Дневен Обзор 17.11.2025

Рекордни американски „flash“ продажби, пренареждане на търговията с пшеница в Египет и Индия и доминацията на Бразилия при соята и царевицата движат днешните глобални зърнени пазари

Фючърсите на пшеницата в Чикаго започват сесията в понеделник на по-стабилна основа след корекцията от миналата седмица, като за декемврийския контракт 2025 г. за SRW се имплицира ниво около $5.32 1/2 за бушел, отразявайки петъчния край на $5.27 1/4 плюс нощно покачване от 5 1/4 цента. Комплексът се търгува на фона на отчетливо по-тежки фундаментални данни: USDA повиши крайните запаси на САЩ за 2025/26 с още 57 млн. бушела до 901 млн., водено от ревизия на производството нагоре до 1.985 млрд. бушела, докато световните крайни запаси бяха увеличени със 7.37 млн. тона до 271.43 млн. благодарение на по-големи реколти в Аржентина, Австралия, Канада, Русия и САЩ. Въпреки това фючърсите обработват и някои подкрепящи сигнали от търсенето – от нови американски продажби на бяла пшеница за Бангладеш до данни на FranceAgriMer, показващи, че 89% от меката пшеница във Франция вече е засадена, а 98% от посевите са оценени като добри до отлични, което поддържа експортния потенциал на ЕС на фона на засилваща се глобална конкуренция.

Царевицата отваря чикагската сесия с декемврийски фючърси 2025 г., имплициращи ниво около $4.32 1/4 за бушел, комбинирайки петъчния край от $4.30 1/4 с нощно покачване от 2 цента, след седмица, която остави контракта умерено по-висок въпреки рязкото понижение в петък. Дългоочакваната актуализация „Crop Production“ на USDA понижи националния добив съвсем леко – до 186 бушела на акър, което намали производството с 62 млн. бушела до 16.752 млрд. Въпреки това, последният WASDE повиши запасите в края на 2024/25 до 1.532 млрд. бушела и общото предлагане за 2025/26 до 18.309 млрд., като по-силното експортно търсене (+100 млн. бушела) ограничи увеличението на прогнозните крайни запаси до 2.154 млрд. Световните запаси от царевица бяха леко понижени до 281.34 млн. тона, основно заради редукция от 3.16 млн. тона за Китай, докато американските пазари трябва да обработят и 4.9 млн. тона „flash“ продажби на царевица, регистрирани по време на правителственото спиране – сериозен импулс от страна на търсенето, който противодейства на тежката картина на предлагането.

Фючърсите на соята започват понеделник в по-конструктивен тон след слабото затваряне в петък, като близкият ноемврийски контракт 2025 г. имплицира около $11.22 1/4 за бушел, отразявайки петъчния край от $11.12 3/4 и нощно покачване от 9 1/2 цента. Пазарът балансира леко затегнатите американски фундаментални данни спрямо мощната бразилска история от страна на предлагането. На вътрешния пазар актуализираните данни „Crop Production“ поставят добива в САЩ на 53 бушела/акър – с 0.5 под септемврийската оценка, което намалява производството с 48 млн. бушела до 4.253 млрд. и сваля крайните запаси за 2025/26 до 290 млн. По линията на търсенето търговците се позиционират за пореден много силен октомврийски „crush“, с очаквания около 209–210 млн. бушела и запаси от соево олио близо до 1.25 млрд. паунда, докато USDA потвърди 1.3 млн. тона „flash“ продажби на соя по време на спирането, включително 332,000 тона за Китай. Едновременно с това Conab прогнозира бразилска соева реколта от рекордните 177.6 млн. тона и потенциален износ от 112.11 млн. тона, докато силното вътрешно търсене на соев шрот продължава да поддържа вътрешните цени и засилва конкурентния натиск върху американската соя.

Днешната търговска сесия е определена от силен сигнал за търсене от американския експортен сектор. Публикуваните от USDA със закъснение дневни „flash“ продажби показват общо 6.6 млн. тона, договорени по време на периода на спиране – включително 4.9 млн. тона царевица и 1.3 млн. тона соя, като над 1 млн. тона царевица е закупена от Мексико, а значителни количества соя – от Китай и „неизвестни“ дестинации. Тези сделки показват, че международните купувачи са използвали последния ценови спад, за да осигурят авансово покритие, подкрепяйки американските експортни програми именно когато фючърсите се сблъскваха с по-тежки прогнози за предлагането. Те се надграждат върху петъчния „backlog“ от големи продажби на царевица (4.915 млн. тона) и значителни сделки за соев шрот с Филипините, демонстрирайки, че въпреки рекордните или почти рекордните реколти, търсенето остава активно както при фуражите, така и при преработката.

От страната на пшеницата акцент днес пада върху променящата се глобална търговска карта, движена от политики в ключови държави вносители и производители. Египет – един от най-големите вносители в света – вече цели да закупи 5 млн. тона местна пшеница през следващия сезон, в опит да се придвижи към самодостатъчност и да намали зависимостта от международния пазар. Делът на държавата във вноса вече е спаднал рязко до около 1.6 млн. тона през първата половина на годината, след като отговорността за покупките премина от GASC към свързаната с армията структура „Future of Egypt“, която изостави официалните търгове в полза на директни преговори – водещо до напрежения и отчетлив спад в обемите на вноса. Паралелно Индия обмисля възобновяване на износа на пшенични продукти като брашно и грис за пръв път от три години, подкрепена от солидни вътрешни запаси и очаквания за отлична реколта след най-добрия мусон за последните пет години. Предварително се обсъжда квота от около 1 млн. тона. Заедно тези промени в Египет и Индия могат осезаемо да пренастроят търговските потоци към Азия, Африка и Близкия изток през следващите месеци.

Бразилия и Аржентина остават централни за дневния разказ при соята и царевицата, като южноамериканските перспективи за предлагането взаимодействат плътно с вътрешното търсене и валутната динамика. В Бразилия CEPEA отчита, че силното търсене на соев шрот продължава да подкрепя цените на соята на вътрешния пазар, въпреки че търговията на спот пазара остава мудна заради големия ценови разрив между купувачи и продавачи. Индексите CEPEA/ESALQ за соята се покачиха с 0.5% в Паранагуа и Парана през последната седмица, докато средните едрови цени се повишиха с 0.1%, а цените на производител останаха стабилни. Последната актуализация на Conab потвърждава, че площите със соя са около 49.06 млн. ха, като 58.4% вече са засети към 8 ноември, а производството се прогнозира на рекордните 177.6 млн. тона – 3.6% над миналогодишното. Износът се очаква да достигне нов връх от 112.11 млн. тона, а производството на соев шрот и соево олио също се прогнозира близо до рекордни нива. Тези числа укрепват позицията на Бразилия като водещо глобално направление за маслодайни култури и поставят силен конкурентен натиск върху американските доставки.

Фундаментите при царевицата в Бразилия са също толкова ключови за пазара днес. CEPEA отбелязва, че макар ликвидността да остава ниска – особено в Централно-западния регион, където продавачите отсъстват от спот пазара – вътрешните цени са стабилни до леко по-високи в много райони. Средно цените на едро са останали без промяна, докато тези на извънборсовия пазар са се покачили с 0.7% между 6 и 13 ноември, а индексът ESALQ/BM&FBovespa затвори на 67.46 реала за 60-килограмов чувал и е нагоре с 2% за ноември – най-високо за семестъра. Бразилия е изнесла 1.14 млн. тона царевица през първите пет работни дни на ноември и може да достигне 4.33 млн. тона за месеца, само леко под миналогодишния обем. Conab прогнозира увеличение на площите за първа реколта царевица със 7.1% до 4.04 млн. ха, но с добиви 3.1% по-ниски, което води до производство от 25.9 млн. тона, докато втората и третата реколта се очаква да доведат общото производство за 2026 г. до 138.4 млн. тона – спад от 1.6% спрямо 2025 г. Въпреки това рекордното вътрешно предлагане от 154.7 млн. тона, благодарение на високите начални запаси и вноса, подчертава потенциала на Бразилия да остане агресивен износител и ключов ценови ориентир за световния пазар.

Времето остава доминиращ фактор за днешната пазарна динамика, като прогнозите в Америка, Европа, Австралия и Азия оформят очакванията както за текущото състояние на културите, така и за бъдещото предлагане. В Северна Америка моделът остава необичайно топъл през следващите 10 дни, с умерени до обилни валежи в централните части на САЩ, които ще подобрят влагата в почвата за зимната пшеница в Средния запад и Централните равнини, въпреки че ниските нива на водата по река Мисисипи продължават да ограничават баржовия транспорт и да повишават логистичните разходи. В Южна Америка регионът Пампас в Аржентина остава хладен с поднормени валежи след фронт, донесъл обширни и предимно обилни валежи през уикенда, поддържайки високата влажност на почвата засега, но пораждайки опасения, че следващите фронтове може да донесат само частични превалявания, позволявайки на условията да се влошават постепенно към декември. В Бразилия контрастът е силен – фронт носи обилни валежи на юг и се придвижва на север, но след това се задържа в централните и северните райони по-късно през седмицата; фронтовете, идващи от Аржентина, е все по-малко вероятно да донесат значителна влага в южна Бразилия, която може да е на прага на влошаващи се условия за царевицата и соята точно когато основната фаза на вегетация започва през декември.

Извън Америка метеорологичните събития в Европа, Черноморския регион, Австралия и Азия също са във фокуса на търговията. По-голямата част от Европа видя разпръснати превалявания през уикенда, като се очакват допълнителни вълни от валежи и понижаване на температурите тази седмица; част от тази влага ще бъде под формата на сняг, а зимната пшеница започва да навлиза в покой, особено в северните региони. Черноморската перспектива остава по-тревожна: няколко системи ще преминат тази седмица, но се очаква да донесат ограничени валежи, главно в Украйна и северозападна Русия, оставяйки югозападната част на Русия под продължаваща суша и нужда от много по-активна зима, за да се гарантира добър добив през 2026 г. В Австралия разпръснатите валежи в североизтока контрастираха със сухи условия в югоизтока, докато валежите тази седмица ще облагодетелстват западните части и ще оставят изтока по-сух – модел, който носи малко полза на този етап, когато пшеницата и рапицата узряват, а жътвата се ускорява. Китай, от своя страна, има предимно благоприятни условия за завършване на прибирането на царевица и соя в североизточната част и за установяване на зимна пшеница и рапица в централните райони, въпреки че сушата на юг продължава да застрашава захарната тръстика, ориза и специалните култури и вероятно ще продължи до края на ноември.

Пазарите на растителни масла обработват комбинация от политически и ценови сигнали, които рефлектират обратно върху оценките на маслодайните култури. В Малайзия суровото палмово масло се търгува по-високо около 4,140 рингита през нощта, а властите потвърдиха, че експортното мито за декември ще остане на максималната ставка от 10%, базирано на референтна цена от 4,206.38 рингита на тон. Структурата на митото, която се покачва от 3% при FOB цени 2,250–2,400 рингита до 10% над 4,050 рингита, поддържа цените, въпреки че търсенето в ключови вносители като Индия в последните седмици предпочита по-евтино соево масло. Паралелно Индия одобри износ на 1.5 млн. тона захар за новия сезон, тъй като по-малкото отклоняване на захар към етанол остави по-голям вътрешен излишък, и премахна 50% митото върху износа на меласа. Макар тези мерки да са специфични за захарта, те допринасят към по-широкия разказ за постепенно завръщане на Индия към глобалните продоволствени пазари след период на строги ограничения, с потенциални кръстосани ефекти за търговските потоци и арбитража между енергийно свързани агропродукти.

Развитията в енергетиката и логистиката също са от значение за днешната зърнена търговия, тъй като влияят върху транспортните разходи и геополитическия риск. Руският порт Новоросийск – най-големият износен хъб за суров петрол в Черно море – възстанови товаренето след двудневно прекъсване вследствие на украинска ракетна и дрон атака, която временно спря износ, еквивалентен на около 2% от световното предлагане, и повиши цените на петрола с над 2%. Атаката повреди два нефтени кейа и последва месеци на украински удари по руска рафинираща инфраструктура, подчертавайки уязвимостта на черноморските терминали, които са ключови и за износа на зърно от региона. В САЩ предложената покупка на Norfolk Southern от Union Pacific за $85 млрд., която би създала първия железопътен оператор с мрежа от бряг до бряг, привлече опасения за конкуренцията от страна на девет републикански главни прокурори, които предупреждават, че сделката може да отслаби конкурентната среда, да увеличи разходите за превоз и да навреди на земеделските производители и индустриалните компании. Тяхната намеса въвежда допълнителна несигурност в дългосрочната перспектива на железопътната логистика в САЩ, дори когато текущите операции вече са под натиск от променливи обеми, по-високи разходи за труд и гориво и засилен контрол от страна на клиентите.

И накрая, търсенето надолу по веригата и потребителската достъпност създават важен контекст за пазарите на зърно и маслодайни култури, докато търговците гледат отвъд първичното производство. JBS – най-големият месопреработвател в света – прогнозира, че ограниченият брой говеда в САЩ ще задържи маржовете при говеждото под натиск поне до 2026 г., като само постепенно подобрение се очаква през 2027 г., което означава продължително високи разходи за фураж и месо в средносрочен план. Паралелно президентът Доналд Тръмп отмени митата върху широк набор от хранителни продукти – включително говеждо, домати и банани – след засилващо се обществено недоволство от инфлацията в храните и политически загуби в ключови щати, където достъпността се превръща в основен въпрос. Администрацията обяви рамкови търговски споразумения с няколко латиноамерикански държави за премахване на митата върху избрани хранителни стоки, като същевременно запази основното 10% мито върху всички вносни продукти. Икономисти и политически опоненти твърдят, че предишните тарифни политики са допринесли за покачване на потребителските цени, и макар сега отмяната на митата да може леко да облекчи инфлационния натиск, тя подчертава колко силно свързани са търговската политика, цените на храните и обществените нагласи – среда, в която пазарите на зърно и маслодайни култури ще останат изключително чувствителни към всяка нова промяна в тарифите, търговските договори или индикаторите за потребителското търсене през следващите седмици.