БЪЛГАРСКИ ПАЗАР

Обнадеждаващи добиви, но сянка на ценови натиск и суша надвисва над пазара

Изминалата седмица донесе редица новини и сигнали, които очертават както стабилност, така и предизвикателства пред българския зърнен сектор. От една страна, жътвата в Добруджа започна при добри агротехнически условия и с добиви, които надхвърлят тези от 2024 г. – ръст между 10 и 15% според данни от Добруджанския земеделски институт. Благоприятната почвена влага и устойчивите сортове пшеница играят ключова роля в това развитие. От друга страна, слънчогледовите посеви започват да изпитват натиск от засушаването, като надеждите са насочени към предстоящите валежи през следващите 10–15 дни, които биха могли да спасят добивния потенциал.

Ценовите тенденции на вътрешния пазар показват стабилност със слаби признаци на спад, особено на фона на очакваната рекордна световна реколта за 2025/26 г. според ФАО. Спад от 1.5% в международните цени на царевица и ечемик е налице, а пшеницата единствено се повишава слабо, поради тревогите за добивите в ЕС и Русия. Това обуславя нуждата от внимателна ценова стратегия и гъвкавост в реализацията от страна на българските производители.

На политическо ниво България отбеляза стратегически напредък със сигурното влизане в еврозоната от 1 януари 2026 г., но паралелно се включи и в регионални усилия за ревизия на безмитния внос от Украйна, който оказва натиск върху местния пазар. Заедно с Унгария, Полша, Румъния и Словакия страната ни настоява за по-силен защитен механизъм и компенсации за засегнатите фермери. Подобна позиция е логично продължение на усилията за стабилност в агросектора на фона на силната конкуренция от Черноморския регион.

Цените на земеделската земя и рентите също показват интересна динамика. През 2024 г. средната цена на декар нива достигна 1697 лв. (+5.9%), като най-висока е в Североизточна България (2511 лв./дка), а най-евтина – в Сливница (126 лв./дка). Средната арендната цена остава 60 лв./дка, като в някои региони има спад, но Североизточният район запазва водеща позиция с 78 лв./дка.

МЕЖДУНАРОДЕН ПАЗАР:

Макроикономически и политически промени преначертават търговските потоци

Основно събитие беше рязкото свиване на руския износ на пшеница, който достигна най-ниските си юлски нива от 2008 г. насам. Забавянето бе причинено от бавна жътва, логистични затруднения на терминалите и силно поскъпнал рубла, което сви маржовете на износителите и намали стимулите за продажби. Допълнително утежняващ фактор бе начисляването на демерейдж такси в претоварените руски пристанища, където кораби чакаха товари, които или липсваха, или бяха задържани от фермери с надежда за по-високи цени. Това „задръстване“ в Черноморския коридор доведе до затягане на световното предлагане на пшеница, особено за купувачите от Близкия изток, Африка и Азия, които зависят от руския износ.

В Европейския съюз Румъния официално изпревари Франция и стана водещ износител на зърно в ЕС за сезон 2024/25. Силното експортно представяне на страната отразява благоприятните метеорологични условия и разширената логистична инфраструктура, но също така подчертава слабостта на френското производство, засегнато сериозно от непостоянни валежи и болести по растенията. Общото количество изнесена мека пшеница от ЕС спадна с 35% на годишна база, докато вносът на царевица нарасна с 4%, което показва нарастваща зависимост от външни доставчици – най-вече Украйна, САЩ и Канада.

Напрежението в търговските отношения Китай–САЩ–Бразилия ескалира след въвеждането на нови американски мита върху бразилски стоки, което може да засегне конкурентоспособността на бразилската соя и говеждо месо на световните пазари. Този ход вероятно ще е в полза на аржентинските износители, особено в сегмента на соевия шрот, където те вече се опитват да си възвърнат пазарни дялове, загубени по време на предишни суши. Междувременно китайските купувачи коригират своите стратегии за снабдяване, за да намалят рисковете от метеорологични събития и търговски ограничения, докато вътрешното търсене на продукти на соева основа отслабва поради съкратения срок на годност и логистичните проблеми във наводнените райони.

Дългосрочно значимо развитие дойде с пускането на собствен флот от баржи по река Дунав от китайската компания COFCO International в Румъния. Новата флотилия свързва вътрешни силози директно с пристанище Констанца, подобрявайки износа от Централна и Източна Европа към глобалните пазари. Това подчертава стратегическото значение на речната логистика като алтернатива на задръстени пътища и железопътни линии, особено в условия на глобални затруднения с доставките и нови екологични регулации.

Европейската комисия предложи въвеждането на квоти за вноса на украинска пшеница през сезон 2025/26, с което предизвика дебати относно протекционизма на пазара. Ако бъдат приети, тези квоти биха могли да ограничат достъпа на Украйна до пазара на ЕС точно в момент, когато страната се опитва да възстанови изгубени обеми заради войната и метеорологичните сътресения. Макар че политиката все още е в процес на преглед, тя отразява нарастващата загриженост на ЕС за ценовата стабилност и конкурентоспособността на местните фермери в труден производствен сезон.

Валутната волатилност също оказа влияние върху търговските потоци. Укрепването на рублата и колебанията на аржентинското песо въведоха допълнителна несигурност за износителите и вносителите, повлиявайки на хеджиращото поведение и преговорите по договори. Едновременно с това повишаващите се цени на торовете, подхранвани от нестабилността в Близкия изток, започват да влияят върху решенията за сеитба за сезон 2025/26. Някои производители вече сигнализират за възможно намаляване на използването на торове, което би могло да намали добивите през следващата година и да пренастрои глобалното търсене на аграрни ресурси.

Движения в цените и перспективи за фючърсите

Фючърсите на Чикагската борса за зърно (CBOT) демонстрираха колебливо поведение през седмицата, под влиянието на смесени сигнали – силни експортни данни от една страна и предизвикателства в предлагането от друга.

Фючърсите на пшеницата започнаха в понеделник при $5.54 ½ за бушел (септемврийски договор 2025), повишиха се със 7 ½ цента в четвъртък, но отстъпиха с 3 ¼ цента в ранната търговия в петък. Пазарът остава ограничен от намалено глобално предлагане, особено от Русия и Украйна, както и от свиване на засетите площи и по-слабо вътрешно производство в САЩ.

Царевицата започна седмицата при $3.99 ¼ за бушел, отразявайки стабилно движение на фона на разнопосочни сигнали в четвъртък. Пазарът получи подкрепа от стабилно търсене и намалени площи, но продължаващият стрес в Северните равнини и конкуренцията от Южна Америка ограничаваха възможностите за поскъпване.

Соята стартира седмицата при $10.12 ½ за бушел. Въпреки повишение от 3 ½ цента в четвъртък, фючърсите отстъпиха с 5 цента в петък поради опасения от отслабване на търсенето, свързано със съкратен срок на годност в Азия и спад в китайското потребление. Увеличеното предлагане от Бразилия и стабилната прогноза на USDA за оставащите запаси в САЩ засилиха предпазливото поведение на участниците на пазара.

Волатилно време и регионален стрес върху посевите

Метеорологичните условия продължиха да доминират в пазарните очаквания в основните производствени региони, създавайки комбинация от подкрепа и несигурност за търговците. В Съединените щати разпръснати валежи в Средния Запад осигуриха временно облекчение в някои райони, особено за царевицата и соята, които навлизат във фаза на опрашване. Въпреки това, широко разпространената суша в Северните равнини засили опасенията за пролетната пшеница и соята. Обхватът на засегнатите от суша райони се увеличи до 35% за пролетната пшеница и 9% за соята, което внесе възходящ натиск върху иначе колебливите пазари.

В Украйна прогнозите сочеха продължителна суша в южните и югоизточните области през следващите 10–15 дни. Макар че се очакваха валежи в западните и северните части, анализаторите предупредиха, че това може да забави прибирането на ранните култури, без да облекчи особено влаговия стрес за царевицата и слънчогледа. Пожълтяване на листата и преждевременно стареене на слънчогледовите полета повишиха тревогата, макар че националното състояние на царевичната реколта остава „добро“.

В Русия жътвата продължи да изостава значително спрямо миналогодишното темпо. По-ниски от нормалните температури и забавено прибиране на реколтата доведоха до отслабване на износа, а логистичните затруднения в портовете и терминалите влошиха ситуацията. От другата страна на земното кълбо някои части на Китай се борят с наводнения на север и суша в южните региони като Гуанси, което поставя под напрежение както зърнените, така и маслодайните култури. Междувременно Аржентина се възползва от навременни валежи, които подобриха влагата в почвата за пшеницата, подпомагайки сеитбата и намалявайки напрежението върху зимните култури.

Актуализирани оценки за световното производство на култури

Оценките за производството на земеделски култури в САЩ претърпяха значителна корекция тази седмица, като анализаторите очакват добивът от всички видове пшеница да спадне до 1.907 милиарда бушела, главно поради намалени площи с зимна пшеница. За царевицата се предвижда намаление от 75 милиона бушела в резултат от съчетание на по-ниски засети площи и неблагоприятни метеорологични условия. Производството на соя също е коригирано леко надолу — с около 7 милиона бушела.

В Южна Америка, прогнозата за производство на царевица в Бразилия за сезона 2024/25 беше ревизирана нагоре до 132.3 милиона тона, докато добивът на соя беше коригиран леко надолу до 169.49 милиона тона. Експортът на соя за юли е прогнозиран на 11.93 милиона тона — значително над 9.6 милиона тона, изнесени през юли 2024 г. Износът на соев шрот също е стабилен, достигайки 2.19 милиона тона. За сметка на това, износът на царевица се очаква да намалее до 4.34 милиона тона, което отразява промяна в търговската стратегия и управлението на наличностите.

Пшеницата в Аржентина показва значителен напредък, като 91% от предвидените 6.7 милиона хектара вече са засети. Жътвата на соята е почти приключила, като добивите се очакват да достигнат 50.2 милиона тона. При царевицата жътвата е завършена на 70.4%, с очакван общ добив от 49 милиона тона.

Роля на Черноморския регион в глобалната търговия със зърно

Черноморският регион продължава да затвърждава стратегическата си роля в оформянето на глобалния зърнен пазар чрез значителни постижения както в износа, така и в инфраструктурата. Румъния официално се превърна в най-големия износител на зърно в Европейския съюз за сезон 2024/25, изпреварвайки Франция с 5.48 милиона тона изнесена мека пшеница, заедно с 2.07 милиона тона ечемик и 1.23 милиона тона царевица. Тези обеми отразяват не само добри реколти, но и благоприятна логистична инфраструктура, подсилена от разширени речни и пристанищни мрежи, които ефективно свързват вътрешното производство с международните пазари.

Една от най-важните инфраструктурни промени е стартирането от страна на COFCO International на специализирана флотилия от баржи по река Дунав. С четири тласкача и 29 баржи за зърно, новата флотилия свързва девет вътрешни силоза директно с пристанище Констанца — основното дълбоководно пристанище на Румъния. Всяка баржа заменя до 70 камиона, осигурявайки по-устойчива и рентабилна алтернатива за бързо транспортиране на големи количества зърно. Това се вписва в по-широка регионална тенденция за укрепване на логистичните коридори от Централна Европа към Черно море, утвърждавайки оста Дунав–Констанца като ключова артерия в световния зърнен поток.

Междувременно състоянието на културите в региона на Черно море остава нееднородно поради нестабилни климатични условия. В югозападна Русия разпръснатите валежи оказват ограничена подкрепа на зимната пшеница, въпреки че добивите в Ростов и Краснодар изостават спрямо миналата година. В Ставропол обаче се наблюдава по-добър потенциал. В Украйна метеорологичните различия продължават да създават контраст — централните и западните части получават валежи, които облагодетелстват царевицата и слънчогледа, докато южните райони страдат от продължаваща суша, повишавайки опасенията за крайните добиви. Според Украинския хидрометеорологичен център по-голямата част от културите от царевица и слънчоглед остават в добро състояние, въпреки че вече се появяват признаци на стрес като пожълтяване на листата.

С поглед към бъдещето, се очаква регионът да увеличи значително ролята си на пазара на маслодайни култури. Прогнозите сочат рекордни реколти от слънчоглед и рапица за 2025/26 година, подкрепени от разширени площи в Русия и Югоизточна Европа. Особено важно е, че Украйна се очаква да преработва 98% от слънчогледовата си реколта вътрешно, насочвайки се към износ на продукти с по-висока добавена стойност като олио и шрот, вместо на сурови семена. Тази тенденция може да промени търговската динамика на пазара на маслодайни култури в ЕС и глобално, особено ако е подкрепена от стабилни климатични условия и непрекъсната логистика. Въпреки това, геополитически рискове, промени в регионалните политики и квоти на ЕС за украинската пшеница остават важни фактори за наблюдение през следващата маркетингова година.

Перспективи и стратегически съображения

Предстоящата седмица ще продължи да тества устойчивостта на пазарите. Времето в САЩ остава централен фактор, особено след като Средният Запад и Централните равнини навлизат в критични етапи от развитието на културите. Всяко отклонение от очакваните валежи или температурна стабилизация може бързо да промени прогнозите за добивите и цените.

На глобално ниво вниманието остава насочено към експортния капацитет на Русия, напредъка на жътвата в Украйна и политическите развития в рамките на ЕС. Инвестицията на COFCO в логистиката по Дунав в Румъния показва трансформация на веригата за доставки в дългосрочен план, като вътрешните речни маршрути набират предимство пред наземния транспорт.

Геополитическата несигурност, покачващите се цени на торовете и еволюцията на търговските отношения – особено между Китай, Бразилия и САЩ – също ще формират пазарните нагласи. Участниците на пазара трябва да следят отблизо както твърдите данни, така и меките сигнали, тъй като се очаква волатилността да остане висока през пиковия сезон за вегетация и транспорт.