Български пазар: стабилност при пшеницата, но катастрофа за царевицата и слънчогледа

Изминалата седмица донесе нови потвърждения за тежката ситуация в българското земеделие, особено в Добруджа. Жътвата на слънчоглед стартира с рекордно ниски добиви – между 80 и 180 кг/дка, далеч под миналогодишните резултати. Очакванията на производителите са за средни стойности около 150 кг/дка, което е с близо 50% по-слабо от 2024 г. В цяла Добричка област предстои да се приберат близо 970 000 дка, но първите данни вече показват драматичен спад в продукцията.

Още по-тежка е картината при царевицата. На много места площите ще бъдат напълно обявени за пропаднали, а прогнозираните добиви варират едва между 100 и 150 кг/дка. Това е четвърта поредна година, в която сушата и екстремните температури унищожават реколтата, като липсата на напояване прави отглеждането на царевица почти икономически невъзможно. Фермери от различни региони определиха стопанската година като „самоубийствена“ за царевицата, подчертавайки, че без изграждане на системи за напояване културата няма бъдеще у нас.

Пшеницата донесе известен оптимизъм, като средните добиви отчетоха ръст от 2% спрямо миналата година. Общото количество прибрано зърно достигна над 7,3 млн. тона при по-ниски изкупни цени. Резултатите от анкетите сред фермерите показват, че значителна част от стопанствата са в диапазона между 400 и 700 кг/дка, докато близо една четвърт съобщават за над 700 кг/дка – показател, че при правилни инвестиции пшеницата може да носи добри резултати. Въпреки това, дори и добрата реколта от пшеница не може да компенсира катастрофалните загуби от пролетните култури.

На този фон търговията със зърно остава в застой. Банковите институции повишават изискванията за кредитиране, докато цените на торове, семена и препарати за растителна защита продължават да растат, допълнително натоварвайки производителите. Рентите също се очаква да спаднат до 30–60 лв./дка. Според зърнопроизводителите, без държавна подкрепа за модернизация на напоителните системи, българското земеделие ще остане изцяло зависимо от климатичните условия и все по-уязвимо на световния пазар.

Политики и търговия: Засилващи се напрежения помрачават перспективите

Търговските напрежения отново изпъкнаха като ключова тема тази седмица, като редица региони въведоха мерки, които могат да променят глобалните потоци на зърно и фуражи. Китай наложи предварителни мита до 62,4% върху вноса на свинско месо от ЕС – ход, който не само застрашава европейските износители на протеини, но може и да се отрази върху пазарите на фуражно зърно, ако заместващото търсене се насочи към соев шрот и царевица. Едновременно с това Пекин удължи антидъмпинговото разследване върху канадската канола до март 2026 г., след като вече наложи временни мита от 75,8%. Канада реагира с обещание за финансова подкрепа на сектора на канолата и металите, а премиерът Марк Карни пое ангажимент за високопоставен диалог за деескалация на спора.

Япония се очерта като позитивен акцент, след като подписа споразумение със САЩ за разширяване на покупките на американска царевица, соя, биоетанол и торове на стойност 8 милиарда долара годишно. Това споразумение осигурява надеждна котва на търсенето за американските производители в момент, когато китайските покупки остават ограничени.

Междувременно в Европейския съюз слабият експортен резултат излезе на преден план – износът на хлебна пшеница е спаднал с 44% на годишна база, а вносът на царевица е намалял наполовина от 1 юли. Тези слаби потоци отразяват едновременно неконкурентни цени и непълни митнически данни, но тенденцията повдига въпроси за експортния импулс на ЕС през 2025/26 г.

Геополитиката също оформи търговските потоци в Черноморския регион. Русия продължава да изпитва затруднения при износа на пшеница – само 6,1 млн. тона за юли–август спрямо 9,9 млн. тона година по-рано, въпреки обилната реколта. Опитите на Москва да получи достъп до китайския пазар на пшеница остават блокирани, ограничавайки възможността ѝ да пренасочи излишъците на изток. В същото време Украйна отчете спад на износа на зърно с 43% на годишна база заради логистични ограничения, макар че подобрените валежи повишиха перспективите за производство на царевица до четиригодишен връх от 31,3 млн. тона.

В Близкия изток и Източна Европа Израел и Молдова подписаха меморандум за сътрудничество в производството на пшеница – част от по-широката стратегия на Израел за продоволствена сигурност в условията на волатилни пазари. В същото време Бразилия напредна в преговорите с ЕС за санитарно признание на своя птицевъден сектор, което може да възстанови достъпа до доходоносния европейски пазар и да повлияе на търсенето на фураж.

Взети заедно, тези развития подчертават свят, в който геополитически напрежения, санитарни спорове и двустранни търговски сделки все повече определят баланса на зърнените пазари. За износителите перспективата остава замъглена от протекционистки политики в някои региони, но и подкрепена от нови партньорства в други – оставяйки глобалните потоци по-фрагментирани и конкуренцията по-интензивна.

Пшеница: Смесени фундаменти сред глобалната конкуренция

Фючърсите на меката червена зимна пшеница (SRW) в Чикаго се колебаеха, но останаха под натиск, като декемврийските контракти за 2025 г. приключиха седмицата около $5,19/бушел – спад от приблизително 15 цента спрямо предходния петък. Конкурентоспособността на американския FOB леко отслабна, тъй като експортните оферти от Франция и Русия се приближиха, а седмичният отчет на USDA показа едва 313 хил. тона нови продажби в края на август – едно от най-ниските нива за сезона. Данните на CFTC подчертаха продължаващия мечи сентимент, като спекулантите запазват големи къси позиции както в Чикаго, така и в Канзас Сити.

В Европа Германия отчете силно възстановяване на реколтата – производството на зимна пшеница се увеличи с 26% на годишна база до 22,45 млн. тона, със средно протеиново съдържание около 12% – стимул за хлебопроизводството. В Русия вече са прибрани над 100 млн. тона зърно, като целта остава поне 135 млн. тона за сезона, въпреки че износът на пшеница изостава спрямо миналата година. Украйна също отчита ранна реколта от 28,8 млн. тона зърно, от които 22 млн. тона пшеница, но общият износ е с 43% по-нисък заради логистични пречки и намален капацитет в южните пристанища.

Австралия повиши допълнително прогнозата си за производство на пшеница за 2025/26 г. до 32,3 млн. тона след обилни валежи през юли–август. Сателитните данни потвърждават добро състояние на посевите в основните щати. Тази динамика подсказва за засилена конкуренция на глобалните пазари през последното тримесечие на 2025 г.

Царевица: Устойчивост на етанола и търговски сделки подкрепят перспективите

Фючърсите на царевицата останаха относително стабилни, като декемврийските контракти за 2025 г. приключиха седмицата около $4,18/бушел – спад от едва 2¼ цента спрямо предходния петък. Националната кешова цена се движеше около $3,73–$3,75, докато износът по данни на американското Бюро по преброяването достигна 6,22 млн. тона за юли – второто най-голямо ниво за този месец в историята. Етанолът остана стабилен двигател на търсенето, с продукция над 1,07 млн. барела дневно и запаси от 22,56 млн. барела. Данните отчетоха и рекорден юли за износа на етанол – 164 млн. галона.

Новото споразумение между САЩ и Япония даде силен тласък, като страната се ангажира да увеличи покупките на американска царевица, соя, биоетанол и свързани продукти до 8 млрд. долара годишно, спрямо $2,5–4,8 млрд. през последните години. Неразплатените продажби на американска царевица за 2025/26 г. достигнаха 18,78 млн. тона към 21 август, подкрепени от силно търсене от Мексико, Япония, Колумбия, Южна Корея, Тайван и нови покупки от Виетнам.

В глобален план се очаква украинската реколта от царевица през 2025/26 г. да достигне 31,3 млн. тона – най-високо за последните четири сезона, благодарение на навременните валежи, които подобриха добивите в западните и северните региони. Износът се прогнозира на 26 млн. тона. В Южна Америка бразилският експорт през август скочи до 6,85 млн. тона – почти тройно повече спрямо юли, като прогнозата за септември е 6,37 млн. тона. Аржентина запази оценката си за продукция за 2024/25 г. на 49 млн. тона при почти приключила жътва (98,5%).

Соя: Натиск от слаби продажби въпреки силните юлски данни

Фючърсите на соята приключиха седмицата на по-ниски нива, като ноемврийските контракти за 2025 г. спаднаха с 27½ цента до $10,33/бушел. USDA отчете нетно намаление на старите продажби за втора поредна седмица, докато новите достигнаха едва 818 хил. тона – най-ниското ниво за последния месец. Китай остана почти напълно отсъстващ от списъка на купувачите, което допринесе за предпазливия тон.

Все пак данните на Бюрото по преброяването показаха по-подкрепяща картина: юли износът на американска соя достигна 1,75 млн. тона – най-високо за последните три години, износът на соев шрот скочи до рекордните 1,39 млн. тона, а на соево олио – 28,5 хил. тона. StoneX понижи прогнозата си за добива в САЩ до 53,2 бушела/акър, оценявайки продукцията на 4,26 млрд. бушела – под предишните очаквания, но все още достатъчна, за да поддържа глобалните баланси комфортни.

Бразилия остава ключов фактор, като Rabobank прогнозира разширяване на площите със соя с едва 1,5% през 2025/26 г., значително под историческите 3,5%. Въпреки това рекордни 175 млн. тона остават възможни при средни добиви. За септември експортът се прогнозира на 6,75 млн. тона – значително над миналогодишните 5,16 млн. тона, заедно с рязко увеличение на износа на соев шрот.

Черноморски регион: Контраст между силната пшеница и провалените пролетни култури

Ситуацията в Добруджа остава критична за пролетните култури. Добивите от слънчоглед в Североизточна България започнаха изключително ниско – в рамките на 80–180 кг/дка, като прогнозите за средни резултати са около 150 кг/дка. При царевицата положението е още по-тежко, като на много места площите ще бъдат обявени за пропаднали. За четвърта поредна година сушата и екстремните температури доведоха до катастрофални загуби, а липсата на напояване поставя под въпрос рентабилността на културата. Въпреки че пшеницата отчете ръст на средните добиви с 2% спрямо 2024 г., печалбите от нея са недостатъчни, за да компенсират загубите от царевицата и слънчогледа.

В Украйна жътвата на слънчоглед и соя изостава значително, като към края на август са прибрани едва 0,3% от площите при всяка култура – далеч под нивата от миналата година. Основни фактори са неравномерното узряване и продължителната суша. Същевременно страната въведе 10% мита за износ на соя и рапица, но с важни изключения за земеделските производители и кооперациите, които изнасят собствена продукция. Тази мярка цели да защити вътрешната преработвателна индустрия, но може да доведе до краткосрочни сътресения в експортните потоци.

Русия продължава да отчита стабилни резултати при зърнените култури, като вече са реколтирани над 100 млн. тона зърно и се запазва амбицията общата продукция да достигне или дори да надхвърли 135 млн. тона за годината. В Турция жътвата на пшеница и ечемик е почти завършена, като резултатите са близки до миналогодишните, но при слънчогледа се отчита осезаемо забавяне. Това допълнително засилва напрежението в регионалния баланс на маслодайните култури.

Черноморският пазар през седмицата ясно демонстрира двойнствена картина – стабилност при пшеницата, която отбеляза добри добиви и сравнително стабилни изкупни цени, но тежка криза при царевицата и слънчогледа в България и Украйна. Липсата на напояване и климатичните предизвикателства остават основен риск за производителите, докато новите търговски политики и митнически мерки в региона могат да предизвикат промени в експортните потоци и конкурентоспособността на отделните държави.

Времето: Риск от слани в САЩ, дъждове в Европа, суша в Черноморието

Времето бе ключов фактор през седмицата. Серия студени фронтове преминаха през северните равнини и Средния запад на САЩ, повишавайки опасенията за ранни слани, които биха могли да ограничат потенциала за добив в края на сезона при царевицата и соята. Прогнозите показаха ниски температури в някои северни райони, като рисковете ще се запазят и в началото на следващата седмица.

В Европа повторните валежи подпомогнаха незрели летни култури и подготвиха почвите за засяване на зимна пшеница, докато Западна Европа е изправена пред риск от прекомерни валежи при евентуална Ла Ниня по-късно тази година. Черноморският регион, напротив, остана предимно сух, застрашавайки както завършването на пролетните култури, така и предстоящите сеитби на зимна пшеница. Аржентина се възползва от скорошни валежи, които повишиха дела на пшеницата в добро/отлично състояние до 98%, макар че студове и локални наводнения създадоха предизвикателства. Австралия отчете контрастни условия – силни перспективи в западните щати, но притеснения за добивите в по-сухите източни региони.

Растителни масла: Палмата под заплаха от гъбички

Комплексът на растителните масла привлече внимание след съобщения за разпространение на гъбата Ganoderma в малайзийските палмови насаждения по-рано в цикъла на отглеждане от обичайното. Проучвания показаха, че 13,7% от площите с палми в Малайзия вече са засегнати, повдигайки опасения за дългосрочни загуби на добив до 20% в рамките на 25-годишен цикъл. С вече съществуващи ограничения от забавяния при презасаждането и мандати за биодизел, фючърсите на палмово масло се повишиха умерено, засилвайки разликите спрямо соевото масло.

Макроикономически фон: Индексът на ФАО на двугодишен връх

Глобалният индекс на храните на ФАО се задържа близо до двугодишен връх през август, подхранен от рекордни разходи за месо и поскъпване на растителните масла. Цените на месото достигнаха исторически върхове заради ограниченото предлагане на говеждо и овче месо, докато растителните масла поскъпнаха на фона на по-високите котировки за палмово, слънчогледово и рапично масло. Зърнените и млечните продукти отчетоха лек спад, но като цяло световните зърнени запаси се увеличиха до рекордните 898,7 млн. тона за 2025/26 г., подчертавайки парадокса на комфортното глобално предлагане на фона на локализирани климатични рискове и търговски напрежения.