Пазарът на пшеница стартира търговската сесия в понеделник с умерен оптимизъм и затвори с повишения на всички основни борси. Контрактът за юли 2025 г. на CBOT затвори на $5.29 за бушел, с повишение от 4 цента, докато договорите в Канзас Сити и Минеаполис отбелязаха още по-силни печалби. Подкрепа дойде от стабилен доклад за износа, отчитащ 423 785 метрични тона, доставени през седмицата до 15 май — ръст от 85% спрямо същата седмица миналата година. Южна Корея и Саудитска Арабия дадоха допълнителен тласък с големи обществени поръчки. Според последния доклад за напредъка на културите, 82% от пролетната пшеница вече е засята — значително пред петгодишната средна стойност, макар че състоянието на зимната пшеница е леко влошено и вече е оценено на 52% добро до отлично.

Царевицата също отбеляза ръст, като контрактът за юли затвори на $4.47½ за бушел, повишение от 4 цента. Пазарът получи подкрепа от силни данни за износ, достигайки 1.719 милиона метрични тона, което е 32% ръст спрямо предходната седмица. Мексико бе водещ купувач, следван от Япония, Южна Корея и Колумбия. В нивите 78% от американската царевица вече е засята, надвишавайки средното за сезона. С вече поникнала 50% от културата и като цяло благоприятни климатични условия, настроенията на пазара останаха предпазливо оптимистични.

Соята се движеше по-слабо. Юлският фючърс затвори на $10.50¾ за бушел, с минимално повишение от ¾ цент. Проверените за износ количества намаляха до 217 842 метрични тона, което е сериозен спад спрямо предходната седмица, но все още е с 13% по-високо от същия период през 2024 г. Мексико и Египет бяха основни дестинации, докато Китай отново отсъстваше от списъка на купувачите. Сеитбата продължи с впечатляващо темпо — 66% от соята в САЩ вече е в земята, значително над историческата средна стойност. Изникването достигна 34%. В рамките на соевия комплекс фючърсите на соевото масло рязко се повишиха, докато соевият шрот спадна, създавайки смесени сигнали за маслодайния пазар.

На световната сцена редица макроикономически развития оказаха влияние върху динамиката на пазара. В Бразилия първият търговски случай на птичи грип доведе до бързи търговски ограничения от основни купувачи като Китай, ЕС и Южна Корея. Огнището, открито в щата Рио Гранде до Сул, вече доведе до смъртта на 17 000 пилета. Докато Бразилия се опитва да овладее вируса и да договори частично облекчаване на ограниченията, забраните могат да изместят глобалното търсене на фуражи и да повлияят на употребата на царевица и соя.

Аржентинският земеделски сектор понесе нови удари, след като поройни дъждове и наводнения заляха северната част на провинция Буенос Айрес — ключов регион за производство на зърно и маслодайни култури. Хиляди хора бяха евакуирани, а щетите по инфраструктурата вероятно ще забавят жътвата на соя и ще влошат качеството на реколтата. Това се случва на фона на вече закъсняла жътвена кампания и повдига опасения относно световното предлагане на соев шрот и масло, като се има предвид доминиращата роля на Аржентина в износа.

Същевременно, наскоро приетите валутни реформи в Аржентина вече дават резултати. След слаб април, износът на зърно отново се ускори — 11.6 млн. метрични тона продадени и $3.86 милиарда реализирани приходи. Местните фермери са продали 8.8 млн. тона, подкрепени от намаляващия курс между официалния и пазарния долар. Срокът на намалените експортни мита изтича през юни, което води до бързо финализиране на сделките. Приходите от зърнен износ за първата половина на годината се очаква да достигнат $18.2 милиарда, значително повече от миналата година.

Въпреки регионалните затруднения, Бразилия продължава да доминира в глобалните дискусии относно предлагането. Цените на царевицата и соята остават под натиск, тъй като се очаква рекордно производство. Прогнозите сочат 175 млн. тона соя и 126.87 млн. тона царевица, подкрепени от добри климатични условия за втората реколта. Тези обеми натежават върху цените както вътрешно, така и на световните пазари.

В глобален план, USDA прогнозира рекордна продукция на соя от 426.82 млн. тона за сезон 2025/26. Производството на соев шрот и соево масло също се очаква да достигне исторически върхове, което допълнително оказва натиск върху цените на маслодайните култури. Въпреки това, времето остава непредвидим фактор, особено в региони като Китай и Австралия, където сушата затруднява развитието на посевите.

Търговските данни от Китай добавиха ново измерение към пазарната несигурност. През април вносът на зърно спадна рязко на годишна база: царевица – минус 84.5%, соя – минус 29.1%, пшеница – минус 61.2%. Това отразява както високи вътрешни запаси, така и стратегическо пренасочване на източниците на внос, в контекста на продължаващото напрежение със САЩ.

Метеорологичните условия по света бяха разнообразни. В Северните равнини на САЩ валежите подобриха влагата в почвата, но забавиха сеитбата. В Средния Запад и Южните равнини бурите донесоха както облекчение, така и нови забавяния. Европа и Украйна получиха необходимите валежи, макар че прогнозите сочат риск за зимните култури, ако влажният режим не се задържи. В Бразилия районите със втора царевична реколта останаха сухи, а поройните дъждове в Аржентина доведоха до локализирани наводнения. Австралийският пшеничен пояс продължава да страда от засилваща се суша, а централните зърнени райони на Китай изпитват стрес от ограничени валежи и необичайно студено време.

В Европа германската статистическа служба отчете 12.2% увеличение на площите с зимна пшеница за реколта 2025 г., достигайки 2.78 млн. хектара, подкрепено от добри условия за сеитба и висока доходност на културата. За сметка на това сеитбите на пролетен ечемик и царевица са намалени, отразявайки промени в земеделските предпочитания.

В сектора на растителните масла Югоизточна Азия преминава през турбулентен период. Индонезийската асоциация по палмово масло призова правителството да отложи планираното увеличение на експортната такса, предупреждавайки, че това може да навреди на конкурентоспособността — особено на фона на предстоящите американски мита. В същото време Малайзия задълбочава търговските си отношения с Китай, стремейки се да увеличи износа на палмово масло и инвестициите в Западен Китай. Индия отчете повишение на износа на маслени шротове през април, водено от увеличения в соевия и рапичния шрот.

Зърнените пазари започнаха седмицата с оптимизъм, водени от положителни данни от САЩ, но глобалната несигурност — от здравните кризи в Бразилия до спадналото търсене в Китай — продължава да внася волатилност. При бързо напредваща сеитба и нестабилни търговски отношения, участниците на пазара остават предпазливи в навечерието на новата седмица.