Фючърси в Чикаго – пшеница, царевица, соя

Пшеницата затвори във вторник разнопосочно, но леко по-високо в Чикаго, като декемврийският 2025 договор на CBOT приключи на 5,36¼ щ.д. за бушел, покачване с ¼ цент за деня, докато пазарът „усвояваше“ в голяма степен непроменения доклад WASDE и по-силните сигнали за глобално производство. Крайните запаси в САЩ останаха непроменени на 901 млн. бушела, макар че балансите по класове се изместиха – запасите от твърда червена пролетна пшеница нараснаха, а тези от бяла пшеница намаляха, докато световните запаси бяха повишени с 3,44 млн. тона заради по-високи добиви в Канада, Австралия, Аржентина, ЕС и Русия. Инвестиционните фондове свиха нетната си къса позиция в чикагската пшеница до около 70 600 контракта, а новите данни от ЕС показаха, че износът на мека пшеница изостава само минимално спрямо миналата година, въпреки че Coceral понижи прогнозата си за реколтата през 2026 г. в ЕС+Обединеното кралство, а Аржентина обяви намаляване на износното мито за пшеница до 7,5%.

Царевицата поведе движението нагоре при зърнените, като декемврийският 2025 договор на CBOT затвори на 4,40¾ щ.д. за бушел, покачване с 4½ цента след „ястребов“ WASDE, който намали крайните запаси в САЩ със 125 млн. бушела до 2,029 млрд. изцяло чрез по-високи прогнози за износ. Световните запаси от царевица за 2025/26 бяха редуцирани до 279,15 млн. тона въпреки по-голямото прехвърляне на запаси в Аржентина, тъй като по-ниското производство в САЩ и Украйна повече от неутрализира увеличението. Спекулантите намалиха нетната си къса позиция с близо 18 000 контракта до около 71 500, докато националният кеш индекс за царевица в САЩ се повиши до 4,03½ щ.д., а инспекциите на износа останаха стабилни на 1,453 млн. тона за седмицата, въпреки че седмичните данни за продажбите показаха сезонно дъно.

Соята удължи последните загуби, като януарският 2026 договор на CBOT затвори на 10,87¼ щ.д. за бушел, надолу с 6½ цента, под натиска на слабо експортно търсене и предпазливите сигнали от WASDE. USDA остави баланса в САЩ непроменен, с крайни запаси от 290 млн. бушела, докато световните запаси от соя нараснаха само леко до 122,37 млн. тона, а прогнозите за производство в Южна Америка бяха запазени. Закъснял доклад на CFTC подчерта колко „пренаселена“ е дългата страна на пазара, като инвестиционните фондове добавиха над 60 000 контракта и достигнаха нетна дълга позиция от 178 683 контракта в началото на ноември – най-големият двуседмичен „бичи“ ръст досега – дори когато кешовият индекс за соя в САЩ се понижи до 10,18¼ щ.д., а фючърсите на соев шрот и соево масло също затвориха по-ниско.

Глобални двигатели и ключови акценти

В целия зърнен комплекс комбинацията от доклад WASDE с реален пазарен ефект и нови сигнали от политиката на САЩ зададе тона във вторник. Актуализацията на USDA донесе ясно изразена подкрепа за царевицата, чрез намаляване на крайните запаси в САЩ със 125 млн. бушела заради по-силния износ, докато балансите при соята и пшеницата останаха до голяма степен без промяна, а световните запаси от царевица бяха леко понижени. В същото време световните запаси от пшеница бяха повишени заради по-големи реколти в Канада, Австралия, Аржентина, ЕС и Русия, което засилва усещането за комфортно предлагане на пшеница, дори когато царевицата леко се затяга в маржа.

Земеделската политика на САЩ също беше във фокуса, след като президентът Доналд Тръмп официално представи пакет от 12 млрд. долара помощ за фермерите, притиснати от търговската война и високите разходи за инпути. Около 11 млрд. долара ще отидат директно при производителите на редови култури като царевица, соя, памук и пшеница до 28 февруари, а още 1 млрд. долара са заделени за плодове, зеленчуци и други култури, като схемата е представена като „ликвиден мост“, докато приходите от мита и новите търговски сделки наваксат. Съобщението укрепи доверието в паричния поток на стопанствата и плановете за сеитба през 2026 г., въпреки че критиците твърдят, че намаляването на митата би било по-трайно решение.

Търговските напрежения останаха самостоятелен рисков фактор, след като Тръмп посочи, че може да наложи нови мита върху канадските торове и индийския ориз, аргументирайки, че евтиният внос подкопава позициите на американските производители. Подобна стъпка би се надградила върху последните поскъпвания при калиевите и фосфорните торове и би дошла точно когато торовете бяха включени в списъка на критичните минерали на САЩ, засилвайки перспективите за по-високи разходи за инпути през сезон 2026. В същото време в Азия последният доклад CASDE на Китай повиши прогнозите за потребление и производство на памук и леко увеличи производството на ядливи растителни масла чрез по-високи добиви на масло от памучно семе, подчертавайки общо добре снабден, но все още нарастващ баланс при маслодайните култури и растителните масла, който пряко влияе върху ценообразуването на соята и палмовото масло.

Потоците от износ и данните от инспекциите помогнаха да се „закотви“ страната на търсенето в картината. За седмицата, завършила на 4 декември, в САЩ са инспектирани за износ 1,453 млн. тона царевица, 1,018 млн. тона соя и 393 000 тона пшеница, като Мексико води по получени количества както за царевицата, така и за пшеницата, и фигурира силно и при товаренето на соя. Обновените назад във времето данни на USDA за Export Sales за седмицата до 6 ноември потвърдиха Китай като най-голям купувач на соя с 232 000 тона и Япония като най-голям купувач на царевица с 358 000 тона, докато продажбите на свинско и говеждо месо към азиатските пазари, водени от Южна Корея, подчертаха устойчивото търсене на протеин надолу по веригата, което косвено подкрепя употребата на царевица и соев шрот за фураж.

Времето и производствените перспективи в Южна Америка останаха ключов фактор за краткосрочния ценови риск. В Бразилия се очаква постоянните валежи в повечето производствени райони да облекчат притесненията от суша на юг и да създадат като цяло благоприятна перспектива, дори когато рискът от локални наводнения се увеличава. Консултантската компания AgRural вече оценява, че сеитбата на соя 2025/26 в Бразилия е завършена на 94% към 4 декември – само с един пункт под нивото от миналата година благодарение на подобрените условия в Мато Гросо и пограничните щати от региона MATOPIBA, като в същото време предупреждава, че ниската влажност в Рио Гранде до Сул остава повод за тревога. За царевицата първата оценка на AgRural сочи спад от 4,1% в общото производство на Бразилия до 135,3 млн. тона спрямо рекордния минал сезон, като сеитбата на първата реколта в Централно-южния регион е практически завършена, а добивите на юг стават все по-зависими от това колко дълго ще продължи по-горещият и сух модел.

В по-широк план глобалните метеорологични модели изглеждаха подкрепящи, но не и безрискови за зърнените и маслодайните култури. Аржентинската Пампа остава хладна с валежи под нормата, което повдига въпроси за потенциала на добивите при царевицата и соята, въпреки по-общата тенденция към захлаждане, докато в Парагвай се очаква хладен и влажен период, благоприятен за редовите култури. В Северна Америка поредица от атмосферни системи тип „клипер“ носи чести снеговалежи в Северните равнини и Средния запад преди нов краткотраен арктически фронт по-късно тази седмица, което може временно да наруши логистиката, но постепенно ще възстанови водните ресурси в системата на Мисисипи след предишните ограничения при ниски нива. Европа навлиза в приблизително 15-дневен период с температури над нормата и по-слаби валежи от нормалното извън Обединеното кралство, южна Испания и Скандинавия – условия, които поддържат зимната пшеница в голяма степен комфортна, но могат да оставят части от Балканите и Италия по-уязвими, ако сухият период се проточи, докато голяма част от Азия отчита температури от нормални до по-ниски и валежи над нормата в Югоизточна Азия, южен Китай, Южна Корея и Япония.

Черноморските и атлантическите износни коридори добавиха още един важен слой към картината на предлагането. Argus вече очаква, че реколтата от пшеница в Украйна през 2026/27 ще достигне 23,9 млн. тона – с 4% повече спрямо 2025/26 и петгодишен връх – на фона на леко по-големи площи и по-добра почвена влага, което потвърждава ролята на страната като ключов износител в средносрочен план, въпреки продължаващите логистични и геополитически рискове. В Русия терминалът Novorossiysk Grain Plant е експедирал 734 950 тона зърно през ноември – ръст от 20% на годишна база, въпреки че износът за периода януари–ноември е с 41% по-нисък заради квотите, докато в Бразилия краят на жътвата обърна посоката на търговията с пшеница: през ноември износът скочи до 121 160 тона – най-високото ниво от март – при средна FOB цена около 225 щ.д. за тон, а вносът падна до най-ниското си равнище от почти две години, което подчертава нарастващото сезонно присъствие на страната като износител.

В по-широкия комплекс на маслодайните култури и растителните масла сигналите бяха смесени, но останаха под внимателното наблюдение на участниците в зърнената търговия. Държавният резервен фонд на Китай Sinograin е насрочил аукцион за 512 500 тона вносна соя на 11 декември – първата подобна продажба от три месеца – ход, който мнозина на пазара виждат като опит да се освободи складов капацитет за допълнителни покупки от САЩ след скорошното търговско примирие. Фючърсите на палмово масло в Малайзия се повишиха с 13 рингита до 4 106, въпреки отслабването на китайските фючърси на растителни масла, докато смъртоносните наводнения и свлачища в Суматра досега имат само ограничен ефект върху производството на палмово масло, като само един производител временно е спрял работа за ремонт на резервоари. В Афганистан откриването на нов частен завод за преработка на маслодайни семена в Нангархар, с капацитет за мелене на 200 тона зърно на ден, използващ основно местни култури, сигнализира за допълнително регионално търсене на маслодайни култури и постепенен преход от износ на сурова продукция към продукти с по-висока добавена стойност. Всичко това се развива на фона на риск, че нови мита върху торовете или други ключови инпути могат да пренаредят разходните структури и да ограничат потенциала за понижение на фючърсите, дори когато краткосрочните глобални баланси при зърнените и маслодайните култури остават сравнително комфортни.