Международните участници реагираха на променящи се политически условия, непредсказуемо време, колебливи фючърси и регионални логистични затруднения. Пазарните настроения се движеха между предпазлив оптимизъм и нарастващо безпокойство. Настоящият подробен анализ обобщава ключовите събития от седмицата, свързани с политики, климатични фактори, ценови движения и търговски потоци, предоставяйки задълбочен поглед върху краткосрочните и дългосрочни сили, влияещи върху пазарите на пшеница, царевица и соя.

Представяне на фючърсните пазари: Юлските договори под натиск и колебливост

Фючърсните договори за юли 2025 г. за трите основни култури — пшеница, царевица и соя — се движеха през седмицата в различни посоки, оформяни от конкуриращи се сигнали.

Фючърси на пшеница (юли 2025 г.)

Пазарът на пшеница започна седмицата с възходяща тенденция, като юлският договор на CBOT достигна $5.46 за бушел във вторник, отбелязвайки ръст от 17 цента на фона на оптимизма около износа според USDA и положителния импулс от обиколката на посевите в Канзас. Въпреки това, печалбите бързо се охладиха с напредването на седмицата. Данните за износа, публикувани в четвъртък, показаха притеснително нетно намаление от 13 373 метрични тона (MT) за старата реколта, въпреки обещаващите 882 202 MT нови договори – най-високият обем от декември 2023 г. насам. Този дисбаланс отразява по-широкото колебание на световния пазар, където търсенето на текущи доставки изостава, дори при наличие на интерес за бъдещи периоди. До петък цените се установиха на $5.44¾, практически без промяна спрямо началото на седмицата, тъй като търговците реагираха на увеличение от 2 MMT в световните запаси до 262 MMT (по данни на IGC) и признаци за леко влошаване на условията за посевите във Франция (спад до 71% „добро до отлично“). Допълнителен натиск дойде и от прогнозите за продължителна суша в ключови зони за производство на твърда червена зимна пшеница (HRW) и предизвикателства в зоната на пролетната пшеница в Дакота.

Фючърси на царевица (юли 2025 г.)

Фючърсите на царевица се търгуваха в тесен диапазон, но като цяло отчетоха стабилен нетен ръст. Юлският договор започна на $4.54½ в понеделник и достигна $4.63 в четвъртък, подкрепен от възстановяване на производството на етанол, покриване на къси позиции и постоянен експортен интерес. Въпреки това в петък се отчете лек спад до $4.60¾. Според седмичните данни на USDA за износа са били продадени 1.19 MMT – спад с 29% спрямо предходната седмица, но все още с 30.7% над нивата от същия период през 2024 г. Колумбия и Япония останаха водещи купувачи. Международният съвет по зърното (IGC) повиши прогнозата си за световното производство на царевица за 2025/26 с 3 MMT, увеличавайки крайните запаси до 284 MMT. Въпреки продължаващата търговска активност, инерцията напред беше ограничена от притеснения относно метеорологичните условия през юни в Царевичния пояс на САЩ и нарастващата суша в зоната на сафриня царевица в Бразилия. Търгът на Тайван за 65 000 MT царевица, с оферти през следващата седмица, внесе лека подкрепа за пазара.

Фючърси на соя (юли 2025 г.)

Соята беше най-добре представящият се актив сред зърнените култури, отразявайки по-последователен експортен интерес и допълнителна подкрепа от пазара на соев шрот. Юлският договор започна седмицата на $10.53 и достигна връх от $10.67½ в четвъртък, преди да спадне леко до $10.60¾ в петък. Седмичните експортни данни показаха продажби на стара реколта в размер на 307 939 MT, което е ръст от 9% спрямо предходната седмица и с 10.2% повече спрямо същата седмица на миналата година – водени основно от търсене от страна на Мексико и неназовани купувачи. Въпреки това, продажбите на новата реколта бяха разочароващи – само 15 000 MT. IGC запази прогнозата си за глобалното производство на соя на 428 MMT, но намали прогнозата за глобалните запаси с 2 MMT до 81 MMT, поради нарастващо потребление. Докато фючърсите на соев шрот поскъпнаха с $3.10–$4.60 на тон, тези на соевото олио показаха смесена динамика със спадове между 37 и 72 пункта. Предварителният обем на откритите позиции за соята се увеличи с над 12 000 договора до четвъртък, което сигнализира за нараснал интерес от страна на спекулантите и по-активна търговия.

Метеорологични условия: Критичен глобален фактор, който поражда пазарна несигурност

Климатичните условия останаха доминиращ и дестабилизиращ фактор в глобален мащаб през тази седмица.

В Съединените щати обширни райони от Царевичния пояс и Велики равнини получиха обилни валежи до средата на седмицата, което подобри почвената влага в засегнати от суша зони. Въпреки това, прогнозите сочат предстояща гореща и суха вълна в началото на юни. Анализаторите предупреждават, че това бързо може да заличи постигнатото подобрение в почвената влага, особено в Дакота, Айова и Илинойс. USDA потвърди, че 22% от царевичните площи и 16% от соевите все още страдат от суша – процент почти непроменен от предходната седмица.

В Източна Европа ситуацията е още по-тежка. Нивата на почвената влага в Украйна, България, Полша и Чехия остават на най-ниските си нива от шест години. Въпреки някои валежи през май, сушата продължава, утежнена от щетите от пролетни студове. В Украйна развитието на пшеницата и слънчогледа е неравномерно, като се отчита най-бавният темп на засяване на слънчоглед от 2020 г. насам.

В Южна Америка времето също създаде допълнителна волатилност. В Аржентина обилни валежи забавиха сеитбата на пшеница и прибирането на царевица и соя. Засети са едва 3,4% от планираните 6,7 млн. хектара с пшеница — значително изоставане спрямо петгодишната средна стойност. Прибирането на реколтата също е бавно, особено в провинция Буенос Айрес, която все още е засегната от наводнения. Въпреки това, борсата по зърното в Буенос Айрес запази прогнозите си — 49 млн. тона за царевица и 50 млн. тона за соя — но предупреди, че те може да бъдат ревизирани надолу, ако дъждовете продължат.

В Бразилия втората реколта от царевица (сафриня) също е под натиск. Сушата в Мато Гросо и Гояс застрашава потенциала за добив. Agroconsult повиши прогнозата си за производството на царевица до 126,1 млн. тона, позовавайки се на доброто състояние на растенията, но призна, че продължителната суша може да намали добивите, ако се задържи и през юни. Очаквани краткотрайни валежи в Парана и Мато Гросо до Сул може да се окажат недостатъчни.

Черноморски регион: Стратегически кръстопът на нестабилност и адаптация

Зърненият пазар в Черноморския регион остава в центъра на глобалната продоволствена динамика, балансирайки между логистични ограничения, климатични рискове и геополитически пренареждания. Украйна, Русия и Румъния продължават да оформят перспективите в региона чрез комбинация от климатично обосновани промени в производството и реорганизация на експортната инфраструктура.

В Украйна климатичните условия се подобриха значително през май, с постоянни валежи и температури от 20–22°C, които подпомагат развитието на зимни и пролетни култури. След тежка ранна пролет, белязана от суша и късни студове, фермерите активно презасаждат повредени площи с царевица и слънчоглед. Въпреки че загубите са локализирани до 100 000–200 000 ха, тази преориентация отразява предпочитания към по-рентабилни култури. Настоящите условия предполагат, че оптимистичните прогнози на USDA може да се потвърдят, ако юни не донесе нови метеорологични сътресения.

Въпреки това, търговската среда остава напрегната. Въпреки подобрените логистични потоци през Дунав и Молдова, рискът от възстановяване на търговските ограничения от страна на ЕС продължава да тегне над пазара. Възможното въвеждане на квоти или мита би могло да отклони потоците към по-скъпи и по-бавни маршрути и да свие и без това стеснените маржове. Цените на рапицата остават силни (с $80–90/тон над нивата от миналата година), но при слънчогледа и фуражната пшеница се наблюдава ценови натиск.

В Русия щетите от пролетни слани са значително по-малки – само 136 000 ха са засегнати, осем пъти по-малко от 2024 г. Повечето площи вече са презасети. Въпреки това, износът на пшеница остава слаб – спад от над 60% спрямо същия период на миналата година. Причините включват задръствания в пристанищата и понижена активност от страна на търговците, въпреки стабилните производствени прогнози.

В Румъния фокусът все повече се измества към агротехнологиите като начин за поддържане на продуктивността при високи производствени разходи и регулаторни ограничения. Пример е стопанството Agricost в Браила — най-голямото в ЕС — което използва фунгицида Verben™ на Corteva Agriscience. Комбинирайки прокиназид и прохлоразол, Verben™ осигурява ефективна защита срещу листни болести като септория и брашнеста мана. При все по-строги регулации в ЕС, агрономическият подход на Румъния се откроява като модел за устойчивост чрез иновации.

С наближаването на жътвата ролята на Черноморския регион в глобалното ценообразуване и доставките ще бъде още по-ключова. Гъвкавостта на Украйна при презасаждане и стабилността на руското производство носят потенциал, но структурни и политически пречки остават. Румъния се откроява с технологична устойчивост и адаптивност при климатични предизвикателства. Очакват се внимателни наблюдения върху търговските преговори в ЕС, валежните модели през юни и капацитета на Дунавските пристанища и Молдова като логистичен хъб.

Глобална търговия и логистични развития

Търговските резултати от изминалата седмица разкриха сложна картина на регионална фрагментация и нововъзникващи коридори на влияние.

Украйна, ключов износител в Черноморския регион, остава ограничена от комбинация от логистични затруднения и слабо международно търсене. Към 23 май, общият износ от началото на сезона възлиза на 37.6 млн. тона, с рязък спад на годишна база за всички основни култури: пшеница (-14%), ечемик (-3%) и царевица (-21.4%). Още по-притеснителна е динамиката на месечно ниво – само 2.3 млн. тона са изнесени през май, което е с 43% по-малко спрямо май 2024 г. При слаб капацитет по сухоземните коридори на запад, Украйна все повече разчита на дунавските пристанища и нарастващата роля на Молдова като стратегически логистичен център.

В Русия износът също се влошава, въпреки относително стабилното вътрешно производство. От 1 до 20 май Русия е изнесла едва 1.214 млн. тона пшеница – с 63% по-малко на годишна база. Причините включват ограничен достъп до пристанища, намалена търговска активност и променящи се геополитически рискове. Освен това, някои от основните партньори на Русия се пренасочват към по-евтини доставки от Аржентина и Индия, което допълнително влошава конкурентоспособността ѝ на световния пазар.

САЩ, за разлика от това, отчетоха известно възстановяване в логистиката. Обемът на баржовите превози по река Мисисипи достигна 886 000 тона, като водещ принос имаше царевицата, с ръст от 29% спрямо предходната седмица. В същото време износът на соя по вода е намалял с 7.5%, което вероятно се дължи на по-слабо глобално търсене и затруднено корабоплаване в началото на май. Цените на баржите в Сейнт Луис спаднаха до 12.53 щ.д./тон, облекчавайки логистичните разходи и подкрепяйки късния сезон на износа.

В Азия, търгът на Тайван за 65 000 тона царевица подчерта устойчивото регионално търсене на царевица без ГМО и с високо качество за фуражи. Освен това, Китай остана активен на международните пазари, но диверсифицира доставките си, като включи Южна Америка и Централна Азия – особено на фона на продължаващото търговско напрежение със САЩ.

Едно от най-важните стратегически развития дойде от Индия, където изключителната реколта от пшеница (117 млн. тона) и ръстът в изкупуването с 14% до 29.6 млн. тона предизвикаха вътрешен дебат за премахване на забраната за износ на пшеница. Ако това се случи, Индия би могла отново да се появи като значим износител, което ще окаже натиск върху вече наситените глобални пазари и ще подкопае цените на доставчици от Русия, ЕС и Северна Америка.

В Бразилия зърненият коридор функционира под напрежение. Сафриня реколтата от царевица е във фаза на наливане, но сушата увеличава несигурността за износа през юли и август. Все пак сателитните наблюдения показват добра вегетативна плътност, а Бразилия остава конкурентоспособна в търговията със соя и царевица, подпомогната от благоприятни валутни курсове и силна инфраструктура в ключови пристанища като Сантос и Паранагуа.

Политически развития и макроикономически корекции

Стратегическите политики и макроикономическите пренастройки изиграха ключова роля в оформянето на седмичната перспектива на пазара на зърно.

Международният съвет по зърното (IGC) публикува месечния си доклад, като увеличи оценката за световните зърнени запаси с 5 млн. тона – до 585 млн. тона. Основен принос за това имат пшеницата и царевицата, които подобряват глобалния баланс. В същото време, запасите от соя бяха намалени с 2 млн. тона до 81 млн. тона, поради повишено търсене и неравномерно засяване в ключови региони. Запасите от ориз също бяха ревизирани надолу – с 1 млн. тона, подчертавайки нестабилността между различните земеделски култури в световната хранителна система.

В Аржентина правителството потвърди, че от юли се възстановява износната такса от 12% за пшеницата, прекратявайки временната мярка за облекчение от 9.5%. Въпреки че това ще подкрепи бюджета, решението може да подкопае ценовата конкурентоспособност на Аржентина точно когато страната се опитва да възстанови позициите си на пазарите след забавянията, причинени от валежи.

В Китай правителството отпусна 1.4 милиарда юана (около 194 милиона долара) като спешна помощ за земеделието в 30 провинции. Средствата ще бъдат използвани за закупуване на пестициди, поддръжка на инфраструктура и бързи реакции при климатични бедствия – ясен знак, че Пекин се готви за по-нестабилен вегетационен сезон на фона на климатичната променливост.

В САЩ Националната асоциация за зърно и фуражи (NGFA) официално призова Комисията по търговия с фючърси на стоки (CFTC) да отхвърли предложението за въвеждане на 24/7 търговия с агрофючърси. Асоциацията предупреди, че непрекъсната търговия без синхронизирани физически пазари би увеличила волатилността и риска от манипулации. Дебатът може да доведе до значителни промени в часовете за търговия, механизмите за определяне на цени и стратегиите за хеджиране.

В Турция, последните промени в политиката за квоти при вноса на царевица отвориха краткосрочна възможност за украински износители. Все пак, дългосрочният достъп остава несигурен поради променливата търговска стратегия на Анкара и нестабилността на валутата.

Няколко страни от ЕС също остават в противоречие относно удължаването или коригирането на коридорите за внос на украинско зърно. Очаква се политическите преговори относно възможно повторно въвеждане на тарифи да се засилят преди летните сесии в Брюксел. Ако тези ограничения бъдат възстановени, това може значително да пренасочи украинския износ към по-неефективни маршрути през Дунав или Молдова.

Стратегическа предпазливост напред

Изминалата седмица подчерта крехкия баланс на световния зърнен пазар. Въпреки стабилните или силни прогнози за производство – особено при царевицата и соята – продължаващите логистични, политически и климатични несигурности разклащат доверието на пазара. Пшеницата остава под най-силен натиск – едновременно от пренасищане с доставки и слабо глобално търсене.

Напред, фокусът ще се насочи към развитието на метеорологичните условия в Северното полукълбо в началото на юни, темпа на износ от Украйна и Русия, както и търговската позиция на страни като Индия и Турция. С наближаването на пиковата активност при юлските договори и приближаващия сезон на жътвата, волатилността вероятно ще се засили – изисквайки бдително внимание от страна на производители, търговци и регулатори.