Земеделският сектор в България преминава през един от най-критичните си периоди през последните години. На фона на обсъждания в Европейския парламент за облекчаване на правилата и осигуряване на повече подкрепа за фермерите, в страната се разгарят протести, а добивите от основни култури бележат исторически спад. Зърнопроизводителите са изправени пред двойно предизвикателство – климатични сътресения и институционална несигурност.
Европейската перспектива носи известно успокоение за сектора. Брюксел се готви за нов пакет промени в Общата селскостопанска политика (ОСП), насочен към намаляване на бюрокрацията и по-голяма подкрепа за малките и средни стопанства. С приетото с огромно мнозинство решение в Европарламента, фермерите могат да очакват по-гъвкави екологични изисквания, нови задължителни кризисни плащания при бедствия и епидемии, както и увеличени лимити за директно подпомагане. Ако реформите бъдат одобрени през ноември, те ще влязат в сила още през 2026 г. и ще донесат повече предвидимост и финансова стабилност на сектора.
На местно ниво обаче ситуацията е значително по-напрегната. Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) обяви подготовка за национални протести, настоявайки за оставките на земеделския министър Георги Тахов, неговия заместник Иван Капитанов и зам.-изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ Петя Славчева. Според НАЗ причините са системни провали в управлението на сектора, липса на ефективни политики и отказ за решаване на натрупани проблеми – от екосхеми и растителнозащитни мерки до дългосрочна стратегия за справяне със сушата и модернизация на напояването.
Фермерите настояват за пакет от законодателни промени до края на годината – нови закони за земята, арендата, кооперациите и аграрната камара, които да осигурят стабилност и прозрачност. Сред конкретните искания са 100% обезщетяване на пропадналите площи от суша и градушки, дерогация за използване на неоникотиноиди при царевица и слънчоглед, както и осигуряване на капитал за ремонт на язовири и модернизация на напоителните системи.
Картината в Добруджа, житницата на България, само подсилва тревогите. Жътвата на царевицата бе прекъсната от поройни дъждове, но още преди това прогнозите за рекордно ниски добиви се сбъднаха. Средните резултати от кампанията са едва 218 кг/дка – драстично по-ниски от предходните години и далеч под потенциала на културата. В сравнение с 2023 и 2024 г., когато средните добиви бяха съответно 314 и 301 кг/дка, тазгодишните резултати бележат рязък спад и вещаят нов отрицателен рекорд за региона. Площите с царевица в областта са намалели с над 170 000 дка за година, което подчертава кризисния характер на ситуацията.
Слънчогледът в региона също не донесе очакваното облекчение. Приключващата жътва показва средни добиви от около 170 кг/дка, като най-добре се представят стопаните в община Добричка с 190 кг/дка, а най-слабо – тези в Тервел с 150 кг/дка. Общото производство на слънчогледово семе за областта възлиза на около 167 000 тона.
Климатичните фактори безспорно имат сериозно отражение върху реколтата, но най-големите притеснения на стопаните са вече финансови. След слаби добиви идват рентите, задълженията към доставчици на семена и препарати, както и обслужването на кредити. За мнозина земеделци финансовият натиск се превръща в екзистенциална заплаха, поставяйки под въпрос не само новата стопанска година, но и бъдещето на семейни ферми, изграждани поколения наред.
Секторът е изправен на кръстопът – между обещанията за по-гъвкави и подкрепящи политики от Европа и реалността на местните предизвикателства. Решенията в следващите месеци ще бъдат определящи за стабилността на българското земеделие и за способността му да остане конкурентоспособно в условията на глобални пазарни и климатични сътресения.