Рекордният преходен остатък от 2,5 милиона тона пшеница в България, смяна на ръководството на БАБХ, европейски план за действие при торовете и прогноза на ФАО за 2% спад в световното производство на пшеница поставят сектора пред изключително предизвикателна търговска и производствена година.

Добруджа: Потенциал за добра реколта, но пазарът остава труден

Председателят на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите Радостина Жекова даде трезва оценка на пазарната ситуация тази седмица: пазарът на пшеница ще бъде много труден. Причините са ясно формулирани — в страната има 2,5 милиона тона зърно преходен остатък, а в цял свят продължават да действат редица дестабилизиращи фактори: военни конфликти, геополитическа нестабилност и липса на предварително сключени големи търговски договори. Спорадичните сделки за малки партиди, наблюдавани миналата и по-миналата година, изглежда ще се запазят като основен модел и за настоящия сезон.

На производствено ниво картината е по-обнадеждаваща, но с уговорки. Посевите с пшеница и ечемик са в сравнително добро състояние към момента, въпреки че са преминали през редица стресови ситуации — най-сериозната от тях е замръзването през март. Пшеницата има потенциал за добър добив, но това е обусловено от едно ключово условие: да няма екстремно високи температури през май и юни. Производственият потенциал е налице — въпросът е дали климатичните условия ще го позволят да се реализира.

Добруджанският съюз на зърнопроизводителите организира за втора поредна година демонстрационната платформа „Пътят на пшеницата — 50 сорта в действие", планирана за 9 юни в землището на село Бдинци. Целта е сравняване на развитието на различни български и чуждестранни сортове при идентични климатични и почвени условия. Инициативата е особено ценна в настоящия контекст — земеделците имат нужда от практическа информация за адаптивността на сортовете към засушаване и температурни крайности, за да могат да вземат по-информирани сеитбени решения в следващите стопански години.

Нов директор поема БАБХ: Проф. Светла Янчева с мандат за иновации и прозрачност

Министърът на земеделието и храните Пламен Абровски обяви тази седмица назначаването на проф. Светла Янчева за нов изпълнителен директор на Българската агенция по безопасност на храните. Досегашният директор д-р Ангел Мавровски беше освободен след двумесечна работа на поста, като министърът категорично отхвърли тълкувания за конфликт или противопоставяне — смяната е представена като естествен процес при формирането на нов управленски екип.

Проф. Янчева идва от академична среда с дълбоки корени в приложната агронаука. Завършила е Висшия селскостопански институт през 1989 г. с инженер-агрономска специалност, притежава специализация по растителни биотехнологии и от 1991 г. развива научна кариера в Института по генетично инженерство — Костинброд. От 1995 г. е в системата на Аграрен университет — Пловдив, където защитава докторат през 1997 г., от 2008 г. е доцент в катедра „Генетика и селекция", от 2016 г. — заместник-ректор, а непосредствено преди назначението е заемала поста главен секретар по институционалното сътрудничество и комуникации на университета.

При встъпването си в длъжност проф. Янчева очерта ясна управленска философия: диалог, приемственост, иновации и дигитализация — с ориентация към качеството на живот, добрата храна, традициите на българското земеделие и продоволствената сигурност. Зад тези думи стои очакването на сектора за по-ефективна агенция, способна да реагира своевременно на предизвикателства като засиленото фитосанитарно наблюдение при вноса, контрола върху нелоялните търговски практики и хармонизирането с европейските стандарти.

Торовете в ЕС поскъпват четвърто поредно тримесечие — България е сред трите изключения

Данните на Евростат за последното тримесечие на 2025 г. разкриват тревожна тенденция: цените на торовете и подобрителите на почвата в ЕС са нараснали средно с 8% на годишна база — четвърто поредно тримесечие на покачване след известното успокояване в периода 2023–2024 г. Най-сериозните ценови ръстове са отчетени в Румъния — 16,8%, Ирландия — 15,3%, и Нидерландия — 12,1%. Повишения са регистрирани в 24 от 27-те държави членки.

На този фон България прави впечатление като едно от едва трите изключения в Европейския съюз, регистрирали намаление на цените на торовете — спад от 6,1% спрямо същия период на 2024 г. Освен у нас, минимален спад е отчетен само в Хърватия и Литва — по 0,2%. Това поставя българските земеделци в относително по-изгодна позиция спрямо голяма част от европейските им конкуренти по отношение на производствените разходи, поне що се отнася до края на 2025 г.

Анализаторите свързват новото поскъпване в ЕС с нестабилните енергийни пазари, по-високите производствени разходи и несигурността при международните доставки на суровини за производство на торове — пряко следствие от иранския конфликт и ограниченията в корабоплаването. В отговор, Европейската комисия прие тази седмица дългоочаквания План за действие относно торовете — инициатива, насочена едновременно към подкрепа на производителите, укрепване на вътрешното производство и намаляване на зависимостта от внос. Конкретните мерки, сроковете и финансирането са в процес на детайлизиране, а браншът ще следи изпълнението внимателно след месеци на очакване.

Прозрачност и справедливи цени по хранителната верига: Браншът настоява за германския модел — но с ниско ДДС

Браншовата камара „Плодове и зеленчуци" (БКПЗ) подкрепи идеята на министър-председателя Румен Радев за въвеждане на германски модел на прозрачност по агрохранителната верига, но с важна уговорка. Организацията посочва, че германският модел не се изчерпва само с контрол върху ценообразуването и ограничаване на надценките — той включва и намалена ставка на ДДС от 7% върху храните, докато в България ставката остава 20%, една от най-високите в Европейския съюз. Очакването за по-ниски потребителски цени без промяна в данъчната рамка е непоследователно и икономически неоправдано, смятат от БКПЗ.

Особена тревога в сектора предизвикват сигналите, че търговски вериги в определени случаи продават продукти на цени с 5% под доставната стойност — практика, определяна от камарата като форма на дъмпинг и нелоялна конкуренция. Производителите предупреждават, че подобни механизми може временно да изглеждат в полза на потребителите, но в дългосрочен план водят до фалити на местни стопанства, концентрация на пазара и нарастваща зависимост от внос.

Показателен е примерът с доматите: вносни плодове влизат в страната на цена около 0,95 евро за килограм и достигат до крайния потребител между 4 и 4,5 евро. Когато тези продукти се предлагат под надпис „Произведено в България", щетите за местните производители са двойни — ценова и репутационна. БКПЗ настоява за пълна прозрачност по цялата агрохранителна верига, засилен митнически контрол върху реалните фактурни стойности при вноса и ефективни мерки срещу нелоялните пазарни практики. Министър-председателят Радев е предупредил публично, че ако темповете продължат, след пет години може да не останат български храни на пазара — остро предупреждение, което браншът приема като призив за незабавни действия.

Царевичната сеитба в Европа: Балканите и Украйна изостават, Унгария с 20% по-малко площи

Пролетната сеитбена кампания с царевица е близо до приключването си в повечето части на Европа, но климатичните условия продължават да поставят предизвикателства в редица региони. Най-сериозните забавяния се наблюдават на Балканския полуостров и в Украйна, като проблемът е комплексен — съчетание от влажно начало на пролетта, студено и сухо продължение, и в някои зони — измръзване на вече поникнали растения.

В Румъния сеитбената кампания стартира по-късно поради влажното време в края на март и началото на април. Въпреки че е почти завършена, тя изостава от обичайния график, а прогнозите сочат намаление на площите с около 20% — цифра, която кореспондира с данните от Bloomberg за страната, посочени по-рано тази седмица. В България кампанията също се забави, но по-топлите температури през май подпомогнаха поникването и ранния растеж на царевицата. Изоставането спрямо нормата остава, но не е от същия мащаб като в Румъния и Унгария.

Особено неблагоприятна е ситуацията в Унгария. Много сухите и прашни почви са повлияли негативно върху поникването, след застудяването в края на април се отчитат и повреди от измръзване на листата, а площите с царевица се очаква да намалеят с около 20%. Подобна е и картината в Австрия и Чехия, където сеитбата е приключила при много сухи условия и са необходими спешни валежи за нормално развитие. В Германия и Франция сеитбата е почти завършена и в двата случая изпреварва обичайния график, но дефицитът на валежи в южните райони вече генерира неравномерно поникване на посевите.

Почвената влага — критичният фактор за европейската реколта

Докладът на Съвместния изследователски център към Европейската комисия (JRC Mars) за май очертава продължителния недостиг на валежи като основния проблем пред Централна, Източна и Северна Европа. В Германия, Австрия, Чехия, Словакия, Словения, Хърватия и Унгария валежите остават под нормата още от март. В Източна Полша и Южна Швеция продължителната суша намалява запасите от почвена влага, а в Западна Украйна дефицитът допълнително влошава условията.

Рапицата е претърпяла допълнителни щети от закъснелите застудявания в края на април и началото на май. В Полша, Чехия и Литва температурите локално паднаха под минус пет градуса по Целзий по времето на цъфтежа, което е намалило броя на цветовете и плодовитостта. Локални щети от слани се отчитат и в Унгария, Източна Словакия и Западна Румъния, като най-силно е пострадала именно рапицата. За България, чиито рапични площи са нараснали с 73% на годишна база до 169 754 хектара тази стопанска година, тези регионални сигнали са косвено добра новина — по-слабото производство в Централна иИзточна Европа може да подкрепи изкупните цени.

ФАО: Световното производство на пшеница ще намалее с около 2%

Организацията по прехрана и земеделие на ООН понижи прогнозата си за световното производство на пшеница до 817 милиона тона — с около 2% под нивото от предходната година, макар да остава над средното за последните пет години. Основен натиск върху сектора оказват по-високите цени на енергията и торовете след фактическото затваряне на Ормузкия проток. В комбинация с относително ниските цени на пшеницата, това свива маржовете на производителите и може да доведе до ограничаване на площите и по-ниски нива на торене в редица страни.

В регионален план сушата и намалените площи натежават върху перспективите в САЩ, където USDA вече посочи рекордно ниски добиви при твърдата червена зимна пшеница. В Канада също се очаква спад. Изключения в обратна посока са Индия — насочваща се към рекордна реколта — и Китай, Пакистан, Турция и Иран, където се очакват над средни добиви. Северна Африка показва признаци на възстановяване след две поредни засушавания, благодарение на обилните валежи от декември насам. В Южното полукълбо обаче растат опасенията за евентуалното явление Ел Ниньо, чийто ефект вече се отразява в понижена австралийска прогноза.

Поглед напред: Сезонът изпитва производителите от всяка страна

Тази седмица убедително потвърди, че 2026/27 стопанска година е белязана от едновременно действащи рискове в почти всяко измерение на зърнопроизводството. Трудните пазарни условия, очертани от Добруджанския съюз на зърнопроизводителите, не са локален феномен — те са отражение на глобална среда, в която торовата криза вдига входните разходи, климатичните аномалии намаляват добивите в ключови региони, и търговската несигурност ограничава предварителните договорни ангажименти. За производителите в България практическият отговор остава същият: максимална агрономска грижа за вече засетите култури, внимателно управление на наличните запаси от пшеница в контекста на тежкия пазар, и активно участие в диалога с министерство и агенции — включително с новото ръководство на БАБХ — за да се осигури навременна и адекватна институционална подкрепа за сектора в критичния период до жътва.