През изминалата седмица валутната двойка EUR/USD се понижи с 0.0134 до 1.0363.

Американският лек суров петрол се понижи с 2.13 USD/барел до 72.53 USD/барел.

В петък петролът се понижи минимално. От 1 февруари САЩ налагат мита в размер на 25% на стоки от Канада и Мексико. Информацията беше потвърдена от говорителя на Белия дом Каролин Ливит. Тя допълни, че ще има и мита в размер на 10% за китайски стоки, но не можа да отговори дали ще има изключения от новите митнически правила. На този етап липсва информация и за мита срещу ЕС, каквито закани имаше по-рано. Преди ден Доналд Тръмп коментира, че още не е решил дали ще има мита върху вноса на петрол от двете съседни държави. Всичко ще зависи от това дали те се "отнасят правилно" към САЩ. Икономисти в САЩ обаче се опасяват, че мярката ще подхрани инфлацията в САЩ, защото търговската война ще повиши цената на вносните стоки. Такива са сигналите и от FED - институцията предпочете да изчака да види отражението на новите мита върху икономиката преди отново да посегне към промяна на лихвата. Има и заплаха търговските потоци да се преместят или директно да спрат заради налагането на мита. Очакванията са, че мярката на Тръмп ще засегне автомобилната и енергийната индустрия. 

За изминалата седмица мартенските SRW пшенични фючърси в Чикаго се повишиха с 15 1/2 цента до $5.59 1/2 за бушел.

За изминалата седмица цените на мартенските царевични фючърси в Чикаго се понижиха с 4 1/2 до $4.82 за бушел.

За изминалата седмица цените на мартенските соеви фючърси в Чикаго се понижиха с 13 3/4 цента до $10.42  бушел.

Акумулирани Експортни Продажби на САЩ, за седмицата до Януари 23.

*Източник: USDA

Времето:

През изминалата седмица валежите в САЩ бяха на места, липсва снежна покривка в пшеничния пояс и ниските температури повреждат посевите. В Европа немного студено с валежи на места. В Индия валежите са недостатъчни. В Австралия слаби валежи. В Бразилия вали над цялата страна. В Аржентина добри валежи на север и слаби в център и на юг.

През следващите 10 дни в царевичния пояс на САЩ ще е студено с валежи от сняг. В пшеничния пояс топло и сухо време. В Западна Европа сравнително топло за сезона време без валежи. На Балканите и Украйна температури малко над 0 градуса без валежи. В Русия студено със слаби валежи от сняг. В Индия умерени температури без валежи. В Китай студено без валежи. В Индонезия и Малайзия умерени валежи. В Австралия топло време с малко валежи. В Бразилия валежите намаляват като обем, но не спират. В Аржентина топло време със слаби до умерени валежи на места. Като цяло ситуацията в Северното полукълбо се развива без много валежи и без критично ниски температури. В Бразилия вали, а в Аржентина неопределена обстановка. Има засушаване, което на моменти се прекъсва от умерени валежи.

Продължаваме с експорта на продукция от някои големи износители в света:

ЕКСПОРТ на зърно от:

* САЩ (септември - август)

* Русия, Украйна и ЕС (юли - юни)

Износът на пшеница и царевица от САЩ остана силен, но спад има при соята. Експортът на пшеница от ЕС продължава да изостава от миналата година и разликата вече е 7.2 млн. тона. Износът на пшеница от Русия е около 500 хил. тона седмично, което е ниско ниво. Експортът на пшеница от Украйна спадна под 200 хил. тона, а на царевица остава умерен около 550 хил. тона.

Пшеница – В петък пшеницата в Чикаго и Париж се понижи след силна седмица. Причина за спада беше заявлението на американския президент, че през почивните дни ще въведе мита при внос на стоки от Мексико, Канада и Китай. Очаква се износът на пшеница от Русия рязко да се понижи предвид ограниченото предлагане в страната и ниската рентабилност на операциите по износа. За цялата 2024/25 експортът ще бъде 42.8 млн. тон /-0.9 и 52.4 през 2023/24/. През януари експортът ще бъде 2.1 млн. тона, което е най-ниско ниво от 2022 до сега. Състоянието на пшеницата в европейската част на Русия е лошо. Корелацията между състоянието на посевите сега и размера на реколтата не е голяма, но все пак я има. Валежите в южните райони са много малко, а липсата на снежна покривка създава условия за по-големи щети от обичайните при презимуването на растенията. Използването на семена родна генетика през тази година също ще окаже влияние върху по-ниския очакван добив.

Царевица – В петък царевицата в Чикаго и Париж се понижи. Отново за спада беше виновна американската администрация и новите мита, което означава начало на търговска война. Експортните продажби на царевица от САЩ достигат 43.29 млн. тона или 70% от годишната прогноза на USDA /66% средно ниво за последните години/. От Зърнената борса в Буенос Айрес оценяват в добро и отлично състояние 28% от посевите от царевица в Аржентина /-2% спрямо предходната седмица, а в лошо състояние 22% /+2%/. От Зърнената борса в Буенос Айрес очакват добри валежи през февруари в Аржентина, като предвид на това анализаторите потвърждават прогнозата се за соевата реколта от 49.6 млн. тона и от царевица 49 млн. тона. Сеитбата на соята е завършена, а на царевицата на 98.7% от планираното. Настоящето влошаване състоянието на посевите обаче не вещае нищо добро, но все пак още много предстои.

Соя – В петък соята и соевият шрот в Чикаго се понижиха, а соевото масло се повиши. Текущата реколта от рапица в Париж се понижи, а следваща реколта се повиши, а канолата в Канада се понижи. Очаква се USDA да определи преработка на соя в САЩ през декември от 5.92 млн. тона, а запасите от соево масло ще бъдат 1.734 милиарда фута. Преработката на соя в САЩ през ноември е била 5.71 млн. тона, а декември 2023 -  5.56 млн. тона. Търсенето на соево масло в САЩ нараства заради биодизела, мощностите се увеличават, а с това и потреблението на соя. Експортните продажби на соя от САЩ достигат 42.683 млн. тона /86% от годишната прогноза на USDA и 84% средно ниво за последните години/. От Зърнената боса в Буенос Айрес оценяват в добро и отлично състояние 20% от посевите със соя в Аржентина /-2% спрямо предходната седмица/, а в лошо състояние 28% /+2%/. От Cofco потвърдиха своя ангажимент да не внасят соя от Бразилия, която е отгледана на земя обезлесена след 2008.

Повечето пазари в Азия бяха затворени през седмицата поради празнуване на Лунната нова година. От FED не промениха лихвените нива през седмицата. Позицията беше, че са нужни нови потвърждения, че инфлацията е стабилно ниска, за да се пристъпи към нови понижения и вероятно това ще се случи през втората половина на годината. Индексът на личните потребителски разходи (PCE) от петък за декември, предпочитаният от Фед измерител на инфлацията, дойде с 2.6 процента по-висок от миналата година, в съответствие с очакванията, но все още над целта от 2.0 процента. Core PCE достигна 2.8 процента, също в съответствие с очакванията. Приходите и разходите са нараснали съответно с 0.4% и 0.7% в съответствие с прогнозите. В събота президентът на САЩ Тръмп въведе 25% мито при внос на стоки от Мексико и Канада и 10% от Китай. Новите тарифи ще създадат инфланционен натиск в САЩ. Несигурността около митата като лост и политиката свързана с тях ще провокират отмъщение на насрещните страни, веригите за доставки ще бъдат прекъснати и това разтърси пазарите и проблемите едва сега започват. Разпродажбите в петък беше част от настроенията за избягване на рискове, особено след ръста от последните две седмици.

Въпреки че в петък царевицата и соята в Чикаго се понижиха, това не значи, че ралито особено при царевицата е приключило. Крайните запаси от царевица в САЩ бяха значително понижени от USDA през сезона. Сега цената на царевицата е с 1 USD/бушел по-висока от преди година, което за Илинойс прави около 200 USD/акър повече приходи. Само през последните месеци запасите от царевица в САЩ бяха понижени с 500 млн. бушела или 12.7 млн. тона. Каква цена трябва да има царевицата при тези запаси? Засега прогнозите сочат, че фермерите в САЩ ще засеят с 2 млн. акра повече царевица през 2025 и крайните запаси ще бъдат приблизително същите както тази година – малко над 38 млн. тона. Ако фермерите засеят с 4 млн. акра повече царевица запасите ще се повишат до 46 – 48 млн. тона. При този сценарий за царевицата площите със соя ще се понижат с 2 млн. акра. Тази обосновка задържа цените на соята високи, въпреки потенциално огромната реколта от соя в Южна Америка. Друга подкрепа за соята идва от масления пазар, където соевото масло заменя палмовото, поради висока цена на второто. Производството на палмово масло в Индонезия и Малайзия не нараства толкова бързо, колкото потреблението му притиснато от потреблението за биодизел. Соевото масло ще бъде търсено и поради силната програма за биодизел в САЩ и не само там. Соевото масло беше подкрепено в петък от новите мита при внос на канола от Канада в САЩ. Канада ще има излишък от рапица и продукти от нейната преработка. Получава се тотално объркване на търговските потоци, от което вероятно ние ще имаме полза, но само ако земеделските продукти на САЩ останат в някаква степен изолирани от големите потребители. При така установените мита за внос, импортът на стоки в САЩ от Мексико и Канада ще се понижи със 70%, а от Китай с близо 40%. Мексико ще има изключително големи икономически проблеми поради огромната си зависимост от САЩ. В Канада много фабрики, които са работили за износ в САЩ ще бъдат преместени във втората страна. Китай – там Тръмп най-вероятно чака сделка и така оказва натиск.

Пазарите на пшеница и соя се представиха сравнително добре в петък, а царевицата колебливо. Реколтата от соя в Бразилия се прибира бавно, но все пак има напредък. Пазарите следят отблизо прибирането на реколтата в Южна Америка и покупките от страна на Китай. Слабият петрол през седмицата не помогна на зърнените пазари, а оказа натиска върху тях. ЕС обяви през седмицата мита върху торове и земеделски продукти от Русия и Беларус. Прави се опит за наказание на Русия във връзка с войната в Украйна, но така разходите за торове на фермерите в ЕС ще се повишат.

Това са нещата на пазара към момента. Голяма и дългосрочна турбуленция свързана с пренасочване на търговски потоци, предстоящи тежки преговори за уреждане на проблемите, премествани на производствени мощности в различни страни. Българските фермери най-вероятно ще спечелят от тези процеси въпреки рисковете нещо да се развали по пътя. Вероятно потребителите по света ще се запасят с пшеница, царевица и слънчоглед предвид многото неизвестни какво би се променило утре. Отделно ниските световни запаси от царевица, пшеница и слънчоглед ще предизвикат затягане на доставките и ръст на цените. На пазара стоят и проблемите с новата пшенична реколта на Индия. Прогнозираните по-слаби валежи през февруари ще понижат реколтата, а от там се разчиства и пътя през сериозен внос с цел овладяване на вътрешните цени, които отново са на рекордно високо ниво.

Промени в цените FOB на големите износители през последните дни:

През седмицата FOB цените на културите предимно се повишаваха.

Пшеница – FOB цените на пшеницата се повишиха за втора поредна седмица. Цената на българската пшеница е 241 USD/тон (+3 USD/тон за седмицата и +5 USD/тон седмица по-рано). Цената на австралийската мелничарска пшеница е 227 USD/тон (-5 за седмицата и +3 за седмица по-рано), пшеницата с протеин 10% е с цена 222 USD/тон (-3 през седмицата и +1 седмица по-рано), а на австралийската фуражна пшеница е 195 USD/тон (198 седмица по-рано). Цените на пшеницата от Австралия върнаха назад след няколко седмици на възход.

Царевица – FOB цените на царевицата продължиха да се повишават и тази седмица. През седмицата цената на бразилската царевица се повишиха с 24 USD/тон до 232 USD/тон (0 седмица по-рано).

Соя – FOB цените на соята в САЩ се повишиха, а в Бразилия и Аржентина се понижиха. Цената на бразилската соя се понижи с 6 USD/тон (+4 седмица по-рано) – 376 USD/тон. Бразилия прибира соевата си реколта, а очакванията са за рекордни резултати. Соята в САЩ е трайно по-скъпа от тази в Бразилия и разликата продължава да се увеличава до 41 USD/тон.

През изминалата седмица цените на маслата по света останаха без съществени промени.

Ценови нива на черноморска продукция (промяна спрямо предходната седмица):

В България в края седмицата цената на пшеницата от производител e 400 - 410 лв/тон, за ечемика 370 - 380 лв/тон, слънчогледът е около 1,112 – 1,130 лв/тон, царевицата 375 - 390 лв/тон, рапица 1,000 лв/тон. В български пристанища засега няма кораби за износ.

От началото на новия сезон до 24.01.2025 от България са изнесени 3,471,283 тона /104,777 за седмицата/ пшеница, 688,569 тона ечемик /3,507/, рапица 61,341 тона /0/, царевица 68,114 тона  /0/.

Цените от производител в България остават стабилни въпреки движенията по световните борси. Засега кораби няма, но очаквам скоро да се появят и вътрешните цени да нараснат. Трудно е да се предвиди до къде ще достигне цената на пшеницата, но вероятно 420+ лв/тон ще видим през пролетта. За царевицата 400+ лв/тон и продаваме. За слънчогледа ще сме доволни на 1,200+ лв/тон – ако е възможно все пак. При тези цени приключваме реколта 2024 и работим за 2025.