Български вътрешен пазар

Българският вътрешен пазар продължи да се развива под натиска на неблагоприятни климатични условия, логистични затруднения и засилено напрежение в сектора на маслодайните култури. Продължителните есенни валежи доведоха до сериозно преовлажняване на почвите, блокираха техниката и оставиха значителни площи незасяти в оптималните срокове. Много земеделци са изправени пред трудната дилема дали да продължат със закъснялата сеитба или да пренасочат стратегията си към пролетните култури. Рисковете от късна сеитба — слаб коренов старт, ниска толерантност към измръзване и компрометиран добивен потенциал — поставят стопаните в изключително сложна среда за вземане на решения.

Едновременно с това в страната се задълбочават предизвикателствата, свързани с климатичните болести при маслодайните култури, особено слънчогледа. Учените от Добруджанския земеделски институт алармират за все по-чести проявления на патогени, характерни за сухия субтропичен климат, като ризопус и макрофомина, които причиняват изсъхване на питите, стерилни семена и нулев добив в засегнатите зони. Допълнителен натиск оказват и заболявания като фомопсис и алтернария, които при неблагоприятни климатични условия могат да доведат до до 80% загуба на добива. Нарастващата честота на тези болести подчертава необходимостта от стриктна агротехническа дисциплина, устойчиви хибриди и по-здравословен сеитбооборот, който да намали натрупването на патогени в полето.

Секторът на преработката на маслодайни култури също е под интензивен натиск. Слънчогледът остава в недостиг за втора поредна година, като слабите добиви — около 1,5 млн. тона при капацитет на преработка над 4 млн. тона — принуждават преработвателите да търсят суровина извън страната. След забраната за внос от Украйна достъпът до суровина стана още по-труден, а голяма част от фабриките работят само на около 30% от капацитета си. Индстрията обединява усилия с агросектора за разширяване на поливното земеделие, което се разглежда като ключов фактор за възстановяване на конкурентоспособността и устойчивостта на сектора.

На фона на тези предизвикателства пролетните култури, особено царевицата и слънчогледът, се очертават като потенциално стратегическо решение през следващия сезон. Обилните есенни валежи донесоха отлична влагозапасеност в дълбочина — предпоставка за успешен старт на пролетните посеви. Много стопани започват да пренасочват вниманието си към по-добър баланс между есенни и пролетни култури, а модерната генетика при царевицата, включително хибридите DEKALB®, се позиционира като важен инструмент за постигане на по-висока устойчивост и стабилни добиви при динамични климатични условия.

В национален план международните отчети също носят важни сигнали за производителите: световната реколта от пшеница се повишава значително спрямо предходните оценки, глобалните запаси растат, а добивите на царевица и ориз се движат към нови рекорди. На този фон българското земеделие трябва да балансира между конкуренцията на глобалните пазари, собствените агроклиматични рискове и нуждата от модернизация — задача, която поставя устойчивостта и адаптивността като ключови елементи за успех през следващата година.

Ключови глобални търговски и политически развития

Аграрната търговия между САЩ и Китай изигра централна роля за пазарните настроения през седмицата след срещата на лидерите в Пусан и политическия ангажимент на Пекин да закупи поне 12 милиона тона американска соя тази година. Китай резервира поне 14 кораба в началото на седмицата — най-голямата покупка от януари насам — общо между 840 000 и 1 милион тона от пристанищата в Мексиканския залив и Тихия северозапад на САЩ. Сделките показват стремеж за спазване на поетите ангажименти, въпреки че американските товари са значително по-скъпи от бразилските. Търговците отбелязаха, че покупките са движени основно от държавната COFCO, а не от частни компании, което подчертава политическия характер на сделките.

Друг ключов политически обрат дойде от Вашингтон, където президентът Тръмп подписа изпълнителна заповед за премахване на 40% митата, наложени през юли върху широка група бразилски хранителни продукти, включително говеждо, кафе, какао и плодове. Този ход подобрява конкурентоспособността на бразилските доставки в САЩ, може да доведе до връщане на вече платени мита и се очаква да освободи хиляди чували кафе, задържани в складове под митнически контрол в очакване на яснота. Политическата промяна се интерпретира като опит за облекчаване на вътрешната хранителна инфлация и добавя низходящ натиск върху пазарите на „меки“ суровини и протеини.

В Европейския съюз регулаторни развития също оказаха съществено влияние върху глобалното земеделие. Страните членки настояха за едногодишно отлагане на регламента за обезлесяване, обхващащ вноса на соя, кафе, какао и палмово масло, заедно с облекчения и удължени преходни периоди за малките оператори. Новината предизвика рязък спад в цените на какаото в Ню Йорк и временно облекчи логистичните притеснения на търговците, които се подготвяха за по-строги изисквания за проследяемост.

В Русия плаващото износно мито върху пшеницата беше повишено с 14,6% до 232,3 рубли за тон, след леко увеличение в индикативните експортни цени, докато митата върху царевицата и ечемика останаха нулеви. В Малайзия властите дадоха сигнал, че няма да разширяват агресивно биогоривните програми на основата на палмово масло заради достатъчното предлагане на изкопаеми горива — позиция, която контрастира с много по-амбициозната политика на Индонезия за смесване B50 и ще продължи да влияе върху глобалните потоци на растителни масла.

Глобални добиви, производство и жътвени развития

В основните износни региони данните продължиха да сочат към изобилно предлагане. Руският анализатор SovEcon увеличи прогнозата си за реколтата от пшеница през 2025 г. до 88,6 млн. тона, благодарение на рекордни добиви в Сибир, което затвърждава водещата позиция на Русия като най-големия износител на пшеница в света. Западна Австралия прогнозира най-голямата си реколта от пшеница от три години — 13,05 млн. тона — а общото производство на зърно, включително рапица и ечемик, се доближава до рекордните 26,62 млн. тона. Индия допринесе за картината на изобилие с рекордно производство на храни през 2024/25 г. от 357,73 млн. тона — включително рекордни количества ориз, значителни количества царевица, бобови и маслодайни култури — и се готви да възобнови износа на пшенични продукти след повече от три години ограничения.

Черноморският регион също демонстрира силна динамика. Украйна съобщи за 50,9 млн. тона ожънати зърнени култури към края на ноември и се очаква реколтата да достигне около 56 млн. тона, а зърнените резерви в Русия се увеличиха с 14,4% на годишна база над 40,8 млн. тона, включително 21,4% ръст при запасите от пшеница — сигнал за достатъчно предлагане дори извън новоанексираните региони.

Южна Америка предложи по-смесена картина. Бразилският сектор за соя продължава да удивлява с потенциал, след като Abiove увеличи прогнозата за реколтата от соя през 2026 г. до рекордните 177,7 млн. тона и очаква износът да достигне 111 млн. тона. Производството на соев шрот и соево масло също ще нарасне, затвърждавайки лидерството на Бразилия в глобалния соев комплекс. Износът на соев шрот за ноември се очаква да достигне нов рекорд около 2,68 млн. тона, тъй като преработвателите се възползват от силната експортна рентабилност и временно намалената преработка в САЩ.

Аржентина, напротив, се изправя пред сериозни предизвикателства. Наводнения в централната част на провинция Буенос Айрес оставиха 1,5 млн. хектара с много висок риск от загуба и забавиха засаждането както на соя, така и на царевица. Фермерите нямат достъп до полетата, ключови пътища са под вода и растат опасенията, че много площи могат да останат изцяло незасети този сезон. Въпреки високата влажност, натрупана от предишни валежи, прогнозите показват само оскъдни и разпръснати валежи, което увеличава риска от загуби, ако сушата се задържи през декември.

Седмична динамика на фючърсите при пшеница, царевица и соя

Пазарът на пшеница премина през силно разнопосочна седмица — първо с възходящо движение в Чикаго и Канзас, последвано от отслабване под натиск от нови прогнози за глобално предлагане и ускорено затваряне на дълги позиции. Данните показват седмично повишение от 18¼ цента при SRW и 11¼ цента при HRW, докато пшеницата в Минеаполис завърши без промяна. Ранната подкрепа от силния износ — включително продажба на бяла пшеница към Китай — се стопи след доклада на IGC за увеличение от 3 млн. тона в световното производство и стабилни запаси от 275 млн. тона.

Царевичните фючърси бяха по-устойчиви, но също приключиха седмицата по-слабо. Седмичното повишение от 4¾ цента бе подпомогнато от рекордни продажби за износ — 2,26 млн. тона — и активни търгове от Южна Корея. Въпреки това минималните ревизии в глобалните запаси, стабилният напредък на жътвата и достатъчното предлагане ограничиха потенциала за растеж.

Фючърсите на соята поведоха корекцията надолу въпреки рязкото средноседмично възходящо движение. Китайските покупки дадоха силен старт на седмицата, но пазарът „продаде новината“, след като стана ясно, че покупките не променят фундаментално изобилното глобално предлагане. Седмичните продажби от около 919–924 хил. тона и потвърдените 462 хил. тона към Китай повишиха общия обем на отчетените китайски покупки до над 1,8 млн. тона от октомври насам. Въпреки това рекордните добиви в Бразилия, слабостта при соевия шрот и маслото и ревизиите на IGC ограничиха ценовия потенциал.

Развития във времето и климатични рискове за пазарите

Метеорологичните модели в основните производствени региони изиграха ключова роля тази седмица, оформяйки както текущите пазарни настроения, така и очакванията за зимния сезон и началото на земеделската кампания през 2026 г.

В Северна Америка топлото време доминираше в голяма част от САЩ, като епизоди на умерени до силни валежи подобриха почвената влага в районите на Големите равнини и Средния запад. Около Деня на благодарността се очаква силен студен фронт, който ще доведе до рязко понижение на температурите и ще ускори навлизането на зимната пшеница в покой. В централните и южните равнини поредица от бурни системи ще осигурят така необходимата влага за пшеницата, преди да настъпи по-студеният арктически въздух. Междувременно нивата на река Мисисипи остават критично ниски, ограничавайки речния транспорт въпреки предстоящите валежи — продължаващо логистично затруднение в навечерието на зимата.

Южна Америка показа най-тревожното разминаване. В Бразилия стационарен фронт предизвика обилни валежи в централните и северните райони, докато южните щати като Рио Гранде до Сул и Парана получиха само леки и непостоянни превалявания. Ако този модел се задържи и през декември, ключови площи за царевица и соя могат да изпаднат в стрес от недостиг на влага в критични фази на развитие. Анализаторите все по-често предупреждават за разширяващ се риск от суша — от южна Бразилия през Аржентина до Парагвай — който може да застраши добивите, ако не последват навременни валежи по време на репродуктивните фази на културите.

Метеорологичните прогнози за Аржентина също се влошиха. Въпреки че по-рано сезонът донесе обилна влага, предстоящият модел предполага намаляване на валежите, с очаквани само разпръснати превалявания. Високата влажност в почвата все още подпомага ранното развитие на посевите, но при липса на устойчиви валежи условията могат бързо да се влошат — особено тревожно на фона на вече значителните забавяния в сеитбата заради наводненията.

Европа се сблъска с по-хладно време, разпръснати дъждове и увеличаващи се снеговалежи в Австрия, Южна Полша и части от Централна Европа. Тези промени подпомагат навлизането на зимните култури в покой и като цяло подкрепят ранното установяване на посевите, въпреки че югозападните райони на Русия продължават да страдат от суша, която застрашава жизнеспособността на зимната пшеница. Наднормените температури в северните части на Черноморието допълнително забавят навлизането в покой, увеличавайки уязвимостта на посевите преди зимата.

В Азия южна Индия, Южна Корея, Япония и части от Югоизточна Азия отчетоха валежи над нормата, докато северен Китай преживя смесени условия. Обилните дъждове в началото на октомври доведоха до локални проблеми, но като цяло зимната пшеница, рапицата и късната царевица в Китай напредват добре.

По-широки пазарни тенденции и макроикономически влияния

Глобалният комплекс на маслодайните култури се възползва от силните данни за преработката на соя в САЩ, след като NOPA отчете рекордна за октомври преработка от 227,647 милиона бушела — значително над очакванията — както и нарастващи запаси от соево масло. Това показва разширяване на капацитета за преработка, свързано с търсенето на биогорива, въпреки смесените сигнали от федералната политика. Производството и запасите от етанол се увеличиха леко, което говори за стабилно търсене, но не и за ръст, който би затегнал баланса на царевицата. Междувременно генерирането на кредити за биодизел се увеличи, подсказвайки за устойчиво базово търсене въпреки политическата несигурност около по-широкото енергийно и аграрно законодателство в САЩ.

Вътрешните пазари в Бразилия също показаха устойчивост, като силното търсене на соев шрот продължава да подпомага цените на соята. Цените се покачват умерено в ключови региони, въпреки че продавачите остават предпазливи заради високите запаси от предходния сезон и очакваната рекордна реколта през 2025/26 г. Пазарът на царевица в Бразилия остава разнороден: цените са ниски в Централния-Запад, но по-високи в други региони, докато износителите се стремят да увеличат обемите през пристанищата въпреки поскъпването на реала. Засаждането на първата реколта се разширява, но големите вътрешни запаси и благоприятната производствена перспектива засега ограничават повишението на цените.

Индия допринесе за движението при маслодайните култури, след като износът ѝ на шротове рязко нарасна до 371 235 тона през октомври, воден от силни доставки на соев шрот. Износът на рапичен шрот е спаднал, но увеличаването на доставките на оризови трици и шрот от рицин подчертава разнородните модели на търсене в Азия и Близкия изток.