Chicago Market Snapshot – четвъртък, 18 декември

Пшеница

Пшеницата започна четвъртъка колебливо, след смесена търговия в сряда и на фона на продължаващ натиск от изобилното глобално предлагане. В ранната търговия в Чикаго контрактът за март 2026 г. на CBOT се движеше около $5.06–5.07/бушел, близо до нивата на предходното затваряне. Пазарът остава фокусиран върху слабия ценови импулс през месеца и засилената конкуренция от алтернативни източници, като в същото време геополитическите рискове в Черноморския регион засега не се материализират в устойчиво ценово поскъпване.

Царевица

Царевицата стартира деня с умерена подкрепа, като мартенският контракт 2026 г. в Чикаго се търгуваше около $4.42–4.43/бушел, подкрепен от силното търсене и продължаващите рекордни показатели при етаноловото производство в САЩ. Макар глобалният баланс да остава комфортен, пазарът реагира позитивно на стабилния експортен поток и на активното вътрешно потребление, което ограничава низходящия риск в краткосрочен план.

Соя

Соята започна четвъртъка без ясен импулс, като януарският контракт 2026 г. се движеше около $10.59–10.60/бушел. Пазарът остава под влияние на мащабните продажби от държавните резерви на Китай и сигналите за силно южноамериканско предлагане, които продължават да ограничават възстановяването на цените, въпреки отделни експортни сделки от САЩ.

Ключови глобални фактори и заглавия, оформящи днешната търговия

Глобалният зърнен пазар в четвъртък се движи в среда, доминирана от сигнали за изобилие, промени в търговските потоци и засилена чувствителност към времето. Един от водещите акценти идва от растителните масла, където Индия отмени или отложи над 100 хил. тона внос на аржентинско соево масло заради по-ниски вътрешни цени и отслабването на рупията. Това развитие подчертава колко бързо ценовите дисбаланси могат да пренасочват търсенето и да оказват натиск върху преработвателните маржове в световен мащаб.

Паралелно с това, Китай продължава активното управление на запасите си, като държавните резерви освобождават обеми на вътрешния пазар, докато страната същевременно увеличава покупките от САЩ. Този двоен подход се възприема от пазара не като сигнал за силно търсене, а по-скоро като логистичен и ценови баланс, който ограничава потенциала за ръст при соята.

В енергийния сегмент, данните за етанола в САЩ добавят подкрепа за царевицата. Запасите от етанол спаднаха до 22.353 млн. барела, докато производството достигна нов рекорд от 1.131 млн. барела дневно. Повишеният експорт на етанол и нарастващото потребление от рафинери засилват връзката между енергийния и зърнения пазар.

От страна на външната търговия, нови експортни сделки на САЩ включват продажби на соя за Китай и „неуточнени дестинации“, както и царевица за Мексико. В същото време бе отчетена отмяна на сделка за бяла пшеница за Китай, което напомня за нестабилността и чувствителността на търсенето при текущите ценови нива.

Южна Америка остава ключов фактор за очакванията през първото тримесечие на 2026 г. Бразилия продължава да се възползва от като цяло благоприятни валежи, които поддържат добри условия за развитие на соята и първата реколта царевица. В същото време Аржентина навлиза в по-сух период, като сеитбата на соя изостава спрямо миналата година и рисковете от дефицит на влага в Пампасите се увеличават при продължаване на сухия сценарий.

В Европа и Черноморския регион по-топлото и сухо време започва постепенно да поражда притеснения за зимната пшеница. Въпреки че липсват непосредствени щети, комбинацията от високи температури и ограничени валежи може да отслаби зимната устойчивост на посевите, ако студът се върне рязко през януари.

Допълнителен натиск върху пазара идва от активното предлагане от алтернативни източници, включително Казахстан, който отчита ръст на новореколтния износ и потвърждава висок експортен потенциал за сезона. Това засилва конкуренцията при пшеницата и поддържа натиска върху цените на международните търгове.

Накрая, пазарите на растителни масла продължават да влияят индиректно върху зърното. Ръстът на износа и производството на палмово масло в Индонезия и дискусиите около регулациите на ЕС за обезлесяването оформят ценовите съотношения между палмово и соево масло, което се отразява върху маржовете при преработката на соя.

В обобщение, днешната търговия остава водена от заглавия и кръстосани фактори – от политиката на Китай и търговските решения на Индия до времето в Южна Америка и енергийния пазар в САЩ. Въпреки липсата на остър дефицит, чувствителността към новини остава висока, а ценовите движения – бързи и реактивни.