Българският зърнен пазар: Основни развития през седмицата

През изминалата седмица българският зърнен сектор беше белязан от контрастни резултати – рекордна реколта при пшеницата и стабилни добиви при ечемика и рапицата, но слабо представяне при царевицата и слънчогледа. Официалните данни сочат, че страната е прибрала над 7,3 млн. тона пшеница – ръст с над 572 хил. тона спрямо 2024 г. Увеличението се дължи както на по-големите площи, така и на леко повишените средни добиви. В някои региони като Бургас добивите надхвърлиха 500 кг/дка, но сушата в Северозападна България оказа сериозен натиск върху резултатите.

Рапицата се открои като културата с най-силно увеличение – продукцията скочи с 67,6% до 282 кг/дка средно, а засетите площи се разшириха до над 102 хил. хектара. Това развитие укрепва ролята на България като стабилен производител на маслодайни култури. Ечемикът и тритикалето също отчетоха добри резултати, докато при царевицата старта на жътвата донесе разочарование – добивите са с над 34% по-ниски на годишна база. Слънчогледът се представи малко по-добре от очакваното спрямо предходната седмица, но все още изостава спрямо миналогодишните нива.

Ценовата динамика обаче остава предизвикателство за производителите. Вътрешните цени на пшеницата се задържат около 300–310 лв./тон, което при среден добив от 550 кг/дка и цена от 0,32–0,33 лв./кг носи минимална печалба от около 10 лв./дка – недостатъчна за компенсиране на загубите при слънчогледа и царевицата. При слънчогледа добивите от 100–160 кг/дка при цена от 0,85 лв./кг осигуряват приходи, които едва покриват рентата. Това поставя редица стопанства в затруднено финансово положение, особено на фона на повишените разходи за горива и напояване.

Износът за периода юли 2024 – май 2025 г. също показва динамична картина. България увеличи експорта на пшеница с 14,1% до над 6 млн. тона и на ечемик с 72,6% до 785,8 хил. тона. За сметка на това износът на рапица се сви почти наполовина, а царевицата бележи спад от близо 47% до едва 433,3 хил. тона. Вносът на царевица и рапица расте значително – седемкратно увеличение при царевицата и над два пъти повече при рапицата, което показва променена динамика на вътрешното потребление и търговия.

Климатичните условия продължават да бъдат решаващ фактор. Европейската обсерватория за сушата отчете, че към края на юли над 52% от земеделската земя у нас е засегната от суша, като най-тежко е положението в Северозападна и Югозападна България. Това поражда сериозни притеснения за предстоящите добиви от царевица и слънчоглед, както и за есенната сеитба. Допълнително напрежение създава кризата с горивата, свързана с недостига на украински биоетанол, което доведе до временно спиране на продажбите на бензин А-95 на някои бензиностанции.

На международната сцена новото търговско споразумение между ЕС и Украйна увеличава натиска върху българските производители. Документът предвижда по-широк достъп на украински продукти до европейския пазар, включително зърнени и биогорива, което предизвиква притеснения сред местните фермери. Така българският зърнен сектор посреща есента със смесена перспектива – рекордни резултати при пшеница и рапица, но сериозни предизвикателства при пролетниците и нарастваща конкуренция на международните пазари.

Ключови политики и глобални търговски потоци

През седмицата вниманието беше приковано към стратегическите решения на големи купувачи и износители, които преначертават пазарните потоци. Египет излезе на преден план с покупката на минимум 200 000 тона френска пшеница, като търговците предполагат, че реалният обем надхвърля 400 000 тона. Сделката отразява острата необходимост на Кайро след слабите вътрешни доставки и ограничените наличности от Русия. Това потвърждава и продължаващата роля на Северна Африка като стратегически център на глобалното търсене.

В Китай наблюдаваме още една важна промяна – страната се завърна на пазара на австралийска рапица за първи път от 2020 г., с покупка на 50 000 тона през държавната COFCO. Това решение идва след налагането на тежки тарифи върху канадската рапица и сигнализира за диверсификация на вноса. Очакват се нови сделки с Австралия, което ще засили натиска върху конкурентите от Канада и ЕС и ще промени глобалния баланс при маслодайните култури. В същото време Индия закупи рапично олио за първи път от почти пет години, заради високите вътрешни цени – още един сигнал за променящите се потребителски модели в Азия.

В Южна Америка, Бразилия се оказа в центъра на вниманието по две направления. Първо, антимонополният орган Cade започна разследване срещу големи търговци на соя, обвинявайки ги в картелни практики и манипулиране на изкупуването в рамките на „мораториума върху соята“. Потенциално прекъсване на този устойчив модел би имало глобални последици, тъй като Европа и Азия силно зависят от бразилската соя. Второ, страната се сблъска с финансови затруднения в агросектора – Banco do Brasil отчете рекордни нива на необслужвани кредити сред производителите на соя, царевица и говеждо месо. Високите лихви и нарастващите разходи поставят под въпрос ликвидността на земеделците, въпреки очакваните рекордни добиви.

В Перу правителството обяви sweeping данъчни реформи за агробизнеса – корпоративният данък за големите износители пада до 15%, а малките компании са напълно освободени. Целта е привличането на $24 млрд. инвестиции в напоителни системи до 2050 г. и изместване на зависимостта от минното дело чрез агроекспорт. Вече растящият износ на боровинки, грозде и авокадо затвърждава мястото на Перу като нов голям доставчик на световните пазари, с Индия като следваща стратегическа дестинация.

Съществено влияние оказват и протеините и биогоривата, които допринасят за структурното търсене на зърно. В Бразилия птицевъдният сектор се сблъсква с ембарго заради птичия грип, най-вече от Китай, което намали експортните обеми. В същото време обаче износът на яйца се очаква да скочи с 117% през 2025 г., воден от силното търсене от САЩ. В САЩ биоетаноловият сектор също излезе на преден план, след като Вашингтон стартира разследване срещу 18% митническа такса на Бразилия върху американския етанол. Потенциална ескалация може да пренасочи търсенето на царевица за биогорива и да създаде нови търговски напрежения.

Ценови тенденции и движение на фючърсите

Зърнените пазари в Чикаго преминаха през динамична седмица с видими колебания, които показаха напрежението между рекордните прогнози за добив и силните експортни потоци от една страна и неблагоприятните климатични фактори и логистичните предизвикателства от друга. Пшеничните фючърси започнаха седмицата около $5.02–$5.06 за бушел (септемврийски контракт 2025), като през дните се движеха с малки корекции нагоре и надолу. Въпреки обилната руска реколта и конкурентните й експортни оферти, пазарът получи подкрепа от тревогите за качеството на пшеницата в Германия заради обилните дъждове и от сушата в югозападна Русия, която ограничава потенциала на пролетната пшеница.

При царевицата първоначално преобладаваше слаб тон, като котировките паднаха до $3.79 ½, но към края на седмицата резултатите от Crop Tour и силните седмични експортни данни тласнаха цените нагоре. В петък контрактите се повишиха рязко до $3.87 ¼ за бушел, подкрепени от изключително високи оценки за добиви в Айова и Минесота, както и от нови продажби за Мексико и неизвестни дестинации.

Соевите фючърси показаха най-голяма сила през седмицата. Те се търгуваха около $10.11–$10.20 в първите дни, но след публикуването на исторически високи показатели за броя на шушулките в Илинойс и Айова цените скочиха до $10.34 ½. USDA потвърди нови износни сделки с Мексико, Испания и неизвестни купувачи за над 1.1 млн. тона – най-голямата седмична продажба от януари.

Влияние на климатичните условия

Метеорологичните условия оказаха значимо влияние върху пазарната динамика през седмицата. В САЩ топлото и влажно време подпомогна развитието на късната царевица и соята, но същевременно доведе до поява на болести като southern rust при царевицата и sudden death syndrome при соята. Това поражда притеснения, че част от рекордния потенциал, отчетен от Crop Tour, може да бъде намален.

В Канада обилните валежи и рискът от ранни слани забавиха прибирането на реколтата. В Европа продължителните дъждове в Германия повдигнаха въпроси за качеството на протеина в пшеницата, въпреки че DBV повиши прогнозата за добивите до 43.5 млн. тона. В Русия въпреки рекордните добиви в Сибир и Урал, сушата в югозападните райони застрашава качеството на пролетната пшеница и може да ограничи експортния потенциал.

Аржентина получи дъждове, които подобриха влагата в почвата и повишиха очакванията за рекордни площи с царевица (7.8 млн. ха), което би било второ най-голямо в историята. В Бразилия валежите бяха по-скоро неутрални за културите, докато в Индия мусонът донесе прекомерни дъждове, които увеличиха риска от наводнения в западните щати, застрашавайки локалната селскостопанска активност.

Черноморският зърнен пазар: Основни акценти от седмицата

През изминалата седмица Черноморският регион отново беше в центъра на глобалните зърнени пазари, като ключови събития и климатични предизвикателства оформиха както търговските потоци, така и очакванията за предстоящите реколти.

Египет, един от най-големите вносители на пшеница в света, направи значителни покупки на френска пшеница чрез държавния купувач Future of Egypt, като договорите са за поне 200 000 тона. Търговци обаче изчисляват, че реалният обем може да надхвърли 400 000 тона. В същото време са сключени и няколко по-малки сделки за украинска и румънска пшеница. Сделките идват в момент, когато Русия ограничава продажбите на новата реколта поради задържане на количества от фермерите, а Египет не успя да постигне целите си за вътрешни доставки от 4–5 млн. тона за сезона. Цените на закупената пшеница са в диапазона 265–275 долара/тон c&f, като условията за отложени доставки подчертават логистичните предизвикателства.

В България седмицата беше белязана от две ключови развития. От една страна, страната започна прибирането на царевицата, но първоначалните резултати са обезпокоителни – добивите са със 34.4% по-ниски спрямо същия етап на миналата година, със средно едва 200 кг/дка. Слънчогледът показва известни подобрения спрямо предходната седмица, но остава с 2.4% по-ниски добиви на годишна база. За сметка на това пшеницата и ечемикът затвърдиха добри резултати – съответно 7.3 млн. тона (+2.3%) и 1.1 млн. тона (+4.8%), докато рапицата също бележи ръст от 13.7% спрямо миналата година.

Друг важен фактор за България беше кризата с горивата, породена от недостиг на украински биоетанол, необходим за задължителното смесване с бензин съгласно европейските изисквания. Част от бензиностанциите временно преустановиха продажбата на бензин А-95, а причините са комбинация от ограничени доставки от Украйна, затваряне на завод в Унгария и засиленото търсене. Въпреки напрежението, експерти уверяват, че недостигът е временен и не влияе съществено на крайните цени на горивата.

Резултати от Crop Tour и отражение върху цените

ProFarmer Crop Tour беше основният катализатор за пазарите през седмицата. Измерванията показаха исторически рекордни резултати: в Минесота царевичните добиви достигнаха 202.86 бушела/акър, а в Айова – 198.43 бушела/акър, най-високите от началото на тура. При соята Илинойс отчете рекордни 1,479 шушулки на 3х3-футова площ, а Айова – 1,384, далеч над средното. Тези данни изпратиха цените на царевицата и соята нагоре, но пазарът остана предпазлив заради болестите и оставащите седмици до жътвата.

Международни прогнози и баланси

Международният съвет по зърното (IGC) ревизира прогнозите си за 2025/26 нагоре. Световното производство на царевица вече се оценява на 1.299 млрд. тона при запаси от 294 млн. тона. Производството на соя се очаква да достигне 430 млн. тона със запаси от 85 млн. тона. Пшеницата остава стабилна на 811 млн. тона, но запасите падат до 264 млн. тона заради нарастващото потребление. Общите световни зърнени запаси за новата реколтна година се покачват до 597 млн. тона, което подчертава баланса между рекордно предлагане и силно търсене.

Износни потоци и логистика

Седмицата донесе рекордни нови продажби на американска царевица – 2.86 млн. тона, почти 40% повече от предходната седмица, а при соята – 1.143 млн. тона, най-големите седмични продажби от януари. Въпреки това износът на пшеница отслабна до 519 хил. тона, петседмично дъно. САЩ изпратиха 395 хил. тона реални обеми, 4.7% по-малко от седмица по-рано, но над миналогодишното ниво.

Логистичните предизвикателства остават фактор. USDA отчете спад на баржовите превози по Мисисипи до 667 хил. тона, от 853 хил. тона преди седмица. Спадът при соята достигна 36%, а цените за превоз в Сейнт Луис се покачиха до $18.51/тон, отразявайки напрежение в транспортната система.

Седмицата завърши с контрастни сигнали: рекордни резултати от американското производство и нарастващи глобални прогнози за добиви от една страна, но и рискове от болести, неблагоприятни климатични условия и напрежения в търговията от друга. Сделките на Египет и завръщането на Китай към австралийската рапица подсилиха усещането за спешност в осигуряването на доставки. Пазарът остава изключително чувствителен към всяка нова информация – било то за времето, политиките или логистиката – като балансирането между изобилно предлагане и непредсказуемо търсене ще определя ценовата динамика през следващите седмици.