Късната есенна сеитба поставя земеделците пред дилема
Затегналата есенна кампания създаде напрежение сред зърнопроизводителите. Обилните дъждове през последните седмици преовлажниха почвата, блокираха техниката и възпрепятстваха навременната сеитба. Опитите за работа в кални условия обаче крият сериозни рискове: увреждане на структурата на почвата, уплътняване, забавено поникване и слаб старт на растенията. Късната сеитба през ноември и декември допълнително намалява способността на културите да развият коренова система и листна маса преди настъпването на зимата, което може да доведе до измръзване и загуба на добив.
Икономическият риск не е по-малък. Разходите за гориво, операции и семена се увеличават, а несигурността дали насажденията ще оцелеят през зимата поставя производителите пред трудната задача да преценят дали да продължат сеитбата или да планират пролетни култури.
Пролетните култури се превръщат в стратегически избор
Иронично, именно дъждовете, които забавиха есенните дейности, водят до силно влагозапасяване в дълбочина – предпоставка за успешен старт на пролетните култури като царевица и слънчоглед. Според агрономи дългосрочните последици от пропускането на пролетните култури са по-сериозни, отколкото често се оценява: нарушен сеитбооборот, натрупване на болести и неприятели, спад в почвеното плодородие и по-малка устойчивост на климатични промени.
Затова все повече земеделци виждат 2026 г. като възможност за оптимизация на баланса между есенни и пролетни култури. Новата генетика на DEKALB® се посочва като пример за стабилност и добивен потенциал при различни климатични сценарии, което я прави привлекателен избор в несигурна година.
Глобалните пазари: рекордна световна пшеница, стабилизиращи се прогнози за царевица и лек спад при соята
Последният доклад на USDA внесе яснота и известен натиск върху международните цени. Световното производство на пшеница е коригирано рязко нагоре – до 828,9 млн. тона, значително над предишната прогноза и обемите от сезон 2024/2025. Световните запаси също се увеличават, достигайки 271,4 млн. тона. Този глобален излишък, комбиниран със силни резултати в ключови страни като Русия и Аржентина, поставя европейската и българската пшеница в трудна конкурентна среда на експортните пазари.
При царевицата прогнозите остават почти без промяна. Производството за сезон 2025/2026 г. се изчислява на 1,286 млн. тона, а глобалните запаси – на около 281 млн. тона. ФАО също очаква рекордни добиви при царевицата и ориза, което потвърждава тенденцията за високо предлагане на фуражни култури през следващата година.
Соята отчита леко понижение в прогнозите за реколтата – до 286,4 млн. тона, но запасите са коригирани минимално нагоре. Макар и малка, ревизията подсказва за известна несигурност в Южна Америка, където климатичните аномалии остават фактор.
Болестите на сухия климат застрашават слънчогледа в България
Рисковете за маслодайните култури в България се засилват. Учените от Добруджанския земеделски институт алармират за увеличени прояви на болести, характерни за сушави и тропични условия – риск, който се превръща в реалност за българските полета заради екстремните климатични колебания през последните години.
Ризопусът, болест на сухия климат, се наблюдава в необичайно високи нива през последните два сезона. Той води до изсъхване и вкорковяване на питата, прави семките стерилни и може да унищожи напълно добива. Макрофомината – друг тропически патоген – се проявява при комбинация от горещини и висока влажност, като отново засяга питата.
Същевременно фомопсисът, добре познат проблем в години с обилни валежи, остава сериозен фактор за снижаване на добива. Експерти отбелязват, че 2022 г. е била „идеална“ за разпространението му, а през сухи сезони на преден план излизат други патогени, което допълнително усложнява фитосанитарната обстановка.
Преработвателните предприятия работят с 30% от капацитета си
Недостигът на суровина е основната болка на сектора на растителните масла. Слънчогледовото производство в България през последните две години е силно засегнато от сушата, което сваля добивите до около 1,5 млн. тона – недостатъчни, за да запълнят капацитета на преработвателните предприятия, оценен на над 4 млн. тона годишно. След забраната за внос от Украйна суровината трудно се намира, а много заводи работят едва с около 30% от възможностите си.
Според Константин Азов от Сдружението на производителите на растителни масла, ситуацията поставя под въпрос конкурентоспособността на българските предприятия. Решението, според него, е в разширяване на поливното земеделие и по-тясно сътрудничество между производители и преработватели. Възможности за частично компенсиране на недостига се търсят чрез преработка на рапица и соя, но това е временно решение.
Българският пазар между риск и възможност
Текущият сезон е съчетание от предизвикателства и нови пазарни възможности. От една страна, късната сеитба и климатичните рискове изискват внимание и стратегическо планиране. От друга страна, пролетните култури и новата генетика откриват възможности за стабилизиране на производството през 2026 г.
Глобалният контекст – с рекордни добиви от пшеница, стабилни нива при царевицата и променлива картина при соята – насочва към силна конкурентна среда, в която устойчивостта на българските производители ще зависи от адаптивността, технологиите и готовността за оптимизация на сеитбооборота.