Украйна: Завръщане към пазарно ориентиран износ
След години на смущения, износът на зърно от Украйна се стабилизира, връщайки се към обичайните сезонни ритми. Износът на пшеница достигна пик в първата половина на сезона и в момента се забавя поради изчерпване на запасите. Морските коридори функционират по-надеждно, което позволява на Украйна да възстанови позиции на азиатските пазари като Индонезия, Тайланд и Виетнам — изтласквайки предишни доставчици като България. Износът на царевица към ЕС остава силен, като Украйна осигурява 57% от вноса на блока, компенсирайки липсата на търсене от Китай с разширена търговия с Турция.
Промяна в сеитбената структура и приоритетите при културите
Поскъпването на зърното насърчава увеличаване на площите със зимна пшеница в Украйна и други държави от региона — с изключение на Русия, където икономически ограничения и свръхрегулации водят до намаляване на сеитбата. За сезон 2025 се очаква общото производство на пшеница в Черноморския и Дунавския регион да остане на нивото от миналата година — 143 млн. тона. Въпреки възможен спад в руското производство, се очаква добивите и разширението на площи в Украйна и части от ЕС да компенсират загубите.
Площите с царевица показват смесена картина: Украйна ги разширява, докато Румъния и България ги намаляват, позовавайки се на растящи разходи и метеорологични рискове. Полша, Румъния и Украйна остават основни доставчици на царевица за ЕС, като Украйна значително изпреварва съседите си. Въпреки това конкуренцията с маслодайни култури като слънчоглед и рапица се засилва.
Маслодайни култури: Смесени перспективи на фона на рекордни площи
Световното производство на маслодайни култури достигна рекордно ниво този сезон, главно благодарение на соята. Въпреки това добивите останаха под очакванията заради климатичната нестабилност. В Украйна преработвателите наддават над износителите за соята, поддържайки вътрешните цени високи. През следващия сезон се очаква лек спад в площите със соя след рекордна година, докато площите със слънчоглед ще нараснат. Рапицата остава предпочитана култура в България и Румъния, където някои фермери се отказват от царевица, но Украйна намали сеитбата на рапица заради есенна суша.
Въпреки лекото намаление на засятите площи, производството на соя в региона може да достигне 14.9 млн. тона благодарение на добри добиви. Прогнозата за рапица е 14.5 млн. тона. Слънчогледът остава най-продуктивната маслодайна култура, а Украйна планира увеличаване на площите за сезон 2025/26.
Румъния: Пример за климатично уязвим земеделски сектор
През 2024 г. зърненото производство в Румъния спадна до най-ниското си ниво от десетилетие, като общото производство на зърнени култури намаля с 14.7% на годишна база до 17.87 млн. тона. Производството на пшеница спадна леко, но това на царевица се срина от 8.5 до 5.99 млн. тона. Маслодайните култури пострадаха още повече — производството на слънчоглед се срина с 34%, а на рапица с 32%, подчертавайки уязвимостта на селското стопанство в региона към суша и воден стрес.
Този спад, причинен от екстремни климатични условия и нарастващи разходи за суровини, илюстрира по-широки рискове за целия регион, особено там, където напояването и инфраструктурата са слабо развити.
Логистика, политики и достъп до торове
Възобновяването на ключови торови заводи като Azomureș в Румъния и свиването на маржовете при торовете UAN в Украйна подчертават нарастващото стратегическо значение на местните вериги за доставки на суровини. Същевременно новите търговски правила между ЕС и Украйна преструктурират логистичните и експортните канали в региона, тъй като страните се адаптират към новите регулации и митнически изисквания.
Глобална търговия и пазарни възможности
Търговските търкания между САЩ и ЕС, както и потенциални мита, могат да пренасочат търговските потоци в полза на Черноморския регион. Анализатори смятат, че Украйна може да увеличи пазарния си дял както в Европа, така и в Азия. Ако напрежението се засили, Украйна може да се възползва от изместването на американски зърнени и маслодайни доставки, особено в Китай.
Перспективи напред
Прогнозите остават силно зависими от времето. Докато зимните култури се развиха добре поради меката зима, пролетните условия ще бъдат решаващи за крайния добив. Търсенето от Турция и Китай може да абсорбира част от излишъка, но глобалните запаси и по-слабите прогнози за търговия с пшеница вероятно ще окажат натиск върху цените, освен ако не настъпят значителни климатични сътресения.
Очаква се зърненото производство в региона да достигне 225 млн. тона през следващия сезон — леко под рекордните нива поради очакван спад в Русия. Производството на маслодайни култури може да достигне 67 млн. тона — потенциално второто най-високо ниво в историята.
Черноморският регион се намира на повратна точка. С доминираща роля на пазарните сили, климатичните условия, логистиката и политиката ще имат по-голямо значение от всякога. Украйна се утвърждава като устойчив играч, балансирайки възстановяването на износа, суровинните предизвикателства и промяната в сеитбената структура. Но в целия регион адаптивността към климата, гъвкавостта на веригите за доставки и геополитическите фактори ще продължат да определят пазарите на зърно и маслодайни култури до 2026 г.