море, която може да се използва при бъдещи шокове (време, война, логистични смущения) и в периоди на силно търсене.

Преход от опортюнизъм по обем към структурна ефективност.
По-ранният бум в транзитните обеми през Румъния беше движен от извънреден шок (Украйна). Сега тенденцията се отдалечава от ad-hoc, кризисно задвижени потоци към структурна ефективност: по-малко търговци, по-интегрирана логистика и координирани трансгранични инфраструктурни инвестиции. С времето това може да намали волатилността на базисите и транспортните разходи, дори ако нивата на фючърсите останат доминирани от глобалното търсене и предлагане и от времето.

Перспектива

За производителите и местните заинтересовани страни в Черноморския регион средносрочната среда може да се усеща по-трудна, тъй като конкуренцията между търговците се „облекчава“ чрез тяхното оттегляне, а не чрез по-високи маржове. Въпреки това комбинацията от продължаващи инвестиции в производство, торове и земеделие (както е в случая с Al Dahra) с мащабните инфраструктурни проекти по коридора подсказва, че регионът не губи стратегическото си значение – той просто преминава към по-зряла, ориентирана към ефективността фаза.

Ако планираният коридор Черно море – Егейско море бъде реализиран според замисъла, Черноморският басейн може да излезе от този преход с по-„олекотен“ търговски пейзаж, но с по-силна физическа инфраструктура, позиционирайки се като още по-ключов възел за европейските и глобалните потоци от зърно през следващото десетилетие.