Румъния, един от основните износители на зърно в ЕС, преживя седмица на екстремни метеорологични явления между 2 и 9 май. Проливни дъждове, градушки и дори сняг в края на пролетта засегнаха сериозно няколко земеделски региона, особено в окръзите Долж и Мехединци. Тези климатични аномалии нанесоха тежки щети върху посевите, пътната инфраструктура и складовите съоръжения, което накара местните власти и застрахователни компании да класифицират ситуацията като бедствена. Макар агрономите да отбелязват, че подобни валежи могат да се окажат полезни за попълване на водните запаси и подобряване на структурата на почвата, притесненията относно разпространение на болести и затруднено развитие на културите се засилват. Контрастът между благоприятната влага и разрушителното наводнение подчертава нарастващата непредвидимост на земеделските условия в региона. Въпреки това, Румъния продължава настъплението си на експортния фронт, след като получи достъп до индонезийския пазар на пшеница благодарение на актуализирани фитосанитарни протоколи. С високо съдържание на протеин (12–12,5%) — над средното за региона — румънската пшеница укрепва конкурентоспособността си на международния пазар. FOB офертите за юли в момента се движат около $240/тон, позиционирайки страната като сериозен източник както за традиционните средиземноморски пазари, така и за нови дестинации в Югоизточна Азия.

В други части на региона последният търг за пшеница на Алжир бележи стратегическа промяна в предпочитанията за доставки. На 15 май, държавната агенция OAIC закупи между 600 000 и 700 000 тона мека пшеница, основно от черноморски произход. Особено забележимо е изключването на френската пшеница от търга, което потвърждава засилващата се зависимост на Алжир от доставчици като Русия, Румъния и Украйна. Доставките, планирани за юли, бяха договорени на около $244.5/тон C&F, подчертавайки ценовото предимство на региона. Освен цената, Черноморските пристанища осигуряват по-бързи логистични решения и по-гъвкави маршрути. За Румъния и Украйна, подобни търгове отварят стратегически възможности на северноафриканските пазари в момент, когато европейските доставчици се сблъскват с нарастваща конкуренция и регулаторни ограничения.

В Украйна, засаждането на маслодайни култури напредва с бързи темпове. Сеитбата на соя изпреварва миналогодишните нива, докато рапицата изостава поради незадоволителни ценови оферти. Украинските земеделци се въздържат от предварителни продажби на фона на свиващо се търсене, особено за култури като пшеница и ечемик. Изкупните цени на Държавната хранителна и зърнена корпорация не успяват да привлекат големи обеми, докато конкуренцията от Русия и Румъния затяга маржовете. Износната конкурентоспособност на Украйна остава ключова, но при потиснато пазарно настроение и нестабилни логистични разходи, търговците избират по-предпазлив подход.

В България земеделските производители предпочитат да задържат продукцията си. Към средата на май се съобщава, че около 2 млн. тона пшеница и 500 000 тона слънчоглед остават складирани в очакване на по-добри ценови сигнали. Това поведение отразява по-широката регионална колебливост, продиктувана от неудовлетвореност от текущите цени и несигурност относно качеството и количеството на предстоящата реколта. Въпреки че на глобално ниво се наблюдава леко меча тенденция поради големи запаси в САЩ и Южна Америка, Дунавският регион остава стегнат, особено при хлебната пшеница. Времето в края на май ще бъде решаващо — прекомерните валежи могат да влошат качеството, докато недостатъчната влага крие риск от засушаване.

Русия запазва водещата си позиция на експортните пазари, особено при пшеницата и рапицата. Търсенето на руска рапица от страна на Китай остава стабилно, а вътрешната политика насърчава продължаващо засаждане и улесняване на износа. Въпреки това, волатилността на цените остава висока заради непредсказуемите китайски покупки и колебанията в енергийните и транспортните разходи. В същото време, агресивната експортна политика на Русия при пшеницата, подпомагана от гъвкаво ценообразуване и добре развити логистични канали, оказва натиск върху конкурентите в Черноморския регион.

Турция значително увеличи вноса на слънчогледово семе, за да компенсира вътрешни недостизи. Увеличаващата се зависимост на страната от доставки от Украйна и Русия е сигнал, че собствената ѝ реколта за 2025 г. е под заплаха. Това оказва допълнителен натиск върху вече стегнатия пазар на маслодайни култури в Черно море и Средиземноморието, като подчертава засилващата се взаимозависимост между производителите в региона и преработвателите на юг.

С поглед към бъдещето, множество фактори ще определят посоката на зърнените и маслодайните потоци от Черноморието. Времето ще играе водеща роля — валежите през май ще бъдат решаващи за добива и качеството в Румъния, България, Украйна и южна Русия. Успоредно с това, достъпът до нови пазари преминава през тиха трансформация. Пробивът на Румъния в Индонезия, отказът на Алжир от френска пшеница и зависимостта на Турция от маслодайни култури от Черно море сочат към дългосрочна диверсификация на търговските маршрути и пазари.

Формира се картина на регион в преход. Въпреки предизвикателствата — от климатични сътресения до ценови натиск — производителите в Черноморието се адаптират. Износителите диверсифицират пазарите си, земеделците задържат продукцията си стратегически, а правителствата преразглеждат търговските си политики. С навлизането в третото тримесечие, черноморският зърнен пазар остава сред най-внимателно наблюдаваните в света, като волатилността предлага както рискове, така и възможности за онези, готови да се ориентират в динамичната среда.