Във вторник цените на културите в Чикаго се повишиха минимално. В Париж цените на всички култури се повишиха по-сериозно.

Валутната двойка EUR/USD се понижи до 1.0805. Лекият петрол се понижи до 47.74 USD/барел.

Руският президент Владимир Путин и неговият ирански колега Хасан Рухани са одобрили договорката на страните от ОПЕК и държавите, добиващи петрол, но нечленуващи в организацията, за ограничаване на добива. Това става ясно от прессъобщение на сайта на Кремъл.

Спадът на долара отразява съмненията на инвеститорите около способността на американския президент Доналд Тръмп да постигне предизборните си обещания в подкрепа на растежа. Цените на петрола са изправени преди натиск за разпродаване напоследък, тъй като производството на суровината в САЩ заплашва да подкопае продължаващите усилия за намаляване на глобалните резерви от суров петрол. Нарастващият добив в САЩ се случва в момент, в който Организацията на страните износителки на петрол и 11 други производители понижават производството си, за да премахнат част от глобалните резерви. Успехът на сделката досега предизвиква смесени оценки. Анализаторите на пазара казват, че нов тласък на американски петрол на пазара може да накара страните членки на ОПЕК да се откажат от обещанията си.

Във вторник търговията отново беше предпазлива предвид очакваните прогнози за площи и данни за запаси в САЩ в края на седмицата.

Пшеницата може да получи подкрепа от малките площи в САЩ прогнозирани за 2017г и лошото и състояние в настоящия момент. Според данни на USDA, в края на миналата седмица в добро и отлично състояние в Оклахома се намират 37% от посевите със зимна пшеница при 40% седмица по-рано. На 81% от площите в щата се наблюдава силна суша, а на 46% много силна. В Канзас също се запазва обстановката на суша, като в добро и отлично състояние се намират 38% от площите със зимна пшеница (38), а в Тексас 34% (34%). Трябва да се отбележи, че в края на седмицата в САЩ започнаха валежи, чието влияние ще бъде отчетено през следващите седмици. Валежи има и сега и ще продължат през следващите дни макар с по-малък интензитет.

В северните части на САЩ фермерите отдавна правят всичко възможно, за да намалят площите с пшеница и увеличат тези с царевица. Сега в южните части на страната сеитбата на царевицата бързо напредва, т.е. случва се рано благодарение ва топлото и сухо време. В средносрочен план обаче влагата ще е необходима за поникването на посевите.

На 31.03.2017г USDA ще изнесе данни за очакваните площи с различни култури в САЩ. Този доклад може съществено да повлияе на решенията на фермерите, които предстои да извършат кампанията. В момента икономическия интерес сочи, че площите със соя трябва съществено да нараснат. Тази година фермерите могат да разрушат мита, че точно те искат непрекъснато да увеличават площите с царевица. Фактите сочат, че сега оборотния им капитал е доста намалял, складовете са пълни с царевица, докато соята е продадена и се изнася. Няма логика да се държи евтина пшеница и царевица в очакване на евентуално поскъпване. В същото време продажбите и експортът на соя от началото на сезона достигат невиждани размери от години насам. Погрешно е да се смята ,че производителите няма да реагират адекватно на ситуацията. През 2007г площите със соя намаляват с 9 млн. акра , а царевичните площи растат с 15 млн. акра. През 2008г площите със соя нарастват с 11 млн. акра. През 2014г соята нараства с 6.5 млн. акра. Тези големи промени са направени в условия на минимални икономически стимули това да се случва. Сега обаче не е така и интересът от засяването на соята е огромен спрямо този за сеитба на царевица. Анализатори смятат, че площите с царевица в САЩ през 2017г ще бъдат 90 млн. акра, а със соя 88 млн. акра. Някои смели прогнози дори вещаят площите със соя да надвишат тези с царевица. Последните решения ще вземат фермерите и те ще бъдат свързани не с икономическите стимули, а с метеорологичните условия – това ще даде фината настройка на ситуацията. Не трябва обаче да разглеждаме събитията само в едната посока. Веднага възниква ситуация, при която цената на царевицата може да излети в небето. Примерно с царевица се засяват под 90 млн. акра и средният добив спадне под тренд линията. Това означава, че реколтата от царевица в САЩ ще се понижи с над 25 млн. тона спрямо 2016 година. Това дори и на фона на големите крайни запаси изглежда веднага ще стегне баланса и цените ще се повишат. Площи със соя от 88 млн. акра не означава големи запаси и ниски цени на фона на силното търсене по света. Дори и при площи с културата от 92.5 млн. акра, но със спад на средния добив до 45 бушела/акър балансът ще изглежда доста стегнат. Все пак цифрите, които ще видим на 31.03.2017г няма да са последни….. лятото все още не е започнало.

Износът на рапица от Канада ще се понижи през новия сезон въпреки добрата реколта, която се очаква. Аташето на USDA в Канада прогнозира, че площите с рапица в страната през 2017 – 2018г ще нараснат с 5% до 85 млн. декара, защото отглеждането е привлекателно спрямо останалите култури. Въпреки ръста на площите, реколтата ще бъде на нивото от миналата година – 18.5 млн. тона. В началото на новия сезон запасите от рапица в Канада ще бъдат много ниски – 1.38 млн. тона при 3.01 млн. тона в началото на 2014 – 2015 година. Експортът ще бъде 9.5 млн. тона при 9.8 млн. тона през 2016 – 2017 година. През 2017 – 2018г потреблението на рапица в Канада ще бъде 8.6 млн. тона (9.0). Канада ще бъде силен износител, но без ръст на експорта, а дори и лек спад. При очакваната сравнително слаба реколта от рапица в ЕС тенденцията за цената и изглежда оптимистично, дори и без ръст, а със задържане на последните цени от 720 BGN/тон от производител в България. През новия сезон Украйна определено ще произведе повече рапица, но там количествата са малко над 1 млн. тона, което не събаря пазара.

Индия въведе 10% импортно мито на пшеницата. Това обаче все още нищо не означава. Решаваща роля ще изиграе размера на новата пшенична реколта в страната, която сега започва да се прибира. Прогнозите сочат, че тя ще бъде рекордно висока. Да уточня, че разглеждаме ситуацията от страната на това, че Индия трябва да продължи да внася пшеница, а не да изнася. Това и ще се случи. Вносът ще се ограничи, но търсенето на качествена пшеница от международните пазари ще се запази. Високата реколта, ако тя бъде такава ще попълни намалелите запаси от културата в страната. Въобще не може да се говори, че страната ще се превърне отново в нетен износител на пшеница каквато беше ситуацията преди 3 години. Предвид нарастващото потребление на пшеница в Индия не виждам вариант това въобще да се случи някога.

През новия сезон MARS очаква, че средният добив в Европа от зърнени култури ще се повиши. През последните пет години средният добив от зърно е бил е 529 кг/декар, през 2016г е бил 525 кг/декар, а през 2017г се очаква да бъде 546 кг/декар. За пшеницата показателите са били 560 / 537 / 576, за ечемика 482 / 487 / 489, за царевицата 690 / 749 / 712, за слънчогледа 194 / 203 / 210, за рапицата 326 / 308 / 329. Засега оптимизмът е завладял Западна Европа. Не се очаква нещо изключително, но се очаква възстановяване на нормалното състояние от последните години след проблемите през 2016 година.

Вчера царевичните фючърси в Чикаго се повишиха с 1 – 2 цента/бушел. Официална прогноза сочи, че реколтата от царевица в ЮАР ще нарасне с 84% спрямо миналата година до 14.3 млн. това. В САЩ се откриват нови огнища на птичи грип.

Вчера соевите фючърси в Чикаго се понижиха минимално. Аташето на USDA в Канада оценява реколтата от маслени култури в страната през 2017г на 25.265 млн. тона, а преработката на 10.523 млн. тона (-4.53% спрямо предходната година).

Вчера пшеничните фючърси в Чикаго се повишиха с 2 – 3.75 цента/бушел. В Украйна 85% от зимните култури се намират в добро състояние. От ранните пролетни култури са засети 35% от планираните площи.