Геополитиката преоформя световния зърнен пазар на фона на ескалираща търговска война

Световният зърнен пазар преминава през дълбока пренаредба, докато геополитическото напрежение достига нови висоти. През втората седмица на април 2025 г. задълбочаващата се търговска война между Съединените щати и Китай се очерта като най-влиятелният фактор, който променя маршрута на международната търговия със селскостопански стоки и предизвиква верижни ефекти сред водещите световни производители и износители на зърно.

На 10 април Китай наложи 84% ответно мито върху американски стоки, включително 34% върху вноса на соя – директен отговор на решението на президента Доналд Тръмп да увеличи митата върху почти всички китайски продукти до 125%. Тези безпрецедентни мерки бележат кулминацията на няколкоседмична ескалация между двете най-големи икономики в света. Конфликтът разклати традиционно доминиращия аграрно-търговски коридор между САЩ и Китай, който доскоро представляваше почти една трета от целия износ на американска соя.

В отговор на новите мита, китайските вносители на соя направиха бърз и решителен завой. До средата на седмицата китайски търговци бяха резервирали поне 40 кораба с бразилска соя – еквивалент на около 2.4 милиона метрични тона – за доставка през май, юни и юли. Този обем представлява почти една трета от средния месечен обем, който Китай обработва и е една от най-големите едноседмични покупки на бразилска соя в историята. Търговците посочиха благоприятните цени и страха от продължително търговско напрежение като мотив за тази изключително агресивна покупателна вълна.

Този стратегически завой допълнително затвърди ролята на Бразилия като основен доставчик на маслодайни култури за Китай. С вече прогнозирана рекордна реколта, бразилските производители на соя реагираха светкавично. Продажбите скочиха до исторически нива, надхвърляйки 88 милиона тона от реколтата 2024/25 още в началото на април. Повишеното търсене позволи на бразилските износители да налагат по-високи премии и да засилят позициите си на световния пазар.

Въпреки това, последиците от търговската война не се ограничават само до ценови премии и пренасочени товари. За Съединените щати ситуацията е обезпокоителна. Обемите на износа на соя се очаква рязко да спаднат след 10 април, което може да доведе до рекордни нива на неизкупена продукция на вътрешния пазар. Прогнозите за крайни запаси достигат петгодишен връх. Това свръхпредлагане, съчетано с политически риск, вероятно ще накара американските фермери да намалят площите със соя през сезон 2025/26 и да се насочат към по-печеливши култури като царевицата. Без Китай като стабилен купувач, конкурентоспособността на американската соя може да се повиши на други пазари, но това едва ли ще компенсира загубата на най-големия клиент.

Междувременно Индия запълни празнината, оставена от Канада на китайския пазар. След като Китай наложи 100% мито върху вноса на канадски рапичен шрот, индийските износители бързо се възползваха от ситуацията. Само за последните три седмици Китай е внесъл 52,000 тона индийски рапичен шрот – повече от четири пъти целия обем за 2024 г. При спешната нужда от алтернативни източници на фуражи, Индия може да се утвърди като важен играч на китайския пазар в близките месеци.

Не всички събития обаче са в полза на Бразилия, въпреки нейния износен бум. Протести на местни общности в близост до ключовия износен коридор Мирититуба в Амазония причиниха сериозни логистични смущения. Блокадите по Трансамазонското шосе доведоха до забавяне на доставките, като до 12,000 тона соя не достигаха до пристанищата за всяки изминал час блокада. Протестът, фокусиран върху законодателство за правата върху земята, подчерта крехката инфраструктура и социално-политическите рискове в агробизнес веригата на Бразилия.

Успоредно с това пет бразилски завода за износ на соя остават временно спрени от китайските митници заради фитосанитарни нарушения – включително следи от третирани със забранени пестициди семена и наличие на вредители. В опит да възстанови доверието, Бразилия предложи засилени инспекции и промяна на санитарните си регулации. Въпреки това, докато не получи одобрение от Пекин, търговията от засегнатите заводи остава блокирана.

Аржентина, другият зърнен гигант на Южна Америка, се сблъсква с икономическа нестабилност и оперативни затруднения. Въпреки че реколтите от соя и царевица са в ход, проливните дъждове, забавените продажби и национални стачки затрудняват напредъка. Затварянето на пристанищата в Росарио по време на 24-часова национална стачка практически парализира износа в най-критичния момент от сезона. Допълнително, преработвателят на маслодайни култури Vicentin преустанови дейност поради продължаващо съдебно производство по несъстоятелност, което ограничи капацитета на страната за производство на соев шрот в период на високо световно търсене.

С цел да осигури дългосрочна стабилност и да намали зависимостта си от Китай, Бразилия потвърди ангажимента си към многостранната търговия. Страната активно развива отношенията си с Европейския съюз и Европейската асоциация за свободна търговия (EFTA), докато паралелно води дипломатически търговски преговори със Съединените щати. Бразилски официални лица подчертаха значението на търговия, основана на правила, предупреждавайки за дестабилизиращия ефект на едностранните тарифни промени върху глобалните пазари.

В Черноморския регион Русия запазва позицията си на водещ износител на пшеница, с прогнозен дял от 22% за сезон 2024/25. Въпреки очакван спад в обема спрямо миналата година, Русия ще запази лидерството си благодарение на стабилни зимни посеви и засилено търсене от страни като Египет и Турция. Украйна също запазва стабилна прогноза от 19.9 милиона тона пшеница, подпомогната от последни валежи въпреки продължаващите опасения за почвената влага и слани.

В САЩ политическият пейзаж също се променя. Двукомисарна група сенатори изпрати писмо до Агенцията за опазване на околната среда с призив за увеличаване на квотите за биогорива. Предложението включва препоръка за 5.25 милиарда галона биодизел на базата на биомаса до 2026 г., което може да преструктурира вътрешното търсене на соево масло и царевица и да облекчи фермерите в условията на ограничен износ.

В обобщение, тази седмица подчерта дълбоката взаимовръзка между геополитиката и селското стопанство. Докато държавите се стремят да пренаредят своите снабдителни вериги, търговски споразумения и стратегии за продоволствена сигурност, зърненият пазар се превърна в фронтова линия на международната дипломация. С натрупващи се тарифи, протести, логистични пречки и климатичен натиск, бъдещето на търговията със зърно ще зависи не само от реколтите, но и от променливата политическа сцена.

Климатични условия и агрономическа обстановка

Северна Америка:
Наводненията в Средния Запад и южните щати на САЩ остават основна причина за безпокойство. Силни валежи в началото на седмицата наводниха ниските земеделски площи, особено в региона Делта и южния "пояс на царевицата". Земеделските дейности бяха забавени, като в някои райони ще се наложи презасяване. За щастие, прогнозите за следващите 10 дни сочат към по-сухи условия, което може да позволи възобновяване на полските дейности.
В Северните Равнини влагата в почвата се подобри, но на някои места продължава дългосрочна суша, която може да повлияе на сеитбата на пролетна пшеница. В Централните и Южните Равнини сухото време улесни сеитбата на царевица, но предизвика опасения относно развитието на зимната пшеница, особено в западен Канзас и Оклахома.
Температурните колебания — топло на запад и хладно в Средния Запад — продължават да създават несигурност относно полските работи и поникването на културите. По-устойчива тенденция към затопляне би била необходима за стабилизиране на сеитбената кампания.

Южна Америка:
Централно-Западна Бразилия получи разпръснати валежи, които са умерено благоприятни за царевицата Safrinha. Въпреки това, общото количество на валежите остава под средното, особено в Гояс, където недостигът на влага в почвата продължава.
В Аржентина времето се подобри, което облагодетелства прибирането на реколтата, с преобладаващо сухи условия през седмицата. Въпреки това, предишни слани в провинция Буенос Айрес и продължаващото политическо напрежение създават допълнителни рискове за качеството на добивите и темпа на износа.

Анализ на пазара на фючърси и ценови тенденции

Царевица (май 2025 г.):
Цените на царевицата нараснаха с 23 1/4 цента през седмицата, отразявайки тревогите около забавената сеитба в САЩ, стачките в Аржентина и стабилното търсене от страна на Мексико, което бе най-големият купувач с 377 000 тона. USDA отчете седмични продажби на царевица от 1.02 милиона тона — спад спрямо предходната седмица, но все още силен резултат на фона на пазарната несигурност.

Соя (май 2025 г.):
Цените на соята скочиха рязко с 45 1/2 цента за седмицата. Увеличението бе водено от масови покупки от Китай на бразилска соя, очаквания за намаляване на засетите площи със соя в САЩ през следващия сезон и безпокойство относно закъсненията в аржентинската жътва. Седмичните продажби от САЩ спаднаха до 172 000 тона, предимно за Китай, като това вероятно е резултат от въведените на 10 април тарифи.

Пшеница (май 2025 г.):
Пшеницата отчете смесено представяне. SRW пшеницата се покачи с 19 цента, HRW с 10 цента, а HRS регистрира скок от 23 1/2 цента. Тези печалби бяха повлияни от ограниченията в глобалното предлагане, наводненията в части от САЩ и умерено подобрение в прогнозите за реколтата в Черноморския регион. Русия се очаква да запази доминираща позиция в световния износ на пшеница, макар делът ѝ да спадна леко до 22%.

Соев шрот и соево масло:
Соевият шрот поскъпна с $12.40/тон, подкрепен от засилен интерес от износ и рискове за доставките от Аржентина — водещият световен износител. Цените на соевото масло също се покачиха с 1.10 цента/паунд, докато палмовото масло от Малайзия отбеляза умерен ръст, отразявайки стабилното международно търсене на растителни масла.
От началото на годината царевицата е поскъпнала с 5.9%, соята с 3.2%, докато соевият шрот остава на минус с 3.6%, подчертавайки разнородната динамика в комплекса от маслодайни култури на фона на търговски сътресения и закъснения в реколтата.

Тенденции в износа и производството в Южна Америка

Бразилия:
Бразилия остава основният стълб на световното снабдяване със соя. Към 4 април напредъкът при жътвата достигна 86.6%, значително пред миналогодишното ниво и петгодишната средна стойност. Националната продукция се оценява на 169.3 милиона тона, с добиви от 3,533 кг/ха и слабо разширение на засетите площи. Тази прогноза, която е по-висока от оценките на USDA и Conab, затвърждава Бразилия като водещ световен доставчик през 2025 г.
Производството на царевица също беше ревизирано нагоре до 124.7 милиона тона благодарение на увеличените площи и благоприятните ранни добиви в определени региони. Въпреки това, климатичните рискове остават. Втората реколта царевица в Бразилия (Safrinha), която навлиза в критичната фаза на опрашване, е сериозно застрашена от продължителна суша в Гояс, Сао Пауло и други ключови райони в Централно-Западната част на страната.

Аржентина:
За разлика от Бразилия, Аржентина се сблъсква със закъснения при жътвата и вътрешни затруднения. Продължителните валежи забавят прибирането на соята — само 2.6% е прибрана към момента спрямо 10.6% по това време миналата година — като същевременно създават логистичен и финансов натиск върху фермерите. Икономическата несигурност и призивите за данъчни облекчения допълнително намаляват продажбите на соя.
Прибирането на царевицата се развива по-добре, като напредъкът достига 23.1%. Фондовата борса в Росарио повиши прогнозата си за продукцията на царевица до 48.5 милиона тона, като същевременно намали тази за соята с 1 милион тона поради сателитни изображения, показващи свити площи.
Стачки и социално напрежение влошават износната ситуация. Националната стачка на профсъюза CGT блокира движението на кораби в ключовия порт Росарио за 24 часа, засягайки износа на зърнени и маслодайни култури в пика на сезона. Спирането на производството на шрот от компанията Vicentin допълнително отслаби капацитета на Аржентина за преработка, застрашавайки лидерската ѝ позиция в износа на соево масло и шрот.

Логистика, пристанищни операции и вериги за доставка

Логистичната система на Бразилия беше подложена на изпитание тази седмица. Протести на индианското племе Мундуруку блокираха Трансамазонското шосе в близост до речния порт Мирититуба — ключов логистичен хъб, който обработи над 15 милиона тона зърно миналата година. С времето за изчакване, достигащо до три дни, тези закъснения може да попречат на способността на Бразилия да се възползва пълноценно от нарасналото търсене на соя от Китай в краткосрочен план.
Междувременно пристанище Сантос — отговорно за почти една трета от износа на соя и царевица от Бразилия — обяви планове за разширяване на капацитета с 67% до 2035 г. Тази стратегическа инвестиция подчертава нарастващото влияние на Бразилия в световната селскостопанска търговия и представлява отговор на дългосрочната пазарна динамика в Азия и Европа.

Бъдещи перспективи

Седмицата 7–11 април 2025 г. беляза сериозна промяна в глобалната динамика на търговията със зърно. Търговската война между САЩ и Китай преоформи потоците на соята, предизвиквайки натиск върху пристанищата в Бразилия и изостряйки конкуренцията между износителите. Логистичните и икономически предизвикателства в Аржентина задълбочиха риска за южноамериканското предлагане, докато Северна Америка се бореше със закъснения в сеитбата поради екстремни климатични условия.

Ценовите движения на фючърсните пазари отразиха тези сътресения. Царевицата и соята поскъпнаха на фона на опасения за предлагането и променящи се търговски маршрути, докато печалбите при пшеницата бяха подкрепени от проблеми с производството и логистиката при водещите износители.

В перспектива участниците на пазара трябва внимателно да следят:

• Прогреса на пролетната сеитба в САЩ при продължаваща климатична нестабилност;
• По-нататъшното развитие на търговските преговори между САЩ и Китай;
• Способността на Бразилия да поддържа износния си ритъм въпреки логистичните пречки;
• Моделите на валежи в царевичния пояс Safrinha в Бразилия и регионите на жътва в Аржентина.

На фона на политическо напрежение, климатична несигурност и нестабилни вериги за доставка, пазарните участници трябва да останат гъвкави и добре информирани, за да се адаптират към постоянно променящия се облик на глобалната търговия със зърно.