През изминалата седмица валутната двойка EUR/USD се повиши с 0.0164 до 1.0492.

Американският лек суров петрол се понижи с 0.26 USD/барел до 70.74 USD/барел.

В петък петролът се понижи, но за седмицата се стабилизират, докато пазарът оценява последиците от заповедта на американския президент Доналд Тръмп за потенциални реципрочни мита срещу търговските партньори на САЩ. Президентът на САЩ подписа заповед за въвеждане на нови митнически налози за всяка конкретна страна, която издигне търговски бариери срещу Вашингтон. Приключването на мярката може да отнеме седмици или дори месеци, но рискът от ескалиране на международното търговско напрежение тласна нагоре цените на петрола. Всяка по-нататъшна ескалация на търговското напрежение, особено такава, която е свързана с нови мита или ответни търговски мерки, може да повлияе на глобалния икономически растеж и, като цяло, върху търсенето на петрол. Санкциите срещу Русия, наред с тези срещу Иран, накараха Международната агенция по енергетика (МАЕ) отново да понижи очакванията си за глобалния излишък на петрол за тази година. Перспективата за по-силен растеж на търсенето в Азия е допринесла за коригираната надолу прогноза на МАЕ.

За изминалата седмица мартенските SRW пшенични фючърси в Чикаго се повишиха със 17 1/4 цента до $6.00 за бушел.

За изминалата седмица цените на мартенските царевични фючърси в Чикаго се повишиха с 8 3/4 до $4.96 14 за бушел.

За изминалата седмица цените на мартенските соеви фючърси в Чикаго се понижиха с 13 1/2 цента до $10.36  бушел.

Акумулирани Експортни Продажби на САЩ, за седмицата до Февруари 06.

*Източник: USDA

Времето:

През изминалата седмица в части от пшеничния пояс на САЩ валя сняг, натрупа се снежна покривка, която предпазва посевите от ниските температури сега. В Западна Европа сравнително топло време, но с малко валежи. В Черноморски регион леко застудяване, но отново без валежи. Слаби са валежите в Индия и Австралия. В Бразилия валеше, но обемите видимо намаляха. Добри валежи имаше в северните и централни части на Аржентина, но те не покриха всички производителни райони.

През следващите 10 дни температурите в царевичния пояс на САЩ ще спаднат до -35 градуса като след това бързо ще се повишат. Валежи няма да има. В пшеничния пояс също много ниски температури през следващата седмица с кратък валеж от сняг. Има снежна покривка, която пази растенията. В Западна Европа сравнително топло време без валежи. На Балканите студено със слаби валежи от сняг. В южните части на Украйна умерено студено без валежи. На север доста студено също без валежи. В Русия доста студено със слаби валежи от сняг. В целия черноморски регион посевите от зимни култури ще са изложени на ниските температури без или с минимална снежна покривка. В Индия топло и сухо време. В Китай умерени температури без валежи. В Индонезия и Малайзия валежите ще бъдат в малки количества спрямо обичайните. В западните части на Австралия без валежи. Слаби валежи ще има на югоизток и изток. В Бразилия слаби валежи, което може да се превърне в проблем през март. В Аржентина умерено топло с валежи над цялата страна – разпокъсани и неравномерни в умерени обеми. Като цяло обстановката в производителните райони на света не е изключително рискова. Студено и сухо време ще поврежда посевите в Черноморски регион. В Аржентина валежите ще възстановят част от късните посеви, а в Бразилия намаляващите валежи са потенциален риск.

Продължаваме с експорта на продукция от някои големи износители в света:

ЕКСПОРТ на зърно от:

* САЩ (септември - август)

* Русия, Украйна и ЕС (юли - юни)

Експортът на зърно от САЩ върви с много високи и почти постоянни темпове. Седмичните експортни продажби на пшеница и царевица от САЩ са на отлично ниво, но продажбите на соя са много слаби. Износът на пшеница от ЕС продължава да е много назад спрямо предходния сезон. Експортът на пшеница от Украйна леко се повиши, а на царевица се понижи. Седмичният експорт на пшеница от Русия продължава да е около 550 хил. тона.

През седмицата от USDA публикуваха февруарската си прогноза за зърнения баланс в света през 2024/25. По-важни моменти от него са:

USDA  -  Февруарии 2024

Пшеница USDA – Във февруарския си доклад от USDA оставиха без съществена промяна производството на пшеница в света. Потреблението в Иран беше понижено, а общия ръст се постигна от малки потребители на пшеница. Крайните запаси в Китай ще бъдат 130.60 млн. тона /133.10 и 134.50/, в Русия 9.74 млн. тона /9.24 и 10.67/. Експортът от Русия ще бъде 45.5 млн. тона /46 и 55.50/, ЕС 28 млн. тона /29 и 37.97/, Украйна 15.5 млн. тона /16 и 18.58/, Турция 7 млн. тона /7.5 и 10/. Вносът в ЕС ще бъде 11 млн. тона /11.5 и 12.65/, Китай 8 млн. тона /10.5 и 13.64/.

Царевица USDA – Реколтата от царевица в Бразилия ще бъде 126 млн. тона /127 и 122/, Аржентина 50 млн. тона /51 и 50/. Крайните запаси в Китай ще бъдат 203.18 млн. тона /206.18 и 211.29/. Експортът от Бразилия ще достигне 43 млн. тона /44 и 46.47/, Украйна 22 млн. тона /23 и 29.49/. Импортът във Виетнам 12.8 млн. тона /12.2 и 11.30/, Китай 10 млн. тона /13 и 23.41/.

Импортът на пшеница и царевица в Китай рязко се понижава спрямо предходния сезон до дългогодишни минимуми и то с големи разлики особено за царевицата.

Соя USDA – Реколтата от соя в Аржентина ще достигне 49 млн. тона /52 и 48.21/, Парагвай 10.7 млн. тона /11.2 и 11/. Крайните запаси от соя в Аржентина ще достигнат 25.95 млн. тона /28.95 и 24.05/.

Очаквано реколтите в Южна Америка бяха понижени. Последните валежи в Аржентина ще задържат показаните нива и в мартенския доклад. За Бразилия е още рано да се променят прогнозите за втората царевична реколта.

Пшеница – В петък пшеницата в Чикаго и Париж се повиши. В петък пазарите оцениха предстоящото студено време в САЩ като рискова ситуация за районите, където снежната покривка е малка. Сухото и студено време в Черноморски регион също се оказа фактор за ръста на цените. В добро и отлично състояние от посевите с мека пшеница във Франция се намират 73% от тях /+5% спрямо миналата година/. Зърнената реколта в Западна Австралия достига трети исторически резултат от 22.4 млн. тона /19.9 през декември/. Реколтата от пшеница е 12.5 млн. тона /+1.6/, ечемик 5.9 млн. тона /+0.8/, канола 2.87 млн. тона /+0.040/.

Студеното време в САЩ се очакваше. Очакваше се и добра снежна покривка, но тя сега не е такава. Условията са много разнородни дори в един район с пшеница и трудно се прави преценка за ситуацията. Ще бъде много студено в продължение на няколко дни – това е ясно. В режим на засушаване се намират много райони с пшеница в САЩ. Русия също преживя засушаване с ограничена снежна покривка, като ситуацията подхрани ралито при пшеницата. Състоянието на посевите от зимна пшеница в Русия е най-лошото от десетилетие. Намаляват запасите от пшеница за експорт, самият износ вече не надвишава 600 хил. тона седмично и пазарът оценява новата реалност. Мирни преговори с какъвто и резултат да бъдат ще успокои ситуацията в Черно море, ще изтрие рисковата премия пред украинското зърно. След една година ще започне възстановяването на земеделския сектор в Украйна, в районите, където се водеше войната, което ще повиши предлагането на зърно по световните пазари. Засега все още обаче това е само предположение, макар и реалистично. Намаляващите запаси от пшеница в света и заплахите от времето създават условия за ръст на цените с 15 – 20 USD/тон през април. Сега цените на пшеницата са умерено високи. Интересна ситуация се получи през седмицата, когато текущите контракти в Париж леко се понижиха, а за следваща реколта рязко се повишиха. Определено се очакват проблеми с доставките през следващия сезон. Ситуацията в Черно море не е блестяща, проблеми може да има в САЩ. Реколтите са с минимални шансове за ръстове, но доста големи за нови проблеми и намалението им.

Руски анализатори заявяват, че вече няма да виждаме евтина руска пшеница по пазарите. Всяко производство си има цена и руските фермери нямат повече резерви, за да поддържат евтини продажби. Запасите от пшеница в Русия и Украйна ще бъдат доста ниски, за да подхранват износ дори и при слаби реколти. Малки запаси виждаме отново след няколко години на ръстове следователно няма да виждаме вече и ниски цени. Предвид на новата реалност през седмицата търсенето на пшеница от България нарасна, а цените се повишиха до 430+ лв/тон от производител. Колкото и неочаквано да звучи, отново ще видим големи печалби в българското земеделие, а от там възраждане на положението – ренти, цени на земя, висока конкуренция и други.

Царевица – В петък царевицата в Чикаго и Париж се повиши с изключение на мартенският контракт в Париж, който остана без промяна. USDA отчете частна експортна продажба на 100,000 тона царевица за Колумбия. В петък от Зърнената борса в Буенос Айрес оцениха в добро и отлично състояние само 16% от посевите с царевица в Аржентина /-9% за последната седмица/, а в лошо състояние 33% /26%/. Въпреки валежите оценките продължават много бързо да се влошават.

Жътвата на соята в Бразилия достигна средни нива подкрепена от по-сухото време. Всички сигнали за забавяне при сеитбата на втората царевична реколта в страната вече са приглушени. Условията в Аржентина предизвикваха опасения, но валежите от последните 2 седмици охладиха страстите. Част от ранните посеви от царевица са силно засегнати от продължителното засушаване, но има надежда за останалите. Реколтата определено ще е под 50 млн. тона, но ако не се понижи до 45 млн. тона ефектът върху цените няма да е много голям. През последните месеци водеща култура по пазарите беше царевицата. Цената на пшеницата обаче се понижи достатъчно, за да стане предпочитана сред производителите на фуражи. Търговците в Чикаго не притежават много контракти с пшеница. Следващите седмици ще са ключови за развитието на пазара и за представяне на новите виждания на търговците за перспективите.

Има ли нещо, което може да повиши цените на царевицата? Потенциално това е новата реколта в Южна Америка. Сега балансът на USDA е направен доста оптимистично и въпреки това цените се задържат на добри нива. Огромната царевична реколта в САЩ не успя да предизвика спад. Дори запасите в САЩ за последните месеци бяха намалени с 13 млн. тона до 39 млн. тона, което не е някакво високо ниво на фона на потреблението. Сега се засява втората царевична реколта в Бразилия. Има ли възможност тя да бъде по-слаба без това да се отрази на световните цени? В общи линии толерансът за незабелязано движение този път е малък. USDA прогнозира реколта от 126 млн. тона за Бразилия, в т.ч. първа реколта 32 млн. тона и втора реколта 94 млн. тона. Вътрешното потребление ще бъде 87.5 млн. тона, в т.ч. за фуражи 64 млн. тона. Експорта се прогнозира на ниво 43 млн. тона и внос 1.4 млн. тона или общо са необходими 129.1 млн. тона царевица, което е с 3.1 млн. тона над реколтата. Запасите от царевица в Бразилия спадат до 2.84 млн. тона /8.84 през 2023/24/. Някои анализатори прогнозират реколта 119 – 122 млн. тона. Тогава няма запаси и цените трябва да ограничат потреблението, за да стигне царевицата в страната. Запасите в Аржентина също са малки – 2.79 млн. тона при реколта 50 млн. тона и износ 36 млн. тона. Настоящето засушаване може да понижи реколтата до 45 – 46 млн. тона, т.е. режем от износа. Въпреки отличната царевична реколта в САЩ те не успяха да повишат запасите си, а и ги намаляват с 5 млн. тона спрямо миналия сезон. Предвид на този стегнат баланс на царевицата по света се повиши потреблението на фуражна пшеница, но и там цените на културата се повишиха. Запасите са малки и след като се обраха буферите при двете култури вече няма на къде и цените трайно се повишиха. Вероятно новият сезон 2025/26 ще стартира с високи цени, за което има сигнали от борсата в Париж. Има и по-различна гледна точка в прогнозата на StoneX с втора царевична реколта от 101.7 млн. тона. Ако тази прогноза се случи ще видим глътка въздух за световния баланс. Като имаме предвид, че реколтите в ЕС и Украйна през 2024 бяха доста слаби и едва ли ще бъдат по-ниски през 2025, то може да видим облекчение на баланса през новия сезон, особено ако САЩ повишат площите с царевица до 95 млн. акра.

Соя – В петък соята и соевият шрот в Чикаго се повишиха, соевото масло се понижи, рапицата в Париж и канолата в Канада се повишиха. Очаква се преработката на соя в САЩ през януари да достигне 5.56 млн. тона/+10.1% спрямо миналата година/. Южна Корея закупи 60,000 тона соев шрот. Китай бърза в създаването на ГМ сортове от всички култури със срок 2028, като целта е да се повиши родното производство. Според Зърнената борса в Буенос Айрес в добро и отлично състояние от посевите със соя в Аржентина се намират 15% от тях /-2% за седмицата/, в лошо състояние са 36% /32%/.

Преговорите между САЩ и Русия текат, макар официално да се води подготовка за преговори. Руската рубла поскъпна спрямо долара на този фон, което веднага се отрази върху конкурентоспособността на руската пшеница. Данните за инфлацията в САЩ бяха такива, че трудно може да очакваме скорошно значително намаление на лихвите, от там задържане ръста на световната икономика.

В САЩ предстоят и вече са започнали промени за подобряване ефективността на земеделския отрасъл, налагане на по-здравословни храни, което ще промени начина на работа на фермите. Всички ще трябва да се адаптират към новата реалност – сега в САЩ, а след време /не много голямо/ и в целия свят.

Отслабването на американската валута ще бъде ако не дългосрочен, то поне средносрочен фактор на пазара на зърно. Американците сега са конкурентни в предлагането на дефицитните пшеница и царевица. В същото време прогнозите за все по-голяма австралийска реколта от пшеница и нарастващ експортен потенциал притискат пазарите. Проблем и то голям се явява намаляващата необходимост от внос на Китай, където Австралия реализираше големи обеми пшеница. Сега трябва да се търсят алтернативи из Азия и да се притискат традиционни вече руски пазари, а някъде и украински.

Промени в цените FOB на големите износители през последните дни:

През седмицата FOB цените на културите се повишиха с малко изключения.

Пшеница – FOB цените на пшеницата се повишиха за четвърта поредна седмица. Цената на българската пшеница е 246 USD/тон (+2 USD/тон за седмицата и +3 USD/тон седмица по-рано). Цената на австралийската мелничарска пшеница е 237 USD/тон (+4 за седмицата и +6 за седмица по-рано), пшеницата с протеин 10% е с цена 233 USD/тон (+5 през седмицата и +6 седмица по-рано), а на австралийската фуражна пшеница е 204 USD/тон (200 седмица по-рано). Цените на пшеницата от Австралия отново се повишиха за втора поредна седмица, което е сигнал, че световния ръст е стабилен.

Царевица – FOB цените на царевицата се повишиха с изключение на Украйна. През седмицата цената на бразилската царевица се повиши с 4 USD/тон до 238 USD/тон (+2 седмица по-рано).

Соя – FOB цените на соята в САЩ и Аржентина се понижиха, а за Бразилия останаха стабилни. Цената на бразилската соя остана без промяна (+12 седмица по-рано) – 388 USD/тон. Разликата в цените между соята в САЩ и Бразилия рязко намаля до 23 USD/тон /25 седмица по-рано и 41 преди две седмици/.

През изминалата седмица цените на маслата по света се повишиха.

Ценови нива на черноморска продукция (промяна спрямо предходната седмица):

В България в края седмицата цената на пшеницата от производител e 430 - 435 лв/тон, за ечемика 390 лв/тон, слънчогледът е около 1,100 лв/тон, царевицата 385 - 395 лв/тон, рапица 1,050 лв/тон. В български пристанища засега няма кораби за износ.

От началото на новия сезон до 31.01.2025 от България са изнесени 3,541,864 тона /70,581 за седмицата/ пшеница,692,189 тона ечемик /6,380/, рапица 61,341 тона /0/, царевица 143,030 тона  /74,916/.

Цените от производител в България се повишиха. Пшеницата при цена 430+ лв/тон продаваме, освен ако не сме от най-големите спекуланти и чакаме 445 лв/тон. Слънчогледа над 1,150 лв/тон продаваме. Предвид на всичко, което посочих в анализа и очакваните по-добри цени през 2025/26 може да приложим повече торове в отглеждането на посевите сега.