Пазарът на пшеница не успя да задържи печалбите от началото на седмицата и в сряда приключи на по-ниски нива. Декемврийският контракт на CBOT се установи на 5,28¼ $/бушел, със спад от 5¾ цента за деня, докато HRW пшеницата в Канзас Сити загуби 7–8 цента, а пролетната пшеница в Минеаполис отслабна с 2–3 цента. Натискът дойде от прибиране на печалби и нови прогнози за предлагането, докато трейдърите се подготвяха за седмичния доклад за износа на USDA. Южнокорейски мелници излязоха на пазара за 30 000 тона американска пшеница, но FranceAgriMer намали крайните запаси на Франция до 3,64 млн. тона, сигнализирайки по-ограничена наличност в Европа. Междувременно Канада повиши прогнозата си за реколтата от пшеница до 36,62 млн. тона – малко над миналогодишното ниво.
Фючърсите на царевица също отслабнаха, като декемврийският контракт ’25 затвори на 4,26¾ $/бушел, с понижение от 2¾ цента. Седмичният доклад на EIA потвърди спад на производството на етанол със 50 000 барела на ден до 1,055 млн. барела дневно, макар все още малко над нивата от миналата година. Стоковите наличности на етанол намаляха до 22,6 млн. барела. Очакванията за следващия доклад за износа варират между 0,5 и 1,9 млн. тона нови договори за царевица. Stats Canada оцени производството на царевица на 15,5 млн. тона, ръст с 1% на годишна база. В международната търговия частен купувач от Южна Корея осигури 65 000 тона в последен търг.
Соята също приключи по-слабо, като ноемврийският контракт ’25 се установи на 10,43¾ $/бушел, със спад от 6 цента. Соевият шрот поевтиня с 40 цента, а соевото олио заличи печалбите от вторник. Очакват се данните за износа, като прогнозите са за продажби между 0,4 и 1,5 млн. тона за седмицата. Данните от Канада показаха възстановяване на производството на рапица до 20,03 млн. тона (+4,1% на годишна база), докато производството на соя падна с 5,7% до 7,13 млн. тона. Спадът при затварянето отрази както репозициониране, така и натиск от обилните прогнози за доставки от Южна Америка.
CBOT | |||
---|---|---|---|
Чикаго | Контракт | USD/mt | +/- |
Пшеница | Декември | 194.10 | -2.11 |
Царевица | Декември | 168.00 | -1.08 |
Соя | Ноември | 383.51 | -2.20 |
Соев шрот | Октомври | 312.95 | -2.09 |
EURONEXT | |||
---|---|---|---|
Париж | Контракт | EUR/mt | +/- |
Пшеница | Декември | 192.25 | +1.00 |
Царевица | Ноември | 189.75 | +1.50 |
Рапица | Ноември | 470.75 | -2.50 |
Австралия привлече вниманието, след като обеща 1,1 млрд. AUD (735 млн. USD) през следващото десетилетие за развитие на местния сектор за биогорива, целейки да използва рапица и сорго за възобновяеми горива. GrainCorp приветства мярката, отбелязвайки, че 70% от австралийската рапица в момента се изнася непреработена. Тази промяна в политиката може да пренасочи потоците от маслодайни култури и да промени моделите на износ след 2029 г.
В САЩ Агенцията за опазване на околната среда (EPA) публикува дългоочаквано предложение за реалокация на квоти за биогорива, освободени за малки рафинерии. Опциите варират между 50% и 100%, като коментарите са отворени до 31 октомври. Групите в сектора на биогоривата приветстваха възможността за по-силно търсене на етанол от царевица и суровини от соя, докато рафинериите предупредиха за по-високи разходи. Неяснотата около предложението оставя пазарите в очакване на продължителна несигурност.
Бразилия продължи да увеличава перспективите за маслодайните култури. Асоциацията Abiove повиши прогнозата за производството на соев шрот през 2025 г. до 45,1 млн. тона и соево олио до 11,7 млн. тона, с общо преработване от 58,5 млн. тона. Прогнозите за износ също се увеличиха – ANEC вече вижда септемврийски експорти от 7,53 млн. тона соя, 2,19 млн. тона шрот и 7,12 млн. тона царевица. Заедно с очакван ръст от 17% на производството на етанол до 42 млрд. литра до 2027–28 г., главно от царевица, Бразилия затвърждава доминацията си както в биогоривата, така и в глобалните доставки на зърно.
Русия разклати търговските потоци с рязко повишение на износното мито за пшеница до 495,9 рубли/тон за периода 17–23 септември – почти тройно спрямо предходната седмица. В същото време актуализирани прогнози поставиха реколтата от пшеница 2025/26 на 84,7 млн. тона, подпомогната от рекордни добиви в Ставропол. Митото върху царевицата също бе възстановено на ниво 398,2 рубли/тон след петседмична пауза. Прогнозите за реколтата в Казахстан останаха стабилни на 16,3 млн. тона, въпреки забавянето на жътвата заради валежи. Тези промени затвърждават влиянието на Черноморския регион върху цените и конкурентоспособността през четвъртото тримесечие.
Европейският износ остава вял. Износът на мека пшеница от ЕС достигна 3,78 млн. тона към 14 септември, спад от 34% на годишна база, като Саудитска Арабия, Йордания и Мароко са сред водещите купувачи. Износът на ечемик е по-силен – 1,8 млн. тона, докато вносът на царевица е спаднал с 43% до 2,5 млн. тона. Липсата на данни от Франция продължава да замъглява картината, затруднявайки реалната оценка на търговските потоци в ЕС.
Времето внесе допълнителна сложност. Топлите условия в САЩ и Канада подпомагат късната жътва на пролетни култури, но постоянните валежи в северозападния Corn Belt забавят прибирането на соята и могат да влошат качеството. Делтата остава суха с ниски нива на река Мисисипи, ограничавайки логистиката. В Южна Америка Бразилия очаква последователно начало на дъждовния сезон в Мато Гросо, докато Аржентина се радва на благоприятна влага за сеитбата на царевица и слънчоглед. В Черноморския регион дъждовете се преместиха на изток, потенциално подпомагайки сеитбата на зимна пшеница, въпреки че като цяло сушата остава.
Животновъдните пазари в САЩ добавиха допълнителен негативен тон за търсенето на фуражи. Поставките на едър рогат добитък през август се оценяват на спад от 8,5% на годишна база – най-ниското ниво от 2015 г., като общите наличности също намаляват. Ако това се потвърди, намаленото търсене на фуражи може да ограничи консумацията на царевица през следващите месеци.
Докато пазарите обработваха тази широка комбинация от сигнали за предлагане, политически промени и климатични фактори, зърнените култури приключиха по-слабо в сряда, подчертавайки колко глобалният баланс остава зависим както от политически решения, така и от климатични рискове.