Националната асоциация на зърнопроизводителите влиза при новия министър Абровски с пет спешни искания, докато азотните торове поскъпват с близо 100% от февруари, европейски фермери излизат на протест в Страсбург и ФАО отчита третото поредно месечно покачване на световните цени на храните.
Зърнопроизводителите при новия министър: Пет искания, нула отлагане
На 18 май 2026 г. Националната асоциация на зърнопроизводителите провежда ключова среща с новия министър на земеделието и храните Пламен Абровски. Преди разговора председателят на НАЗ Илия Проданов е изпратил официално писмо, очертаващо приоритетите на сектора с настояване за съвместни действия, ясни срокове и конкретни ангажименти по теми, определени като стратегически за бъдещето на земеделието.
Първото и може би най-дългосрочното искане е свързано с подготовката за периода след 2027 г. Зърнопроизводителите настояват за създаване на координационно звено между НАЗ и Министерството на земеделието, което да работи активно по преговорите за бъдещата Обща селскостопанска политика на ЕС и Националния план за възстановяване на природата. Именно в тези преговори ще се определят финансовите рамки, директните плащания и регулаторните условия, в които земеделците ще работят следващото десетилетие — и браншът иска гарантирано място на масата.
Второто направление засяга законодателните реформи. От асоциацията искат пътна карта с конкретни срокове за промени в поземлените отношения, работа по Закон за браншовите организации и Закон за кооперативите. Тези промени са отдавна обсъждани в сектора, но многократно са отлагани при смяна на правителствата — и при поредното ново лице в министерството браншът очевидно не е склонен да изчака отново.
Третото искане засяга напояването — тема, която придобива все по-голяма тежест с нарастването на климатичните рискове. НАЗ настоява за ускорена държавна политика за възстановяване и модернизация на напоителните системи, като увеличаването на поливните площи трябва да се превърне в национален приоритет. Засушаванията от последните години и тазгодишното влошаване на почвената влага в части от страната правят тази тема не просто желателна, а неотложна.
Четвъртото и едно от най-чувствителните искания е свързано с така наречената „иранска помощ" — механизъм за подпомагане на производителите, засегнати от скока на производствените разходи вследствие на конфликта в Близкия изток. Секторът настоява за конкретни действия, ясен обхват и срокове за прилагане. Без яснота по тази тема много стопанства ще влязат в новия стопански сезон с влошена ликвидност и невъзможност да финансират своевременно производствените си нужди.
Петото искане обхваща кризата в зърнопроизводството в по-широк смисъл. От НАЗ искат разработване на пакет от спешни мерки, включително финансови механизми за подкрепа на ликвидността, данъчни инструменти и пазарни мерки за стабилизиране на сектора. Формулировката е широка, но посланието е ясно — браншът е под финансово напрежение и чака правителствена реакция, която да не закъснее с поредното предизборно обещание.
Агростатистика: Рапицата с 73% ръст, царевицата изостава, цените под натиск
Оперативните данни на Министерството на земеделието към края на април 2026 г. очертават интересна картина при площите за реколтиране на есенните култури. Пшеницата е засята на 1 144 427 хектара — лек спад от 2,9% на годишна база, обяснен частично с неблагоприятното финансово положение на производителите и повишените производствени разходи. Зимният ечемик е нараснал с 12,5% до 195 456 хектара, тритикалето — с 5,7% до 17 249 хектара, а ръжта — с 1,6% до 7 487 хектара.
Най-впечатляващата промяна обаче е при маслодайната рапица, чиито площи за реколтиране са нараснали с 73,3% на годишна база до 169 754 хектара. Ускорението при рапицата е следствие от комбинация от фактори: благоприятни метеорологични условия по времето на есенната сеитба на 2025 г., по-добри ценови перспективи в сравнение с пшеницата, и нараснал интерес от преработвателите в ЕС на фона на засилено биогоривно търсене. Само преди три години, в периода 2020–2023 г., рапичните площи в Добруджа бяха се свили до исторически минимуми заради сухите септемврийски условия — тазгодишното нарастване показва колко бързо може да се обърне тенденцията при правилното стечение на климатични и пазарни обстоятелства.
При пролетните култури сеитбата се ускорява, но при царевицата и слънчогледа все още има изоставане спрямо предходната година. Засетите площи с маслодаен слънчоглед са 500 313 хектара — 7,1% по-малко от миналата година. Изоставането при царевицата за зърно е по-сериозно — 10,7%, като засетите площи са 190 370 хектара. Компенсация идва от пролетния ечемик, при който е регистриран огромен ръст от 245,7%, макар общата засята площ от 6 071 хектара да показва, че се тръгва от нисък база.
Ценовата картина е смесена. Слънчогледът запазва относително силни позиции при 509 евро/тон — ръст от 4,8% на годишна база — и остава предпочитаната алтернатива за производители, търсещи по-добра рентабилност. Царевицата се търгува при 184 евро/тон, без седмична промяна, но 3% по-ниско спрямо миналата година, отразявайки глобалния натиск от рекордното южноамериканско производство. Ечемикът е при 180 евро/тон — спад от 4,3% — под натиска на нарастващото световно предлагане. Тенденциите потвърждават, че маслодайните култури продължават да изтеглят интереса на производителите за сметка на зърнените.
Слънчогледът: Не само добив — качеството решава рентабилността
В условията на конкурентен пазар и нарастващи производствени разходи качеството на слънчогледовата продукция придобива все по-голямо стопанско значение. Преработвателите поставят все по-строги изисквания за масленост и здравословно зърно, и производителите, които не могат да отговорят на тези критерии, рискуват да реализират продукцията си с ценови дисконт, който изяжда марата.
Болестите по слънчогледа — склеротиния, фомопсис, алтернария и фома — не са просто фитосанитарен проблем, а директна заплаха за рентабилността. Склеротинията може да намали маслеността с до 20%, а фомата и фомопсисът — с до 40%. Алтернарията влошава нормалното наливане на семената, което се отразява едновременно на добива и на качествените показатели. Всички тези болести при тежка проява могат да редуцират добива с до 60% — загуби, които в условията на настоящия ценови натиск могат да бъдат финансово катастрофални за стопанствата, особено за тези с по-висока задлъжнялост.
Практическото послание за производителите е ясно: навременната и качествена фунгицидна защита не е разход, а инвестиция в запазването на маслеността и търговската стойност на продукцията. При стоков пазар, в който разликата между стандартно и некачествено зърно все по-часто се отразява директно в изкупната цена, спестяването от фунгицид може да се окаже едно от най-скъпите решения в стопанската година.
Европа под натиск от торовата криза: Протест в Страсбург на 19 май
Copa-Cogeca — организацията, обединяваща европейски фермери и земеделски кооперации — организира спешен протест пред Европейския парламент в Страсбург на 19 май, точно в деня, в който Европейската комисия е планирала да представи своя дългоочакван План за действие за торовете. Поводът е директен: браншът иска реални решения, а не общи послания, и е избрал публичен натиск като инструмент за постигането им.
Исканията на Copa-Cogeca са конкретни. На първо място — временно спиране или ограничаване на допълнителни разходи, свързани с вноса на торове, като буферна мярка срещу сегашния ценови шок. На второ — по-голяма гъвкавост по нитратната директива, която в сегашния вид ограничава прилагането на алтернативни азотни източници в периоди на недостиг. Третото искане засяга стимулирането на органичните и рециклираните хранителни вещества като дългосрочна алтернатива на синтетичните торове. И четвърто — по-добро пазарно наблюдение, така че ценовите движения при торовете да бъдат следени своевременно и производителите да имат по-добра видимост при планирането на разходите.
За България тези искания са пряко относими. Цените на азотните торове са поскъпнали с близо 100% от февруари насам на глобален пазар, разтърсен от иранския конфликт. Руските производители — контролиращи около 20% от световната търговия с торове — са въвели ограничения на износа с приоритет за вътрешния пазар, а новата руска квота от 20 милиона тона за периода юни–ноември 2026 г. включва 8,7 милиона тона азотни торове, над 4,2 милиона тона амониев нитрат и около 7 милиона тона сложни торове. Прекъсването на морския транспорт е намалило около една трета от световните доставки по море. В тази среда всяко закъснение с европейска политическа реакция се превежда директно в по-висока производствена себестойност за всеки фермер в България.
Европейската комисия от своя страна е обявила намерение за въвеждане на временни извънредни мерки в подкрепа на земеделието, рибарството и транспорта заради сътресенията, породени от войната в Иран. Най-съществената предвидена мярка е покриване на до 70% от допълнителните разходи за горива и торове, натрупани вследствие на кризата. Мерките са предвидени до края на 2026 г. и ще допълват съществуващите правила за държавна помощ. Колко бързо и в каква форма ще достигнат до производителите на терен — и до българските зърнопроизводители в частност — е въпрос, на който НАЗ очаква отговор и от новия министър Абровски.
ФАО: Световното производство расте, но цените на храните се покачват за трети пореден месец
Организацията по прехрана и земеделие на ООН повиши прогнозата си за световното производство на зърнени култури през 2025 г. до 3,040 милиарда тона — с 6,0% повече спрямо предходната година. Оценките за производството на пшеница и царевица са увеличени с около 2 милиона тона, основно заради по-добри резултати в Европа, а световното производство на ориз се очаква да нарасне до рекордните 563,4 милиона тона. Световните запаси от зърнени култури в края на сезоните се прогнозират на 954,6 милиона тона — с 9,6% повече спрямо началото на сезона — с отношение запаси/потребление от 32,3%, което ФАО определя като комфортно ниво на предлагане.
Въпреки благоприятната производствена картина, индексът на цените на храните на ФАО достигна средно 130,7 пункта през април 2026 г. — с 1,6% повече от март и третото поредно месечно увеличение. Поскъпнали са растителните масла, месото и зърнените храни, докато млечните продукти и захарта са поевтинели. В сравнение с историческите нива индексът е с 2,0% по-висок от преди година, но остава с 18,4% под пика от март 2022 г.
При зърнените индексът е достигнал 111,3 пункта — ръст от 0,8% спрямо март. Световните цени на пшеницата са нараснали с 0,8%, подкрепени от сушата в части от САЩ. Царевицата е поскъпнала с 0,7% на фона на сезонно по-ограничени доставки, опасения, свързани с времето в Бразилия, и стабилното търсене на етанол. Соргото се е понижило с 4,0% заради по-слабото търсене, най-вече от Китай.
Особено значима е динамиката при растителните масла. Индексът на ФАО при тях е достигнал средно 193,9 пункта — с 5,9% повече от март и най-високото ниво от юли 2022 г. Покачват се цените на палмовото, соевото, слънчогледовото и рапичното масла. Слънчогледовото масло е подкрепено от затягащите се доставки в Черноморския регион, а палмовото — от нарасналото биогоривно търсене и опасения за по-ниско производство в Югоизточна Азия. За България, където слънчогледовото масло е ключова преработвателна суровина, тази тенденция е двустранна: по-добри реализационни цени за маслото, но и по-висока производствена себестойност при по-скъпи суровини за преработвателната индустрия.
При месото индексът е достигнал нов рекорден максимум — 129,4 пункта — с ръст от 6,4% на годишна база. Говеждото поскъпва на фона на ограничените доставки в Бразилия, свинското — при нарастващото сезонно търсене в ЕС, а птичето — поради силния интерес от африканските пазари. Млечните продукти са паднали с 1,1% спрямо март, а захарта е спаднала с 4,7% на фона на очакванията за обилни световни доставки и началото на новата бразилска реколта при благоприятни метеорологични условия.
Поглед напред: Сезонът се очертава под знака на разходите
Съвкупната картина от тази седмица очертава сезон 2026/27 под доминиращия знак на производствените разходи. Торовата криза, тригерирана от иранския конфликт, се е пренесла трайно в калкулациите на всеки стопанин — от малкия арендатор в Добруджа до едрия кооператив в Пазарджишко. Рапицата с 73% ръст на площите изпраща ясен сигнал, че когато климатичните и пазарните условия съвпадат, производителите реагират бързо. Въпросът е дали регулаторната среда ще успее да ги подкрепи своевременно — или отново ще закъснее с решения, взети след края на сезона.
Срещата на НАЗ с министър Абровски на 18 май и протестът на Copa-Cogeca в Страсбург на 19 май поставят тазседмичния политически календар в директна връзка с икономическото оцеляване на стопанствата. Следващите няколко седмици ще покажат дали новото правителство в България и европейските институции са готови за бърза и конкретна реакция — или полето ще продължи да чака решения, родени в конферентни зали.