Български пазар

Според документ от декември 2025 г., регионалната търговия и логистиката около България получиха допълнително напрежение от продължаващите фермерски протести в Гърция, въпреки че плащанията към гръцките земеделци от началото на годината са достигнали 3,2 млрд. евро, а правителството е обещало още около 600 млн. евро до края на месеца. Ескалационният риск остава реален, включително заради блокади и затваряне на граничните пунктове „Кулата“ и „Илинден“ за тежкотоварни камиони, което е фактор за ритъма на доставки, транзит и разходи по веригата за доставки в региона.

На вътрешния пазар основният тон идва от трудната полева година и изострянето на финансовия натиск върху стопаните. В източника се посочва, че проливните дъждове са оставили неприбрана реколта в голяма част от страната, като има случаи на валежи около 300 л/кв. м, което е забавило прибирането на слънчогледа, а при картофите има риск да останат на полето и да измръзнат; паралелно се подчертава комбинацията от измръзвания, засушаване и последвали „невероятни дъждове“ през 2025 г. и че секторът е под натиск от слаби добиви и ниски цени. Това се пренася и в плановете за следващата година, включително смяна на култури (например ечемик вместо пшеница) и повишен риск за ликвидността на ферми в поредица от трудни години.

Като отговор на нарастващия климатичен риск и честите шокове, в документа е акцентирано върху старта на Взаимоспомагателния фонд в земеделието, със средства около 25 млн. евро за първоначално формиране на бюджета. Предвижда се процесът да продължи през 2026 г. чрез удържане на 1,5% от окончателните директни плащания за сектор „Растениевъдство“, а подпомагането да покрива загуби, които надхвърлят праг от 20% от средногодишната продукция. Пазарният прочит е двоен: от една страна – инструмент за стабилизиране на доходите при екстремни явления, от друга – фактор за паричните потоци на стопанствата и за начина, по който те ще калкулират риск и застраховане.

Движенията на вътрешния „пазар на земя“ също остават чувствителни към конюнктурата на зърнените цени. В община Балчик първите ренти са стартирали от 50 лв./дка (платени в началото на ноември), а прогнозите за Добричко са в диапазон 30–80 лв./дка заради силно различна картина на добивите по землища. Източникът подчертава, че рентите се плащат на траншове, като вторият е обвързан с реализацията и може да се изплати в началото на март 2026 г., което директно връзва очакванията на собственици и кооперации със способността да се продава „на добра цена“ и с по-дългосрочни договорни отношения.

На структурно ниво документът очертава два дългосрочни „вътрешни“ драйвъра, които влияят върху конкурентоспособността и производствените решения: напояването и структурата на есенната сеитба. Данните сочат, че през 2025 г. 60% от участвалите в анкета фермери отново нямат достъп до вода за напояване заради липса на канали, едва 7% са ползвали водоснабдяване без прекъсвания, а фактически снабдените с вода площи са около 6% от годните за напояване над 5,4 млн. дка; паралелно е даден и контекст с Eurostat за ЕС (около 8,9% оборудвани за напояване и 5,9% действително напоявани площи – последни обобщени данни за 2016 г.). На този фон, при есенниците за реколта 2026 г. се очертава ротация в полза на рапицата (над 55% ръст до над 156 хил. ха), ръст при ечемика и ръжта, и намаление при пшеницата (-7,6% до 1,053 млн. ха спрямо 1,139 млн. ха година по-рано), като обилните валежи са попречили на планирането и на качествената обработка на почвата в части от страната.

Политики и макро фактори

Несигурността около политиката за биогоривата в САЩ остана пазарен „надвес“. Таймингът на решенията за биогоривата се превърна в ключова макро променлива за соята и комплекса на растителните масла. В началото на седмицата източници посочиха, че администрацията на САЩ вероятно няма да финализира квотите за смесване за 2026 г. преди края на годината, което удължава несигурността за договарянето, хеджирането и инвестиционните решения. Тази тема се засили в средата на седмицата, когато EPA сигнализира, че очаква да финализира мандатите за смесване за 2026 и 2027 г. през първото тримесечие на 2026 г. Пазарната логика е ясна: без яснота по квотите, „математиката“ на търсенето на соево масло и на по-широкото търсене на суровини за биогорива става по-трудна за оценка, което повишава чувствителността на пазара към ежедневните новинарски заглавия.

Контекст на търговската война и посланията за аграрната политика. В петък вниманието се измести към политиката за подпомагане на фермерите в САЩ, като коментари подсказаха, че USDA вероятно няма да предостави втори пакет помощ поради бюджетни ограничения, дори при очакване скоро да бъдат обявени специфичните за култури ставки по първия пакет. По-широкият контекст в същото отразяване свърза напрежението при фермерите с търговските конфликти и променените експортни потоци – особено периода, когато Китай избягваше американската соя, и по-скорошното възобновяване на покупки на американски маслодайни култури, обвързано с декларирано обещание. Това имаше значение, защото подсили връзката „политика → потоци“: пазарът не търгуваше само фундаментите, а и вероятността политически решения да продължат да пренареждат каналите на търсене.

Стратегията на Китай при соята: търгове, покупки от САЩ и управление на запасите. Определяща нишка през седмицата беше подходът на Китай към управление на резервите паралелно с възобновените покупки от САЩ. Материали подчертаха засилени държавни търгове от резерва, с няколко събития за продажби и планиран допълнителен търг, поставени в рамката на очевидно търговско разбирателство от края на октомври. Важно е, че в отразяването се посочи: соята все още е обект на вносна тарифа и е възприемана като нерентабилна за частните преработватели – което предполага, че в близък план държавно свързаното търсене „дърпа“ повече от чисто търговските маржове. Тази структура подкрепя волатилност: търговете могат да намалят вътрешната стегнатост в един момент, докато нови импортни ангажименти могат да затегнат наличностите напред във времето в друг.

Представяне на фючърсите и дневна ценова траектория

Пшеницата прекара седмицата в преработване на експортните наличности и смесените сигнали от търсенето, като мартенският контракт CBOT за 2026 г. се установи на $5.20 3/4 в понеделник, понижи се до $5.09 1/2 във вторник, след това до $5.06 1/4 в сряда, покачи се леко до $5.07 3/4 в четвъртък и завърши $5.09 3/4 в петък. Тонът през седмицата остана ограничен от наратива за „голямо предлагане“, въпреки че отделни джобове на търсене (търгове и покупки от Южна Корея) и новини около реколтата в Аржентина периодично носеха подкрепа.

Дневните затваряния при царевицата показаха сравнително по-устойчива структура. Мартенският контракт CBOT за 2026 г. затвори $4.39 3/4 в понеделник, спадна до $4.36 1/2 във вторник на фона на слабостта при пшеницата и рязък спад на суровия петрол в сесията, след което се възстанови до $4.40 1/2 в сряда, покачи се до $4.44 1/2 в четвъртък и приключи $4.43 3/4 в петък, като седмицата завърши леко по-високо. Ценовото поведение на царевицата многократно намираше опора в търсенето – износ, частни продажби и особено рекордно производство на етанол.

Соята беше най-ясно изоставащият сегмент в комплекса. Януарският контракт CBOT за 2026 г. се установи на $10.71 3/4 в понеделник, понижи се до $10.62 3/4 във вторник, след това до $10.58 1/4 в сряда, $10.52 1/4 в четвъртък и $10.49 1/4 в петък. Седмичното постепенно понижение съвпадна с два устойчиви натиска: несигурност около бъдещите мандати за биогорива (и какво означава това за търсенето на растителни масла), плюс индикации, че покупките и управлението на запасите в Китай остават силно тактически, което влияе както върху „headline risk“, така и върху формата на краткосрочното търсене.

Глобално предлагане, износ и ключови развития при основните произходи

Пшеница: логистичен риск в Черноморския регион, конкурентоспособност на Южна Америка и променящи се перспективи. Заглавията за пшеницата последователно насочваха към дълбочина на глобалното предлагане, но с важни регионални нюанси. Рискът за украинските експортни потоци отново изплува като логистично ограничение след съобщения, че атаки са намалили приемането на зърно на терминали и са принудили някои съоръжения да спрат работа, което предполага по-висока несигурност за близките доставки дори ако размерът на реколтата и политиките не налагат ограничения. Казахстан също отчете по-висок износ на зърно от нова реколта и значителен сезонен експортен потенциал, което подкрепя идеята, че регионално предлагане има, макар маршрутите и рисковете да са различни.

Южна Америка добави история за конкурентно ценообразувано предлагане. Покупката от Китай на аржентински товар пшеница – описана като първата от десетилетия – беше свързана с рекордна реколта и тарифни намаления, които подобриха експортната конкурентоспособност, въпреки че качеството (протеин) беше отбелязано като потенциален лимитиращ фактор за реализираните цени. Към петък оценката за аржентинската пшенична реколта беше ревизирана нагоре от зърнената борса в Буенос Айрес, което допълнително закотви наратива за „изобилна глобална пшеница“.

На заден план, перспективните оценки за 2026/27 също оформяха по-дългосрочните очаквания: оценка за реколтата от мека пшеница в ЕС подсказа спад на годишна база, докато прогнозата за руската пшеница беше запазена, но под нивото на предходната година. Канадското производство на пшеница също беше ревизирано нагоре, подкрепено от късносезонни условия и обновени модели за площи/добиви, добавяйки още един противотежест на изцяло „бичи“ интерпретации за пшеницата.

Европа предостави и собствени структурни сигнали. Френското министерство прогнозира площи с мека пшеница за 2026 г. от 4,56 млн. хектара, а износът на мека пшеница от ЕС беше отчетен като изоставащ спрямо предходната година в разглеждания период – полезен контекст за това защо Европа може да осцилира между „разговор за стегнатост“ и „разговор за конкурентоспособност“, в зависимост от това какво предлага световният пазар в дадения момент.

Царевица: търсенето остана основната опора, а Бразилия отново беше във фокус

Седмичният наратив при царевицата беше по-скоро подкрепящ цените през призмата на търсенето. Основен акцент беше етанолът в САЩ: данните сочеха пореден рекорден седмичен „grind“ на царевица за етанол (за седмицата до 12 декември), в комбинация със спад на запасите от етанол и по-силен износ/входове към рафинерии – индикация, че двигателят на търсенето продължава да работи с темп, който може да омекотява корекциите при фючърсите. Седмичните експортни продажби и ангажименти допълнително подкрепиха тази линия, като бяха описани като рекордно силен темп на покупки спрямо сравнимия период година по-рано.

Южна Америка остана важна за форвардните баланси. Към края на седмицата в една оценка очакванията за производството на царевица в Бразилия бяха ревизирани леко надолу, като бяха намалени както първата, така и втората реколта – малка корекция, но значима предвид ролята на Бразилия в сезонността на износа и глобалната наличност, особено когато експортният импулс на САЩ вече е силен.

Соя: износът на САЩ изостава, доминация на Южна Америка и динамика при преработката

Соята се движеше под влиянието на взаимодействието между тайминга на търсенето, политиките и йерархията на глобалните износители. Анализът в началото на седмицата подчерта очакваната доминация на Бразилия – рекордни експедиции и предположения за рекордно производство – и рамкира износа на САЩ като по-слаб на годишна база поради конкуренцията от Южна Америка и търговски напрежения. Отделно, намаленията на експортните данъци в Аржентина за соя и продукти от преработката също бяха посочени като политически лост, който си струва да се следи, защото може да влияе върху стимулите за продажби от фермерите и върху икономиката на преработката/износа.

От американска страна темата за преработката („crush“) изпъкна чрез доклада на NOPA: преработката през ноември беше отчетена на 216,04 млн. бушела, под рекордния октомври, но все пак рекорд за ноември, докато запасите от соево масло нараснаха рязко. Това е важно, защото се връзва директно с несигурността около биогоривните политики: когато пазарът няма увереност за бъдещите нива на мандатите, оценката на соевото масло – и маржът на преработката – могат да се колебаят бързо, дори ако търсенето на шрот е по-стабилно.

Време и състояние на културите

Времето беше постоянен „втори екран“ за пазара през цялата седмица, особено там, където можеше да измести очакванията за добив или да създаде логистични ограничения.

В Южна Америка прогнозата в началото на седмицата включваше риск от обилни валежи в части от централна Бразилия, като се цитираха суми от 150–200 мм за 10 дни, които увеличават риска от наводнения – позитивно за почвената влага, но потенциално проблемно за полевите дейности и за локален стрес при културите, ако излишъкът се задържи. Паралелно Аржентина многократно беше посочвана като зона с по-горещ и по-сух тренд, който може да стане неблагоприятен за царевица и соя, като основният мониторинг беше върху това колко бързо могат да се изчерпят почвените запаси в прозорец на ранносезонно засушаване. По-късно през седмицата анализът подчерта, че условията на Ла Ниня се очаква да се запазят до началото на следващата година – важен рисков фактор, исторически свързан с по-горещи/по-сухи сценарии в Пампас – като същевременно се отбеляза, че текущата почвена влага предоставя известен буфер, ако сушата се засили.

В САЩ зимната пшеница навлезе по-дълбоко в периода на покой, като близкият риск от измръзване беше описан като нисък, но с важни уговорки: рискът от засушаване остава „напълно актуален“, а почвената влага беше посочена като близка до многогодишни минимуми в ключови щати за SRW, докато HRW зоните запазват по-добра влага. Пазарната значимост тук е по-малко за незабавна загуба на добив и повече за настройката към пролетта – дали пшеницата ще излезе от покой с достатъчна подпочвена подкрепа, за да издържи на волатилен пролетен валежен модел.

На други места Черноморският регион носеше повтарящ се ъгъл „суша“, като условията бяха характеризирани като топли и сухи и неблагоприятни за зимната пшеница при навлизане/престой в покой, въпреки отделни валежни събития. Това има значение, защото Русия/Украйна са не само огромни доставчици, но и оформят глобалната ценова психология: метеорологичният риск там може да промени тона на световните цени бързо, дори когато близкият „pipeline“ изглежда добре подсигурен.

Логистика и потоци: „как се движи“ отново стана фактор

Към края на седмицата речната система в САЩ излезе по-ярко на преден план. Транспортният ъпдейт на USDA показа, че баржовите пратки по река Мисисипи са се увеличили до 888 хил. тона седмица спрямо седмица, като пратките царевица са нагоре с 82,1%, а соята – с 41,8%, докато баржовите ставки в Сейнт Луис са се повишили. В същото време екстремният студ и ледът бяха описани като усложняващи баржовите операции и допринасящи за ограничения и проблеми с ниски води – важно напомняне, че дори при достатъчно предлагане, пазарът може временно да преоцени базис и спредове, когато се появи логистично триене.

Позициониране и сигнали от пазарната структура

Ъпдейтите за спекулативното позициониране – макар и частично забавени/с натрупване – добавиха нюанс към това как пазарът интерпретираше дневните заглавия. Пшеницата запази тежък нето-къс профил при „managed money“, царевицата показа признаци на корекции по дългата страна с напредването на седмицата, а при соята се наблюдаваха значими намаления на нето-дългата експозиция по отчетните прозорци в началото на декември. На практика това често създава асиметрия: пшеницата може да реагира с по-рязък скок при изненадващ „бичи“ катализатор (късо покриване), докато соята може да се затруднява да задържи ръстове, ако политическата несигурност намалява убедеността и фондовете продължават да режат експозиция.

Изводи преди следващата седмица

Седмицата завърши с пшеница, която продължава да се бори с тежестта на глобалното предлагане и смесените регионални истории, царевица – подкрепена от доказателства за търсене и сила в етанола, и соя – под натиск от комбинация между политическа несигурност и управление на потоците/покупките от страна на Китай. Следващият етап вероятно ще зависи от това дали яснота за мандатите за биогорива в САЩ ще стане по-конкретна с наближаването на Q1, дали времето в Южна Америка ще започне да изглежда повече като „реален проблем“ вместо „наблюдение“, и как логистиката и експортният темп ще се развиват, докато зимните условия тестват транспортната мрежа на Северна Америка.