Пшеница – Юли 2025 CBOT: $5.25/бушел (повишение с 5¾ цента)

Цените на пшеницата започнаха седмицата с възстановяване след смесено представяне в петък. Юлският контракт на CBOT се повиши с 5¾ цента тази сутрин, компенсирайки част от слабостта от миналата седмица. Последният доклад „Commitment of Traders“ показа рязко увеличение на спекулативните къси позиции – достигайки най-високото си ниво от почти две години с нетни къси позиции в Чикаго от 126,895 контракта. Въпреки изоставането на реалните доставки, ангажиментите достигат 97% от прогнозата на USDA. FranceAgriMer отчете спад с 1 пункт в качеството на меката пшеница във Франция до 73% добро/отлично, а Южна Корея и Саудитска Арабия закупиха над 670,000 метрични тона американска пшеница, което също подкрепи цените.

Царевица – Юли 2025 CBOT: $4.43½/бушел (повишение с 4½ цента)

Фючърсите на царевицата отбелязаха ръст в началото на сесията, като юлският контракт поскъпна с 4½ цента след понижение в края на миналата седмица. Натискът от страна на силната глобална продукция продължава – както заради добрата реколта на втория посев в Бразилия, така и благодарение на благоприятните условия за сеитба в САЩ. Въпреки това, експортните ангажименти достигат почти 94% от ревизираната цел на USDA, а реалните доставки леко изпреварват темпа. Спекулативният капитал премина към нетна къса позиция от близо 85,000 контракта миналата седмица. Средната цена на свободния пазар е $4.15½. Пазарът изглежда предпазливо подкрепен от износа и положителните перспективи за сеитба.

Соя – Юли 2025 CBOT: $10.50/бушел (повишение с 4¾ цента)

Соята поскъпна тази сутрин след леки загуби през изминалата седмица, подкрепена частично от бавното напредване на жътвата в Аржентина – 65% спрямо средно 70%. Хедж фондовете увеличиха нетните дълги позиции до 38,407 контракта. Въпреки това остават опасения за слабото търсене в Бразилия поради високото предлагане и възможно търговско затопляне между САЩ и Китай. Американските експортни резервации са на ниво от 95% спрямо целта на USDA, но реалният износ леко изостава. Пазарът на соево масло и шрот остава нестабилен, макар да се очаква рекордна продукция на страничните продукти през сезон 2025/26.

Глобални фактори, които променят зърнения пазар

Поредица от взаимосвързани събития продължава да оформя посоката на световните зърнени пазари тази седмица, вариращи от климатични колебания до търговски и производствени новини от ключови износители.

Бразилия потвърди първото си огнище на птичи грип във ферма за комерсиално отглеждане, което доведе до сериозни сътресения в глобалната търговия с пилешко месо. Основни купувачи като Китай, ЕС и Южна Корея наложиха 60-дневна забрана за внос, което може да пренасочи потоците на зърнени култури, особено царевица и соя, използвани за фураж. Засегнатият щат Рио Гранде до Сул представлява 15% от бразилския износ на птиче месо, а загиналите птици вече надхвърлят 17,000.

В Аржентина, тежките наводнения в провинция Буенос Айрес влошават и без това изостаналата жътва на соя. Валежите от до 260 мм повлияват както логистиката, така и качеството на реколтата в страната, която е водещ световен износител на соев шрот и соево масло.

Същевременно, валутната реформа в Аржентина започва да дава резултати. Продажбите на зърно се увеличиха до 11.6 млн. метрични тона, след като разликата между официалния и пазарния обменен курс се стесни. Срокът на валидност на данъчните облекчения за износ изтича в края на юни, което стимулира сключването на сделки. Очакваните приходи от износ на зърно за първото полугодие възлизат на $18.2 милиарда.

В Бразилия цените на соята и царевицата остават под натиск поради високо вътрешно предлагане и възможно разведряване в търговските отношения между САЩ и Китай. Продуктивността на соята е стабилна в основните региони, а цените на царевицата продължават да падат заради очаквания за рекордна втора реколта (safrinha).

Според последния доклад на USDA, глобалното производство на царевица през 2025/26 ще достигне 1.26 млрд. тона, докато потреблението ще бъде малко по-високо – 1.27 млрд. тона. За соята се очаква рекордно производство от 426.82 млн. тона, като Бразилия ще допринесе с 175 млн. тона – ръст от 3.6% спрямо предходния сезон.

Европейските пазари изглеждат по-оптимистични по отношение на сеитбата. Площите с зимна пшеница в Германия са се увеличили с 12.2% на годишна база, достигайки 2.78 млн. хектара. Разширените площи и благоприятните метеорологични условия могат да повишат добивите, въпреки спада при култури като ечемик и царевица.

Вносният апетит на Китай показва признаци на отслабване. Данните за април сочат рязък спад на годишна база: царевицата – минус 84.5%, соята – минус 29.1%, а пшеницата – минус 61.2%. Това вероятно се дължи на високи вътрешни запаси и промени в търговските стратегии на фона на напрежението със САЩ.

Времето продължава да играе двупосочна роля. В Северна Америка обилните валежи подпомагат ранния растеж на пшеницата в Дакота и Средния запад, но забавят полевата работа. Студеното време носи риск от слани. За разлика от това, царевичните райони в Бразилия остават предимно сухи, което кара посевите да разчитат на остатъчна почвена влага. Южна Бразилия и Аржентина се очаква да получат нови валежи, благоприятстващи засаждането на зимна пшеница, но възможно усложняващи соевата жътва.

Благоприятни валежи в Украйна и части от Русия подобряват условията за реколтата в Черноморския регион. Въпреки това дефицитите остават, а дългосрочните прогнози сочат възможно засушаване в югозападна Русия – риск за зимната пшеница и новозасята царевица.

Австралийските перспективи за пшеницата остават предизвикателни заради засилваща се суша в ключови производствени райони. В Китай централните региони също страдат от сухо време по време на критичните фази на развитие, макар че се очакват частични валежи в края на месеца.

Накрая, в сектора на растителните масла напрежението между Индонезия и Малайзия нараства. Индонезия планира увеличение на експортната такса върху палмовото масло до 10%, което среща сериозна съпротива. Малайзия от своя страна засилва търговските си връзки с Китай с цел повишаване на износа си за 2024 г. Индия също отчете ръст в износа на фуражни масла през април, включително силно увеличение на соевия и рапичния шрот.

Всички тези събития очертават седмица с повишена нестабилност на зърнените пазари, тъй като пазарът реагира на променящи се фактори в предлагането, търсенето, политиките и метеорологичните условия.