Динамика на пазара на пшеница

Регионалното производство на пшеница е високо, но търсенето се описва като предпазливо. Русия въведе по-ниски износни такси, което засили конкурентоспособността на нейните FOB оферти от пристанищата. Въпреки това глобалната ценова среда продължава да действа като таван, ограничавайки руските износители да се възползват изцяло от данъчното предимство. В Унгария цените на пшеницата остават относително стабилни, с едва леки понижения, показвайки устойчивост в сравнение с по-волатилните съседни пазари.

Забележима тенденция за сезона 2025/26 е ротацията на пазарния дял между основните износители на пшеница. Това предполага, че макар общият износ на пшеница от Черно море да остане силен, разпределението между Русия, Украйна, Румъния и други играчи се променя, отразявайки различия в разходните структури и търговските предпочитания на вносителите.

Развитие на пазара на царевица

Царевицата в региона показва по-предизвикателна картина. FOB цената в Констанца, Румъния, се покачи с 5 USD/тон за последната седмица до 223 USD/тон, което е с 10 USD/тон по-високо спрямо година по-рано. Това поскъпване беше подкрепено от по-силното търсене от традиционни вносители в ЕС и трудности при прибирането на реколтата в Украйна заради метеорологични условия. Консенсусът на пазара е, че вносът на царевица в ЕС може да надхвърли прогнозите на Европейската комисия, предвид ускоряващите се потоци от САЩ и Южна Америка.

Междувременно се очаква България да се превърне в нетен вносител на царевица, което подчертава структурни слабости в производството и засилва зависимостта от външни доставчици. В Полша производството на царевица се описва като губещо, тъй като ниските цени подкопават рентабилността на фермерите.

Маслодайни култури и пазар на рапица

Секторът на маслодайните култури показва различни тенденции в Черно море. Рапицата в Румъния е на път да достигне рекордно производство, като Европейската комисия прогнозира 2.49 млн. тона през 2025 г., благодарение на рекордни площи и рекордни добиви (3.16 т/ха). Последните валежи допълнително подобриха перспективите за реколтата през 2026 г. след трудна сеитбена кампания.

България преминава от износ на сурова рапица към изграждане на вериги с добавена стойност, особено производство на рапично олио и шрот. Тази структурна промяна е съпроводена с нарастващи вътрешни цени и засилена конкуренция между преработвателите, особено в Полша.

В Унгария, въпреки рекордните площи, добивът от слънчоглед се оказа по-слаб от очакваното, което оказва натиск върху преработвателите и износителите. Междувременно, украинските преработватели възнамеряват да максимизират производството на слънчогледово олио през следващите месеци, въпреки че реалните доставки остават ограничени, тъй като голяма част от реколтата все още е на полето или складирана при трудни условия.

Земеделският сектор на Украйна под натиск

Украйна продължава да се сблъсква с множество препятствия. Износителите срещат затруднения при осигуряването на необходимите документи за износ на рапица и соя въпреки правителствените уверения за премахване на 10% износно мито. Разходите за транспорт рязко се увеличиха, пораждайки притеснения за международната конкурентоспособност.

Продължителните валежи забавиха прибирането на царевицата, водейки до по-високи логистични и сушилни разходи. Докато търсенето на пшеница постепенно се възстановява – особено за качествено зърно – ечемикът остава най-скъпият фуражен продукт в Украйна, което ограничава интереса на купувачите.

Предлагането на слънчоглед е ограничено, като голяма част от реколтата все още не е прибрана или пусната на пазара. Това накара преработвателите да планират приоритетно производство на олио за задоволяване на вътрешното и експортното търсене, въпреки че ограниченията в суровините тежат върху капацитета им.

Пазарни сигнали и конкурентоспособност

Зърнените пазари в Черно море и по Дунав в момента се определят от три ключови фактора:

• Високо производство, но предпазливо търсене – изобилните реколти от пшеница и маслодайни култури се сблъскват със слабост на глобалните цени.

• Променящи се търговски баланси – България се насочва към внос на царевица, Румъния засилва доминацията си при рапицата, а Русия продължава с конкурентни FOB оферти.

• Логистични и регулаторни препятствия в Украйна – износни мита, забавяния в документацията и по-високи транспортни разходи продължават да подкопават ролята ѝ като стабилен доставчик.