Началото на септември носи по-оптимистична картина за част от българското растениевъдство след два трудни сезона. Най-добрите сигнали идват от Добруджа, където слънчогледът и царевицата се развиват значително по-добре благодарение на валежите и липсата на продължителни екстремни горещини. В същото време сделките на Софийската стокова борса остават сравнително спокойни, а нарастващият топлинен стрес в Дунавската равнина показва, че производственият риск все по-силно се различава между отделните региони на страната.

Добруджа дава най-силния локален сигнал за новата реколта

В област Добрич тази пролет са засети близо 939 хил. дка слънчоглед, като състоянието на посевите преди жътвата е значително по-добро спрямо последните две години. Липсата на продължително засушаване и по-благоприятните температури през летните месеци подкрепиха развитието на маслодайната култура и създадоха очаквания за силно възстановяване на добивите. Най-големите площи са концентрирани в община Добричка с 248 хил. дка и Генерал Тошево с малко над 208 хил. дка.

Слънчогледът може почти да удвои добивите спрямо 2025 г.

Очакванията на производителите са за средни добиви между 280 и 320 кг/дка. Това би представлявало почти двойно увеличение спрямо резултатите от 2025 г., когато средният добив в област Добрич достигна едва 164 кг/дка. Подобно възстановяване би увеличило значително физическото предлагане на слънчоглед през есента и би подобрило суровинната база за местната преработвателна индустрия.

Разликата спрямо последните два сезона е съществена

Настоящият оптимизъм се откроява още по-силно на фона на последните две кампании. През 2024 г. жътвата започна при средни добиви от едва около 130 кг/дка, а финалният резултат за областта остана около 180 кг/дка. В силно засегнати от сушата райони като Шабла бяха отчетени добиви от едва 55–126 кг/дка. През 2025 г. възстановяване практически не последва и средният резултат остана едва 164 кг/дка.

Валежите върнаха производствения потенциал на пролетните култури

Основният фактор зад по-доброто развитие през 2026 г. е влагата. Между септември 2025 г. и юли 2026 г. в региона са паднали около 600 литра дъжд, като умерените температури и липсата на продължителни суховеи са позволили на слънчогледа и царевицата да развият по-пълно заложения потенциал. Макар валежите да се различават между отделните землища, общата картина е значително по-благоприятна от предишните два сезона.

Царевицата също показва добър потенциал

В област Добрич са засети около 465 хил. дка царевица за зърно, като най-големите площи отново са в общините Добричка и Генерал Тошево. Първоначалните разчети са за среден добив около 700 кг/дка, като при по-добре развитите полета не се изключват и по-високи резултати. За местния пазар това е важна промяна след години, в които сушата и високите температури ограничиха силно потенциала на пролетните култури.

Софийската стокова борса остава сравнително спокойна

На Софийската стокова борса в последните дни на август са реализирани сделки за фуражна пшеница на 180 евро/тон, фуражен ечемик на 170 евро/тон и овес на 150 евро/тон, като всички сделки са по спецификация. На пазара остават оферти за търсене на фуражна пшеница на 192 евро/тон и за продажба на хлебна пшеница на 230 евро/тон. Това показва сравнително умерена активност на вътрешния физически пазар, без признаци на агресивно ценово движение при наличните сделки.

Вътрешният пазар остава разслоен между добра реколта и регионален климатичен риск

Позитивната картина в Добруджа не се пренася автоматично върху цяла Северна България. Данните за Дунавската равнина показват рязко увеличение на честотата на тежкия топлинен стрес, особено в районите около Видин, Лом и Монтана. Между 2023 и 2024 г. средният брой дни с тежък топлинен стрес на наблюдавана точка се е увеличил от 0.16 до 1.69 дни, или повече от десет пъти.

Северозападна България остава най-уязвимата зона

Най-силният топлинен натиск се концентрира в западната част на Северна България и постепенно намалява в източна посока. Петте наблюдавани точки с най-много дни на топлинен стрес се намират изцяло в Северозападна България, като в рамките на четиригодишния период са отчетени до 33 дни с подобни условия. За царевицата и слънчогледа това е особено важно, тъй като най-силните горещини съвпадат с критичните фази на цъфтеж, опрашване и формиране на семената.

Климатичният риск вече има пряко пазарно значение

Комбинираното въздействие на суша и горещини може да намали средните добиви при царевицата с 12.5%, а при маслодайните култури с 8.4%. Това означава, че все по-голям дял от вътрешния ценови риск ще се определя не само от международните котировки, но и от разликите в добивите между българските региони. При по-слаба царевична реколта ефектът се пренася към фуражния сектор, а при слънчогледа – към предлагането на суровина за производството на растителни масла.

Подкрепата за стопанствата остава важен фактор преди новата кампания

На 2 септември Комитетът по наблюдение одобри нова кризисна интервенция в Стратегическия план с малко над 33 млн. евро европейски ресурс. Тя трябва да обхване загуби от сушата през 2025 г., неблагоприятни климатични събития през 2026 г., включително нападения от Черна златка, както и заболявания при животните през 2025 и 2026 г. За земеделските производители ключов остава не само размерът на помощта, а и времето, в което средствата достигат до стопанствата, защото необходимостта от семена, торове и оборотен капитал възниква преди началото на следващата кампания.

Адаптацията се превръща в част от конкурентоспособността

Използването на по-устойчиви на високи температури сортове и хибриди, промяната на сроковете на сеитба, прецизното напояване и практиките за по-добро задържане на влагата в почвата постепенно се превръщат от агрономически препоръки в икономическа необходимост. Все по-големите разлики между регионите означават, че способността на производителите да ограничават климатичния риск ще влияе директно върху добивите, производствените разходи и конкурентоспособността им на вътрешния пазар.

Българският вътрешен пазар започва есента с по-добра производствена перспектива

Основният локален извод в началото на септември е значително по-доброто състояние на пролетните култури в Добруджа и перспективата за силно възстановяване на слънчогледа. Царевицата също показва добър потенциал, а физическата търговия на Софийската стокова борса остава сравнително спокойна. Същевременно силните регионални различия в метеорологичните условия означават, че 2026 г. отново може да донесе нееднородна картина на производството в страната, при която добрите резултати в източните райони съжителстват с нарастващ климатичен риск в Северозападна България.