Българският зърнен пазар навлиза в края на октомври с отчетливи контрасти между отделните култури и региони. Докато пшеницата бележи ръст в добивите и реколтираните площи, сушата и високите производствени разходи продължават да натежават върху производството на царевица и слънчоглед. Секторът се намира в състояние на тревожна неустойчивост, а фермерите от Добруджа предупреждават за опасност от пустеещи земи, ако не бъдат предприети навременни мерки за стабилизиране на производството.

По данни на Министерството на земеделието и храните (МЗХ) жътвата на есенниците е приключила, като производството на пшеница достига 7 318 049 тона, или 8,3% ръст спрямо 2024 г. Повишението се дължи както на увеличени площи, така и на по-висок среден добив. Противно на положителния резултат при пшеницата, царевицата за зърно бележи спад от 39%, причинен от съчетание между сушата през лятото и намалените площи за засаждане. Ожънати са 82% от нивите, като добивът спада от 275 кг/дка през 2024 г. до 225 кг/дка през 2025 г., което представлява намаление с над 18%.

В същото време слънчогледът демонстрира известна стабилност – реколтата е прибрана от над 97% от площите, а добивите надвишават миналогодишните с около 2%. Средният добив достига 157 кг/дка, което е минимално увеличение от 1 кг спрямо 2024 г. Производството на маслодайния слънчоглед се оценява на 1,47 млн. тона, или с 2,7% повече спрямо предходната година.

На ценовия фронт тенденциите остават смесени. Хлебната пшеница се търгува на 343 лв./тон, а фуражната на 327 лв./тон, което означава поевтиняване съответно с 7,5% и 5,8% на годишна база. Царевицата обаче поскъпва – достигайки 389 лв./тон, което представлява ръст от 4% спрямо октомври 2024 г. и 1,3% на седмична база. Икономическият ефект от тези разлики е осезаем: увеличеното производство на пшеница носи допълнителни приходи от около 95 млн. лв., докато загубите от царевицата възлизат на около 89 млн. лв.

Министърът на земеделието Георги Тахов коментира, че при текущите пазарни условия пшеницата частично компенсира загубите от царевицата, но печалбите в сектора остават под очакваните. Според анализа на МЗХ, високите производствени разходи за семена, торове и препарати, комбинирани с намалени добиви, изтъняват рентабилността на стопанствата. Затова към Европейската комисия е изпратено искане за активиране на Кризисния резерв на ЕС, за да се осигури финансова помощ за фермерите, засегнати от сушата.

Регионът на Добруджа остава най-тежко пострадал. Местните земеделци отчитат изключително ниски добиви – по 160–180 кг/дка слънчоглед и 280 кг/дка царевица, а цените не покриват разходите. По данни на Асоциацията на българските зърнопроизводители – 2006, приходите вече са по-ниски от разходите, а банковите кредити са спрени. Според изпълнителния директор на организацията Коста Костов, междуфирмената задлъжнялост се задълбочава, а липсата на ликвидност поставя под въпрос новата сеитба. „Жизнено важно е да се предоговорят кредитите с банките. Иначе ще има пустеещи земи – нещо немислимо за добруджанците“, предупреди той.

Въпреки финансовия натиск, фермерите в региона вече започнаха есенната сеитба на пшеница, възползвайки се от добрата влага в почвата и подходящите температури. Но въпросът остава докъде ще стигнат техните възможности без реална подкрепа от държавата и банките.

На международен план, Европейската комисия обяви влизането в сила на новото Споразумение за задълбочена и всеобхватна зона за свободна търговия (ЗВЗСТ) между ЕС и Украйна. Актуализираният режим предвижда поетапно либерализиране на търговията с аграрни продукти, но и въвеждане на нови защитни клаузи за чувствителни европейски сектори като зърното, млякото и птиците. Украйна ще трябва ежегодно да докладва напредъка си в синхронизирането на производствените стандарти с европейските, включително по отношение на употребата на пестициди, ветеринарни лекарства и хуманното отношение към животните.

Според анализите на JRC (Съвместния изследователски център на ЕК), България и Румъния са сред най-засегнатите държави в Югоизточна Европа от неблагоприятното време това лято. Добивите на царевица за зърно са най-ниските от 2007 г. насам, а при слънчогледа – близки до миналогодишните. Прекомерната влажност в някои райони, последвана от суша, забави сеитбата и намали потенциала за развитие на културите.

Пред българския зърнен сектор стои сложна задача – да запази устойчивост в условия на пазарен натиск, климатични предизвикателства и висока задлъжнялост. Въпреки локалните затруднения, наличието на по-високи добиви при пшеницата, стабилизирани цени при слънчогледа и перспективата за нови европейски мерки дават известна надежда за възстановяване.

Но фермерите са единодушни – без навременна намеса на държавата и гъвкаво банково финансиране, идната стопанска година може да се превърне в една от най-трудните за българското земеделие от последното десетилетие.