Началото на есенната сеитба вече е дадено, но за голяма част от стопаните процесът върви с изоставане. Обилните валежи през последните седмици оставиха почвата прекалено влажна, което не позволява на машините да влязат в нивите. Земеделците са категорични, че ако времето не се стабилизира, забавянето ще се отрази на крайните площи и състоянието на културите.

По данни на Министерството на земеделието и храните засетите площи с пшеница са с над 52% по-малко спрямо миналата година. Ако през октомври 2024 г. са били заети повече от 24,5 хил. хектара, сега са около 11,5 хил. хектара. При ечемика намалението е по-ограничено – около 7% на годишна база, като засетите площи достигат 3,6 хил. хектара срещу 3,8 хил. хектара година по-рано. Спад се наблюдава и при ръжта, където редукцията е с над 17% до едва 274 хектара.

За сметка на това рапицата продължава да се утвърждава като все по-предпочитана култура. През тази есен площите с нея нарастват с близо 39% – над 73,3 хил. хектара срещу 52,8 хил. хектара година по-рано. Причините са ясни – добрите възможности за реализация на продукцията и устойчивостта на растенията спрямо повратните мразове, доказана при реколтата през пролетта на 2025 г. Сходна е тенденцията и при тритикалето, което бележи ръст от почти 54% до 157 хектара. Фермери от Западна България споделят, че културата набира интерес заради по-ниските производствени разходи и устойчивостта към болести.

Въпреки положителните примери в някои култури, много производители са притиснати от финансови проблеми. Националната асоциация на зърнопроизводителите настоява за среща с Българската народна банка и за въвеждане на дерогации, които да позволят предоговаряне на кредити по примера на мерките от COVID кризата. Според председателя на асоциацията Илия Проданов много фермери вече са в неплатежоспособност, а търговските банки отказват да преструктурират кредитите поради регулаторен натиск.

В същото време земеделският сектор продължава да бъде изправен пред климатични предизвикателства. В Западна България фермери като Венцислав Митков от Обединени земеделски производители алармират, че заради дъждовете и ниските температури сеитбата на есенници може да започне най-рано в края на октомври. Според него стопаните масово се отказват от слънчогледа – култура с високи разходи и ниска изкупна цена – и се ориентират към царевица, пшеница и ечемик. Той прогнозира, че при продължаващи трудни години слънчогледът дори може да изчезне от сеитбооборота в страната.

Митков допълва, че царевицата ще продължи да се отглежда основно при неполивни условия, докато не се предприемат стратегически стъпки за възстановяване и развитие на напоителната система в България. Според него липсата на стабилна инфраструктура в комбинация с климатичните промени поставя под риск бъдещето на българското зърнопроизводство.

В обобщение, есенната сеитба тази година се очертава като особено предизвикателна. Докато рапицата и тритикалето бележат подем, традиционните култури като пшеницата и слънчогледът губят позиции. Финансовите трудности на стопаните и нестабилните климатични условия подчертават необходимостта от държавна и институционална подкрепа, ако секторът иска да запази своята конкурентоспособност и устойчивост.