През изминалата седмица валутната двойка EUR/USD се понижи с 0.0010 до 1.0693. Американският лек суров петрол се повиши с 2.68 USD/барел до 80.73 USD/барел.

Цената на петрола се понижи в петък, но за седмицата отбеляза втори пореден седмичен ръст на фона на признаците за подобряване на търсенето и намаляване на запасите от петрол и горива в САЩ, най-големият потребител на петрол в света. Сезонното нарастване на търсенето, както показват последните данни на Администрацията за енергийна информация на САЩ (EIA), подновеният конфликт между Израел и „Хизбула“ и сезонът на ураганите могат да поддържат цените високи през лятото. Данните на Администрацията за енергийна информация сочат още намаление на запасите от суров петрол в САЩ с 2.5 млн. барела през седмицата, приключила на 14 юни, до 457.1 млн. барела, при очаквания на анализаторите за намаление с 2.2 млн. барела. Върху цената на петрола натежаха други нови данни от САЩ, които показаха спад на новите молби за помощи при безработица. Това може да накара Федералния резерв да запази лихвените проценти без промяна за по-дълго време.

За изминалата седмица юлските SRW пшенични фючърси в Чикаго се понижиха с 51 1/4 цента до $5.61 1/4 за бушел.

За изминалата седмица цените на юлските царевични фючърси в Чикаго се понижиха с 15 цента до $4.35 за бушел.

За изминалата седмица цените на юлските соеви фючърси в Чикаго се понижиха с 19 1/4 цента до $11.60 1/2  бушел.

Акумулирани Експортни Продажби на САЩ, за седмицата до Юни 13.

*Източник: USDA

Времето:

През изминалата седмица времето в САЩ беше умерено добро с нормални температури и валежи в царевичния пояс. В Западна Европа валежите продължават. На Балканите суша и горещини. В Украйна и Русия паднаха добри валежи. В Индия започнаха валежите предизвикани от мусоните, които закъсняха тази година, валежи имаше и в Австралия. Сухо остана в Южна Америка. .

През следващите 10 дни през следващите 10 дни температурите в царевичния пояс на САЩ ще бъдат умерени, дори ниски. Само в някои северни щати ще е топло. Валежи на някои места. В Канада умерени температури и валежи. В Западна Европа умерени температури и слаби до умерени валежи. На Балканите много горещо и сухо време. В Украйна топло време почти без валежи. В Русия умерени температури на юг с нови валежи. В централните райони прохладно и сухо време. В Индия горещо и сухо време в началото на периода. В последствие температурите ще се понижат и ще започнат валежи. В Китай горещо време с валежи в началото на юли. В Индонезия и Малайзия умерени валежи. В Австралия умерени валежи на запад и слаби на изток. В център Бразилия горещо и сухо време, на юг слаби валежи. В Аржентина почти без валежи. Проблеми с влагата вече има на Балканите, Австралия, Бразилия, Аржентина. В големите производителни райони на Северното полукълбо влага засега има.

Продължаваме с експорта на продукция от някои големи износители в света:

ЕКСПОРТ на зърно от:

* САЩ (септември - август)

* Русия, Украйна и ЕС (юли - юни)

Седмичният износ на царевица от САЩ е много добър, но на пшеница и соя слаб. Седмичните експортни продажби на пшеница са добри, но на царевица и соя нови реколти много слаби. Експортът на пшеница от Русия и Украйна е много добър за поредна седмица.

Пшеница – В петък пшеницата в Чикаго и Париж се понижи. През седмицата завършила на 13.06.2024 експортните продажби на пшеница от САЩ са били 589,695 тона /339,264 седмица по-рано и 109,664 година по-рано/, ангажиментите за износ 5.43 млн. тона /4.06/, седмичният износ е 363,637 тона /260,529 и 155,913/, а от началото на сезона 634,760 тона /595,771/. Тайван закупи 104,150 тона пшеница от САЩ. От FranceAgriMer оценяват в добро и отлично състояние във Франция 62% от посевите /83% година по-рано/.

Царевица – В петък царевицата в Чикаго и Париж се понижи с изключение на августовския контракт в Париж. Седмичните експортни продажби на царевица от САЩ са били 511,432 тона /1,056,111 и 35,988/, ангажиментите за износ 52.84 млн. тона /38.65/, седмичният износ 1,481,696 тона /1,248,952 и 668,316/, а от началото на сезона 42.11 млн. тона /33.65/. Седмичните експортни продажби на царевица нова реколта са били 93,640 тона /69,463 и 47,149/, а общо за новия сезон 3.07 млн. тона /3.03/. В петък вносители от Южна Корея закупиха 66,000 тона и 132,000 тона царевица най-вероятно от Южна Америка. Състоянието на царевицата в САЩ остава почти без промяна и е най-доброто за последните 6 години. В Китай обаче има проблеми с валежите и 35% от посевите се развиват с условия на високи температури и засушаване. На 28.06.2024 USDA ще публикува отчет за площите с различни култури в САЩ. Има вероятност преди доклада пазарът да добави рискова премия и цените да се повишат.

Соя – В петък соята и соевият шрот в Чикаго се повишиха, а соевото масло се движеше разнопосочно. В Париж рапицата предимно се понижаваше, а рапицата в Канада се повиши. Седмичните експортни продажби на соя от САЩ са били 556,453 тона /377,098 и 457,543/, ангажиментите за износ 44.33 млн. тона /52.11/, седмичният износ 340,951 тона /215,341 и 387,766/, а от началото на сезона 40.53 млн. тона /48.91/. Седмичните експортни продажби на соя нова реколта са били 83,975 тона /3,020 и 168,770/, а от началото на сезона 1.12 млн. тона /3.33/. Седмичните продажби на соев шрот са били 178,814 тона, а на соево масло 20,862 тона. Според прогноза на украинската земеделска група Agrarian Council през 2024 реколтата от рапица в Украйна ще достигне 4.2 млн. тона /4.7 през 2023/. Анализаторите очакват FOB цената на рапицата през септември – октомври да надхвърли 500 EUR/тон и фермерите, които до сега не са продали да изчакат.

Пазарите се насочиха да гледат времето в САЩ и да забравят Русия и Украйна. В САЩ ще е доста топло, но влага в почвата има и засега рисковете за новата реколта се преценяват като малки. В Русия също валя и то доста. Температурите се понижиха и стресът на юг вече не е толкова силен. В централните райони е хладно и влажно. Няма точни данни за добивите от пшеница и в южните райони, защото влагата в зърното е висока. Жъне се, но няма данни. Предполагам, че спадът на добивите е средно с около 15 – 18% спрямо миналата година. В южните части намалението може да е и над 20% основно заради сушата. В момента Русия експортира големи количества пшеница всяка седмица. Това прави и Украйна и пазарите се успокоиха, че предлагане ще има завинаги. Предполагам, че след няколко месеца при активен експорт, предлагането от Черноморски регион ще се повиши и цените повишат, но това ще зависи и от стабилното търсене – ако е такова. През седмицата стана ясно, че сушата в Северна Африка е унищожила голяма част от посевите с пшеница. Мароко ще е голям вносител на пшеница, като страната ще се утвърди на шесто място в света по внос. Върху пазарите на пшеница оказват влияние бързото прибиране на пшеницата в САЩ и добрите добиви. Няма притеснения /засега/ и от гледна точка на царевицата, която се предлага в момента в изобилие и вероятно новата реколта ще е добра.

Данните от Тихия океан показват, че Ла Ниня все още не е на сцената, дори и в зараждащ се етап. Със сигурност тя няма да повлияе на реколтите в Северното полукълбо през този сезон, а за нея остава Южното полукълбо в края на годината.

Първият кандидат-президентски дебат в САЩ ще бъде на 27.06.2024. Пазарите ще започнат подготовка за новите президентски избори със заемането на нови позиции. Предстоят сложни и горещи месеци през това лято.

В петък очакваме най-важният доклад на USDA в началото на новия сезон – докладът за площите с различни култури. За царевицата прогнозите са в рамките на 91 млн. акра /94.64 през 2023/. При очаквания добив от 181 бушела/акър реколтата ще бъде 383 млн. тона. През 2023 добивът беше 177.3 бушела/акър, което е рекордно постижение. С този добив реколтата ще бъде 375 млн. тона, което е най-реалистичен резултат. С тази реколта балансът на царевицата ще остане стабилен дори и при спад на експорта. Засега времето в САЩ не предполага изненади, но ако се получи добив от 174 бушела/акър реколтата ще достигне 368 млн. тона, което ще понижи крайните запаси и ще подкрепи цената на царевицата за новия сезон. При соята площите се очакват около 86.5 млн. акра /83.6/. При добив 52 бушела/акър реколтата ще бъде 122 млн. тона, което ще облекчи с много балансът в САЩ и целия свят. При добив 50 бушела/акър реколтата ще достигне 117 млн. тона и нищо съществено няма да се промени, защото световният баланс на соята зависи почти изцяло от Южна Америка, където очакванията за Бразилия са за над 160 млн. тона соя през 2025. Площите с пшеница ще бъдат 47.5 млн. акра /49.6/.

Според прогноза на Abiove се очаква потреблението на биогориво в Бразилия да стимулира ръста на площите със соя, а не търсенето от страна на Китай. Търсенето на биогорива става все по-важен фактор за ръста на площите със соя в Бразилия във времена, когато Китай се стреми да намали зависимостта си от чуждестранни доставки според Abiove. Площите със соя в Бразилия нарастваха през последните години с 1 млн. хектара годишно, за да отговорят на търсенето на Китай, но няма как това да продължи, ако не се случи отваряне към биозидела. Очаква се Китай да поддържа внос от 100 млн. тона от всички големи доставчици – Бразилия, САЩ и Аржентина, като конкуренцията между тях ще нараства. Бразилия произвежда най-скъпата соя от трите страни и само големия и капацитет за износ и геополитически интереси насочват Китай към нея. В общия случай Аржентина и САЩ могат да продават по-евтино, ако се наложи. В САЩ търсенето на биодизел нараства много бързо, като политиката е насочена точно към това за справяне с излишъците от соя. През 2024/25 площите със соя в Бразилия отново ще нараснат въпреки слабите маржове на фермерите предвид спада при цената на соята. Сеитбата на новата реколта започва в средата на септември. При нормални условия производственият потенциал ще е висок. През 2023/24 суша и наводнения понижиха реколтата с около 12 млн. тона спрямо първоначалните очаквания. От Abiove обмислят дори реколта от 170 млн. тона, което е огромен ръст и огромна реколта.

Какво може да очакваме? През следващите седмици ще се уточнят щетите по посевите от пшеница в Русия. Пазарите ще намерят причини цените да отскочат, но да видим с колко и кога. Ще следим валежите в САЩ, където юли е важен за царевицата. Със сигурност пазарите ще реагират на всяка промяна отклоняваща се от оптималното време. Не ни остават много ходове – в окачване сме на някакъв ръст на цените, за да започнем да продаваме новата си реколта.

Промени в цените FOB на големите износители през последните дни:

През седмицата FOB цените на културите се понижиха за поредна седмица и то с много.

Пшеница – FOB цените на пшеницата се понижиха за четвърта поредна седмица. Цената на българската пшеница с протеин 11.5% е 213 USD/тон (-9 USD/тон за седмицата и -20 USD/тон седмица по-рано). Цената на руската пшеница с протеин 12.5% е 238 USD/тон (-2 за седмицата), а за 11.5% е 227 USD/тон (0). Цената на австралийската мелничарска пшеница е 253 USD/тон (-6 за седмицата и -6 за седмица по-рано), пшеницата с протеин 10% е с цена 250 USD/тон (-7 през седмицата и -5 седмица по-рано), а на австралийската фуражна пшеница е 228 USD/тон (235 седмица по-рано). Срив на пазара и засега само чакаме новини, не казвам какви, но чакаме нещо да се промени.

Царевица – FOB цените на царевицата се понижиха. През седмицата цената на бразилската царевица се понижи с 6 USD/тон до 182 USD/тон (+3 седмица по-рано).

Соя – FOB цените на соята отново поеха надолу. Цената на бразилската соя се понижи с 10 USD/тон през седмицата (-1 седмица по-рано) – 438 USD/тон.

През последната седмица цените на маслата по света продължиха да се повишават.

Ценови нива на черноморска продукция (промяна спрямо предходната седмица):

FOB цените на пшеницата в Русия останаха стабилни, на царевицата, ечемика и слънчогледовото масло се понижиха.

В България в края седмицата цената на пшеницата от производител e 350 лв/тон, за ечемика 285.00 лв/тон, слънчогледът е около 780 лв/тон, царевицата 330 лв/тон, рапица нова реколта 800 лв/тон.

През периода 01.07.2023 – 14.06.2024 от България са експортирани 5,181,246 тона пшеница /43,763 за седмицата и 121,274 седмица по-рано/, 455,852 тона ечемик /0 за седмицата/, 129,656 тона рапица /0/, царевица 647,763  /47,333/. Запасите ни от пшеница сега са 1.27 млн. тона. Ще използваме в България около 120 хил. тона, за експорт остават 1.15 млн. тона.

В края на предходната седмица в български пристанища има или се очакват кораби за износ на 55 хил. тона  пшеница, 10 хил. тона царевица и 59 хил. тона ечемик.

Трябва да продаваме – няма на къде! Следим развитието на експорта от Черноморски регион, за да направим баланс какво може да се случва.