През седмицата вътрешният пазар остана силно повлиян от климатичните тенденции, които вече формират трайни промени в развитието на земеделието у нас. Данните сочат ясно изместване на първите есенни мразове с между 5 и 15 дни, което удължава вегетационния период и създава предпоставки за допълнителни добиви от типични за страната зеленчукови и полски култури. За производителите това носи потенциални предимства, включително възможност за втора култура след пшеница, но същевременно нараства рискът от загуби при внезапни пролетни застудявания, както и от по-слабо плододаване при овощните видове заради липсата на достатъчно студени дни.

Един от най-сериозните фактори за сектора остава липсата на снеговалежи и намаляването на снежната покривка през зимата. Освен че съкращава периода на зимен покой при зимните житни култури, това води до по-малко натрупана почвена влага и повишава вероятността от по-ниски добиви при овощните насаждения. Затоплянето през последните три десетилетия, с ускоряващи се темпове през последното десетилетие, поставя нови изисквания за адаптация, като производителите са изправени пред все по-чести екстремни климатични явления.

На фона на тези климатични процеси ФАО публикува прогнози за рекордно световно производство на царевица и ориз през 2025 г., което се отразява и върху очакванията за цените и търговските потоци. Очакваното нарастване на глобалните запаси от зърно и по-ниските експортни цени могат да окажат натиск върху конкурентоспособността на българската продукция, особено при фуражните култури. Разширяващата се международна търговия – особено при пшеница и едри зърнени култури – предполага по-динамична среда през следващия сезон, в която българските производители ще трябва да се адаптират към по-висока конкуренция и възможни колебания в търсенето.

Седмицата беше белязана и от важни новини от ЕС относно бъдещото опростяване на Общата селскостопанска политика. Новите правила обещават намаляване на административната тежест за фермерите, по-малко проверки и по-лесен достъп до плащания, особено за малки и биологични стопанства. За българските производители това може да донесе реално облекчение, като същевременно запазва фокуса върху екологичните и климатичните цели. Пакетът от мерки включва и кризисни плащания за фермери, засегнати от природни бедствия – ключов инструмент предвид растящата климатична нестабилност.

На оперативно ниво есенната сеитба у нас набра значителна скорост през седмицата. Съществено намаля изоставането спрямо миналия сезон при пшеница, ечемик и тритикале, а рапицата регистрира впечатляващ ръст от над 30% на площите. Половината от пшеницата в Добруджа вече е засята, а площите с ръж и тритикале също се разширяват. Фермери споделят тенденция към замяна на пролетните култури с есенни, водени от климатичните предизвикателства и нуждата от по-стабилна възвръщаемост след слабите резултати при слънчогледа през тази година.

Глобален пазар и ключови политически тенденции

Седмицата започна с решението на Китай да повиши прогнозата си за производство на царевица през 2025/26 г. до рекордните 300 млн. тона – най-високото равнище досега. Повишението е резултат от по-добрите добиви въпреки климатичните прекъсвания по-рано през сезона. Това засили очакванията за намаляваща нужда на Китай от внос на царевица и съответно отслабени перспективи за конкурентните износители. Производството на соя в Китай бе леко намалено заради метеорологични смущения, но добивите в североизточната част останаха силни.

Мексико въведе една от най-драматичните политически мерки през годината, като наложи 156% мито върху всички вносове на захар и 210% върху рафиниран течен захарен сироп. Решението цели да защити местните производители от ниските световни цени и да предотврати свръхпредлагане през сезон 2025/26. Макар мярката да не е пряко свързана със зърното, тя подхрани по-широките дискусии за аграрния протекционизъм в Северна Америка.

В Канада дипломатическите отношения в земеделието излязоха на преден план, след като земеделският министър съобщи напредък в размразяването на отношенията с Китай, особено по темата за ограничената търговия с канола. Макар да няма конкретен срок за отпадане на ограниченията, промяната в тона повлия позитивно на настроенията на глобалните пазари на маслодайни култури.

Междувременно Агенцията за опазване на околната среда на САЩ одобри 14 отложени освобождавания за малки рафинерии от задължителното смесване на биогорива. Решението предизвика силен отпор от биогоривната индустрия, тъй като намалява търсенето на етанол и растителни масла в период на рекордни добиви в САЩ. Асоциацията за възобновяеми горива предупреди, че това създава несигурност на и без това напрегнат пазар.

Бразилия беше в центъра на ключови новини. COFCO – китайският държавен аграрно-търговски гигант – подписа близо 20 млн. тона договори за бразилски соеви продукти, палмово масло и други земеделски доставки на стойност над 10 млрд. долара, което затвърждава стратегическия приоритет на Китай към бразилските суровини. Паралелно с това рекордните запаси от соя в китайските пристанища – около 10 млн. тона – ограничават краткосрочното търсене на американски соеви доставки.

Бразилия обяви и първи одобрения за износ на сорго и дестилерски сух остатък (DDGS) към Китай – ключово разширяване на позициите ѝ на пазара за фуражни суровини, където Китай консумира над 80% от глобално търгувания обем сорго.

Пазарът на палмово масло остана силно волатилен. Индонезия и Малайзия, които заедно представляват почти 90% от световното производство, се изправят пред забавен растеж заради стареещи плантации, поскъпнали торове и, в случая на Индонезия, мащабни държавни отчуждления. В комбинация с планираното преминаване към биодизел B50 през 2026 г., пазарът на растителни масла изглежда все по-ограничен откъм бъдещо предлагане.

Метеорологични тенденции, оформящи глобалните зърнени пазари

Времето остана ключов фактор във всички големи износни региони. Американският Център за климатични прогнози потвърди, че Ла Ниня продължава и се очаква да остане активна през зимата, преди да премине към неутрални условия в началото на следващата година. Макар и слаба, тя вече оформя контрастни условия в Южна Америка.

Северна Бразилия получи обширни валежи, които поддържат висока почвена влага и благоприятстват ранното развитие на соята и царевицата. Южна Бразилия обаче изпита периоди на суша поради блокирал фронт – рязък контраст с изключително влажното начало на сезона, което по-рано забави полските дейности и доведе до наводнения. Прогнозите насочват към по-сухи от нормалното условия на юг, докато централната част на страната остава влажна.

Аржентина разполага със солидни почвени влагозапаси след обилните валежи от началото на сезона. Очаква се тенденция към засушаване през втората половина на ноември и декември, което може да промени траекторията на развитието на културите. Ако валежите намалеят, стресът върху посевите може да се увеличи, въпреки отличното състояние на почвите в момента.

В САЩ температурите се повишиха след ранните застудявания, подпомагайки развитието на зимната пшеница. Нивата на водата в река Мисисипи останаха критично ниски, ограничавайки транспорта и повишавайки вътрешните логистични разходи.

Европа продължи да предлага благоприятни условия за развитие на зимните житни култури, с умерени температури и разпръснати валежи. В Черноморския регион обаче сушата остана доминиращ проблем, особено в източните райони на Русия, където зимната пшеница пониква под стрес от недостиг на влага.

Австралия остава разделена: източните райони получиха валежи, които могат да забавят жътвата, но по-голямата част от страната остава твърде суха за значима полза. В Африка ЮАР се бори с наводнения, а в Азия Индия и Китай се радват на благоприятни условия за есенна сеитба, макар Китай да се сблъсква с локални проблеми с влагата.

Динамика на фючърсните пазари и седмични ценови тенденции

Фючърсните пазари в Чикаго показаха ясно изразена подкрепа при соята и царевицата, докато пшеницата демонстрира по-голяма волатилност. Соята поскъпваше последователно през цялата седмица, подкрепена от очакванията за рекордна преработка в САЩ и силните експортни потоци от Бразилия, които задават глобалните ценови ориентири. Соевото брашно и соевото масло на моменти се раздвижваха в различни посоки, повлияни от специфични за продуктите фактори, включително бързо растящия бразилски износ на соево брашно, който промени ценовите спредове.

Фючърсите на царевицата се засилиха паралелно със соята, отразявайки подобрено пазарно настроение, по-здрави експортни очаквания и затегнати глобални логистични условия. Значителното увеличение на откритите позиции при царевицата и соята в средата на седмицата подчерта притока на управляем капитал и хеджиращи позиции.

Пшеницата отбеляза леко поскъпване в началото на седмицата, но отслабна в средата, след като глобалните прогнози за предлагането – особено от Аржентина и Русия – продължиха да се подобряват. Аржентинският пазар на пшеница беше ключов акцент: борсите в Росарио и Буенос Айрес повишиха прогнозите до рекордните 24–24.5 млн. тона, което представлява нов национален максимум, дори над „суперкампанията“ от 2021/22 г. Това оказа натиск върху глобалните прогнози за предлагането през втората половина на сезона.

Цените на соята започнаха седмицата по-слабо, но впоследствие се повишиха, подкрепени от силно търсене на соево брашно и нарастващи притеснения за наличностите на фона на развиващи се глобални политики за биогорива. Пазарът на соево масло беше силно повлиян от напредъка на Индонезия по програмата за биодизел, очакванията за по-високи задължения за биогорива и затегнатата картина при глобалното предлагане на растителни масла.

Фючърсите на палмовото масло в Малайзия се търгуваха странично около 4 125 рингита, блокирани между противоположни фактори: от една страна перспективата за по-слабо бъдещо производство, повлияно от Ла Ниня, стареещи насаждения и отчуждаване на земи в Индонезия; от друга – забавено търсене от Индия заради ценови премии, които правеха соевото масло по-привлекателно.

Вътрешните фючърси в Китай се повишиха при соята, соевото брашно и соевото масло през цялата седмица, отразявайки затегнатото вътрешно предлагане въпреки високите нива на запасите от вносна суровина.

Перспективи по основни култури

Пшеница

Пазарът на пшеница беше доминиран от масивните аржентински повишения на прогнозите. С добиви над очакванията в ключовите региони глобалното предлагане изглежда все по-обилно. Въпреки това сушата в Черноморския регион остава съществен компенсиращ фактор, тъй като зимната пшеница в Русия продължава да се сблъсква с трудности при установяването. Европа навлиза добре позиционирана в периода на покой, а зимната пшеница в САЩ се възползва от умерени температури и подобрена почвена влага.

Царевица

Царевицата беше подкрепена от силни експортни инспекции в САЩ в началото на седмицата и добър напредък при засаждането в Бразилия, където първата реколта достигна близо 48% засятa площ. Общото производство на царевица в Бразилия за 2025/26 г. вече се оценява между 138.8 и 143.6 млн. тона според източника, като се очаква много силна втора реколта. Рекордната прогноза на Китай от 300 млн. тона добави известен низходящ натиск, но не промени съществено настроенията на пазарите в САЩ и Бразилия.

Соя

Соята приключи седмицата силно, подкрепена от очакванията за рекордна преработка по NOPA – над 209 млн. бушела за октомври. Прогнозата за бразилската соя също остана рекордна – 177.6 млн. тона – докато износът през ноември се очаква да достигне 4.26 млн. тона. Китай продължи да доминира бразилските потоци, въпреки рекордните си вътрешни запаси. Износът на соево брашно от Бразилия остана на исторически максимум, преминавайки 19.6 млн. тона от началото на годината.

Глобални търговски потоци и експортни тенденции

Глобалните потоци на зърнени и маслодайни продукти продължиха ясно да се изместват към Бразилия. Силната ѝ ценова конкурентоспособност, благоприятните логистични условия и дълбоките покупки от страна на Китай утвърдиха страната като водещ източник за соеви продукти, брашно, царевица, сорго и дестилерски остатък.

Експортните инспекции в САЩ показаха стабилно търсене на царевица и соя, като соята беше подкрепена от очакванията за рекордна преработка и по-конкурентни цени спрямо Бразилия на някои пазари. Инспекциите на пшеницата обаче останаха по-слаби спрямо предишни години.

ЕС отчете по-слаби обеми на износ на пшеница – спад от 4% на годишна база – докато износът на ечемик нарасна значително, driven by demand from the livestock sector. Вносът на царевица в ЕС спадна с 25%, поради по-добра наличност в региона и по-ниска зависимост от Украйна и Южна Америка.

Русия обяви, че е прибрала над 140 млн. тона зърно в бункерно тегло, затвърждавайки високия си експортен потенциал, въпреки че някои региони продължават да страдат от суша, влияеща върху зимната пшеница.

Индия също привлече внимание през седмицата с драматична промяна в структурата на вноса на растителни масла. Вносът на палмово масло спадна с почти 16% – до най-ниското ниво от пет години – докато вносът на соево масло се увеличи с почти 60%, достигайки рекорд. Това отразява разширяващата се ценова премия на палмовото масло спрямо соевото, което влияе значимо на глобалния баланс на растителните масла.