Скок в преработката на рапица, нов рекордно слаба реколта от царевица във Франция и одобрена помощ за торове очертават седмица на силни промени за европейските земеделски пазари.
Френски производители на царевица предупреждават, че евентуалното присъединяване на Украйна към Европейския съюз може сериозно да раздвижи пазара на зърно в Европа. По данни на асоциацията AGPM Европейският съюз е загубил близо 2 милиона хектара площи с царевица за последните 25 години и днес внася почти всяка четвърта тон от консумираното количество, като близо половината от вноса идва именно от Украйна. Френските фермери сочат, че украинските производители работят при значително по-ниски разходи и по-либерални регулации за пестициди, а мащабните украински ферми, управлявани от аграрни корпорации, засилват допълнително конкурентния натиск. Проучването на AGPM прогнозира, че при присъединяване украинското производство на царевица може да достигне почти 40 милиона тона до 2030 година, като до 2,9 милиона тона френска реколта биха били директно застрашени, а очакваните загуби за френските фермери се изчисляват на 663 милиона евро.
Докато пазарът обмисля дългосрочните последици от украинската интеграция, най-актуалните данни на USDA вече показват сериозен проблем с реколтата тази година. Юлският доклад на американското министерство на земеделието понижава прогнозата за производство на царевица в ЕС до 53,78 милиона тона, което е с 3,73 милиона тона по-малко спрямо юнската оценка. Най-тежко засегната е Франция, най-големият производител на царевица в съюза, за която USDA очаква реколта от едва 10 милиона тона — най-слабата от сезон 1990/91 насам, вследствие на суша и екстремни горещини в критична фаза на развитие на посевите. За разлика от Западна Европа, България и Румъния показват по-добро състояние на площите заради по-добрите запаси от почвена влага, но според анализаторите двете страни няма да успеят да компенсират загубите от Франция и Централна Европа, а общото производство в ЕС ще остане около 11% под средното за последните пет години.
Проблемите с реколтата не се ограничават до царевицата. В Полша рапицата навлиза в жътва с натрупани стресови фактори през целия сезон — зимни повреди, пролетна суша, силен натиск от рапични бълхи и стъблени хоботници, а по-късните валежи по време на цъфтежа са предизвикали повторно покълване и поява на зелени, незрели израстъци. Резултатът е силно разнороден посев, който затруднява жътвата и създава риск от по-ниско качество и повече удръжки при изкупуване.
На фона на несигурната реколта, преработката на рапица в ЕС отбелязва рекорд. През сезон 2025/26 съюзът е преработил 26,3 милиона тона рапица — с 1,2 милиона тона повече спрямо предходния сезон, движен основно от нарасналото търсене на рапично масло за биогорива. Най-силен ръст на преработката са отчели Нидерландия, Белгия, Франция, Германия, Полша и Чехия. За сезон 2026/27 се очаква ново разширяване на площите до рекордните 6,4 милиона хектара и по-малка нужда от внос — до 6,53 милиона тона спрямо 7,35 милиона тона година по-рано, основно заради по-слабите покупки от Канада.
Скъпият петрол не успя да раздвижи пазара на растителни масла така, както се очакваше. Въпреки че цената на суровия петрол Brent се повиши с близо 18% за две седмици на фона на ескалацията в Близкия изток, реакцията при соевото, палмовото, слънчогледовото и рапичното масло остана значително по-слаба, тъй като подобреното световно предлагане на маслодайни култури ограничава натиска върху цените. Най-силно е реагирало соевото масло — декемврийските фючърси в Чикаго поскъпнаха с 5,2% за седмица до 1557 долара за тон, докато самата соя остана почти без промяна. Слънчогледовото масло поскъпва заради ограниченото предлагане от Черноморския регион, допълнително подсилено от атака срещу украински терминал, при която са засегнати около 9000 тона слънчогледово масло. В същото време Русия рязко увеличава износа си — доставките за Индия и Турция през юни са нараснали със 189% спрямо май.
Търсенето на слънчоглед от Черноморския регион вероятно ще получи допълнителен тласък след решението на Турция да отвори тарифна квота за внос на до 1,25 милиона тона слънчогледови семки или еквивалентното количество нерафинирано олио, с намалено вносно мито от 20% за периода от 11 януари до 31 май 2027 година. Квотата е обвързана с изисквания за предварителни покупки на местна турска продукция, а анализаторите очакват най-голям ефект за украинските производители и износители.
Отделно проучването „Voice of the Farmer 2026", обхванало над 10 000 производители от 158 държави, очертава широка финансова криза в земеделието в световен мащаб. Според резултатите 51% от анкетираните не получават справедливи цени за продукцията си, а Европа отчита най-висок дял намаление на доходите сред всички региони — 56%. Допълнително 83% от участниците съобщават за загуби заради екстремни метеорологични явления, а доверието към държавната подкрепа остава ниско, като малкият и средният бизнес в земеделието е засегнат най-силно заради ограничения достъп до финансиране и технологии.
В отговор на нарастващия натиск от скъпите торове, Съветът на ЕС даде окончателно одобрение на регламент за подкрепа на земеделските стопани, засегнати от високите цени, след като мярката вече беше одобрена и от Европейския парламент. Регламентът предвижда нова схема за ликвидна подкрепа със съфинансиране до 65% от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, възможност за допълнително национално финансиране до 200%, както и по-ранно изплащане на аванси по директните плащания. Пакетът включва и допълнителен ресурс от 300 милиона евро в бюджета за 2026 година, предназначен за земеделието, а мерките се разглеждат като реакция на ЕС спрямо последиците от кризата в Близкия изток върху аграрните пазари.