Българското зърнопроизводство навлиза в нова фаза на изпитания. След месеци на засушаване, високи разходи и ниски изкупни цени, секторът се намира в най-тежкото си положение от десетилетие насам. Добивите от царевица и слънчоглед са свити до критични нива, а финансовият натиск принуждава мнозина фермери да търсят спасение чрез преструктуриране и намаляване на рентите.
Председателят на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) Илия Проданов очерта драматичната картина: „Цените на зърното се върнаха 10–15 години назад, докато разходите са на най-високите нива за последните 30 години. Над 90% от колегите изпитват сериозни финансови затруднения, а 37% от стопанствата са фалирали през последните пет години.“ По думите му единственото перо, върху което фермерите все още могат да влияят, е рентата – най-сериозният им разход. „Преминахме пределната точка – когато продаваме на загуба, не можем да плащаме очакваните високи наеми,“ заяви Проданов, подчертавайки, че рентите неминуемо ще се понижат през следващата година.
Основният спасителен механизъм, според него, е напояването – тема, която се обсъжда от десетилетия, но без реални действия. Въпреки предвидените в бюджета 350 милиона лева, средствата така и не са усвоени. „Напояването е химера, ако не се обединим всички по веригата – от фермери до институции. Без вода няма производство, а без производство няма икономика,“ предупреди председателят на НАЗ.
Кризата в сектора засяга не само земеделците, но и всички свързани индустрии – от преработватели и доставчици на техника до търговци на препарати. В тази ситуация браншът настоява държавата да приеме спешни законодателни промени и да постави напояването като национален приоритет.
На този фон технологичните решения се превръщат в лъч надежда. Компанията „Байер България“ демонстрира в русенското село Бръшлен как модерните поливни системи, съчетани с новите хибриди царевица DEKALB®, могат да преобърнат резултатите. На демонстрационните полета хибридите DKC4933 и DKC5342 достигнаха рекордни 1620 кг/дка при поливни условия – впечатляващо постижение в година, белязана от силен климатичен натиск.
„Фермерите, които инвестират в напояване, заслужават най-добрите технологии. Устойчивото земеделие е възможно, когато има партньорство между фермери, компании и институции,“ заяви Преслава Скорчелиева от Байер. Компанията предлага цялостен подход – от подбора на устойчиви хибриди до консултации и изграждане на ефективни поливни стратегии.
Въпреки тежките условия, есенната сеитба в страната напредва. В Добричка област вече са засети близо 600 000 дка с пшеница и 95 000 дка с ечемик, показват данни на Министерството на земеделието. Макар и със закъснение заради дъждовете, кампанията върви стабилно, а стопаните се надяват на по-добри климатични условия през зимата. През миналия сезон регионът отчете среден добив от 652 кг/дка пшеница – резултат, постигнат въпреки необичайните климатични колебания.
В други райони обаче трудностите продължават. В Разградско фермерите изчакват с продажбите на пшеница, тъй като пазарните цени – около 34–35 ст./кг – са под себестойността. Според Маломир Власов, председател на Сдружението на зърнопроизводителите от Лудогорието, царевицата е в трагично състояние и все повече стопани я заменят с рапица. „От 2020 г. не съм чул някой да се похвали с добра реколта от царевица. Единственият начин да оцелеем е да намалим рентите,“ коментира Власов. В региона те се движат между 70 и 90 лв./дка, но очакванията са догодина да паднат още.
По официални данни на МЗХ, до края на октомври са прибрани близо 99% от площите със слънчоглед. Средният добив е 157 кг/дка – с 1 кг повече от миналата година. За сметка на това производството на царевица за зърно бележи срив от близо 38% спрямо 2024 г., с 225 кг/дка среден добив – с 50 кг по-малко на декар. Засетите площи са се свили с над 20%, а производството е намаляло от 1,3 млн. т на едва 824 хил. т.
Тези цифри потвърждават драматичната тенденция – българското земеделие страда не само от сушата, но и от липсата на дългосрочна държавна политика за справяне с нея.
Въпреки всичко, сред фермерите има и умерен оптимизъм. Благодарение на есенните валежи, рапицата, засята през август и септември, се развива добре и отново намира място в сеитбооборота. Маслодайната култура, чийто интерес бе намалял през последните години, се превръща във все по-привлекателна алтернатива на царевицата.
В заключение, секторът се нуждае от синхронизирани усилия между фермери, частен бизнес и държава. Без стратегическа инвестиция в напоителни системи и без адаптация към климатичните реалности, българското земеделие рискува да загуби конкурентоспособността си в рамките на Европа. Но ако технологиите, иновациите и общият натиск доведат до реформа, страната може да се превърне в пример за устойчиво зърнопроизводство в региона.