Седмичен обзор на българския пазар: напрежение сред фермерите, политически искания и несигурност преди края на годината

Българският пазар на зърно през изминалата седмица бе доминиран не толкова от ценови движения, колкото от нарастващо социално и политическо напрежение в сектора. Земеделците в страната се подготвят за участие в мащабния европейски протест на 18 декември, организиран от Copa & Cogeca, който ще събере производители от 27 държави. Очакванията са повече от 10 000 фермери да настояват за силна и добре финансирана ОСП, справедлива търговска политика и реално опростяване на регулациите. Българските организации подчертават, че секторът е изправен пред безпрецедентен натиск – високи разходи, регулаторна нестабилност и загуба на конкурентоспособност.

На национално ниво ситуацията ескалира след предупреждения от зърнопроизводителите в Добруджа за активни протестни действия, включително блокиране на пътища към границата с Румъния. Причината е забавянето на ключови плащания – европейските субсидии за декември и възстановяването на акциза за горивата, които са жизненоважни за стопаните, тъй като са необходими за изплащане на рентите към арендодателите. Лошите добиви при пролетниците, съчетани с изключително ниските изкупни цени през годината, поставят много производители в критично финансово състояние. Според местни лидери „земеделието е в колапс“, а държавната реакция до момента е недостатъчна.

В допълнение към протестната динамика, Министерството на земеделието утвърди новите цени за доставка на вода за напояване за поливните сезони 2025 и 2026. Цената при гравитачна доставка остава 0,025 лв./куб. м, а за помпена – 0,038 лв./куб. м, като на всички, платили по високите досегашни ставки, ще бъдат възстановени надплатените средства. Мерките са част от по-широкия пакет за стабилизиране на напоителната инфраструктура, включително увеличението на капитала на „Напоителни системи“ с 27 млн. лв. за възстановяване на ключови съоръжения. Решението се възприема положително от сектора, но не компенсира по-големите структурни проблеми, свързани с ликвидността и доходността на фермерите.

На фона на международните прогнози за рекордни добиви и натрупване на глобални запаси през 2026 г. българските производители са допълнително притеснени от очаквания продължителен период на ниски цени. Глобалната конкуренция, засилените геополитически рискове в Черноморския регион и стабилизирането на световните запаси поставят допълнителен натиск върху маржовете и доходите у нас. Анализаторите предупреждават, че предстоящите два сезона ще бъдат тест за адаптивността на българските фермери, особено в условията на свиващо се търсене на пшеница за фураж и конкуренция от по-евтина царевица на световните пазари.

Ключови глобални политически развития, които преначертават пазарните настроения

Глобалните политики и регулаторни промени изиграха решаваща роля за формирането на пазарния тон през тази седмица, добавяйки нови нива на несигурност и възможности за търговците и износителите. Най-влиятелното политическо съобщение дойде от Аржентина, където правителството въведе мащабно намаление на износните мита върху соя, соев шрот, соево масло, пшеница и царевица. След години на анонсирани реформи администрацията най-накрая пристъпи към трайно понижаване на тези ставки като част от по-широка либерализационна програма, насочена към стимулиране на дългосрочен производствен растеж и засилване на конкурентоспособността на страната на световните пазари. Намаленията бяха посрещнати положително от аграрния сектор, идвайки в момент, когато производителите жънат рекордна реколта от пшеница и се подготвят за основната кампания по засяването на соя. Този ход потвърждава стремежа на Аржентина да се позиционира като по-агресивен износител в среда, доминирана от изобилие и остра конкуренция.

В Съединените щати федералната намеса отново игра важна роля. Президент Доналд Тръмп обяви нов пакет за подкрепа на фермерите на стойност 12 милиарда долара, предназначен да стабилизира производителите, които се борят с високи производствени разходи и продължаващи търговски напрежения. Програмата, финансирана чрез Корпорацията за кредитиране на стоките и тарифи, е създадена като „ликвиден мост“ за земеделците в ключови сектори. Тя надгражда предишни програми за подкрепа и показва готовността на Вашингтон да продължи да подпомага земеделието през маркетинговата година 2025–26. Пазарната реакция бе смесена: мярката подкрепи финансовото състояние на стопанствата, но ефектът върху фючърсите бе неутрален до леко низходящ, тъй като такава подкрепа може да насърчи високо производство въпреки ниските цени.

Китай остана централен политически фактор през седмицата. Освен мащабните си аукциони за освобождаване на резерви чрез Sinograin, страната потвърди ангажимента си към споразумението в Пусан, включително подновени мащабни покупки на американски земеделски продукти. Това възстановяване на ангажиментите стабилизира очакванията за двустранната търговия след период на несигурност в края на 2024 и началото на 2025 г. Решението на Китай да възобнови големи покупки — включително да изпълни обещанието за внос на 12 милиона тона американска соя до февруари — внесе яснота в прогнозите за бъдещото търсене, макар че краткосрочните аукциони за освобождаване на резерви временно натиснаха цените на соята.

Освен това китайските фючърсни пазари реагираха чувствително на текущите правителствени насоки. Януарските контракти за 2026 г. отчетоха леко по-слаби цени при соята и соевото масло, но по-високи при соевия шрот и царевицата — отражение на вътрешни политики за преработвателни маржове, търсене на фуражи и управление на резервите. Глобалните търговци следяха отблизо тези движения, тъй като китайското потребление остава сред най-важните фактори за ценовата посока на международните пазари.

Европейският съюз също допринесе към политическата картина, основно чрез актуализации, свързани с логистиката и движението на зърно. Макар да не променяха пряко търговските потоци, ЕС продължи да напредва в стратегията си за подобряване на транспортната устойчивост в Югоизточна Европа, като потвърди подкрепа за инфраструктурни инициативи, свързващи Черноморския регион с Централна Европа и Средиземноморието. Тези мерки, макар и дългосрочни, сигнализираха стратегическия ангажимент на Европа към гарантиране на непрекъснати потоци от зърно в условията на геополитическа нестабилност.

Макроикономическите фактори допълнително повлияха на настроенията. Тенденции към понижаване на лихвените проценти в няколко големи икономики намалиха разходите по финансиране за фермерите и търговците, потенциално насърчавайки складиране и напреднала търговия. Валутните колебания също бяха от значение: отслабеният аржентински песо повиши конкурентоспособността на износа, стабилният бразилски реал ограничи допълнителен натиск върху цените на соята и царевицата, а колебанията на руския рубел продължиха да влияят върху експортните оферти от Черноморието. Сигнали от Федералния резерв на САЩ и азиатските централни банки подсилиха очакванията за умерено глобално икономическо възстановяване през 2026 г., което може да подкрепи търсенето на зърно в следващия цикъл.

На геополитическо ниво отношенията Китай–САЩ останаха стабилни след високопоставени срещи по-рано през тримесечието, без въвеждане на нови търговски ограничения. Индия запази строгия контрол върху износа на пшеница, потвърждавайки приоритетите си за вътрешна продоволствена сигурност. Тази политика ограничи възходящия потенциал за цените на пшеницата, тъй като пазарите спекулираха дали Индия би могла да облекчи забраната при подобряване на запасите.

В съвкупност тези политически движения допринесоха за динамична, но доминирана от изобилно предлагане пазарна среда. Намаляването на тарифите в Аржентина и активното управление на резервите в Китай засилиха конкурентния натиск, докато подкрепата за фермерите в САЩ укрепи вътрешната стабилност, без да промени глобалния баланс. Във всички ключови региони политиките подчертават една тенденция: правителствата играят все по-активна роля в оформянето както на рисковете, така и на възможностите в глобалната зърнена търговия.

Пазар на пшеница: натиск от изобилието в Южното полукълбо и разминаване в качеството

Пшеницата преживя предизвикателна седмица, тъй като глобалните запаси продължиха да се увеличават. Аржентина жъне рекордни 25,5 млн. тона, което предизвика логистичен натиск, след като камиони буквално задръстиха терминалите в Росарио и свалиха фермерските цени до многогодишни минимуми. Австралия също увеличи производството до 35,6 млн. тона. Това едновременно предлагане от два големи износителя създаде силен низходящ натиск върху международните цени.

Появи се обаче нов фактор — разминаване в качеството. Аржентинската реколта, макар и огромна, показа по-ниски нива на протеин — 9–10 процента спрямо стандартните 11,5 процента за износ. Русия, въпреки големите си обеми, отчете по-висококачествена пшеница, като 78 процента от продукцията се класифицира като хлебопекарна. Това доведе до съществена ценова разлика — 15–20 долара на тон между аржентинската и руската пшеница — и вероятно ще измести търсенето към Русия през следващите месеци.

Засаждането на пшеница в Китай приключи с очаквания за стабилен добив от 141 млн. тона през 2026/27 г., докато Индия поддържа строгите ограничения върху износа, въведени през 2022 г. Цените в Чикаго и Канзас отслабваха през цялата седмица под натиска на силната конкуренция и липсата на значими стимули за растеж.

Пазар на царевица: умерена подкрепа от американския износ, но глобалният натиск остава

Фючърсите на царевица се представиха по-добре от пшеницата, подкрепени от силни износни продажби в САЩ и позитивни данни от USDA. Седмичните продажби достигнаха четириседмичен връх от 2,38 млн. тона, а септемврийските данни за износ регистрираха рекордните 6,97 млн. тона. Допълнителни частни продажби към Тайван и неназовани дестинации допринесоха за положителния тон на пазара.

Бразилия обаче оказа противоположен натиск, след като CONAB увеличи прогнозата за производство до 138,88 млн. тона. Времето остана благоприятно, като обилните валежи в централните и южните региони подобриха влагата в почвата и перспективите за добивите. В Аржентина условията бяха по-разнородни — част от ключовите области получиха недостатъчно валежи, което породи опасения за ранното развитие на културите.

Въпреки тези фактори глобалното предлагане продължи да тежи върху пазара, но силният американски износ позволи на цените на царевицата да останат леко положителни през седмицата.

Пазар на соята: Китай доминира заглавията, докато времето в Бразилия се подобрява

Соята приключи седмицата с рязък спад, под натиск от очакванията за обилно предлагане от Южна Америка и големи китайски търгове за държавни резерви. Sinograin обяви втори пореден седмичен търг за соя с обем над половин милион тона, за да освободи капацитет за нови американски товари, закупени след търговското разведряване между САЩ и Китай, постигнато през октомври. Трейдърите очакват общият обем на търговете в тази серия да достигне до 4 милиона тона, което сигнализира за значителна ротация на запасите и комфортни нива на вътрешните резерви в Китай.

Едновременно с това времето в Бразилия се промени чувствително в положителна посока. След сухо начало на сезона централните и северните региони получиха обилни валежи, което сериозно подобри влагата в почвата за соята в репродуктивна фаза. В Южна Бразилия, включително щатите Парана и Рио Гранде до Сул, валежите продължиха и стабилизираха по-ранните рискове от засушаване. В Аржентина обаче валежите останаха под нормата и с напредването на седмицата недостигът на влага в почвите се превърна в повод за безпокойство.

Износните продажби на американска соя останаха по-слаби в сравнение с миналата година, макар че отделни „flash“ продажби към Китай оказаха ограничена подкрепа на фючърсите. Въпреки това очакваното голямо производство в Южна Америка и значителните глобални запаси запазиха низходящия тренд при фючърсите на соята.

Седмичен анализ за Черноморския регион

Черноморският регион премина през съществени структурни промени през тази седмица, съсредоточени около ролята на Румъния като основен износител на зърно в ЕС и транзитен хъб. Al Dahra Holding потвърди плановете си да прекрати зърнената търговия в Румъния до 2026 г. след три поредни години на загуби, натрупвайки около 123 милиона RON (около 28 милиона щ.д.) в периода 2022–2024 г. Този изход подчертава колко пренаситен и конкурентен е станал черноморският пазар за международните търговци, много от които навлязоха в Румъния през 2022 г., когато войната в Украйна пренасочи значителни потоци през пристанище Констанца. С постепенното нормализиране на достъпа на Украйна до износ през Черно море обемите през Румъния намаляха, оставяйки повече търговци да се съревновават за по-малък излишък за износ и силно свивайки маржовете.

Това не е изолиран случай. Andersons Inc., друг голям международен играч, прекрати покупките на зърно от Румъния по-рано през годината, което допълнително засили усещането за „прочистване“ на пазара. Местни анализатори вече описват търговията със зърно в региона като „игра на оцеляване“, при която само най-силните, най-добре интегрираните и най-ефективните по отношение на разходите компании могат да останат печеливши. По-широката тенденция е преход от фаза на бърза експанзия, задействана от първоначалния шок в Украйна, към консолидация около по-малък брой търговци с по-дълбоки местни корени, по-голям контрол върху произхода и логистиката или с присъствие в няколко центъра на печалба – като земеделие, складиране, торове и преработка.

Паралелно с отстъплението на частните търговци, правителствата в региона засилват инфраструктурните си амбиции. Гърция, България, Румъния и Европейският съюз подписаха споразумение за сътрудничество за развитието на коридора „Черно море – Егейско море“ – транспортен гръбнак в посока север–юг, който ще интегрира водни пътища, железопътни линии, автомагистрали, морски и летищни терминали и интермодални центрове като част от Трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T). Трите клона на коридора ще свържат ключови точки като Атина, Солун, София, Бургас, Варна и Констанца, както и граничните пунктове с Украйна и Молдова, като на практика „изплитат“ черноморските пристанища с Егейско море и дунавските вътрешни хъбове в една по-гъвкава система за износ и транзит.

Споразумението определя и технически стандарти, които имат пряко значение за логистиката на насипните зърнени товари, включително пълна интероперативност с железопътните системи на ЕС, внедряване на Европейската система за контрол на влаковете (ETCS) и възможност за движение на 740-метрови товарни влакове по трансграничните линии. Тази комбинация от излизане на търговци от пазара и разширяване на инфраструктурата поставя Черноморския регион в повратен момент: в краткосрочен план по-трудната, нискомаржинална среда води до консолидация сред търговските участници, докато в дългосрочен план увеличеният капацитет и свързаност на коридора би трябвало да укрепят ролята на региона като стратегически вход и изход за европейските и глобалните потоци от зърно.

Метеорологични развития в основните производствени региони

Времето остана определящ фактор за пазарните очаквания. В Северна Америка се редуваха топли и студени въздушни маси, като в Northern Plains преминаха няколко фронта („clippers“), носещи снеговалежи и силни ветрове. Почвената влага остана като цяло достатъчна, а опасенията за продължителни студени периоди бяха ограничени, тъй като по-мек въздух бързо се завръщаше.

В Южна Америка времето беше ключово за цените и настроенията. В Бразилия широкомащабните валежи подобриха влагата в почвата в щатите Мато Гросо, Гояс, MGDS и Парана. Условията станаха благоприятни или подобряващи се за соята и първата реколта царевица. Обратно, части от Аржентина, особено Пампата, останаха по-сухи от нормалното, което повиши опасенията за ранното развитие на царевицата и соята, ако сухият модел се запази.

Европа и Черноморският регион отчетоха по-високи от нормалните температури при поднормени валежи, особено в ключовите райони със зимна пшеница. Намалената влага в периода на начално развитие на посевите може да се превърне в риск, ако засушаването продължи и през януари.

В Азия времето беше предимно близко до нормата или малко по-хладно, с изключение на източните части, където по-високите температури се комбинираха с наднормени валежи. В Югоизточна Азия интензивните дъждове продължиха, влияейки върху производството на палмово масло, но без сериозни смущения в логистичните вериги за зърно.

По-дългосрочните прогнози сочат, че условията на Ла Ниня вероятно ще се разсеят в периода март–май, с важни последици за пролетните култури в САЩ, Русия и части от Азия.