Глобални пазарни фактори

Глобалният зърнен пазар тази седмица отрази по-широк набор от кръстосани влияния отвъд простата логика на търсенето и предлагането.

Търговско напрежение САЩ–Китай. Коментарите на президента Тръмп, че „ще се справим добре с Китай“, добавиха политически фон, но отказът на Пекин да закупува американска соя засили пренасочването към Южна Америка. САЩ опитаха да диверсифицират пазарите чрез разговори с южноамерикански преработватели, докато Канада обсъждаше тарифни въпроси с Китай, особено по отношение на канолата.

Преработка и устойчиво търсене. Рекордният обем на преработка по NOPA в САЩ подчерта силното вътрешно търсене. Производството на етанол се покачи седмица спрямо седмица, давайки стабилност на търсенето на царевица въпреки липсата на официални данни от USDA. Индия отчете ръст на износа на шротове до 299 252 тона през септември, воден от рапичен шрот, което подчертава апетита на Азия за протеинови фуражи.

Южноамериканско превъзходство. Бразилия ускори сеитбата на соя и царевица при по-здравословни влагови условия спрямо миналата година. В Аржентина се появиха локални рискове, като прогнози за слани застрашиха добивите от пшеница, дори когато засетите площи с царевица достигнаха 30%. Експортните прогнози на Бразилия за октомври бяха повишени за соя, соев шрот и царевица, което затвърди ролята ѝ на двигател на износа.

Европейска пъстрота. FranceAgriMer повиши прогнозите си за износ на мека пшеница и царевица, същевременно намалявайки запасите и затягайки баланса. Въпреки това слабият темп на износ на пшеница подчертава силната конкуренция от Русия. В Източна Европа се наблюдават различия: Румъния засили доминацията си в рапицата, докато България се насочва към нетен внос на царевица.

Разминаване в Черноморския регион. Украйна изостава със сеитбата на зимни култури, като площите с пшеница намаляха с 15% на годишна база, а износът на царевица се срина с 68%. Повишените транспортни разходи, бюрократични забавяния и метеорологични трудности утежниха положението. Русия, напротив, запази активен износ, изпращайки 52 000 т пшеница за Индонезия през октомври след удължаване на лабораторните акредитации.

Времето като макрофактор. Продължителните топли условия в Северна Америка подпомогнаха жътвата, забавяйки сланите и намалявайки непосредствените рискове за доставките. Дъждовете в Бразилия постепенно се установяват, докато Аржентина се сблъсква с висока почвена влага на север и локални засушавания. В Австралия по-влажните прогнози за октомври подпомогнаха пшеницата и канолата, а в Югоизточна Азия обилните валежи благоприятстваха палмата. Продължаващият негативен Индийскоокеански дипол предпоставя умерени климатични екстреми в Азия и Северна Америка.

Волатилност при растителните масла. Малайзия запази максималния експортен данък от 10% върху суровото палмово масло за ноември, добавяйки несигурност на пазара. Русия намали прогнозите за реколтата от слънчоглед до 13-годишно дъно, което контрастира с изобилните прогнози за соя и маслодайни в Бразилия. Купувачите преоценяват заместванията между палмово, соево и слънчогледово масло.

Алтернативни канали за доставки. Реколтата в Казахстан достигна 25.9 млн. т, надминавайки очакванията, и подобри потоците към Иран и Афганистан. Тези алтернативни маршрути може да придобият значение, ако Черноморските доставки останат нестабилни.

Тенденции на пазара на пшеница

Пазарът на пшеница премина между подкрепа и натиск. Декемврийските фючърси в Чикаго (SRW) затвориха в четвъртък на $5.02½/бушел, малко по-високо, след като тестваха по-ниски нива по-рано през седмицата. Контрактите в Канзас Сити изостанаха, докато Минесотската пролетна пшеница се понижи. Търговците претегляха по-сухите прогнози за Южните равнини – положителни за сеитбата, но тревожни за влагата в почвата – срещу обилните валежи в районите със софт ред уинтър.

Данните от Франция помогнаха за стабилизиране на настроенията. FranceAgriMer отчете, че сеитбата на пшеница е завършена на 27%, значително пред миналогодишното темпо, и повиши прогнозите за износ, докато намали крайните запаси. Въпреки това слабият темп на износ в началото на сезона подчертава натиска от руската конкуренция. Намалението на експортните данъци в Русия поддържа FOB офертите конкурентни, макар световните ценови равнища да ограничават потенциала. Украйна продължава да изостава с доставките, което засилва преразпределението на пазарните дялове в региона.

Представяне на пазара на царевица

Царевицата се засили през седмицата. Декемврийските фючърси в Чикаго затвориха в четвъртък на $4.21¾/бушел, с ръст от 5 цента, а в ранната търговия в петък добавиха още 2½ цента. Отдръпването на мечите спредове, по-силните кешови пазари и подкрепящите данни за етанола подкрепиха цените. Националната средна цена на царевицата в САЩ се повиши до $3.79¼, а средните цени за застраховка на реколтата достигнаха $4.18. Седмичното производство на етанол нарасна до 1.074 млн. барела дневно, докато запасите леко намаляха.

Глобалното търсене беше ясно видимо в Азия: Южна Корея закупи 269 000 т чрез частни търгове, а Тайван придоби 65 000 т американска царевица. FOB цената в румънска Констанца се повиши с $5/т до $223/т, подкрепена от търсене от ЕС и забавяне на жътвата в Украйна. България, за разлика, се превръща в нетен вносител, което подчерта структурни слабости. В Полша фермерите отчетоха загуби при непривлекателни цени, което допълнително усложнява регионалния баланс.

В Южна Америка тонът остана възходящ. Сеитбата на втора реколта царевица в Бразилия (safrinha) напредва бързо, а прогнозите за реколтата 2025/26 се концентрират около 138 млн. т, подкрепени от разширяването на производството на етанол от царевица и благоприятните влагови условия. В Аржентина, където близо 30% от площите вече са засети, студен фронт може да намали очакваните добиви от пшеница и косвено да промени сеитбените планове.

Динамика на пазара на соя

Соята поведе възходящия тон при маслодайните култури. Ноемврийският контракт ’25 на CBOT затвори в четвъртък на $10.10¾/бушел, с ръст от 4¼ цента, като в ранната търговия в петък добави още 4 цента. Подкрепа оказа рекордният септемврийски NOPA преработен обем от 197.863 милиона бушела – значително над очакванията и четвъртият най-висок месечен резултат в историята. Цените на соевия шрот се покачиха с 50¢–$1.00, докато соевото масло отчете леко месечно понижение, но остана с 16.6% над нивата от миналата година.

Китай остана спирачка за пазара, като продължи паузата в покупките на американска соя. Търговците отбелязаха, че страната е покрила нуждите си до ноември, основно чрез Аржентина, но все още ѝ трябват 8–9 млн. тона за периода декември–януари. При високите премии на бразилската соя Пекин може да бъде принуден да освободи държавни резерви, ако американските доставки останат блокирани. Отвореният интерес при соята нарасна с над 6 000 контракта, което показва засилен спекулативен интерес.

Темпът на засаждане в Бразилия оказа допълнителен натиск, напредвайки с едни от най-бързите темпове в историята. Прогнозите вече поставят производството на соя за 2025/26 около 178 млн. тона, затвърждавайки ролята ѝ на глобален лидер.

Развитие на българския пазар

Българският зърнен сектор преминава през сложен период, в който съчетанието от неблагоприятни климатични условия, забавена сеитба и финансови трудности оказват силно влияние върху производителите. Обилните валежи през октомври доведоха до значително изоставане в есенната сеитба. По данни на Министерството на земеделието площите с пшеница са намалели с над 50% спрямо същия период на предходната година, а при ечемика и ръжта също се наблюдават спадове. В същото време интересът към алтернативни култури като рапица и тритикале расте, подкрепен от по-добра устойчивост и перспективи за рентабилност.

Рапицата отбелязва особено силен ръст – засетите площи са с близо 39% повече спрямо миналата година, надхвърляйки 73 хил. ха. Фермерите търсят сигурност в култура, която има добра реализация на пазара и издържа на климатични промени. Тритикалето също набира популярност, особено в Западна България, където земеделци оценяват устойчивостта му към болести и по-ниските производствени разходи. Макар общите площи да остават сравнително малки, тенденцията е положителна.

В същото време финансовите проблеми на сектора се задълбочават. Националната асоциация на зърнопроизводителите настоява за среща с Българската народна банка и промяна на политиката на НАП, за да бъдат въведени дългосрочни облекчения. Неплатежоспособността на част от фермерите е реален риск, а отказът на търговските банки да предоговарят кредити без специална дерогация изостря напрежението. Това доведе и до обявена протестна готовност на земеделците.

В Западна България стопаните прогнозират още по-трудна година. Продължителните дъждове забавят сеитбата, а спадът в изкупните цени и високите разходи водят до оттегляне от традиционно отглеждани култури като слънчоглед. Все повече производители се ориентират към царевица, пшеница и ечемик, които предлагат по-добра перспектива в условия на несигурност. Общата картина за българския пазар показва преход – от традиционни към по-гъвкави култури, съчетан с необходимост от спешни структурни и финансови решения.

Развития в региона на Черно море

Регионът на Черно море остава ключов фактор за световните зърнени пазари, като метеорологичните условия, политиките и логистичните ограничения оформят търговските потоци. Последните седмици подчертаха напрежението между високия потенциал за реколта и структурните предизвикателства, които продължават да тежат върху конкурентоспособността.

Производството на пшеница в региона е високо, но търсенето е предпазливо. Решението на Русия да намали износните такси засили конкурентоспособността на FOB офертите от нейните пристанища, но глобалната ценова среда остава ограничителен фактор. Унгария показа по-голяма устойчивост на пазара на пшеница с едва минимални понижения, докато по-широката тенденция за 2025/26 сочи ротация на пазарните дялове между Русия, Украйна и Румъния – доказателство за промяната в разходните структури и предпочитанията на вносителите.

При царевицата картината е по-сложна. FOB цената в Констанца се покачи с 5 USD/т за седмицата до 223 USD/т, подкрепена от засилено търсене в ЕС и неблагоприятни условия за жътва в Украйна. България обаче се очаква да стане нетен вносител на царевица, което разкрива структурни слабости в производството и засилва зависимостта от външни доставки. Подобни затруднения се наблюдават и в Полша, където ниските цени правят производството на царевица нерентабилно и подкопават доходността на фермерите.

В сегмента на маслодайните култури Румъния укрепва позицията си, като прогнозите за реколтата от рапица през 2025 г. са рекордни – 2.49 млн. тона благодарение на рекордна площ и добиви. България преминава към износ с добавена стойност чрез рапично олио и шрот, което сигнализира за промяна в структурата на веригата на доставки. Въпреки рекордните площи в Унгария, реколтата от слънчоглед се оказа по-слаба от очакваното, създавайки натиск върху преработвателите и износителите. В Украйна преработвателите поставят акцент върху производството на слънчогледово олио въпреки недостига на суровина, тъй като голяма част от реколтата остава в полето или в складове.

Селскостопанският сектор на Украйна се сблъсква и с регулаторни и логистични пречки. Износителите продължават да имат трудности с документацията за рапица и соя въпреки официалните обещания за премахване на митата, докато транспортните разходи остават високи. Продължителните валежи забавиха прибирането на царевицата, увеличавайки разходите за сушене и логистика. Търсенето на пшеница се възстановява постепенно, особено за качествено зърно, но ечемикът остава най-скъпото фуражно зърно, ограничавайки интереса на купувачите. Тези препятствия подчертават постоянните трудности на Украйна да запази позицията си на надежден доставчик в зърнения коридор на Черно море.

Заключение

Седмицата 13–17 октомври показа деликатния баланс между силата на предлагането и политическите рискове. Соята бе най-големият печеливш благодарение на рекордната преработка и бързите темпове на засаждане в Бразилия; царевицата получи стабилна подкрепа от етанола и азиатското търсене; докато пшеницата остана ограничена от предпазливо търсене и тежка конкуренция.

Глобалните пазарни фактори – от търговските напрежения и метеорологичните сигнали до доминацията на Южна Америка – очертават картина на устойчивост, но и на променяща се търговска карта. С наближаването на края на октомври, зърненият пазар стои на кръстопът, където силното предлагане се сблъсква с крехко търсене, оставяйки търговската политика и времето като основни фактори за определяне на динамиката.