Българският зърнен сектор приключва годината с контрастна картина. При царевицата се отчита спад на производството с около 35,6% спрямо предходната година – до около 883 хил. тона, при по-нисък среден добив и по-малко реколтирани площи. Това натоварва рентабилността на културата в условия на вече повишени разходи за производство. За разлика от нея, слънчогледът запазва по-стабилна позиция – прибраните количества са с около 3,4% повече на годишна база, а средният добив отбелязва лек ръст, което потвърждава ролята му на ключова маслодайна култура за страната.
При есенната сеитба се наблюдава изоставане при пшеница, тритикале и ечемик спрямо същия период на миналата година, но темповете се ускоряват. Най-сериозен акцент е маслодайната рапица, където засетите площи нарастват с над 50%. Това се вписва в по-широката европейска картина – реколтата от рапица в ЕС за 2025 г. се оценява на около 20,3 млн. тона, с над 3 млн. тона повече от миналата година, като в Румъния добивите практически се удвояват. За българските производители това отваря възможности, но и засилва конкуренцията на пазара.
Регулаторната среда също е в движение. С постановление на Министерския съвет таксите на Българската агенция по безопасност на храните се превалутират в евро във връзка с въвеждането на единната валута, като на този етап размерът им не се увеличава, а само се преизчислява. В същото време новата, по-висока тарифа, предизвикала сериозно напрежение в сектора, е отложена за средата на 2026 г., но остава риск от бъдещо оскъпяване и допълнителен натиск върху производителите и преработвателите.
Водата за напояване се очертава като стратегически ресурс. Държавата увеличава капитала на „Напоителни системи“ с над 26 млн. лв. за реконструкция на помпената станция на язовир „Пясъчник“ и подобряване на напояването в областите Пловдив и Пазарджик. Въвежда се и методика за доставка на вода за напояване с единни, по-прозрачни правила, както и рамка за повторно използване на подходящо пречистени градски отпадъчни води за напояване, в съответствие с европейските стандарти.
На фона на климатичните промени технологиите навлизат по-осезаемо в полето. Български дрон-опрашител, разработен с подкрепата на Програмата за конкурентоспособност и иновации, достига предпроизводствен етап. Той комбинира опрашване на културите с мониторинг на тяхното състояние и дава възможност за по-прецизно и навременно управление на риска от суша, болести и недостиг на хранителни вещества.
Същевременно пред фермерите се очертава нов разходен риск. Пълното прилагане на механизма за въглеродна корекция по границите (CBAM) за торовете от 1 януари 2026 г. според браншови организации може да доведе до поскъпване на торовете с 10–30%. При положение че те вече заемат между 15 и 30% от производствените разходи и ЕС зависи в значителна степен от внос от трети страни, всяко допълнително оскъпяване заплашва конкурентоспособността на европейското земеделие, включително и на българските стопанства.
Фитосанитарната обстановка при слънчогледа остава тревожна. В Добруджа и други региони мана и синя китка продължават да причиняват сериозни щети, като при силно нападение загубите могат да достигнат до 90%. Патогените и семената на паразитните плевели се запазват в почвата с години, което прави борбата с тях трудна и скъпа. На този фон селекционерите работят върху хибриди като Дара, Далена и Енигма, които съчетават устойчивост на суша с по-добра защита срещу мана и синя китка и са важен инструмент за стабилизиране на добивите.
В обобщение, българският зърнен и маслодаен сектор се движи между силен натиск от разходи и климатични и фитосанитарни рискове, и нови възможности, свързани с рапицата, инвестициите в напояване и технологичните решения. Успехът през следващите години ще зависи от това доколко бързо стопанствата ще успеят да се адаптират към регулаторните промени, да управляват прецизно ресурсите си и да внедрят иновации, които да повишат устойчивостта и добавената стойност на продукцията.