Българският зърнен и земеделски сектор навлиза в нова година с ясно очертани структурни промени и нарастващи предизвикателства. Данните за 2025 г. показват значително свиване на използваната земеделска площ, задълбочаваща се концентрация върху зърнено-житните култури и едновременно с това тревожни сигнали за състоянието на почвите, икономическата устойчивост на стопанствата и бъдещето на младите фермери.
Според окончателната статистика на Министерството на земеделието и храните използваната земеделска площ през 2025 г. намалява с 8,6% спрямо предходни години и възлиза на 4 582 079 ха, което представлява 41,3% от територията на страната. Спрямо 2022 г. това означава загуба на близо 440 хил. ха земеделска земя. Паралелно с това и общата площ със селскостопанско предназначение се свива с 8,4% до 4 775 137 ха, което подчертава дългосрочна тенденция на изоставяне и трансформация на земите.
Обработваемата земя остава доминиращ компонент на използваната земеделска площ, като през 2025 г. заема над 75% от ИЗП. Макар на годишна база да се отчита лек спад до 3 467 614 ха, в по-дългосрочен план спрямо 2022 г. има леко увеличение. Все по-ясно се очертава концентрацията върху зърнено-житните и маслодайните култури, които заемат 84,8% от обработваемата земя. Площите с пшеница и ечемик нарастват съответно с 11,1% и 15,8%, докато царевицата и слънчогледът бележат чувствителен спад – с 25,2% и 5,2%. Това пренареждане отразява както пазарни сигнали, така и опит на стопаните да ограничат риска при по-несигурни климатични и ценови условия.
На този фон трайните насаждения продължават да отстъпват. През 2025 г. те заемат едва 1,7% от използваната земеделска площ, като реалната площ намалява до 79 671 ха. Най-силен е спадът при лозята, които се свиват от над 46 хил. ха до 36 209 ха. Смесените трайни насаждения също се редуцират с над една четвърт, което поставя под въпрос дългосрочната диверсификация на селското стопанство и устойчивостта на овощарството и лозарството.
Регионалната картина допълва тези тенденции. Област Добрич остава водеща по използвана и обработваема земя, със силно изразена доминация на зърнените култури. Маслодайните култури са ключови за Плевен, докато други региони се отличават с угари, фуражни култури или оранжерийно производство. Въпреки това, статистиката ясно показва, че броят на стопанствата намалява, като най-силно засегнати са малките и средните фермери, особено в Североизточна България.
Екологичните рискове се очертават като все по-важен фактор за бъдещето на зърнопроизводството. Ново европейско проучване показва, че в 70% от изследваните почви са открити остатъци от поне един пестицид. Тези остатъци оказват сериозно влияние върху почвеното биоразнообразие, засягайки полезни микроорганизми, гъбички, нематоди и ключови биологични процеси като азотния и фосфорния цикъл. Според учените това води до необходимост от допълнително торене, за да се поддържат добивите, което затваря порочен кръг от нарастващи разходи и деградация на почвите.
Гласовете на самите фермери ясно отразяват напрежението в сектора. Млади земеделци подчертават, че субсидиите вече не са гаранция за стабилност, а по-скоро ограничен стимул, който не компенсира високите ренти, климатичните рискове и пазарната нестабилност. Други производители посочват, че свиването на разходите за торене и растителна защита може директно да доведе до фалит, тъй като компромисите в полето се отразяват пряко върху добивите и качеството.
Климатичният фактор остава ключов за зърнения пазар през идните месеци. Агрометеорологичните прогнози за февруари сочат завръщане на зимни условия, със снежна покривка и минимални температури до минус 11–12°C, които при липса на сняг могат да бъдат критични за късно засетите житни култури. В същото време се очаква повишение на температурите към края на месеца, което може да доведе до преждевременно развитие както при есенните посеви, така и при някои овощни видове.
Всички тези фактори очертават сложна и противоречива картина за българския зърнен сектор. Намаляващата земеделска площ, концентрацията върху ограничен набор от култури, екологичният натиск и икономическата несигурност изискват по-дългосрочна визия и координирани политики. Въпросът вече не е само какви ще бъдат добивите през следващата кампания, а дали секторът ще успее да запази своята жизнеспособност и устойчивост в условията на променящ се климат, пазари и обществени очаквания.