Докато сушата и жегата свиват реколтата от пшеница и особено от царевица в Европа, слънчогледът и рапицата бележат двуцифрен ръст, а Брюксел отпуска половин милиард евро спешна помощ за торове, от които България получава над 11,6 милиона евро.

Прогнозата на Copa-Cogeca: по-трудна година за зърното

Работните групи на Copa-Cogeca очертават разделена картина за европейското земеделие през 2026 година. Общото производство на зърнени култури в ЕС-27 се очаква да достигне около 264 милиона тона, което е спад от 6,6% спрямо миналата година и представлява ясно отстъпление след силното възстановяване, отчетено през 2025. Причината не е толкова в свиването на площите, колкото в по-ниските добиви в голяма част от съюза и рязкото отстъпление при царевицата, като допълнителен, макар и по-ограничен фактор, остава кризата с торовете. Крайните резултати обаче остават силно зависими от времето, тъй като последните горещи вълни, проливни валежи и градушки може да са нанесли по-сериозни щети от първоначално очакваното.

Пшеницата, ечемикът и особено царевицата отстъпват

Производството на пшеница в ЕС се очаква да намалее с 4,2%, като при обикновената пшеница спадът е 4,3%, а при твърдата – по-умерени 2,1%. При ечемика прогнозата е за понижение от 3,5%, а при овеса – значително по-сериозен спад от 9,3%. Най-тежко пострадала обаче остава царевицата, чието производство може да се свие с 13,9% спрямо 2025 година, основно заради очакваното намаление на засетите площи с 15,2% във Франция, Унгария и Испания, където сушата и топлинният стрес вече ограничават потенциала на културата. Въпреки отстъплението реколтата за 2026 се очаква да остане над нивата от някои от най-трудните години в последно време, но въпросът за конкурентоспособността на европейските фермери отново излиза на преден план.

Маслодайните култури продължават нагоре

За разлика от зърнените култури, перспективите пред маслодайните остават значително по-положителни. Общото производство в ЕС-27 се прогнозира на 33,3 милиона тона, което е с 6,8% повече спрямо 2025 година, движено основно от разширяването на площите с 6,6%. Най-силен ръст се очаква при слънчогледа – двуцифрени 11,2%, подкрепени едновременно от по-големи площи и по-добри добиви. При рапицата увеличението е 6,4%, отново заради по-голяма засята площ, докато единственото изключение в сектора остава соята, при която производството може да отбележи спад от 4,3% въпреки лекото увеличение на обработваемите площи.

Франция: жегата и сушата свалят пшеницата под 7 тона на хектар

Нови данни на френския статистически институт Agreste показват, че реколтата от мека пшеница във Франция ще бъде малко под 32 милиона тона, с 4% по-малко спрямо 2025 година, като средният добив от зимна пшеница пада с половин тон до 6,93 тона на хектар. Увеличението на площите с 125 000 хектара не е достатъчно, за да компенсира по-слабите добиви. При ечемика картината е сходна – производството се очаква да спадне с 6,3% до 11,1 милиона тона, като реколтата от пролетен ечемик пада с цели 36%, докато зимният расте благодарение на по-големи площи. При рапицата единствено разширението на площите – от 1,26 на 1,42 милиона хектара – успява да запази производството на нивото от миналата година, въпреки спад на добива от 3,66 на 3,26 тона на хектар.

Брюксел отпуска 540 милиона евро заради скъпите торове

Държавите членки на Европейския съюз одобриха предложението на Европейската комисия за 540 милиона евро извънредна финансова помощ за земеделски производители, засегнати от поскъпването на торовете и енергията вследствие на кризата в Близкия изток. За България е предвиден пакет от 11 615 100 евро, докато най-големите суми получават Франция (107,1 милиона евро), Полша (66,6 милиона евро) и Германия (60,3 милиона евро). Държавите могат да удвоят и дори утроят подкрепата с национално съфинансиране до 200%, а средствата трябва да достигнат до фермерите най-късно до 28 февруари 2027 година, за да подпомогнат решенията им преди новата сеитбена кампания.

Полските преработватели се обръщат към румънска рапица

Очакваният спад в полската реколта от рапица – до около 3,2 милиона тона спрямо 3,6 милиона тона предходния сезон – отваря вратата за внос от съседни страни, а Румъния се очертава като основен доставчик с потенциален износен излишък от около 1,5 милиона тона през сезон 2026/2027. Капацитетът за преработка в Полша вече достига около 4 милиона тона годишно и може скоро да надхвърли 4,5 милиона тона, което прави вноса на маслодайни семена почти неизбежен. За румънските производители това означава нарастващ интерес от страна на преработвателите, но и нужда от внимателна стратегия за продажба предвид движението на борсите и транспортните разходи веднага след жътва.