Седмицата на българския зърнен пазар

Най-важното институционално събитие за зърнопроизводителите тази седмица е срещата на Националната асоциация на зърнопроизводителите с новия министър на земеделието Пламен Абровски на 18 май. Браншът влиза в разговора с пет конкретни искания: координационно звено за преговорите по бъдещата Обща селскостопанска политика след 2027 г., законодателни промени в поземлените отношения и кооперативния сектор, ускорена политика за напояване, яснота по механизма за така наречената „иранска помощ" за компенсиране на скока в производствените разходи, и пакет от спешни финансови мерки за стабилизиране на ликвидността в сектора. Посланието е ясно — браншът не е склонен да изчака с поредната смяна на правителството.

Торовата криза остава доминиращата производствена тема за седмицата. Цените на азотните торове почти са се удвоили от февруари насам в резултат на прекъсванията на доставките заради иранския конфликт, който е намалил около една трета от световния морски транспорт на торове. Русия — контролираща около 20% от световната търговия с торове — удължи квотата си за износ до 30 ноември в размер на 20 милиона тона, като новата квота включва 8,7 милиона тона азотни торове и над 4,2 милиона тона амониев нитрат, с приоритет за вътрешния пазар. Европейската комисия е обявила намерение за въвеждане на временни извънредни мерки, позволяващи покриване на до 70% от допълнителните разходи за горива и торове — мярка, валидна до края на 2026 г. — а Copa-Cogeca организира протест пред Европейския парламент в Страсбург на 19 май именно с искане за по-бърза и конкретна реакция от страна на Брюксел.

Агростатистиката за края на април очертава интересна сеитбена картина. Рапицата отбелязва забележителен ръст от 73,3% на годишна база до 169 754 хектара — директен резултат от благоприятните метеорологични условия при есенната сеитба и по-добрите ценови перспективи. При пшеницата има лек спад от 2,9% до 1 144 427 хектара, зимният ечемик е нараснал с 12,5% до 195 456 хектара. При пролетните култури слънчогледът изостава с 7,1% до 500 313 хектара, а царевицата — с 10,7% до 190 370 хектара. Ценово слънчогледът запазва устойчивост при 509 евро/тон — ръст от 4,8% на годишна база — докато царевицата е при 184 евро/тон с 3% спад, а ечемикът при 180 евро/тон с 4,3% спад, отразявайки глобалния натиск от рекордното южноамериканско производство.

ФАО отчита трето поредно месечно покачване на индекса на цените на храните до 130,7 пункта за април — ръст от 1,6% спрямо март. При зърнените индексът е нараснал с 0,8%, с пшеницата нагоре заради сушата в части на САЩ и очакванията за под средни валежи в Австралия, и царевицата нагоре на фона на по-ограничени сезонни доставки и опасения за времето в Бразилия. Особено значима е динамиката при растителните масла, чийто индекс достигна 193,9 пункта — най-високото ниво от юли 2022 г., с ръст от 5,9% за месеца — подкрепен от нарасналото биогоривно търсене, затягащите се доставки на слънчогледово масло от Черноморския регион и опасенията за производството в Югоизточна Азия. За производителите на слънчоглед в България тенденцията е двупосочна: по-силни реализационни цени, но и по-висока входяща себестойност.

За зърнопроизводителите практическото послание от тази седмица се свежда до три приоритета: да осигурят торова обезпеченост за новия сезон при все още нарастващи цени, да следят с внимание развитието на международните пазари — особено глобалния WASDE шок от рекордно ниското производство на твърда червена зимна пшеница в САЩ, което изпрати фючърсите рязко нагоре в средата на седмицата — и да очакват конкретни резултати от срещата с министър Абровски и от представянето на европейския план за действие при торовете. Сезонът се очертава под знака на разходите, а колко бързо ще дойде институционалната реакция ще определи дали стопанствата ще влязат в новия производствен цикъл с достатъчна ликвидност.

Глобален пазар

Докладът за производство на културите във вторник донесе един от най-големите пропуски в оценките за производството на HRW пшеница в последните години, но до петък пазарът беше върнал по-голямата част от печалбите — защото президентско обещание да се продаде на Китай „за милиарди долари“ соя без нито една подписана поръчка струва точно толкова, колкото пазарът го оцени: нищо.

Седмицата 11–15 май ще бъде запомнена основно с две събития, движещи пазара в рязко противоположни посоки: докладът на USDA във вторник, който шокира пазара с производство на пшеница със 186 млн. бушела под очакванията и изстреля KC HRW до дневния лимит, и срещата Тръмп–Си в Пекин, която генерира максимален дипломатически шум и минимален ангажимент в земеделието. До затварянето в петък пшеницата беше върнала по-голямата част от ръста от вторник, соята приключи седмицата с юлския контракт надолу с 31 цента, а царевицата — притисната между мечи WASDE и историческо разтоварване на спекулативни дълги позиции — завърши по-ниско във всички сегменти. Общият извод за седмицата е, че реален шок в предлагането на HRW пшеница в САЩ беше потвърден и преоценен, докато китайското търсене остана точно това — неизвестен фактор.

Шокът от USDA във вторник: определящият момент за седмицата и най-важният доклад за сезона

Нито едно събитие тази седмица — а вероятно и през този маркетингов сезон — не се доближи по въздействие до двойното издание на USDA във вторник. Докладът за производство на културите оцени общото производство на пшеница на 1.561 млрд. бушела, със 186 млн. бушела под средната прогноза на пазара, като HRW беше 514.8 млн. бушела, SRW — 300.9 млн. бушела, а бялата зимна — 231.8 млн. бушела. KC HRW достигна дневния лимит от 45 цента в рамките на минути, CBOT SRW се повиши с 32 до 42 цента, а MPLS пролетната пшеница скочи с 30 до 40 1/2 цента — едновременно движение до лимит или близо до лимит на две борси в рамките на една сесия. Майският WASDE добави допълнителен ефект: запасите от старата реколта в САЩ спаднаха с 3 млн. бушела до 935 млн., а запасите за новата реколта 2026/27 бяха определени на 762 млн. бушела спрямо 845 млн. очаквани — разлика от 83 млн., обусловена от шока в производството. В световен план запасите от старата реколта спаднаха с 3.91 млн. тона до 279.21 млн. тона, а новата реколта беше оценена на 275.04 млн. тона. Състоянието на зимната пшеница едновременно се влоши с 3 процентни пункта до 28% добро/отлично, като индексът Brugler500 спадна с 9 пункта до 277 — HRW щатите отчетоха среден индекс от 227, най-ниското ниво за тази седмица от поне 2000 г. SRW щатите отчетоха средно 358, най-ниско от 2019 г. Културата беше 61% изкласяла — с 16 процентни пункта над нормалното — което сигнализира за ускорено развитие вследствие на суша, съкращаващо критичния период за наливане на зърното.

Турът за качество на пшеницата в Канзас: потвърждение на данните на USDA на терен

Годишният тур за HRW пшеница в Канзас се проведе от сряда до четвъртък и отчете два последователни резултата под средните, които дадоха силна достоверност на шокиращата оценка на USDA на ниво полета. Първият ден, обхващащ северен Канзас, отчете средно 38.3 бушела на акър — най-ниският резултат за първи ден от 2023 г. и значително под 50.5 бушела от миналата година. Вторият ден, обхващащ централния и югозападния Канзас — епицентъра на сушата — отчете 39.3 бушела, също най-ниско ниво от 2023 г. спрямо 53.3 бушела година по-рано. Крайната средна стойност от 38.9 бушела — втората най-ниска от 2018 г. — доведе до оценка за общо производство от 218 млн. бушела, практически съвпадаща с оценката на USDA от 214 млн. Почти перфектното съвпадение между тура и USDA беше най-важното развитие след вторник за пшеницата: то премахна ключов източник на несигурност за допълнителен ръст, като потвърди, че данните са базирани на реални полеви условия, а не на моделни грешки. В същото време това означаваше, че пазарът няма допълнителни бичи изненади след вторник — а последвалите разпродажби от сряда до петък отразяват именно това изчерпване.

Срещата Тръмп–Си в Пекин: максимален шум, минимален ангажимент

Срещата Тръмп–Си в Пекин беше най-очакваното непланирано събитие за седмицата и последователно разочарова пазарното търсене на конкретика. В сряда соята се повиши с 2 1/4 цента в очакване на срещата. В четвъртък сутринта дойде резултатът: министърът на финансите Бесент заяви, че „соята е напълно уредена“ — израз, който пазарът веднага възприе като необвързващ дипломатически език, предизвиквайки спад от 20 до 40 3/4 цента при соята. Данните за експортните продажби в четвъртък засилиха скептицизма: продажбите на старата реколта за седмицата до 7 май бяха едва 102,059 тона — най-ниското ниво за маркетинговата година — като Китай е закупил само 66,000 тона, пренасочени от неизвестни дестинации, а не нов бизнес. В петък сутринта президентът Тръмп заяви, че Китай ще купи „милиарди долари“ соя — също толкова неясно изказване, което даде минимална подкрепа, като соята затвори сесията със спад от 13 1/4 цента. Единственият конкретен позитив от срещата беше бърза продажба на USDA от 252,000 тона соя към неизвестни дестинации в четвъртък — 120,000 тона стара реколта и 132,000 тона нова — която пазарът предположи, че е за Китай. Без потвърдени китайски покупки в седмичните данни за износ, пазарът отказа да придаде трайна стойност както на изказването на Бесент, така и на президентската подкрепа от Тръмп.

Аржентина: срив при пшеницата, повишение при царевицата — история за две култури

Две основни развития в предлагането в Южна Америка се развиха в противоположни посоки през седмицата. Борсата за зърно в Росарио прогнозира реколтата от пшеница в Аржентина за 2026/27 г. на едва 18–19 млн. тона — срив от 29.5 млн. тона през предходната година, обусловен от ограничения достъп до торове и суша, влияещи върху площите и ранното развитие. Борсата в Буенос Айрес предложи малко по-малко негативна оценка от 21.3 млн. тона, но и двете оценки представляват спад от над 8–10 млн. тона аржентинска пшеница — значително намаление на предлагането в Южното полукълбо с глобално значение, което добавя силна структурна подкрепа за пазара на пшеница в навечерието на сезон 2026/27. При царевицата динамиката беше противоположна: Росарио повиши оценката си за аржентинската реколта с 1 млн. тона до 68 млн. тона, което допринася за мечата картина на предлагането в Южна Америка. Актуализацията на CONAB в четвъртък повиши общото производство на царевица в Бразилия с 0.6 млн. тона до 140.17 млн. тона — смесен резултат, при който първата реколта се увеличи с 0.49 млн. тона, а третата реколта в северните райони с 0.77 млн. тона, докато критичната втора реколта (сафриня) беше намалена с 0.66 млн. тона, потвърждавайки, че горещите и сухи условия по време на опрашването са довели до реални загуби в добивите.

WASDE при царевицата и позициониране на спекулантите: най-мечата комбинация за седмицата

WASDE във вторник донесе нетно мечи резултат за царевицата: запасите от старата реколта в САЩ бяха увеличени с 15 млн. бушела до 2.142 млрд. бушела чрез намаление от 15 млн. бушела в използването за етанол, а първият баланс за новата реколта 2026/27 показа крайни запаси от 1.957 млрд. бушела — малко над средната прогноза на пазара от 1.942 млрд. бушела — при производство от 15.995 млрд. бушела и добив от 183 бушела на акър. Производството на царевица в Бразилия беше увеличено с 3 млн. тона до 135 млн. тона, а в Аржентина — с 7 млн. тона до 59 млн. тона от USDA — и двете над оценките на частните анализатори към момента. На фона на тази картина на изобилно предлагане, данните на CFTC, публикувани в петък, потвърдиха, че управляваните фондове са влезли в седмицата с рекордно висока нетна дълга позиция от 343,925 контракта в царевични фючърси и опции — изградена чрез 79,822 нови контракта в периода 28 април – 5 май — и са намалили тази позиция с 44,442 контракта през седмицата, приключила на 12 май. Комбинацията от мечи WASDE, голяма позиция за разтоварване и разочароващ резултат от срещата в Пекин — седмичните експортни продажби на царевица бяха едва 684,786 тона, второто най-ниско ниво за маркетинговата година и спад от 59.2% на годишна база — доведе до седмичен спад от 15 1/2 цента за юлската царевица, която приключи седмицата на $4.63. Законът за целогодишна продажба на E15, приет в Камарата на представителите в сряда, е единственият структурно положителен фактор за търсенето на царевица, макар че одобрението в Сената остава несигурно.

WASDE при соята: по-стегнат от очакваното, но пазарът не задържа ръста

WASDE във вторник донесе реална позитивна изненада при соята. Запасите от старата реколта бяха намалени с 10 млн. бушела до 340 млн. бушела — по-ниско от очакванията за непроменени нива — чрез увеличение от 20 млн. бушела в преработката, компенсирано от намаление от 10 млн. бушела в износа. Запасите за новата реколта 2026/27 в САЩ бяха оценени на 310 млн. бушела спрямо консенсус от 366 млн. и близо до долната граница на диапазона от 308–479 млн. бушела. Първоначалното производство беше 4.435 млрд. бушела при добив от 53 бушела на акър. Резултатът беше ръст от 11 до 17 цента във вторник, който доведе юлските соеви фючърси до $12.27 1/4. От този връх обаче соята се понижаваше във всяка следваща сесия: в сряда беше леко по-високо на $12.29, в четвъртък спадна с 36 1/2 цента до $11.92 1/2 след разочарованието от Пекин, а в петък затвори с още 13 1/4 цента надолу на $11.76 1/2. Преработката по данни на NOPA за април от 211.86 млн. бушела — рекорд за април и 11.37% над миналата година, но с 2.17 млн. под очакваните 214.03 млн. — добави допълнителен негативен фактор. Юлската соя приключи седмицата със спад от 31 цента, а ноемврийската — с 18 3/4 цента — рязък обрат спрямо това, което WASDE сам по себе си би предполагал.

Понеделник – стартът на седмицата и позициониране според CFTC: бичо начало

Сесията в понеделник предложи конструктивен старт за седмицата при трите култури, като позиционирането преди WASDE беше ясно видимо както в цените, така и в данните на CFTC. Царевицата се повиши с 3 до 4 3/4 цента, като управляваните фондове държаха нетна дълга позиция от 343,925 контракта — най-голямата в данните на CFTC — докато търговските участници увеличиха нетната си къса позиция с 108,804 контракта до 663,170, сигнализирайки историческо разминаване между спекулативното и търговското позициониране. Соята беше нагоре с 8 до 15 цента в началото на понеделник, като управляваните фондове държаха нетна дълга позиция от 221,617 контракта, а спекулантите при соевото масло увеличиха рекордната си позиция до 169,142 контракта. Вносът на соя в Китай през април от 8.48 млн. тона — увеличение от 40% на годишна база — предостави реален сигнал за търсене преди WASDE. При пшеницата управляваните фондове бяха преминали обратно към нетна къса позиция от 9,903 контракта в CBOT, докато спекулантите при KC пшеницата държаха нетна дълга позиция от 37,869 контракта — структура, която подготви покриването на къси позиции в KC след лимитното движение във вторник. До петък актуализацията на CFTC потвърди, че управляваните фондове в CBOT пшеница са възстановили нетна къса позиция от 19,023 контракта — увеличение от 9,120 къси позиции — докато дългите позиции при царевицата бяха намалени с 44,442 контракта до 299,483, а при соята спаднаха с 6,802 контракта до 214,815.

Експортно търсене: пшеницата стабилна, царевицата и соята се затрудняват

Данните за износа през седмицата показаха разминаване между трите култури. Ангажиментите за пшеница започнаха седмицата на 24.94 млн. тона — 102% от оценката на USDA и близо до средния темп от 103% — като докладът в четвъртък добави 133,485 тона продажби от старата реколта (Индонезия 70,000 тона, Филипини 56,000 тона) и 221,143 тона от новата реколта — вторият най-голям обем за маркетинговата година, с Мексико (79,200 тона) и Филипини (66,500 тона) като основни купувачи. Ангажиментите за царевица от 77.748 млн. тона остават с 25% над миналата година, но седмичните продажби от 684,786 тона бяха вторите най-ниски за маркетинговата година, спад от 59.2% на годишна база, което показва как високите цени и конкуренцията от Аржентина ограничават търсенето. Продажбите на соя от старата реколта от 102,059 тона бяха най-ниските за годината — ангажиментите остават с 18% под миналата година, а доставките с 23% по-ниски, без устойчиво подобрение, докато Китай остава до голяма степен извън пазара на САЩ. Продажбата от 252,000 тона към неизвестни дестинации в четвъртък беше единственият конкретен сигнал за търсене при соята през седмицата.

Обобщение на фючърсите

Пшеница — Септемврийският контракт ’26 CBOT SRW пшеница започна седмицата в понеделник на $6.07 1/2 и затвори в петък на $6.49 3/4 — нетен седмичен ръст от приблизително 42 цента за септемврийския контракт, въпреки че юлският SRW затвори само с 16 3/4 цента по-високо за седмицата, след като върна по-голямата част от ръста от 41 3/4 цента във вторник, близо до лимит. Динамиката на цените през седмицата е най-драматичната за маркетинговата година: равен понеделник, експлозия от 32–42 цента във вторник вследствие на шока от USDA и оценката за новата реколта от 762 млн. бушела, корекция от 3 1/2 цента в сряда след данните от първия ден на тура в Канзас (38.3 бушела на акър), спад от 11 3/4 до 20 цента в четвъртък след разочарованието от срещата в Пекин и допълнително понижение от 11 до 22 цента в петък, доминирано от прибиране на печалби преди затварянето. Крайният резултат от тура в Канзас — 38.9 бушела на акър, вторият най-нисък от 2018 г. насам, потвърждаващ оценката на USDA от 214 млн. бушела — и оценката на Франция от 80% добро/отлично състояние са двата основни опорни фактора за пазара на пшеница: потвърдена вътрешна криза в предлагането и признато глобално компенсиране на предлагането. Прогнозата за реколтата от пшеница в Аржентина за 2026/27 г. от 18–19 млн. тона спрямо 29.5 млн. тона миналата година остава най-значимият неизценен структурен бичи фактор за следващата седмица.

Царевица — Юлската ’26 CBOT царевица затвори понеделник на $4.56 1/4 и приключи седмицата на $4.63 за септемврийския контракт, като юлският контракт завърши със спад от 15 1/2 цента за седмицата, а декемврийският — с понижение от 12 1/2 цента. Развитието при царевицата беше определено от сблъсъка между мечия WASDE (запасите от старата реколта увеличени с 15 млн. бушела до 2.142 млрд., новата реколта на 1.957 млрд. бушела над очакванията), рекордно голяма спекулативна дълга позиция, преминаваща към разтоварване (намалена с 44,442 контракта до 299,483 според CFTC в петък), и срещата в Пекин, която не доведе до никакви ангажименти за покупки. Единственият устойчив позитив е приемането на закона за E15 в Камарата — структурно бичи фактор за търсенето на етанол от царевица — докато данните на EIA от сряда, показващи производство от 1.082 млн. барела на ден и спад на запасите с 1.15 млн. барела, потвърждават стабилно физическо търсене. Намалението на втората реколта (сафриня) в Бразилия с 0.66 млн. тона от CONAB е първото официално признание за щети, което може да стане по-значим фактор за цените с натрупването на данни от реколтата в Южното полукълбо.

Соя — Юлската ’26 CBOT соя затвори понеделник на $11.94 1/4, скочи до $12.27 1/4 във вторник след изненадата от WASDE, достигна вътрешнодневен връх около това ниво в сряда, след което се срина с 36 1/2 цента в четвъртък до $11.92 1/2 и затвори в петък на $11.76 1/2 — нетен седмичен спад от 31 цента за юлския контракт, най-слабият сред трите култури. Седмицата отразява ясно фундаменталното напрежение при соята: по-стегнат от очакваното баланс за новата реколта от 310 млн. бушела, рекордна преработка според NOPA за април, 40% ръст на китайския внос през април на годишна база и четири отделни продажби на соев шрот към Италия — всички обективно подкрепящи фактори — въпреки това юлският контракт завърши със спад от 31 цента, защото срещата в Пекин донесе изявления, а не подписани договори, експортните продажби достигнаха най-ниското ниво за маркетинговата година от 102,059 тона, а преработката според NOPA беше с 2.17 млн. бушела под очакванията. Посланието на пазара е недвусмислено: докато китайските покупки не се появят като проверими данни в седмичните отчети за износ, изрази като „соята е напълно уредена“ и „милиарди долари“ няма да бъдат отразени в цените.