Българският зърнен пазар: между ценови натиск, климатични фактори и нови търговски регулации
Зърненият сектор в България се намира в преходен и напрегнат период, белязан от сериозни икономически, климатични и регулаторни предизвикателства. Въпреки добрите агрономически условия през май, фермерите продължават да се сблъскват с пазарна нестабилност, натиск от евтин внос и липса на достатъчна институционална подкрепа.
Сезон с обещаващи климатични условия, но тревожни болести
Месец май донесе дългоочаквани валежи в ключови зърнопроизводителни региони в страната, което значително подобри влагозапасите в почвите. Това даде надежда за добри добиви, особено при пшеницата и ечемика. Въпреки това, земеделските производители отчитат засилено нападение от листни въшки и локални поражения от студове в началото на пролетта, особено в Североизточна България. Тези биотични стресове остават рисков фактор за потенциала на реколтата.
Цени под натиск: търсене на излаз в трудна конюнктура
Пазарните цени продължават да са под натиск, като пшеницата се търгува около 190 евро за тон. Фермери и търговци очакват възможно леко повишение с наближаването на жътвата, но перспективите остават несигурни. Причината е агресивното ценообразуване на зърно от Русия и Украйна, което доминира Черноморския регион. Според местни анализатори, българските зърнопроизводители вече губят позиции на традиционните европейски пазари и пренасочват износа си към Северна Африка – регион, който до преди войната беше основно доминиран от украински доставки.
Европейска регулация: квоти и мита под въпрос
Значително влияние върху пазара оказва новата регулаторна рамка на ЕС относно украинския внос. От 6 юни 2024 г. влязоха в сила временни мита за определени украински земеделски продукти. Въпреки това, България и останалите страни-членки ще допускат безмитен внос на до 580 000 тона пшеница и до 380 000 тона царевица от Украйна за периода юни–декември 2025 г. Много фермери определят тези мерки като недостатъчни, тъй като нивото на украинския внос остава съществено и продължава да оказва сериозен ценови натиск върху вътрешния пазар.
Инвестиционна несигурност и липса на яснота от институциите
Селскостопанският сектор очакваше конкретна подкрепа чрез обявеното пренасочване на 60 млн. лева по Плана за възстановяване и устойчивост към инвестиционни мерки за модернизация. Въпреки съобщенията от аграрното министерство, все още липсва официално одобрение от Европейската комисия, което поставя под съмнение възможностите за навременно инвестиране. От институциите апелират земеделците да не предприемат действия, докато не се получи потвърждение, но този вакуум създава усещане за несигурност и забавяне в планирането на новия сезон.
Обобщение
Българският зърнен пазар се намира в деликатен баланс между благоприятните метеорологични условия и нарастващите външни икономически и политически напрежения. За да се гарантира конкурентоспособността на сектора, са необходими по-ясни регулаторни действия, активна институционална подкрепа и стратегическо позициониране спрямо глобалните ценови и логистични реалности.