Българският зърнен пазар преминава през едни от най-големите си изпитания за последното десетилетие, като комбинацията от климатични сътресения, спадове в добивите и бавната адаптация към новите технологии оставят своето отражение върху сектора.

Тежките климатични условия през лятото оказаха значително въздействие върху икономиката на региона. Според проучвания, сушите и горещите вълни са коствали на България, Кипър, Гърция и Малта над 1% от икономическото им производство. Загубите за целия ЕС надхвърлят 43 млрд. евро само за това лято, като се очаква щетите да достигнат 126 млрд. евро до 2029 г. Това пряко се отразява на селскостопанското производство у нас, особено на чувствителните пролетни култури.

При слънчогледа жътвата върви по-бавно от обичайното. Към 11 септември Министерството на земеделието отчита реколтирани площи от 621 хил. ха от общо 948 хил. ха за прибиране. Средните добиви са едва 153 кг/дка – значително по-ниски от историческите върхове от над 240 кг/дка през 2018 г. и 2021 г. Анкетите сред фермерите потвърждават тази негативна тенденция, като близо половината стопани докладват резултати между 100 и 200 кг/дка, а една трета – под 100 кг/дка.

Картината при царевицата е още по-притеснителна. За последните десет години средните добиви са намалели наполовина – от 540 кг/дка през 2015 г. до 249 кг/дка тази година. Спадът се обяснява с комбинация от екстремни климатични условия, недостиг на вода и липса на достатъчно ефективни системи за напояване. Това поставя стопаните в изключително тежка ситуация и кара мнозина да преосмислят бъдещото място на царевицата в сеитбооборота.

Паралелно с това, българското земеделие все повече осъзнава нуждата от иновации и дигитализация. Според доклад на Европейската комисия 93% от анкетираните фермери вече използват поне един ИТ инструмент в ежедневната си работа, а 76% очакват цифровизацията да донесе реални икономически ползи. Въпреки напредъка обаче, високите разходи за по-специфични технологии и недостатъчната инфраструктура остават бариера, особено за по-малките стопанства.

В условията на климатичен натиск и колебливи добиви, българските фермери се изправят пред необходимостта да адаптират своите практики към новата реалност. Секторът ясно демонстрира, че бъдещето ще зависи не само от устойчиви сортове и подобрено напояване, но и от инвестиции в дигитални решения, които да подпомогнат управлението на риска и да осигурят по-висока конкурентоспособност на пазара.