Ситуацията на българския зърнен пазар остава напрегната, като първите резултати от жътвата в Северна България показват сериозни контрасти между културите. Докато при слънчогледа фермерите отчитат по-добри резултати от миналогодишните, при царевицата добивите падат до критично ниски нива, а експертите предупреждават, че без спешно въвеждане на напоителни практики секторът може да бъде изправен пред дългосрочни загуби.
Ловешка област: силен слънчоглед, слаба царевица
В Ловешка област земеделските стопани отчитат среден добив от 180 кг/дка при слънчогледа, което е по-високо спрямо предходната година. От засетите 181 177 декара вече са реколтирани над 147 000 дка, а общото количество на прибраната продукция достига 26 567 тона.
Царевицата обаче показва съвсем различна картина. Средният добив в областта е едва 195 кг/дка, което е значително по-малко от миналогодишните 262 кг/дка. Общата прибрана продукция възлиза на 20 717 тона, далеч под резултатите от 2024 г., когато стопаните реализираха близо 29 000 тона. Най-силни остават добивите в община Луковит – около 330 кг/дка, но дори и там резултатите не компенсират общия спад.
Монтана: драматичен спад при царевицата и слънчогледа
Сходна е картината и в област Монтана, където трайното засушаване доведе до рязък спад в добивите както при царевицата, така и при слънчогледа. При 85% ожънати площи средният добив на царевица е едва 126 кг/дка – три пъти по-малко в сравнение с миналата година, когато стопаните реализираха 397 кг/дка. Жътвата на слънчогледа приключи със среден добив от 132 кг/дка, при 202 кг/дка през 2024 г.
Експертите са категорични, че засушаването в комбинация с липсата на напоителни системи е основната причина за слабата реколта. Доцент Емил Василев подчерта, че без стратегическо въвеждане на напояване в ключови зърнопроизводителни райони спадът ще продължи и в бъдеще.
Европейски и световни измерения
Докато в България фермерите се борят с катастрофални резултати от царевицата, световните прогнози сочат точно обратната тенденция. Според последната оценка на ФАО глобалното производство на зърнени култури през 2025 г. ще достигне 2 971 млн. тона – ръст от 3,8% на годишна база и най-големият от 2013 г. насам.
При царевицата се очаква рекордно производство от 427,1 млн. тона в САЩ – най-висок дял от световното производство от 2016 г. насам. Силни перспективи показват и Бразилия и Китай, докато в Европейския съюз прогнозите са понижени заради сухото и горещо време, което напомня за предизвикателствата и у нас.
При пшеницата глобалното производство за 2025 г. се прогнозира на 809,7 млн. тона, като най-големи корекции нагоре се отчитат за Австралия, Русия и ЕС. За ориза също се очаква рекорд – 556,4 млн. тона.
Изводи и перспектива за България
Българският пазар е изправен пред двойна реалност – световните пазари се движат нагоре, а локалните резултати при ключова култура като царевицата са катастрофални. Разликата се обяснява най-вече с климатичните условия и липсата на системни решения за справяне със засушаването.
Високите добиви при слънчогледа дават известна надежда на производителите, но тенденцията при царевицата поставя сериозни въпроси за бъдещето на зърнопроизводството на север от Балкана.