Тази седмица земеделският сектор в България беше белязан от три паралелни развития с непосредствени и дългосрочни последици: назначаването на нов министър на земеделието в правителството на Румен Радев, сериозни щети по трайните насаждения след пролетни студове в няколко области, и дискусия около данъчното третиране на приходите от рента — тема с пряко значение за стотици хиляди собственици на земеделска земя в страната. Към тях се добавя и интересната история на рапицата в Добруджа, чиито площи са се удвоили само за една стопанска година — убедително свидетелство за това колко чувствителен е изборът на култура спрямо климатичните условия и пазарната конюнктура.

Пламен Абровски поема земеделието: Кой е новият министър и какво носи за сектора

Пламен Абровски е утвърден за министър на земеделието и храните в правителството на Румен Радев — назначение, което беше представено пред президента Иляна Йотова. Абровски е юрист и специалист по европейско законодателство, роден на 2 септември 1979 г. в Враца, завършил Югозападния университет „Неофит Рилски" в Благоевград. Биографията му е плътно преплетена с аграрния сектор и европейските институции — зад него стоят пет години в Представителството на България в Брюксел, работа в Института за агростратегии и иновации, и позицията главен секретар на Националния съюз на земеделските кооперации в България през 2020 г. В последните две Народни събрания — 45-то и 46-то — той е оглавявал Комисията по земеделието, храните и горите, което го прави един от най-добре запознатите с текущото аграрно законодателство политически фигури в страната.

Назначението му идва в изключително чувствителен момент за сектора — точно когато пролетните студове нанасят щети по трайните насаждения, проблемът с тора и производствените разходи се задълбочава в контекста на международната геополитическа нестабилност, а земеделците очакват ясни регулаторни сигнали от новото правителство. Абровски е бил ангажиран с формулирането на 13 приоритетни теми в земеделието за новите управляващи — от директните плащания и позицията на България в Общата селскостопанска политика на ЕС до проблемите с вноса от трети страни и стабилността на поземлените отношения. Ще трябва да докаже дали познаването на процедурите в Брюксел ще се преведе в реални резултати за производителите на полето.

Доходите от рента: Кога се плаща данък и кога не

Темата за данъчното облагане на приходите от рента и аренда на земеделска земя придоби нова актуалност след официален отговор на служебния министър на финансите Георги Клисурски по въпрос, свързан с прилагането на Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Правилото, залегнало в чл. 13, ал. 1, т. 24 от ЗДДФЛ, е ясно: приходите от рента, аренда или друго възмездно предоставяне за ползване на земеделска земя по принцип не подлежат на облагане с данък за физическите лица. Именно на това изключение разчитат хиляди собственици на ниви в страната, чиито поземлени имоти се обработват от арендатори.

Съществен нюанс обаче е, че освобождаването от данък не е универсално. То не се прилага, когато физическото лице осъществява дейността в качеството си на търговец — включително еднолични търговци и земеделски стопани, формиращи облагаем доход по чл. 26 от ЗДДФЛ. Ключовото в случая е, че данъчните органи не се ограничават само до формалната регистрация по Търговския закон. Националната агенция за приходите може да приеме, че дадено лице извършва търговска дейност въз основа на мащаба и характера на сделките — дори то да не е регистрирано като едноличен търговец. Това означава на практика, че преценката е индивидуална и зависи от конкретните факти и документи, с което се създава правна несигурност за немалко земеделски собственици. От НАП са потвърдили, че се подготвя официално становище по темата, което да внесе по-голяма яснота при прилагането на закона — очаквано решение, но и признание, че в момента нормативната уредба поражда въпросителни.

Студът удари градините: До 50% измръзвания в Кюстендилско, рискът продължава

Поредният пролетен температурен удар нанесе сериозни поражения по трайните насаждения в различни части на страната. Най-тежко е положението в Кюстендилска област, където около 50% от овошките вече са засегнати от измръзване, след като минусовите температури са се задържали повече от пет часа. Марк Цеков, секретар на Националната браншова камара „Плодове и зеленчуци", характеризира събитията като „частични катастрофични" и ги поставя в по-широкия контекст на нарастващата климатична непредсказуемост в страната.

Щетите не са концентрирани само в Кюстендилско — в Старозагорска област загубите достигат около 10%, а продължаващ риск от измръзване е налице в Кюстендилско, Благоевградско и Софийска област. Земеделските производители са опитали да ограничат пораженията чрез обгазяване с мокра слама и антифрост препарати, но при температури от минус 7–8 градуса тези мерки са се оказали неефективни. Мащабът на щетите е сравним с ситуацията от предходната година, когато пролетните студове унищожиха между 60% и 100% от реколтата при кайсиите, прасковите и черешите в засегнатите райони — загуби, довели до недостиг на плодове и значително поскъпване на пазара в летните месеци.

Икономическите последици за потребителите вече са в полезрението на бранша. Според Цеков по-малкото количество местна продукция ще окаже натиск върху цените — тъй като именно българските плодове и зеленчуци регулират пазара и поддържат по-ниски нива за крайния купувач. Допълнителен фактор е вносът от трети страни, най-вече Турция, като продукция влиза на цени между 0,99 и 1,20 евро за килограм — далеч под достигнатите на едро нива от 4,50 евро за килограм при доматите в страната в началото на сезона. Разликата в цените по веригата в крайна сметка се поема от потребителя.

Особено тревожен е сигналът за нелоялни пазарни практики, за които производителите алармират. Получени са данни, че вносни плодове и зеленчуци се продават под надпис „Произведено в България" — практика, която не само заблуждава потребителите, но и подкопава доверието в местното производство. Браншът апелира за устойчиви регулаторни решения от страна на новото правителство и заявява готовност да предложи конкретни мерки. За новия министър Абровски това е едно от първите реални предизвикателства, с които ще се сблъска — как да защити конкурентоспособността на местните производители без да ограничи потребителския достъп до достъпни цени.

Рапицата в Добруджа: Удвоени площи, стабилни цени и залог на климата

Динамиката при рапицата в Добричка област е показателен пример за това как климатичните условия и пазарните сигнали формират решенията на земеделците от сезон на сезон. Площите с рапица в региона са се удвоили за една стопанска година — от около 68 хиляди декара до над 125 хиляди декара, засети през есента на 2025 г. Тази цифра е още по-впечатляваща в сравнение с 2023 г., когато площите са достигали едва 31 хиляди декара — тоест за три години ръстът е почти четирикратен. И все пак, в исторически план добруджанската рапица е имала масиви от 300 хиляди декара, което означава, че дори сегашното нарастване е далеч от предишния потенциал на региона.

Причините за цикличността са ясно очертани. В периода 2020–2023 г. силната редукция на жълтите полета в Добруджа е следствие предимно от неблагоприятни метеорологични условия по времето на есенната сеитба. Горещото и сухо лято, продължаващо до края на септември, съвпада точно с периода на засяване — семената попадат в суха почва, поникват трудно, растенията не успяват да се закалят преди зимата и масово загиват. Резултатът е разораване на рапични полета и замяната им с пролетни култури, а стопаните разумно избягват натрупването на допълнителни финансови загуби в условия на непрекъснато нарастващи производствени разходи.

Есента на 2025 г. донесе дългоочакваните валежи в правилното за сеитбата време, което позволи на земеделците от региона да заложат значително повече площи. Въпросът, пред който секторът стои сега, е доколко тази тенденция ще се запази. Пролетните студове и резките температурни колебания са сред факторите, които могат да компрометират реколтата преди жътва — и тазгодишната ситуация с измръзванията по трайните насаждения е красноречиво напомняне за тази реалност.

От пазарна гледна точка рапицата в България се търгува в сравнително тесен диапазон, след като пиковите нива от 2022 г. не са достигнати отново. Средната изкупна цена е нараснала от 830–870 лв./тон през есента на 2024 г. до около 1000 лв./тон на следващата година, но остава далеч от историческия пик от 1200–1600 лв./тон по времето на войната в Украйна и енергийната криза. Фючърсните цени на зърноборсите са се задържали около 490–500 евро/тон тази пролет, без драстична промяна. Ценообразуването у нас е тясно обвързано с борсата в Париж (MATIF), с нивата на петрола и с очакванията за реколтата в ЕС, Украйна и Турция. Прогнозите сочат лека тенденция на стабилизация и умерено покачване, подкрепена от прогнози за по-слабо производство в Европа и засилен интерес от страна на преработвателите. Надеждите на земеделските стопани от Добруджа са рапицата да се запази в добро състояние до жътва — климатът ще каже последната дума.