БЪЛГАРСКИ ПАЗАР

Седмицата в българското земеделие: нов министър, измръзнали градини и глобална нестабилност на зърнените пазари

Най-значимото политическо събитие за сектора тази седмица беше назначаването на Пламен Абровски за министър на земеделието и храните в правителството на Румен Радев. Абровски е юрист с дългогодишен опит в европейските институции и аграрната политика — бивш председател на Комисията по земеделието, храните и горите в 45-то и 46-то Народно събрание. Той поема министерството в особено деликатен момент, когато секторът се нуждае от ясни регулаторни сигнали по редица неотложни теми — от договорите за аренда и данъчното третиране на рентите до конкурентоспособността спрямо вноса от трети страни.

Пролетните студове нанесоха сериозни щети по трайните насаждения в няколко области. Най-тежко е положението в Кюстендилска област, където около 50% от овошките са засегнати от измръзване след температури под нулата задържали се повече от пет часа. Частични щети са регистрирани и в Старозагорско — около 10% загуби — а риск продължава да съществува в Благоевградско и Софийска област. Браншът предупреждава за намалено предлагане на местна продукция и вероятно покачване на потребителските цени, като ситуацията се усложнява допълнително от вноса на по-евтина турска продукция и сигнали за подвеждащо етикетиране на пазара.

На зърнените пазари тази седмица доминираха два противоположни сигнала от глобален мащаб. От една страна, новини за напредък в американско-иранските преговори предизвикаха рязък спад на цените на петрола в сряда с 6,06 долара за барел, което потегли надолу и фючърсите на пшеница, царевица и соя. От друга — проведеният в Оклахома тур на зимната пшеница прогнозира реколта от едва 47,8 млн. бушела, по-малко от половината на 10-годишната средна стойност, в резултат на тежка суша. За земеделците в Европа тревожен сигнал е информацията, че площите с царевица в Румъния — третият по големина производител в ЕС — се очаква да паднат до десетгодишен минимум от около 1,6 млн. хектара поради рязко нараснали разходи за тор и гориво.

Що се отнася до рапицата, седмицата потвърди наблюдаваната в страната тенденция на нарастване на площите — особено в Добруджа, където са засети над 125 хил. декара, двойно повече спрямо предходната стопанска година. Фючърсните цени остават стабилни около 490–500 евро/тон, а прогнозите сочат умерено покачване предвид очакваното по-слабо производство в ЕС. Пролетните студове обаче остават основният риск за реколтата преди жътва — и тазгодишният сезон вече дава ясни сигнали, че климатичните условия ще продължат да определят изходите за производителите в страната.

ГЛОБАЛЕН ПАЗАР

Спад на петрола с 6 долара за барел в средата на седмицата — предизвикан от меморандум за разбирателство между САЩ и Иран — повтори шока от априлското примирие, но турът на пшеницата в Оклахома, който прогнозира реколта под половината от миналогодишната, както и рекордните мандати за биогорива на EPA, които трудно намират достатъчно предлагане, не позволиха на пазара да капитулира напълно.

Седмицата от 4 до 8 май беше определена от три противоположни фактора: втори шок при петрола заради напредък в преговорите между САЩ и Иран доведе до рязък спад в средата на седмицата при всички култури; едновременно с това турът на пшеницата в Оклахома даде изключително негативна оценка за реколтата; а секторът на биогоривата се сблъска с противоречието между рекордни мандати и ограничени възможности за изпълнението им. До петък пазарите се възстановиха достатъчно, за да приключат седмицата положително — със соята начело с ръст от 16–17 цента — като майският WASDE във вторник се очертава като решаващ фактор за краткосрочната посока.

Втори шок при петрола: меморандумът между САЩ и Иран повтаря разпродажбите

Най-значимото събитие в сряда беше спадът на петрола с 6,06 долара след новини, че САЩ и Иран са близо до меморандум, който би позволил безопасно преминаване през Ормузкия проток и би открил път към край на конфликта. Това повтори шока от 8 април. Царевицата отново понесе най-силен удар, падайки до 4,52 3/4 долара, пшеницата спадна до 6,06, а соята — до 11,79. В четвъртък пазарът се усложни, след като петролът се възстанови с 2,52 долара заради нови експлозии в Иран. До петък царевицата се върна до 4,56 1/4, а соята достигна 11,89 1/2, което показва, че пазарът възприема ситуацията като източник на двупосочна волатилност.

Турът на пшеницата в Оклахома: най-негативният сигнал за седмицата

Годишният тур на Комисията по пшеницата в Оклахома даде тревожна прогноза: реколтата от зимна пшеница за 2026 г. се очаква да бъде 47,799 млн. бушела при среден добив от 23,11 бушела на акър — под половината от 10-годишната средна и значително под 2025 г. Причината е тежката суша. Жътвата се очаква да започне три седмици по-рано, което също е знак за стрес. Данните на USDA потвърждават тежки условия — голям процент от реколтата е в много лошо състояние. Предстоящият доклад на USDA за зимната пшеница може да потвърди тези негативни тенденции.

Напредък при сеитбата в САЩ, но риск от студ и сняг

Сеитбата в САЩ напредва добре: царевицата достига 38%, соята — 33%, а пролетната пшеница изостава леко. Това е краткосрочно негативен фактор за цените, но студеното време, слани и снеговалежи създават риск за вече засетите култури. Състоянието на зимната пшеница се влошава допълнително.

Рекордни мандати за биогорива: амбициозни цели, но недостиг на предлагане

EPA обяви рекордни цели за биогорива за 2026 и 2027 г. За да бъдат постигнати, производството трябва да нарасне значително, но експерти смятат, че секторът не е близо до тези нива. Това създава парадокс — дългосрочно подкрепя цените на соевото масло, но в краткосрочен план води до несигурност.

Малайзия също увеличава използването на биогорива, което може да повиши цените на палмовото масло и да засили конкуренцията със соевото масло на глобалния пазар.

Индийското завръщане на пазара на пшеница и възстановяването при торовете: две стъпки напред, една назад

Две ключови истории от Индия с директно влияние върху пазара се преплетоха през седмицата. В понеделник индийските търговци започнаха да изнасят пшеница за първи път от четири години — като ITC натовари 22 000 тона в пристанище Кандла за ОАЕ при приблизително 275 долара на тон FOB — след като Ню Делхи разшири разрешенията за износ до 5 милиона тона. Реалността обаче е по-сложна: австралийската и черноморската пшеница се търгуват на 290–300 долара на тон CIF, което прави индийската пшеница с поне 20 долара по-скъпа на световните пазари. Вероятно само купувачи с спешни краткосрочни нужди ще се насочат към индийски произход, а устойчив ръст на износа не се очаква.

При торовете, производството на урея в Индия се очаква да нарасне до 2,2 млн. тона през май спрямо 2,1 млн. през април, тъй като заводите възобновяват работа след спирания заради недостиг на газ. В момента предприятията получават около 98% от необходимия втечнен природен газ. Правителството определя наличността на торове като „изключително стабилна“ за мусонните култури. За зърнените пазари това е положителен сигнал — сериозните проблеми с доставките на торове са до голяма степен преодолени — но въвеждането от Египет на 90 долара на тон износно мито върху азотните торове за три месеца показва, че глобалните вериги за доставка остават под напрежение.

Площите с царевица в Румъния на най-ниско ниво от десетилетие: натиск върху европейските доставки

Проучване на Bloomberg прогнозира, че площите с царевица в Румъния през 2026 г. ще бъдат около 1,6 млн. хектара — спад с приблизително 20% спрямо близо 2 млн. хектара през 2025 г. и най-ниското ниво от поне 2015 г. Намалението се дължи на рязко повишените разходи за торове и горива, свързани с конфликта с Иран, както и на продължителната суша в западна и южна Румъния. Фермери посочват, че става все по-трудно да се реализира печалба от царевица дори при напояване.

Докладът отбелязва също, че Франция може да намали площите с царевица с около 15%, а Унгария обяви извънредно положение заради суша. В резултат европейската картина на предлагането на царевица се влошава от няколко посоки едновременно, което създава структурна подкрепа за цените.

Бразилия: намаления при сафиня, рекордни износи на соя

В Южна Америка продължава понижаването на прогнозите за втората реколта царевица (сафриня). AgroConsult намали оценката си за общото производство в Бразилия до 140,5 млн. тона, като втората реколта е ревизирана надолу. Горещото и сухо време продължава да оказва натиск върху добивите.

В същото време соята остава силно негативен фактор от страна на предлагането: износът през април достигна рекордните 16,75 млн. тона, а прогнозите за май също са високи. В Канада запасите от пшеница са с 12% по-високи на годишна база, което допълнително натиска пазара.

Логистика по река Рейн: скрит негативен фактор за износа

Ниските водни нива по река Рейн в Германия повишиха транспортните разходи. Корабите могат да се товарят само частично, което води до допълнителни такси. Рейн е ключов транспортен коридор за зърно от Централна Европа към износните терминали.

Тези затруднения, комбинирани с вече високите транспортни разходи заради геополитическата обстановка, намаляват конкурентоспособността на европейския износ. Това индиректно подкрепя американската и черноморската пшеница на световните пазари.

Обобщение на фючърсите на зърнените култури

Пшеница — майският контракт 2026 CBOT SRW започна седмицата в понеделник на ниво 6,24 1/2 долара и затвори в петък на 6,06 1/2 — нетен седмичен спад от приблизително 18 цента и едно от по-слабите представяния в комплекса. Движението през седмицата беше определено от три основни фактора: срив в средата на седмицата до 6,06 долара в сряда след спад от 6,06 долара при суровия петрол заради новини около меморандум с Иран; умерена стабилизация в четвъртък на 6,01 3/4 при възстановяване на петрола след съобщения за експлозии в Иран; и възстановяване в петък до 6,06 1/2 при подновени покупки в целия зърнен комплекс преди WASDE. Прогнозата от тура в Оклахома за 47,799 млн. бушела — по-малко от половината от 10-годишната средна — беше най-сериозният вътрешен негативен фактор за пшеницата, но не доведе до устойчив ръст, тъй като глобално негативните баланси от предварителния WASDE и 12% годишно увеличение на запасите в Канада ограничиха покачването. Слабите експортни продажби от 78 772 тона за седмицата до 30 април също натежаха върху търсенето. Турът на HRW в Канзас следващата седмица и прогнозата за зимната пшеница в WASDE във вторник са ключовите фактори, които могат да предизвикат по-силен ценови отговор.

Царевица — майският контракт 2026 CBOT започна седмицата на 4,68 1/4 долара и завърши на 4,56 1/4, спад от 12 цента — най-волатилното движение сред трите култури. Седмицата показа чувствителността на царевицата към енергийните пазари: спадове във вторник и сряда, включително рязко понижение от 12 3/4 цента заради петрола, последвани от стабилизация и частично възстановяване в петък. Фундаментално картината е смесена: преработката за етанол през март е с 4,76% над миналата година, износът е силен, а търговете от Южна Корея потвърждават търсенето. В същото време по-ниските площи в Румъния и Франция, по-слабите прогнози за Бразилия и големите спекулативни дълги позиции поддържат пазара чувствителен към негативни изненади в WASDE.

Соя — майският контракт 2026 CBOT започна седмицата на 11,87 3/4 долара и затвори на 11,89 1/2 — седмично покачване от около 1 3/4 цента и най-ясният знак за относителна устойчивост. Движението беше волатилно: спадове в началото и средата на седмицата, последвани от стабилизация и силен ръст в петък. Преработката на соя през март достигна 227,36 млн. бушела — под очакванията, но значително над миналата година. Запасите от соево масло остават високи, което подкрепя биогоривата, но също така носи несигурност. Експортните продажби на старата реколта са слаби и остават основният негативен фактор, главно заради отсъствието на Китай. Очакваните нови запаси в WASDE от 366 млн. бушела (с широк диапазон) ще бъдат ключови за посоката на пазара.