Валутната двойка EUR/USD се понижи до 1.0390. Американският лек петрол се понижи до 69.43 USD/барел.

Цената на петрола се понижи в понеделник, след като положителните данни за инфлацията в САЩ в петък съживиха надеждите за по-нататъшно облекчаване на лихвите от страна на FED. Междувременно притесненията за доставките в Европа намаляха след съобщенията, че тръбопроводът „Дружба“, по който се доставя руски и казахстански петрол до Унгария, Словакия, Чешката република и Германия, е започнал отново работа след спирането му в четвъртък поради технически проблеми в руска помпена станция. Преди спирането тръбопроводът е доставял по 300 хил. барела суров петрол на ден. В петък избраният за президент на САЩ Доналд Тръмп призова ЕС да увеличи вноса на американски нефт и газ или да се изправи пред мита върху износа на блока.

Според данни на Бюрото за икономически анализи, публикувани в петък, т.нар. основен ценови индекс на разходите за лично потребление, който изключва храните и енергоносителите, се е повишил с 0.1% спрямо октомври и с 2.8% на годишна база. Това е най-бавният темп на растеж от май насам. Докладът показва широко забавяне, като основните цени на услугите - внимателно наблюдавана категория, която изключва имотния и енергийния сектор – са се повишили с 0.2% на месечна база. Това е най-бавният ръст от август насам. Основните цени на стоките, без храните и енергоносителите – са се понижили за първи път от три месеца насам.

Вчера мартенските пшенични фючърси в Чикаго се повишиха със 7 1/2  цента до $5.40 1/2 за бушел. Вчера пшеницата в Чикаго и Париж се повиши умерено. Пазарите в САЩ ще бъдат затворени във вторник поради празник Бъдни вечер и ще отворят в четвъртък. През седмицата завършила на 19.12.2024 експортните проверки на пшеница от САЩ са били 403,419 тона /300,889 седмица по-рано и 473,007 година по-рано/, а от началото на сезона 11.94 млн. тона /9.39/. От СовЕкон понижиха прогнозата си за износа на пшеница от Русия през 2024/25 с 0.4 млн. тона до 43.7 млн. тона. Оценката за експорта през 2025/26 е 36.4 млн. тона. Доста слаб резултат за следващия сезон. Дължи се на очакваните ниски начални запаси и реколта под 80 млн. тона за 2025. Властите в Турция облекчават възможността на внос на пшеница. Да сега правилото беше 15% импорт и 85% покупка от вътрешния пазар. Сега е възможно 25%/75%. В Австралия е горещо, пшеницата вече прибрана, качеството на част от нея лошо. Експортът от страната върви много силно и цените се понижиха значително.

Вчера мартенските царевични фючърси в Чикаго се повишиха с 1 ½ до $4.47 3/4 за бушел. Царевицата в Чикаго и Париж се повиши макар и слабо. USDA съобщи за частна експортна продажба на 132,000 тона царевица за неизвестна дестинация. Седмичните експортни проверки на царевица от САЩ са били 1,122,861 тона /1,141,768 и 1,227,239/, а от началото на сезона 14.44 млн. тона /11.38/. Отново очакванията са огромна соева реколта в Бразилия натежаха на пазара. Все още това са очаквания, а не реално предлагане. В края на февруари и началото на март ще започне по-силен износ на соя нова реколта от Бразилия и тогава натискът ще бъде още по-голям. Няма какво да спре вече огромната соева реколта в Бразилия. Влажният сезон се представя много добре. Дори да видими известен спад на валежите, те няма съвсем да спрат, а това ще е достатъчно соята да получи отлични добиви.  

Вчера януарските соеви фючърси в Чикаго се понижиха с 5 цента до $9.69 1/2 за бушел. Вчера соята и соевият шрот в Чикаго се понижиха, а соевото масло се повиши. Рапицата в Париж и канолата в Канада се повишиха. USDA съобщи за частна експортна продажба на 132,000 тона соя за Китай. Седмичните експортни продажби на соя от САЩ са били 1,747,037 тона /1,695,935 и 1,119,363/, а от началото на сезона 27.00 млн. тона /22.30/. През следващите 15 дни в Аржентина няма да вали и това ще започне да създава проблеми на културите.

Анализатор от Agricultural Economic Insights пише, че ако при търговията имаше предупреждение за бъдещи проблеми както при идващ ураган, то за селското спотавнсто сега щеше да свирят няколко сирени. Проблемите не са в митата, които САЩ се подготвят да наложат, а в ответната реакция на всички засегнати страни по света. Най-малкото – търговските потоци ще се изместят, транспортните разходи ще се повишат, цялата търговия ще стане по-малко ефективна като модел за работа. Това ще понижи цените от производител на земеделската продукция. Икономисти от държавния институт на Айова изчислиха, че при предложените от Тръмп мита 60% върху вноса от Китай и насрещни мита на Китай от 10% нещата стават много големи. През 2018 след налагането на митата САЩ са претърпели загуби от 81.3 милиарда USD, а Китай от 63.3 милиарда USD. Сега обаче цифрите ще са други – загубите за САЩ ще бъдат 560.7 милиарда USD, а ако Китай отговори до 665.4 милиарда USD. Ако всички засегнати страни отвърнат със същото загубите за САЩ стават 911.8 милиарда USD. Няма как да избягаш от пазара. Щом търговията сега е такава, то има основателни причини да е така. Ако искаш да внасяш по-малко – правиш по-ефективно производството в САЩ – правиш инвестиции, намаляваш общите разходи за издръжка на бизнеса, намаляват заплатите и ставаш втори Китай. Всички ще идват при теб да произвеждат. Моето мнение е, че няма да се стигне до налагане на мита, а ще протекат преговори, в които САЩ ще се опитат да подобрят чрез административни методи своето търговско положение в света. Със сигурност ще имат някакъв успех, но това нито ще е много, нито задълго.