България: рязък спад при царевицата, устойчивост при слънчогледа, но с по-слаби маржове

Износът на царевица от България се сви почти четирикратно за три маркетингови години – от 1.26 млн. т през 2022/23 г. до едва 346 хил. т за октомври–април 2024/25 г., като приходите от износ се стопиха още по-рязко заради поевтиняването на световните цени. Основните дестинации – Румъния, Гърция и по-рано Китай – не можаха да компенсират загубата на китайския пазар, свързана с военните рискове в Черно море, което наложи ново ценообразуване на вътрешния пазар и удари паричните потоци на производителите. Потокът от семена от слънчоглед бе по-устойчив по обем – около 605 хил. т за септември–април 2024/25 г., но приходите изостанаха заради по-слаби международни цени. Това е доказателство, че възстановяването на обема не гарантира възстановяване на маржовете. За преработвателите и търговците това подчертава необходимостта от преход от обем към добавена стойност (премии за качество, тайминг, разходи по съхранение) като основен източник на печалба.

Украйна: стабилен обем на пшеница, по-малък дял хлебна и ограничен достъп до ЕС

Жътвата на пшеница в Украйна през 2025 г. се очаква да бъде близо до миналогодишната – около 21.9 млн. т, благодарение на малко по-големи площи, които компенсират загуби в качеството заради климатични фактори. Едва около 45% от реколтата се класифицира като хлебна спрямо ~50% година по-рано, което засилва конкуренцията за мелничарски нужди и води до по-строго разделяне между хлебна и фуражна пшеница. Достъпът до търсенето от ЕС остава ограничен: от 758 хил. т безмитна квота за юни–декември 2025 г. вече 44% са използвани до края на август, оставяйки около 421 хил. т за зимата – което означава, че износителите ще трябва да разчитат повече на пазари извън ЕС, в момент, когато глобалният пазар се насища.

Русия: по-голяма реколта държи FOB цените конкурентни

Руският износ се ускорява отново, тъй като жътвата напредва, а добивите изненадват в ключови източни региони. Обемите нарастват от 1.7 млн. т през юли към около 3 млн. т през август, включително значителни продажби към Египет – възстановявайки ролята на Русия като определяща цените на FOB за 12.5% протеин. С очаквана по-голяма реколта като цяло, ценовото равнище в региона ще продължи да се ориентира спрямо руските оферти, оказвайки натиск върху конкурентите и свивайки базата на ЕС и САЩ, освен ако валутата или транспортните разходи не променят относителната стойност.

Перспектива за търсенето: пренастройка в Египет и по-малък внос в ЕС

Египет сви вноса на пшеница с около 30% за януари–юни 2025 г., но годишните нужди остават на рекордно ниво от 13 млн. т, което предполага по-рязко нарастване по-късно през годината и гъвкави търгове между френски, румънски, украински и руски доставки. ЕС, напротив, намалява вноса (USDA отчита спад от 39% на годишна база), а с лимитирана украинска квота източноевропейските канали няма да облекчат региона толкова, колкото миналата година. Тези промени насочват повече черноморска пшеница към Северна Африка/Близкия изток – където ценовата конкуренция е най-силна – и към Азия, където решаващи стават транспортните разходи и протеиновите спецификации.

Ценообразуване: разделение по качество и ограничен “carry”

Два фактора доминират в краткосрочния ценови пейзаж. Първо – качеството: по-ниският дял хлебна пшеница в Украйна засилва премиите за партиди с 11.5–12.5% протеин, дори когато общият обем остава стабилен; фуражната пшеница ще трябва да се реализира с по-дълбоки отстъпки на дестинации, допускащи по-високи замествания. Второ – форърдната крива: ниските котировки и високите разходи за финансиране изтъняват възможностите за комерсиален “carry”. Складовете и търговците, които могат да оптимизират прозорците за експедиция и тайминга на транспорта, ще спечелят; в противен случай ще се разчита на по-високи премии в брой, за да се активира предлагането.

Логистика и политика: коридорите са отворени, но правилата имат значение

Мрежата от коридори остава крехка. Макар че Дунавските и сухопътните маршрути към ЕС работят, квотите, сертификатите и периодичните блокажи създават рискове, особено за маслодайните култури, където новите украински износни такси усложняват потоците. Търговците залагат на предварителна безупречна документация и разширяване на дестинациите, за да намалят риска от “тесни места”. Опитът на България – обем без стойност – показва защо транспортната гъвкавост и дисциплината при хеджирането са вече ключови фактори за печалба.

Маслодайни култури: противоречиви сигнали

Потоците при маслодайните култури отразяват противоположни тенденции. България възстанови обемите на износ на слънчоглед, но не и цените; украинските мита временно ограничиха износа на рапица и соя, създавайки краткосрочен недостиг за преработвателите, преди пренасочването да стабилизира пазара. С намалени буфери при канадската канола и колебания при палмовото масло заради запаси и биодизелови изисквания, слънчогледът и рапицата от Черно море ще поддържат оживена търговия – но нетните приходи ще се определят от маржовете на преработка в чужбина, а не само от FOB котировките.

Какво да следим по-нататък

1. Темпа на руския износ през четвъртото тримесечие и възможни промени в офертите заради валутата;

2. Съотношението хлебна/фуражна пшеница в Украйна и скоростта на усвояване на квотата за ЕС;

3. Маркетинга на царевица в България – ще стимулират ли ниските цени търсенето или ще наложат складиране на фермите;

4. Честотата и условията на египетските търгове;

5. Политически промени в митата/квотите, които могат да отключат или пренасочат потоците на маслодайни култури.