Български пазар: напрежение между климатични удари и институционални кризи

Земеделският сектор в България преминава през изключително труден период, белязан едновременно от политическо напрежение и катастрофални резултати при ключови култури. Докато Европейският парламент работи върху реформи на Общата селскостопанска политика, насочени към облекчаване на бюрокрацията и по-голяма подкрепа за малките и средни стопанства, в страната зърнопроизводителите излизат на протест и настояват за оставки на водещи фигури в земеделското министерство. Липсата на дългосрочна стратегия за напояване и адаптация към климатичните рискове изостря несигурността на стопаните.

Ситуацията на терен ясно подчертава кризата. В Добруджа, традиционно смятана за житницата на България, жътвата на царевицата бе съпроводена от поройни дъждове, но и без тях прогнозите за рекордно ниски добиви се сбъднаха. Средните резултати паднаха до едва 218 кг/дка, далеч под нивата от предходните години, което вещае нов отрицателен рекорд за региона. Слънчогледът също не успя да компенсира загубите – при среден добив от 170 кг/дка производството остава ограничено, макар някои общини да отчетоха малко по-добри резултати.

Картината е сходна и в други райони. В Ловешка област слънчогледът показа относително по-добри резултати със среден добив от 180 кг/дка, но царевицата се срина до 195 кг/дка, значително под миналогодишните нива. В Монтана сушата нанесе още по-тежък удар – царевичните добиви се стопиха до едва 126 кг/дка спрямо 397 кг/дка година по-рано, а слънчогледът даде средно 132 кг/дка. Липсата на напоителни системи бе посочена като ключов фактор за този драматичен спад.

На този фон финансовият натиск върху фермерите нараства. Слабите добиви директно поставят под риск изплащането на ренти, задължения към доставчици и обслужване на кредити. За мнозина производители това означава екзистенциална заплаха за продължаването на дейността, а за по-малките семейни стопанства – дори и опасност от фалит.

Контрастът със световната картина е особено остър. Докато България бележи рекордно ниски резултати при царевицата, ФАО прогнозира глобално производство на зърнени култури от близо 2,971 млн. тона за 2025 г., най-големият ръст от 2013 г. насам. САЩ се очаква да отчетат рекорд при царевицата, а Австралия, Русия и ЕС повишават оценките си за пшеницата. За ориза също се предвижда рекордно производство.

Българският пазар така остава разкъсван между две реалности – глобална перспектива за растеж и локални резултати, които вещаят задълбочаване на кризата. Слънчогледът дава известна надежда за частично облекчение, но катастрофалните резултати при царевицата изискват спешни структурни мерки – от инвестиции в напоителни системи до нови аграрни политики, които да гарантират бъдещата конкурентоспособност на сектора.

Динамика на цените

Ценовите движения отразиха тези фундаментални промени.
• Пшеница: Декемврийските контракти за Чикагска мека червена зимна пшеница (SRW) за 2025 г. се задържаха около $5.06½/бу, като слабостта в началото на седмицата бе свързана със закъснения в износа от ЕС, конкуренцията от Черноморския регион и смесените метеорологични прогнози в САЩ. Пролетната пшеница от Минеаполис продължи да се представя малко по-добре, макар твърдата червена зимна (HRW) да следваше по-слабия тон. Притесненията за времето в Австралия добавиха базова подкрепа.

• Царевица: Декемврийската царевица за 2025 г. се търгуваше около $4.18¼/бу, под натиск от силния темп на жътва в САЩ и агресивната експортна линия на Бразилия. Умерено понижените очаквания за внос на царевица от Китай също натежаха върху настроенията, докато положителните данни за производството на етанол донесоха известно облекчение.

• Соя: Ноемврийските контракти за соя 2025 г. се установиха на $10.22¼/бу, колебаейки се в зависимост от валежните перспективи в Южна Америка и волатилността при растителните масла. Цените на соевия шрот отслабнаха, докато соевото олио се колебаеше в отговор на данните за запасите от палмово масло и новините за биодизела. Септемврийските данни на MPOB показаха, че запасите от палмово масло в Малайзия са се увеличили с 7.2% до 2.36 млн. т (почти двугодишен връх), което ограничи краткосрочния оптимизъм въпреки дългосрочния растеж на търсенето на биодизел в Индонезия.

За седмицата пшеницата отчете нетни загуби на основните американски борси, царевицата завърши с леко повишение, а соята разшири ръста си, подкрепена от силното темпо на сеитба в Бразилия и спекулациите за възможни китайски покупки. От началото на годината соята остава едно от малкото светли петна в комплекса с ръст от 2%, докато пшеницата и царевицата остават с 7–12% по-ниски, отразявайки продължаващото глобално изобилие.

Политики и търговски развития

Русия остана в центъра на световните новини за зърнената политика. Плаващият „амортисьор“ на Москва намали износното мито за пшеница с около 20% за периода 8–14 октомври, като митото за царевица също бе понижено, а за ечемика бе запазено на нула. Това потвърди обилния износен потенциал на региона, след като вече са ожънати близо 130 млн. тона зърно спрямо цел от 135 млн. тона. Въпреки краткосрочния излишък, руските власти посочиха, че засетите площи с пшеница през 2025 г. може да намалеят с над 6%, тъй като фермерите се насочват към маслодайни култури — сигнал, че бъдещото предлагане може да се свие, ако цените не стимулират производството на зърно.

Аржентина промени глобалните очаквания с по-силна прогноза за производство. Борсата в Росарио повиши прогнозата си за пшеница 2025/26 до 23 млн. тона от 20 млн., изравнявайки историческия максимум за страната. Производството на царевица е фиксирано на рекордните 61 млн. тона, а соята – на 47 млн. тона, което затвърждава ролята на Южния конус като водещ износител. Напредъкът в сеитбата подсили оптимизма: царевицата вече е засета на 28% от планираните площи, а соята трябва да започне през втората половина на октомври. Тези числа създават натиск върху американските износители и позиционират Аржентина като ключов конкурент през четвъртото тримесечие.

В Съединените щати търговските спорове и политическата парализа оформиха фона на политиките. Федералното правителство временно спря седмичните отчети на USDA за експортните продажби, оставяйки пазарите зависими от частни анкети. Междувременно Вашингтон подготви нов пакет за подпомагане на фермерите на стойност до 15 млрд. долара, предназначен да компенсира производителите, засегнати от загубата на китайско търсене и свръхпредлагането. Липсата на Китай в баланса на американската соя остава основна слабост, което принуждава САЩ да търсят по-малки вносители в Африка и Югоизточна Азия. Въпреки това, покупки от Нигерия, Виетнам и Бангладеш не могат да компенсират отсъствието на Пекин.

Китай продължи да пренастройва своята стратегия за внос. Октомврийският доклад на CASDE намали прогнозите за внос на царевица до 6 млн. тона, като същевременно запази стабилни вътрешните оценки за производство. Това показа стремеж към по-голяма самостоятелност и понижи очакванията за търсене от страна на американските и южноамериканските износители. В същото време китайските власти признаха за затруднения при жътвата заради силни валежи в провинция Хънан, докато други ключови региони на североизток отчетоха благоприятни условия.

Бразилия затвърди доминацията си в световните зърнени потоци. През септември износът на соя скочи с 20% на годишна база, а царевицата достигна 7.56 млн. тона. За октомври ANEC прогнозира 7.12 млн. тона износ на соя и 6 млн. тона царевица, заедно с близо 2 млн. тона соев шрот. Този агресивен темп на износ подчерта конкурентоспособността на Бразилия и ограничи възможностите за американския експорт.

Развитието на биогоривните политики добави допълнителна сложност на маслодайните пазари. Индонезия потвърди програмата си за биодизел B50 за втората половина на 2026 г., изискваща около 5.3 млн. тона допълнително сурово палмово масло годишно, което ще намали наличностите на вътрешния пазар. Бразилия обаче подсказа за отлагане на увеличението от B15 към B16 през 2026 г. поради липса на достатъчно изследвания, което би ограничило потреблението на соево масло в средносрочен план. Аржентина допълнително вдигна несигурността, като повиши минималните цени за биоетанол и биодизел — мярка, която подкрепя търсенето на суровини, но тревожи рафинериите заради по-високи разходи.

В Азия политиките за продоволствена сигурност преначертаха потоците на ориз и фуражни зърна. Индия отчете ръст от 5.9% на площите с ориз и 10.7% увеличение на площите с царевица, засилвайки вътрешната сигурност на доставките, докато Делхи удължи забраните за износ. Филипините също удължиха забраната за внос на ориз до 2025 г., което поддържа цените високи в Югоизточна Азия и насърчава замяната му с пшеница и царевица в местните дажби.

Накрая, Украйна предприе стъпки за разтоварване на износа на маслодайни култури. Киев разреши безмитен износ на рапица и соя, произведени в страната, за да се избегне объркването около новите налози, които забавяха търговията. Въпреки това, общият износ на зърнени и бобови култури от 1 юли досега падна с 39% на годишна база до 7.2 млн. тона, като износът на царевица бе особено слаб. Това подчерта структурния натиск върху Черноморския износ, обусловен от логистични и политически пречки.

Време и състояние на реколтите

Метеорологичните модели играха също толкова решаваща роля за формирането на настроенията. В Южна Америка Бразилия навлезе в критичен етап. Централна Бразилия, включително Мато Гросо, очакваше началото на постоянни валежи, за да стабилизира ранните посеви със соя след две седмици суша. Към 2 октомври национално соята вече бе засета на 9% от площите — вторият най-бърз темп в историята, а в Мато Гросо бяха отчетени 15% засети площи, значително над средното. Силните валежи в южни щати като Рио Гранде до Сул подпомогнаха развитието на пшеницата, но забавиха сеитбата на царевица, макар общият напредък да остана солиден. Аржентина пък се радваше на добра почвена влага за ранната сеитба на царевица, въпреки че в Пампасите прогнозите сочеха по-сухи условия с напредването на октомври. Анализаторите продължават да предупреждават за риск от Ла Ниня, който може да донесе по-горещо и сухо време по-късно през сезона.

Перспективите за пшеницата в Австралия се влошиха леко, след като щатите Виктория и Южна Австралия отчетоха поднормени валежи през септември. Първоначалните прогнози за рекордна четвърта по големина реколта бяха коригирани надолу, като някои анализатори предупредиха за потенциални загуби от 0.5–1 млн. тона, ако сушата продължи до жътвата. Фермерите трябваше да започнат прибирането през октомври, като пазарите следят отблизо тенденциите, предвид ролята на Австралия като ключов доставчик за Азия.

Украйна показа ясно ограниченията, породени от войната. До началото на октомври страната бе прибрала 31.5 млн. тона зърно — с 16% по-малко спрямо 2024 г., включително осемгодишно дъно при производството на слънчоглед. Износът на слънчогледово олио се срина с 24% на годишна база, засилвайки волатилността на глобалния пазар на растителни масла. Същевременно зимната сеитба изоставаше с около 5% спрямо миналата година, покривайки едва половината от планираните площи. Общият износ на зърнени и бобови култури от 1 юли достигна 7.2 млн. тона, с 39% по-малко от предходната година, като износът на царевица бе особено слаб (−69% на годишна база).

В Северна Америка топлото и сухо време в Средния запад и равнините позволи на жътвата на царевица и соя да напредне бързо. Към 5 октомври анализатори изчислиха, че жътвата на царевица е 31% завършена, а на соята — 38%. Въпреки това, спадащите нива на река Мисисипи продължиха да натоварват логистиката, въпреки кратки валежи в долината на Охайо. Ураганът Присила и тайфунът Халонг добавиха тропическа нестабилност с валежни рискове за крайбрежията на САЩ и Азия.

Перспектива

Напред, пазарите остават фокусирани върху три ключови фактора. Първо, времето в Южна Америка е критично: постоянни валежи в Бразилия могат да закрепят ранния потенциал на соята, докато продължителната суша в Аржентина или Австралия би променила глобалните баланси. Второ, експортната позиция на Русия продължава да тежи върху цените на пшеницата, но намаляването на засетите площи може да промени предлагането през 2025/26 г. Трето, търсенето остава несигурно: отсъствието на Китай от пазара на американска соя е решаващо и всяко възобновяване на покупките би могло бързо да промени базисните нива в Залива и фючърсните спредове.

Волатилността остава ключовата дума за октомври, като глобалните зърнени пазари са уловени между тежките сигнали за предлагане в краткосрочен план и дългосрочните структурни несигурности, свързани с енергията, политиките и климата.