Геополитически и регионални акценти

Позицията на Украйна в търговията със зърно отслабна значително през април, като износът спадна с 60% на годишна база и достигна едва 2.27 милиона метрични тона. Това включва спад от 56% в износа на пшеница и 61% при царевицата, според Министерството на земеделието на Украйна. Данните подчертават колко сериозно продължаващата война подкопава логистиката, складовите мощности и износния капацитет на страната. Намаляването на преходните запаси и логистичните затруднения водят до затягане на предлагането на фуражни зърна в Европа и света, принуждавайки основните купувачи все по-често да се обръщат към ЕС и Южна Америка за доставка.

Пазарът в Аржентина продължава да бъде повлиян от валутна нестабилност, правителствени политики и непостоянни климатични условия. Държавата регистрира най-голямата си дневна продажба на соя за годината във вторник (230 000 тона), което е окуражаващ сигнал. Въпреки това, темпото на жътвата остава бавно — едва 24% при 36% по същото време миналата година. Това забавено предлагане крие краткосрочни рискове за глобалните преработватели и износители, разчитащи на аржентинските соеви продукти, особено при положение че ранната сеитба на пшеница вече среща проблеми със сухи почви. Като водещ износител на соев шрот и растителни масла, Аржентина е ключов фактор за световните пазари.

Русия остава стабилизиращ фактор в световната търговия с пшеница — поне засега. SovEcon повиши прогнозата си за износ на пшеница през 2025–26 до 39.7 милиона тона, позовавайки се на подобрени условия за отглеждане. Въпреки това страната продължава да се сблъсква с климатични рискове в южните региони (суша и застудявания), както и с политически ограничения като износни квоти и мита, които обезкуражават разширяването на засетите площи. Търговията с Турция се забавя, а конкуренцията от страна на ЕС в пазари като Алжир се засилва. Тези фактори показват, че макар Русия да има обемна възможност, геополитическата и регулаторната ѝ среда може бързо да промени износното ѝ поведение.

Румъния продължи да затвърждава позицията си на водещ износител на зърно в ЕС за сезона. С над 7.1 милиона тона изнесено зърно до края на април, от които 4.7 милиона тона пшеница за ключови пазари като Египет и Саудитска Арабия, черноморските ѝ пристанища се превръщат в критични износни центрове. Ефективната логистика на Румъния, съчетана с по-ниски фючърсни цени на пшеницата, я правят силен конкурент на глобалния пазар, особено в контекста на намаляващата предвидимост на украинските доставки.

Ролята на България се развива на фона на променящата се търговска динамика. Страната загуби пазарен дял в Индонезия и други традиционни пазари поради засилена конкуренция и постоянни притеснения относно сушата. Въпреки това, България се очаква да получи нова стратегическа роля чрез предстоящото пускане на фючърсния контракт на CME за пшеница от Черноморския регион, който ще бъде обвързан с износните цени в Констанца (Румъния) и Варна/Бургас (България). Това бележи стратегическа промяна в механизма за откриване на цени в региона и може да намали зависимостта от руските индекси, които вече не се считат за надеждни поради войната в Украйна.

Политиката на Турция за временни мита също привлече внимание през седмицата. Страната въведе квота за безмитен внос на 1 милион тона царевица, валидна до 31 юли, с цел стабилизиране на доставките за фураж и овладяване на инфлацията при храните. След изтичането на срока, митото от 130% ще бъде възстановено. Тази политика има последици за глобалните маршрути на търговия с царевица, особено за износители като САЩ, Украйна и Бразилия.

Променящите се модели на внос на растителни масла в Индия продължават да оказват влияние върху глобалната търговия с маслодайни култури. Вносът на палмово масло е намалял с 24% през април — пети пореден месечен спад — докато търсенето на соево масло се е увеличило с 2%. Въпреки това, след като палмовото масло отново се търгува с отстъпка, тази тенденция може да се обърне през май. Такива колебания влияят върху ценовите и логистични решения в Малайзия, Индонезия и Америка.

Канада се подготвя за по-силен сезон за пшеницата, като чуждестранната служба на USDA в Отава прогнозира увеличение от 2% на производството и 2.6% ръст на засетите площи за 2025–26. Ранната сеитба вече е започнала в южните прерии, а масовата сеитба се очаква да стартира до средата на май. Представянето на Канада ще бъде от ключово значение за компенсиране на евентуални загуби от Черноморския регион или засегнати от времето райони в САЩ по-късно през годината.

Всички тези геополитически и регионални развития преформулират както надеждността на предлагането, така и механизмите за откриване на цени на основните пазари за зърно и маслодайни култури. Докато напрежението в Източна Европа продължава, а климатичните рискове нарастват в Америка и Централна Азия, регионалните промени бързо се превръщат в глобални реалности, изискващи внимателно наблюдение от страна на износителите, вносителите и пазарните анализатори.

Климатични смущения и състояние на посевите

Темата за времето бе в центъра на ценовата динамика през цялата седмица. В Централните и Южните равнини на САЩ обилните валежи подобриха почвената влажност, но забавиха засаждането на пролетна пшеница и царевица. Това двойствено влияние – по-добри перспективи за реколтата, но бавен напредък на терен – поддържаше колебанията на пазара. В западната част на Средния запад и северните равнини условията бяха по-сухи, благоприятстващи сеитбата, което до известна степен компенсираше забавянията в други региони.

Постоянните наводнения по река Мисисипи южно от Мемфис допълнително натовариха логистиката на зърнените култури. Въпреки че товарооборотът по реката нарасна до 670 000 тона (в сравнение с 469 000 тона предходната седмица), високите ставки за баржи и нарушената плавателна инфраструктура продължиха да оказват натиск върху ефективността на доставките в САЩ.

В Аржентина климатът остана благоприятен за жътвата на соя и царевица, като сухите периоди ускориха напредъка. Въпреки това, някои райони вече са прекалено сухи за ранната сеитба на пшеница, което може да навреди на перспективите за реколта 2025–26. Жътвата на соя достигна едва 24% спрямо 36% по същото време миналата година, което повиши притесненията относно международните доставки.

Бразилия навлиза в края на дъждовния сезон със задоволителна почвена влага за сеитбата на зимна пшеница и изпълването на царевицата. Въпреки това, сухите зони в южните части на страната могат да ограничат добивния потенциал. Засега графиците за засаждане остават в рамките на очакванията.

Представяне на пазара: Ценови движения при фючърсите в САЩ

Пшеницата (CBOT юли 2025) започна седмицата на ниво от $5.31 и се покачи стабилно, като затвори сесията в петък на $5.41 ¾ – седмичен ръст от над 10 цента. Увеличението беше подкрепено от стабилно търсене за износ, силни продажби към Южна Корея и Нигерия и продължаващи закъснения при засаждането в HRW и SRW регионите на САЩ, което насърчи спекулативните позиции.

Царевицата (CBOT юли 2025) започна седмицата около $4.72 ¼, като първоначално се понижи заради слабите данни за етанола, но в петък достигна $4.74 ¾. Това слабо възстановяване се случи въпреки годишен спад от 3.79% в използването на царевица за етанол през март. Въпреки това търсенето от Мексико и стабилният износ помогнаха за избягване на по-големи загуби.

Соята (CBOT юли 2025) отбеляза силно седмично представяне, започвайки от $10.50 ¼ в понеделник и затваряйки в петък на $10.53 ½, което представлява ръст от близо 3 ¼ цента. Позитивните данни за износа, добрите резултати от преработката и бавното напредване на жътвата в Аржентина подкрепиха цените, въпреки продължаващото отслабване на търсенето на соево масло за биогорива.

Актуализация за Черноморския регион

Украйна продължава да се справя с военните ограничения благодарение на силния износ, особено на царевица и маслодайни култури, въпреки намаляващите вътрешни запаси вследствие на агресивни продажби в началото на сезона. Цените на зърното са се увеличили почти 1.5 пъти от началото на сезон 2024/25, подкрепени от сухото лято и силното търсене от ЕС. Все пак има опасения относно сеитбата – засаждането на слънчоглед изостава с почти 30% спрямо средната стойност за последните пет години, което носи риск от недостиг при липса на валежи през май.

Румъния пое водещата роля в износа на зърно от ЕС, като до края на април бяха изнесени над 7.1 милиона тона, включително 4.7 милиона тона пшеница. Благодарение на стратегическия достъп до Черноморските пристанища и ефективната логистика, страната изпревари Франция, Германия и Полша. Междувременно прогнозата за руския износ на пшеница остава силна (39.7 млн. т за 2025/26), но предизвикателства като износни мита, високи вътрешни цени и засушаване продължават да представляват риск. Предстоящото въвеждане на фючърсния контракт на CME за пшеница от Черно море – базиран на цените в пристанищата на Румъния и България – представлява съществена структурна промяна, насочена към подобряване на прозрачността на цените и намаляване на зависимостта от руските индекси.

На фона на тези промени ролята на България леко отслабва, особено по отношение на традиционни пазари като Индонезия, въпреки че остава ключов играч в регионалната търговия с царевица. Разрастващият се капацитет на Украйна за преработка на маслодайни култури и доминацията ѝ на турския пазар на слънчогледово масло добавят устойчивост към търговската ѝ стратегия, въпреки засилващата се конкуренция в Азия. Като цяло регионът навлиза в новия сезон, балансирайки между силни експортни позиции, климатични рискове и променяща се геополитическа реалност.

Тенденции в износа и търговската динамика

Седмичните данни за износа на USDA бяха ясен положителен акцент, подкрепяйки фючърсните пазари в САЩ в средата на седмицата. Нетните експортни продажби на царевица достигна 1.26 милиона метрични тона, соята – 478 хиляди тона, а пшеницата – 310 хиляди тона, което помогна за облекчаване на опасенията относно вътрешните запаси. Мексико остана водещ купувач на американска царевица, докато Китай представляваше приблизително една трета от продажбите на соя. Закупуванията на пшеница от Нигерия също оказаха положително влияние върху пазара.

Заслужава да се отбележи, че Мексико може да изпревари Канада като основен пазар за американски земеделски износ, според прогноза на CoBank. Въпреки това, обезценката на песото с 15% и признаците на икономическо забавяне представляват потенциални пречки за бъдещо разширяване на търговията.

Развитие на политики и пазарна структура

Поредица от важни събития, свързани с политики и международна търговия, също повлияха на пазарните настроения:

• FAO намали прогнозата си за глобалните запаси от зърно за сезон 2024/25 до 868.2 милиона тона – най-ниското ниво от три години насам. Въпреки че съотношението запаси/потребление остава в безопасни граници, спадът сигнализира за ограничена наличност на фона на отслабнали търговски потоци.

• Индексът на цените на храните на ООН се повиши с 1% през април, достигайки най-високото си равнище от март 2023 г. Този скок се дължи на несигурност около митата, валутна нестабилност и нарастващи цени в секторите на зърното, месото и млечните продукти – предпоставка за възможен инфлационен натиск върху крайните потребители.

• Вносът на палмово масло в Индия спадна с 24% през април – пети пореден месечен спад. Това доведе до пренасочване на търсенето към по-евтиното соево масло (увеличение с 2%). Въпреки това, с възобновяване на търговията с палмово масло на по-ниски цени, е възможен обрат в предпочитанията през май. Междувременно, Малайзия отчете 5.1% месечно увеличение на износа на палмово масло, което донякъде облекчава опасенията за глобалните доставки на растителни масла.

Тенденции при маслодайните култури и биогоривата

Въпреки силните данни за преработка на соя в САЩ – 206.6 милиона бушела преработени през март (увеличение с 1.5% на годишна база) – в сектора на маслодайните култури останаха опасения. Продажбите на соево масло спаднаха до едва 8 200 метрични тона – най-ниското ниво от няколко седмици, а употребата на соево масло за биогорива в САЩ се понижи с 33%, достигайки най-ниското си равнище от началото на 2021 г. Това отразява двойното въздействие на слабото търсене от Китай и промените в структурата на биогоривния пазар.

От страна на износа, продажбите на соев шрот скочиха до 328 219 метрични тона – най-високото ниво за последните 11 седмици. Това разминаване между представянето на шрота и маслото сигнализира за продължаваща устойчивост в търсенето за фураж, но и за променяща се динамика в индустриалното и енергийното използване на маслодайните култури.

Стратегическа перспектива

С наближаването на средата на май пазарните участници ще продължат да следят развитието на валежите в равнините на САЩ и в Аржентина, състоянието на логистиката по река Мисисипи и промените в търговските настроения в ключови пазари като Мексико, Китай и Индия. Въпреки че силните потоци на износ и затягането на запасите оказаха подкрепа през седмицата, оставащите въпроси около търсенето на биогорива, темпа на сеитба и глобалните търговски смущения вероятно ще поддържат пазарната волатилност висока.

В обобщение, седмицата, завършила на 2 май, показа пазар на зърнени култури в преход – между силата на търговските потоци и напрежението в снабдителните вериги. С оглед на смесената прогноза за времето и несигурните макроикономически сигнали, управлението на риска и стратегическото планиране ще бъдат от решаващо значение за всички участници, навлизащи в следващата фаза на земеделски сезон 2025.