Българският зърнен пазар през изминалата седмица се разви в среда на силно натрупани вътрешни и регионални предизвикателства, при които финансовата подкрепа, климатичните условия и структурните проблеми в сектора се преплетоха и засилиха несигурността за производителите. Макар глобалните пазари да остават водещи за ценовите нива, локалните фактори в България и съседните държави имат все по-осезаемо влияние върху реалните решения на стопаните, рентните отношения и перспективите за следващата стопанска година.

Регионалният контекст беше доминиран от развитието в Гърция, където въпреки изплатени над 3,2 млрд. евро на фермерите за 2025 г., протестите не стихват. Допълнителни плащания и обещани нови средства до края на месеца не успяха да успокоят напрежението, като земеделците продължиха блокадите по основни пътни артерии и гранични пунктове. Това създава пряк риск за логистиката и търговските потоци в региона, включително за българския износ и транзит, особено при зърнените култури. Продължаващата нестабилност при съседите подчертава колко уязвими остават пазарите към социални и политически фактори, дори при наличието на значителна финансова подкрепа.

В България основният фокус остана върху климатичните предизвикателства, които през 2025 г. се превърнаха в системен проблем за земеделието. След измръзвания, тежко засушаване и последвали проливни дъждове, в голяма част от страната все още има неприбрана реколта. Царевицата в много стопанства предстои да бъде прибрана със закъснение, а при слънчогледа и картофите на места загубите вече изглеждат неизбежни. Валежи от порядъка на 300 л/кв. м на места направиха полетата недостъпни за техника и принудиха фермерите да променят сеитбооборота си в движение, което ще има отражение и върху качеството и рентабилността на продукцията.

Тази поредица от неблагоприятни години засилва финансовия натиск върху зърнопроизводителите. Ниски добиви, комбинирани с ниски пазарни цени, поставят част от стопанствата на ръба на оцеляването, като рискът от фалити вече не е изолиран. Производителите все по-често обмислят замяна на култури, като ечемикът и тритикалето започват да изместват пшеницата в някои стопанства заради по-добра адаптивност и по-нисък риск. Това показва постепенна промяна в структурата на зърнопроизводството, продиктувана не толкова от пазарни сигнали, колкото от климатична принуда.

Положителен, но все още предпазливо възприеман сигнал за сектора е стартирането на Взаимоспомагателния фонд с първоначален бюджет от близо 25 млн. евро. Инструментът е замислен като механизъм за управление на риска и компенсация при загуби над 20% от средногодишната продукция, причинени от климатични и природни бедствия. Въпреки че фондът е важна стъпка към по-голяма устойчивост, фермерите остават скептични дали размерът на средствата и условията за достъп ще бъдат достатъчни, за да отговорят на мащаба на реалните щети, които климатът нанася през последните години.

Рентните отношения също ясно отразяват напрежението в зърнения сектор. В община Балчик първите изплатени ренти стартираха от 50 лв./дка, а прогнозите за Добричка област сочат широк диапазон между 30 и 80 лв./дка в зависимост от добивите. Производителите все по-открито подчертават, че размерът и моментът на изплащане на рентите зависят пряко от възможността да се реализира зърното на приемливи цени. Това засилва аргументите за по-дългосрочни договори и по-устойчиви отношения между собственици и арендатори, тъй като краткосрочните споразумения трудно позволяват планиране и инвестиции.

Сериозен структурен проблем остава напояването. Данните показват, че едва около 6% от потенциално поливните площи в България реално получават вода, а 60% от стопаните нямат достъп до напоителни канали. В условията на зачестяващи суши това превръща липсата на надеждна напоителна инфраструктура в ключов фактор за нестабилност на добивите и доходите. Въпреки заявените инвестиции и политически ангажименти, реалният ефект на терен засега остава ограничен, което поставя България значително под средните европейски нива по използване на напояване като инструмент за управление на риска.

На този фон есенната сеитба за реколта 2026 очертава ясни тенденции. Площите с пшеница намаляват с над 80 хил. ха на годишна база, докато рапицата отчита ръст от над 55%, а ечемикът, ръжта и тритикалето също увеличават присъствието си. Тези промени отразяват адаптивен отговор на стопаните към климатичните условия, пазарните рискове и агротехническите ограничения, но също така поставят въпроси за дългосрочния баланс в зърненото производство на страната.

В обобщение, българският зърнен пазар навлиза в нова фаза, в която климатичният риск, слабата инфраструктура и ценовият натиск се превръщат в определящи фактори. Финансовите инструменти и подкрепата са важни, но сами по себе си не са достатъчни. Без ускорени инвестиции в напояване, по-добра координация между производителите и по-устойчиви пазарни модели, секторът ще остане силно уязвим към всяка следваща климатична или пазарна криза.