Зърненият сектор в България остава под напрежение, движен от метеорологични аномалии, проблеми с напояването и динамика в добивите. Стопаните в различни региони на страната докладват контрастни резултати, а държавата въвежда нови ограничения с цел предотвратяване на пожари и опазване на селскостопанските територии.
Ечемикът – стабилен резултат и потенциал за разширяване
Добруджа отново потвърждава ролята си като ключов производител, като средният добив от ечемик достига 679 кг/дка при реколтирани около 31% от площите. Най-добри резултати се наблюдават в Балчик и Каварна, където фермерите прибират по над 700 кг/дка. Ечемикът показва завидна устойчивост на климатични стресове и остава култура с по-стабилни добиви от пшеницата в последните години. Въпреки това, площите с тази култура в региона намаляват значително спрямо предходното десетилетие, като стопаните са категорични, че бъдещите решения ще зависят основно от търговията и изкупните цени.
Пшеницата – неравномерна реколта и регионални различия
Пшеницата също започна да се жъне, но резултатите са нееднозначни. В Ловешко добивите са задоволителни, докато в Плевен и Кнежа земеделците се борят с по-слаба реколта поради недостатъчно валежи. Валежите през уикенда частично възпрепятстваха прибирането на пшеницата, но се очаква дейностите да бъдат възобновени. Общата картина зависи силно от пролетните дъждове и тяхното разпределение, което води до сериозни различия в добивите дори между съседни райони.
Пролетниците – сушата заплашва царевицата и слънчогледа
Голямото предизвикателство за фермерите тази година е сушата, която вече оказва силно негативно въздействие върху пролетните култури. В почти всички региони с неполивни площи царевицата започва да прегаря, а слънчогледите – да увяхват. Въпреки краткотрайни валежи в края на юни, влагата се оказва крайно недостатъчна за спасяване на насажденията.
Алтернативни култури – люцерна и овес като стратегия за адаптация
В опит да намалят риска, много земеделци започват да залагат на устойчиви култури като люцерната, която дава стабилни добиви дори при неполивни условия. В Ловешко се наблюдава и увеличен интерес към овеса, чиято вегетация съвпада с периоди, в които традиционно има влага. Пазарът за овес се разширява, като в момента Гърция е основен вносител на български овес, особено за нуждите на животновъдството.
Суша и напояване – напрежение и очакване в Пловдивско
В Пловдивска област фермерите са изправени пред особено тежка ситуация, обусловена от недостиг на вода и неработеща напоителна инфраструктура. Според Людмил Работов от Съюза на зърнопроизводителите, липсата на ефективно напояване поставя под сериозен риск не само пролетниците, но и цялата реколта в региона. Макар графиците за водоснабдяване да се спазват, основните надежди са насочени към възстановяването на помпената станция при язовир „Пясъчник“, чийто проект трябва да завърши до 2027 г.
Нова заповед срещу пожари – ограничено косене през лятото
Министерството на земеделието въведе нови мерки срещу пожарите – от 10 юли до 1 септември се забранява косенето и почистването на земеделски площи в часовете между 08:00 и 03:00. Изключение е направено само за защитените зони „Натура 2000“, където дейностите са разрешени между 20:00 и 08:00 при стриктни условия. Нарушенията ще водят до глоби, като контролът ще се упражнява от регионалните дирекции „Земеделие“.
Изводи и перспективи
Българският зърнен сектор продължава да е изключително зависим от климатичните условия. Въпреки стабилните добиви на места, сушата и неравномерното разпределение на валежите подлагат производителите на сериозни изпитания. В тази среда ключово значение придобиват както адаптивни стратегии чрез избор на устойчиви култури, така и бързо решаване на системните проблеми с напояването. Пазарната динамика и държавната политика ще останат определящи за бъдещето на земеделието у нас.